Започване на разговор за вас самите

25
интересно, вие си спечелвате симпатиите му и разчупвате ледовете, които често съществуват при първите моменти на запознанството.
Активно слушане
Активното слушане е прекрасен подход, който насърчава другия човек да продължава да говори, а на вас самите дава възможност да се уверите, че наистина разбирате всичко казано. За да можете да използвате ефективно това умение, първо трябва да осъзнаете какво става, когато някой човек ви говори.
Междуличностното общуване започва с процес, който протича вътре в личността. Някой желае да сподели с вас свое чувство или идея, но за да може да ви предаде посланието си, той първо трябва да го „закодира" в словесни и в несловесни кодове, които вие бихте разбрали и бихте съумели да
„разкодирате". Кодовете, които събеседникът ви ще подбере, за да ви предаде посланието си - думи, жестове и тон на гласа - зависят от неговите намерения, от ситуацията и от взаимоотношенията му с вас, а също и от такива фактори като възраст, емоционално състояние, обществено положение, образование, произход и принадлежност към определена културна традиция. Процесът, при който идеи и чувства се преобразуват в междуличностни послания, се нарича „кодиране".
Да предположим например, че сте пуснали на ваш приятел запис на „Бийтълс". Той слуша с наслада музиката, но би желал тя да звучи малко пo-тихо. Вие няма как да прочетете мислите му, затова, ако иска да ви ги съобщи, приятелят ви „кодира" чувствата си и повишава глас, за да надвика гърмящата музика: „Намали я малко!". Веднъж отправено, посланието се пренася по нещо като канал - естествено, това е въздушното пространство между вас двамата. Често става така, че странични шумове по канала изкривяват посланието. В нашия пример звучащите с пълна сила
„Бийтьлс" могат да предизвикат доста голямо изкривяване, в резултат на което чутото от вас послание може да се окаже много различно от първоначално изпратеното.
Допълнително изкривяване се получава и по време на процеса, при който вие декодирате посланието, като приписвате различни значения на получените словесни и несловесни знаци. От всичките 40 000 импулса, които долавяте всяка секунда посредством ушите, очите, дланите, пръстите на краката си и всяка останала частичка от тялото си, вие сте в състояние да разграничите отчетливо само няколко, като именно върху тях съсредоточавате вниманието си. Пък и онова, което сте отличили от общия „шум", е силно повлияно от такива фактори като собствените ви очаквания, нужди, убеждения, вярвания, интереси, възгледи, житейски опит и познания. В своята книга „Хайде да говорим" изследователите Сатри, Олсън и Уитни пишат: „Знае се, че ние, хората, чуваме поло- вината от онова, което е било казано, съзнателно слушаме половината от чутата половина, а запомняме половината от съзнателно изслушаната половина". Или с други думи, проявяваме склонност да чуваме онова, което искаме да чуем, и да виждаме онова, което искаме да видим.
Както казва фриц Пърлс, създателят на жестовата психотерапия: „Ние не възприемаме образа на външния свят автоматично, а селективно. Не виждаме, а гледаме, за да видим, търсим, сякаш със скенер, нещо конкретно. Ние не чуваме всички звуци на света, а слушаме определени звукове и шумове."
Именно поради тези причини изпратеното към вас послание често е твърде различно от онова, което вие декодирате и пресъздавате съобразно наличните знаци. В много случаи дори трудно би могло да се каже, че вашето впечатление за смисъла на посланието изобщо има нещо общо с намеренията на изпратилия го към вас човек.
Но да продължим с примера за „Бийтьлс". Ако сте успели да декодирате правилно посланието, отправено ви от вашия приятел, вие ще стигнете до заключението, че той иска да намалите звука на музиката. Но ако сте го декодирали в смисъл „Намали я малко, защото съм ти ядосан", възможно е да отвърнете по неподходящ начин. А посланията често биват декодирани погрешно, като нито една от двете страни не осъзнава, че има някакво недоразумение.
Именно поради това активното слушане е от изключително голямо значение. Ако овладеете умението да слушате активно, вместо да предполагате, че впечатленията ви са правилни и да отговаряте съобразно тях, вие ще сте способни във всеки един момент да сте напълно сигурни, че сте декодирали правилно изпратеното към вас послание.
В примера със силно звучащата музика, бихте могли да попитате: „Сърдиш ми се, нали?".
Приятелят ви вероятно ще отговори: „Не, просто искам да понамалиш малко звука".

26
От друга страна, вашето активно слушане показва ясно на събеседника ви как именно възприемате посланието, което ви е изпратил. Тоест, това ваше умение му дава възможност да знае, че го слушате, а на вас самите позволява да потвърдите или да доизясните впечатленията си.
Ето и още няколко примера на активно слушане:
Сю: Никога няма да успея да си намеря нова работа.
Мери: Това те кара да се чувстваш наистина отчаяна, права ли съм? (активно слушане)
Сю: Да. Където и да отида, навсякъде ми казват да си оставя автобиографията, а после изобщо никога никой не се обажда.
Мери: И смяташ, че те пращат за зелен хайвер, нали? (активно слушане)
Сю: Точно така. Ако нямат свободни работни места, защо не си го кажат направо?
Съпругът: Не искам тази вечер да ходиш да играеш карти.
Съпругата: Не ти харесва, че се забавлявам без теб, така ли? (активно слушане)
Съпругът: Нищо подобно. Просто ми се ще да прекараме тази вечер заедно.
Джуди: Искам да се прибера у дома.
Дейв: Не ти е приятно и не се забавляваш, нали? (активно слушане)
Джуди: Точно така. Може би щеше да е по-добре, ако екскурзоводът не ни юркаше непрекъснато на- сам-натам.
Дейв: Ще ти се да разполагаме с повече свободно време, прав ли съм? (активно слушане)
Джуди: Именно. И смятам още сега да ида и да му го кажа.
Дона: Ние с теб никога никъде не ходим.
Джо: Скучно ти е и искаш да направим някое пътешествие, така ли? (активно слушане)
Дона: Да. От години все ми повтаряш, че като се пенсионираме ще пообиколим страната. Нека го направим още сега!
Веднъж активното слушане спасило връзката на един мъж с неговата приятелка. Третия път, когато излезли заедно, докато се разхождали ръка за ръка, той й казал с какво нетърпение очаква да я заведе на ски следващата зима. Тя погледнала встрани и отвърнала: „Е, тогава може вече и да не се познаваме". Първоначално той декодирал посланието й като нежелание от нейна страна да продължават да се виждат. Но не възприел това свое впечатление като необорим факт, затова и не започнал да се държи хладно с нея (от което тя вероятно би заключила, че той я отхвърля), а си послужил с активно слушане и попитал загрижено: „Искаш да кажеш, че не желаеш да ме виждаш повече, така ли?". В отговор тя му се усмихнала и го прегърнала: „Не, Джим. Просто по твърде заобиколен начин ти казах, че искам да прекарваме повече време заедно!"

Изтегляне 0.98 Mb.

Сподели с приятели: