Небето – лесно или на всяка цена?

Самата истина е, че големите маси, които притежават способности и талант, не избират да следват християнския път. Твърде скъпоценни ли са уменията и дарбите им, за да ги посветят на Дарителя, Господа на небето и земята?

Мнозина биха били последователи на Христос, ако Той бе слязъл от кръста и се бе появил пред тях по желания от тях начин. Ако бе дошъл с богатства и удоволствия, голям брой хора щяха с радост да Го приемат и бързо щяха да Го увенчаят с титлата Господар над всичко. Стига само да бе оставил настрана смирението Си, страданията Си и да бе извикал: „Ако някой иска да Ме следва, нека си угажда и да се радва на света – така ще бъде Мой ученик“, тогава тълпи от хора щяха да вярват в Него.

Но Исус идва при нас единствено като смирения, унижения и разпънатия на кръст Бог. Трябва да участваме в Неговото себеотрицание и страдания, ако искаме да носим короната в небето.

Божието слово не е разширило тясната пътека. И ако множествата са открили път, където могат да имат само вида на благочестие, а не кръст и изпитания, то те са открили пътека, по която нашият Спасител не е вървял и следват различен пример от този на Христос. Не е ли достатъчно, че Исус е оставил блаженството и славата на небето, че е изживял живот на бедност и дълбоки огорчения, че е умрял от жестока и срамна смърт, за да ни осигури радостта на светостта и небесното щастие? И възможно ли е ние, недостойните обекти на тази огромна снизходителност и любов, да търсим по-добър дял в този живот от този, който ни е подарен от нашия Изкупител?

Колко лесен щеше да бъде пътят към небето, ако нямаше себеотричане или кръст! Как човеците щяха да се втурнат в този път и лицемерите, които биха вървели по него, щяха да са безброй! Благодарим на Бога за кръста и саможертвата. Позорът и срамът, които Спасителят е изтърпял заради нас, не са твърде унизителни за спасените чрез изкупителната Му кръв. Небето наистина ще бъде достатъчно лесно за постигане.

Нашето висше призвание

25 Април

Нека свети вашата светлина

Също така нека свети вашата виделина пред човеците, за да виждат добрите ви дела и да прославят вашия Отец, Който е на небесата (Мат.5:16).

На всяка душа, родена в Христовото царство, се дава тържествената заръка: „Нека свети вашата виделина пред човеците, за да виждат добрите ви дела и да прославят вашия Отец, Който е на небесата“. Излъчвайте към ближните си богатите слънчеви лъчи, получени от Слънцето на Правдата; осветявайте приятелите си от света с ярките бисери на светлината и истината, която ви е подарена изобилно от Божия трон. Това е търговия с поверените ви от Бога таланти. Отивайте от светлина в по-голяма светлина, като улавяте все повече и повече ярки лъчи от Слънцето на Правдата, и като светите все по-силно, докато дойде съвършеният ден.

Исус не умолява християнина да се мъчи да свети, но просто да позволи на светлината да грее с ясни и отличителни лъчи към света. Не потулвайте вашата светлина. Не я възпирайте с греховете си. Не позволявайте на злото в света да я угаси. Не я крийте под леглото или „под шиника”, но я поставете на светилник, за да осветява всички в дома. Бог иска от вас да светите, за да разпръсквате моралния мрак в света.

Дълбоките борби с изкушенията в моята собствена душа, ревностният копнеж на ума и сърцето ми да познавам Бог и Исус Христос като личен Спасител, да имам увереност, мир и покой в любовта Му, ме карат да желая всеки ден да бъда там, където мога да бъда огрян от лъчите на Слънцето на Правдата. Без тази опитност наистина ще се срещна с голяма загуба и всички, с които се свързвам, ще бъдат повлияни от загубата на светлината, която е трябвало да получавам от Източника на всяка светлина и утеха, за да послужа за огряването и на тяхната пътека. Ще бъда ли наистина светлина за света или ще съм мрачна сянка?

Нашето висше призвание

26 Април

Бисер или камъче?

В онзи ден – казва Господ на Силите – ще взема теб, служителю мой Зоровавелю, сине Салатиилов – казва Господ – и ще те положа като печат; защото те избрах – казва Господ на Силите (Агей 2:23).

Християните са бисерите на Христос. Те трябва ярко да блестят за Него, разпръсквайки светлината на Неговата красота. Блясъкът им зависи от полирането, което са получили. Те избират дали да бъдат полирани, или да си останат такива, каквито са. Но всеки, който е обявен за достоен да има място в Господния храм, трябва да се поддаде на процеса на полирането. Без този процес не може да отразява никаква светлина, подобно на обикновено камъче.

