Скритият смисъл на думите как да изпитваме наслада от общуването и да побеждаваме
Най-често допускани грешки при задаване на въпроси
Изтегляне 0.98 Mb. Pdf просмотр
|
| Най-често допускани грешки при задаване на въпроси Задаване на въпроси с прекалено отворен край Мелиса, съпруга на продавач, казва, че животът й станал безкрайно скучен. Защо ли? защото по цял ден си седя вкъщи, в компанията само на тригодишния ни син и на бебето. Затова и когато Боб се върне вечер от работа и аз го питам: „Как мина денят?", то е защото наистина ми е интересно да ми разкаже. А какво ми отговаря той? „О, най-обикновено". После включва телевизора и... това е, край." Мелиса допуска няколко простички грешки. Първо, въпросът й е прекалено широкообхватен. Когато задавате въпроси, вие все едно че развъртате кранче на чешма -колкото по-отворени са въпросите, толкова по-обширни ще са и отговорите. Но това е така само до един момент. Защото прекалено отворените въпроси, като този на Мелиса, изискват от събеседника толкова много усилия и време, за да им отговори, че повечето хора се отказват, преди още дори да са се опитали. Ето още няколко примера на подобни отчайващи въпроси: „Какво си правиш напоследък?", „Разкажи ми за себе си" и „Какво ново?" Второ, „Как мина денят?" звучи пo-скоро като въпрос клише, зададен с цел да се завърже какъвто и да е разговор, а не като искрено желание за информация. Но въпросите клишета обикновено получават и отговори клишета от рода на „Нормално", „По-скоро добре", „Не лошо." И трето, Мелиса задава един н същи въпрос всеки божи ден. А това не само увеличава вероятността Боб да го възприема като клише, но сигурно и го кара да се чувства отегчен до смърт дори при самата мисъл, че отново и отново ще трябва да отговаря на все същия, задаван без всякакво въображение банален до втръсване въпрос. Посъветвахме Мелиса редовно да чете някой всекидневник. А когато Боб се прибере вечер от работа, първо да го оставя да си поотдъхне, а после да се опита да му задава по-конкретни и по- специфични въпроси с отворен край, свързани с прочетеното във вестника или с теми, които са му интересни и познати. Същата вечер Мелиса казала на Боб, че била чула за решението на местното училище да въведе като задължителен предмет изучаването на чужд език в учебната програма на своите ученици. Попитала го какво мисли той за това. Задала му въпрос с отворен край: „Аз самата не съм много сигурна как го възприемам. Ти как смяташ, дали ще могат да се справят?" Двамата започнали да обсъждат дали изучаването на чужд език помага на учениците да се разбират по-добре с другите хора по света. Споделили свои впечатления и започнали да си разказ- ват лични преживявания, а после много се смели, докато се опитвали да разговарят на нескопосания си френски, който били изучавали в гимназията. Най-сетне, когато се наприказвали, Боб целунал Мелиса и й прошепнал: „Ах, мадам, вие сте magпifique*!"(*magпifique (фр.) - прелестна - Б.пр.) И това ако не е успех! Изтегляне 0.98 Mb. Сподели с приятели:
|