Христос казва на човека: „Ти си мой. Изкупил съм те. Сега си само суров камък, но ако се оставиш в ръцете Ми, ще те полирам и блясъкът, с който ще заблестиш, ще носи слава на името Ми. Никой човек не ще те изтръгне от десницата Ми. Ще те превърна в Мое лично съкровище. В деня на короноването Ми ти ще бъдеш бисер в Моята корона на радост“.

Небесният Бог не хаби време за безполезен материал. Само скъпоценните бисери са полирани от Него по подобие на дворец, като грубите краища се отсичат. Този процес е труден и тежък; той наранява човешката гордост. Христос реже дълбоко в опитността, която човекът в своята самоувереност смята за завършена, и отнема високомерието от характера. Отрязва излишната повърхност и поставя камъка на полиращото колело, притиска го здраво, така че всяка грапавина да изчезне. След това, поглеждайки бисера на светлината, Майсторът вижда в него Своето отражение и го обявява за достоен да заеме мястото си в Неговата съкровищница. „В онзи ден – казва Господ на Силите – ще взема тебе (…) и ще те положа като печат; защото те избрах – казва Господ на Силите“. Благословена да е тази опитност, колкото и тежка да е, която дава нова стойност на камъка и го прави да блести с жива, ярка светлина.

Бог няма да пожертва нито един от Своите верни служители да бъде оставен сам да се бори с големите трудности и да бъде победен. Той запазва като скъпоценен бисер всеки човек, чийто живот е скрит с Христос в Бога.

Нашето висше призвание

Християните са оприличени на ливански кедър. Чела съм, че споменатото дърво прави нещо повече от това да изпрати само няколко къси корени в меката глинеста почва. То пуска силни корени дълбоко в земята, които се простират все по-надалеч в стремежа си да се захванат по-здраво. И при яростния напор на бурята, това дърво стои непоклатимо, подържано от своята мрежа от корени под земята.

Така християнинът се вкоренява здраво в Христос. Той има вяра в своя Изкупител. Знае в Кого е повярвал! Напълно е убеден, че Исус е Божият Син и Спасителят на грешниците. Корените на вярата се спускат надълбоко. Истинските християни, подобно на ливанския кедър, не стигат само до меката повърхностна почва, но са вкоренени в Бога, захванати здраво в пукнатините на планинските канари.

Ако християнинът вирее и расте, той трябва да го прави сред невярващите, сред подигравките и осмиванията. Трябва да стои изправен като палмово дърво сред пустинята. Небето може да кънти, пустинният пясък да се трупа върху корените и около стъблото му. И при все това то да е вечнозелено, свежо и живо сред горещите пясъци. Отмахнете пясъка, докато стигнете до корените на палмовото дърво, и там ще откриете тайната на живота му; то се е вкоренило дълбоко под повърхността и е стигнало до тайните подземни води.

Както това дърво, извличащо хранителни сокове от водните потоци, е зелено и цъфти сред пустинята, така християнинът може да черпи богати запаси на благодат от извора на Божията любов. Тогава може и да насочва уморените души, напълно изтощени и готови да погинат в пустинята на греха, към водите, от които, ако пият, ще живеят. Вярващият човек винаги насочва своите ближни към Исус, Който ги кани: „Ако е някой жаден, нека дойде при Мен и да пие“ (Йоан 7:37). Този извор никога няма да пресъхне за нас! Можем отново и отново да черпим от него.

Нашето висше призвание

Религията, основана на егото е безполезна; защото Бог не прави компромис със себелюбието.

Христовата религия е плътна материя, съставена от безброй нишки, втъкани една в друга с такт и умение. Само с мъдростта, дадена ни от Бога, можем да изтъчем тази материя. Доверявайки се на себе си, прокарваме в нея нишки на себичност и тъканта се разваля.

Има много видове платове, които на пръв поглед изглеждат добре, но не издържат на проверката на времето. Цветовете не са трайни. Отмиват се. Под летните горещини те избледняват и се губят. Такава материя не може да издържи на по-сурови условия и има малка стойност.

Така стоят нещата и с религията. Когато основата и съдържанието й не устояват при изпитания, „материята”, от която тя е съставена, се оказва безполезна. И усилията да се „закърпи старата дреха с нови кръпки” не подобрява състоянието на нещата (…). Кърпенето не върши работа. Единственият начин е да се изхвърли старата дреха и да се набави нова. Религията на егото, съставена от нишки, които избледняват и се разкъсват под натиска на изкушенията, трябва да бъде заменена с религия, изтъкана от Този, в Чийто живот няма никакво себелюбие.

Христовият план е единственият безопасен. Той твърди: „Ето, правя всичко ново“ (Откр.21:5). „Ако някой е в Христос, той е ново създание“ (2Кор.7:17). Спасителят не насърчава никого да си мисли, че Той би приел една „закърпена” религия. Такова християнство няма стойност в очите Му. В началото може да се вижда в него малко от егото и малко от Христос. Но скоро става ясно, че няма нищо от Бога. Кръпките на себичността се увеличават, докато цялата дреха бъде покрита с тях.

Религия, формирана според небесния модел, е единствената, която ще устои. Само стремейки се да живеем Христовия живот тук, можем да се подготвим за живота си с Него през вечните векове.

Нашето висше призвание

…да ви даде според богатството на славата Си да се утвърдите здраво чрез Неговия Дух във вътрешния човек (Еф.3:16).

Темите на изкуплението са теми от изключително значение и само духовно ориентираните могат да схванат тяхната дълбочина и важност. Нашата безопасност, нашата радост е да размишляваме върху истините от спасителния план. Вярата и молитвата са нужни, за да съзерцаваме дълбините на Бога. Нашите умове са така ограничени от тесногръди представи, че улавяме само части от опитността, която имаме привилегията да е наша.

Защо мнозина, изповядващи вярата си в Христос, нямат никаква сила да устояват на изкушенията на врага? Това е защото не са укрепени със силата на Неговия Дух във вътрешния човек. Апостолът се моли: „Чрез вяра да се всели Христос във вашите сърца, тъй че – закоренени и основани в любовта – да бъдете силни да разберете заедно с всичките светии, що е широчината и дължината, височината и дълбочината, и да познаете Христовата любов, която никое знание не може да обгърне, за да се изпълните в цялата Божия пълнота“ (Еф.3:17-19). Ако тази опитност беше наша, щяхме да познаваме Голготския кръст. Щяхме да знаем какво означава да сме участници с Христос в страданията Му. Христовата любов щеше да ни принуждава и макар да не можем да обясним как тя стопля сърцата ни, щяхме да изявяваме тази любов в ревностно посвещение към Божията кауза.

Апостол Павел разкрива пред църквата в Ефес с най-красноречив език чудната сила и познание, което вярващите са способни да притежават като синове и дъщери на Всевишния. Тяхна е привилегията да бъдат „укрепени с мощ“, „закоренени и основани в любовта“, „да познават Христовата любов, която никое знание не може да обгърне“.

Нека бъдем привлечени към Този, в Когото са скрити всички съкровища на мъдростта и познанието, – нека да Го притежаваме, като сърцата ни се отварят все повече и повече, за да получат Неговите качества. Нека познаваме любовта и силата Му и да притежаваме неизследимите Христови богатства – това е наследството на Божите служители„и правдата им е от Мен, казва Господ“ (Ис.54:17).

Нашето висше призвание

30 Април

Почти у дома!

И като отида и ви приготвя място, пак ще дойда и ще ви взема при Себе Си, тъй щото, където съм Аз, да бъдете и вие (Йоан 14:3).

Над 2000 години са изминали, откакто Спасителят дава обещанието Си за Своето второ идване. През вековете тези Негови думи са изпълвали с кураж сърцата на верните Му. Обещанието все още не е изпълнено, но изговорените думи са не по-малко сигурни.

Христос ще дойде в славата Си, в славата на Своя Отец и в славата на светите ангели. Десетки хиляди по десетки хиляди ангели красиви, триумфиращи Божи синове, които притежават ненадмината красота и слава, ще Го придружават по пътя Му. Вместо венеца от тръни Той ще носи славна корона. Вместо със старата пурпурна мантия ще бъде облечен със снежнобяла дреха, „каквато никой белач на земята не може така да избели“ (Марк 9:3). И на одеждата Му, и на бедрото Му ще пише: „Цар на царете и Господ на господарите“ (Откр.19:16).

За своите верни последователи Христос е ежедневен Другар и близък приятел. Те живеят в тясно и непрекъснато общение с Бога. Върху тях е осияла Господнята слава. Върху тях се е отразила светлината от познаването на Божията слава в лицето на Исус Христос. Сега се радват на ярките лъчи от славата на Царя в присъствието на Неговото величие. Те са подготвени за общуване с Небето, защото имат небето в сърцата си.

С вдигнати глави, озарени от греещите лъчи на Слънцето на Правдата, с радостта от това, че спасението им наближава, те излизат да посрещнат Младоженеца, казвайки: „Ето, този е нашият Бог, чакахме Го и Той ще ни спаси“.

Времето на бавенето е почти към своя край. Странниците и пришълците, които толкова дълго време са търсили по-добра родина, са почти у дома. Чувствам, че трябва да извикам силно: Връщаме се у дома! „Затова, възлюбени, като очаквате тези неща, старайте се да се намерите чисти и непорочни пред Него, с мир в сърцата си“ (2Петр.3:14).

За да Го познавам

1 Май

Свръхестественото знание - недостатъчно

… на които Божията воля беше да яви, какво е между езичниците богатството на славата на тая тайна, сиреч, Христос между вас, надеждата на славата (Кол.1:27).

Съществуват много тайни в Божието слово, които не разбираме, и много от нас са доволни да спрем изследването, когато тъкмо сме започнали да получаваме малко познание за Христос. Щом започне леко разкриване на Божествените принципи пред ума и започнем да се сдобиваме с доза познание за Божия характер, тогава ставаме доволни и си мислим, че сме получили почти цялата светлина, която е за нас в Словото. Но Божията истина е безкрайна. Със старателни усилия трябва да работим в „мината” на истината, за да откриваме скъпоценните камъни, скрити там. Исус има точно това предвид, когато заръчва на учениците Си да „изследват Писанията“ (Йоан 5:39). Да изследваш означава да сравняваш стих със стих, и духовните неща с духовното. Не бива да се задоволяваме с изкуствено познание.

Дори наполовина не осъзнаваме какво Господ желае да стори за Своя народ. Нашите молби, примесени с вяра и покаяние, трябва да се издигат към Бога за разбиране на тайните, които Той би желал да разкрие на Своите светии. Перото на ангела не може да опише цялата слава на изкупителния план. Библията ни открива как Христос понася върху Себе Си греховете и скърбите ни. Разкрива как милост и истина се срещат при Голготския кръст, как „правда и мир се целуват”, как са изявени мъдростта, безграничната справедливост, милост и любов. Дълбините, височините, дължините и широчините на любовта и мъдростта, надминаващи знанието, са разкрити в спасителния план.

Онзи, който желае истината в сърцето си, който копнее за нейната сила в живота и характера си, със сигурност ще я получи. Спасителят казва: „Блажени които гладуват и жадуват за правдата, защото те ще се наситят“ (Мат.5:6).

За да Го познавам

Исус Христос „не счете, че трябва твърдо да държи равенството с Бога“. Защото само Бог може ефикасно да възстанови човека от отровната рана на змията; единствено Бог, в лицето на Своя Единороден Син, приема човешко естество и в слабата човешка природа изгражда Божия характер. Потвърждава Своя свят Закон до най-малкия детайл и приема присъдата на гняв и смърт заради човешките синове. Каква мисъл е тази! Този, Който е едно с Отец преди създанието на света, има такова състрадание към падналия свят, съсипан от беззаконието, че дава живота Си, за да го изкупи. Този, Който е блясъкът на славата на Отец, точният образ на Неговата Личност, взема греховете ни върху тялото Си на кръста и изстрадва наказанието за човешкото беззаконие. Така правосъдието е удовлетворено и няма повече изисквания. Колко велико е изкуплението, сторено за нас! Толкова велико, че Божият Син умира от жестока смърт на кръста, за да ни подари живот и безсмъртие чрез вяра в Него.

Тази чудна дилема – как Бог да бъде справедлив и в същото време да оправдае грешниците – е отвъд познанията на човека. Когато се опитваме да я разгадаем, тя се разширява и задълбочава отвъд разума ни. Когато гледаме с очите на вярата към Голготския кръст и виждаме греховете си, положени върху жертвата, висяща в слабост и позор там – когато съзнанието ни улови факта, че това е Бог, вечният Отец, Князът на мира – тогава можем само да възкликнем: „Вижте каква любов е дал нам Отец“ (1Йоан.3:1)!

Когато човекът успее да схване възвишения характер на Господа на силите и да направи разлика между вечния Бог и смъртното човечество, тогава ще разбере колко велика е жертвата на Небето – да измъкне човека оттам, където е паднал чрез непослушание, и да го направи част от Божието семейство. Божествеността на Христос е нашата гаранция за вечен живот. Той, Носителят на греха на света, е нашият единствен Посредник за примиряването ни със светия Бог.

За да Го познавам

3 Май

Нежен, любящ, състрадателен

Но, Господи, Ти си Бог многомилостив и благодатен, дълготърпелив и изобилстващ с милост и вярност (Пс.86:15).

Бог е наредил според закона на служенето да се утешаваме един друг с нежност и любов, когато ни връхлетят големи страдания. Никой човек не живее за себе си. Никой не умира сам. Животът и смъртта означават нещо за всяко човешко същество. Бог е поверил на Своите човешки инструменти дълга да изявяват Неговия характер, да свидетелстват за Неговата милост, мъдрост, великодушие, като проявяват Неговата чиста, нежна и състрадателна любов. Исус винаги се трогва от човешкото страдание и нашите сърца трябва да се смекчат и изпълнят със Светия Му Дух, за да бъдем като Него.

Целта ни е да бъде възстановен моралният образ на Бога у човека чрез изобилната благодат, която ни е дадена от Бога чрез Исус Христос. Навсякъде около нас има души, които са на ръба на смъртта; и колко важно е Христовото състрадание да ни бъде дадено, за да не допуснем никога нечия душа да остане пренебрегната, като не проявяваме дълготърпение и съпричастна нежност. Питам се: Ще се научим ли някога на нежността на Христос? О, колко силно се нуждаем да познаваме Исус и нашия Небесен Отец, за да изявяваме характера Му!

Исус ни кани при Себе Си, не само за да ни освежи с благодатта Си и с присъствието Си за няколко часа, и после да ни отпрати от Своята светлина, за да си тръгнем от Него в тъга и мрачно настроение. Не. Той ни казва, че е нужно да пребъдваме в Него и Той в нас. Навсякъде, където се върши делото Му, Той е там – нежен, любящ и състрадателен. Приготвил е за вас и мен пребъдващо обиталище у Себе Си. Той е нашето убежище. Нашата опитност трябва да се разшири и задълбочи. Исус е разкрил цялата Божествена пълнота на Своята неизразима любов и ни казва: Вие сте „съработници на Бога“ (1Кор.3:9). О, какъв смисъл имат тези думи – „Пребъдвайте в Мен“ (Йоан 15:4), „Вземете Моето иго върху себе си“ (Мат.11:29). Ще го вземем ли? Защото обещанието е: „И ще намерите покой за душите си“. Има покой, пълен покой в пребъдването в Христос!

За да Го познавам

4 Май

Светият Дух – наш Помощник

Понеже които се управляват от Божия Дух, те са Божии синове (Римл.8:14).

Чрез службата на ангелите Светият Дух е способен да въздейства върху ума и сърцето на човека и да го привлече към Христос. Но Той не се намесва в свободата на човешките същества. Даден е да бъде Помощник, да сътрудничи на Бога, като привлича души към Него, но никога не използва сила, за да получи послушанието ни.

Христос е готов да ни дари с всяко небесно влияние. Той познава всяко изкушение, с което човекът се сблъсква, както и способностите на всеки. Претегля силата му. Вижда настоящето и бъдещето и представя пред съзнанието му задълженията, с които ще се срещне. Исус настоява да не позволяваме на обичайните, земните неща да бъдат така всепоглъщащи, че да изгубим от погледа си вечните реалности. Господ има пълнота от милост, която да дари на всеки, който желае да приеме този небесен дар. Светият Дух ще спомогне за ангажирането на поверените ни от Бога способности в служене на Христос и ще оформи човека по небесния Образец.

Божият Дух е нашият Помощник в делото по изграждане на характера ни, във формирането му по Божие подобие. Когато си мислим, че сами сме способни да оформим житейския си опит, правим голяма грешка. Никога не ще успеем сами да постигнем победа над изкушенията. Но тези, които имат истинска вяра в Христос, ще бъдат променени от Светия Дух. Човекът, в чието сърце живее вярата, ще се превърне в красив храм за Господа. Той е ръководен от Христовата благодат. Такъв човек ще израства пропорционално на своята зависимост от водителството на Светия Дух.

Влиянието на Духа е Христос да заживее в душата. Сега не виждаме и не говорим с Христос, но Неговият Свети Дух е съвсем близо до нас, където и да се намираме. Той действа чрез и във всеки, който е приел Христос. Хората, които познават обитаващия Дух, изявяват плодовете Му – любов, радост, мир, дълготърпение, кротост, благост, вяра.

За да Го познавам

„Презрян и отхвърлен“

Малцина са тези, които имат някаква представа за мъката, изпълвала сърцето на Божия Син през Неговия тридесетгодишен живот на земята. Пътеката от яслата до Голгота е помрачена от скръб. Той е Човек на скърби и изтърпява толкова болка, каквато никой човешки език не може да опише. Може искрено да заяви: „Погледнете и вижте – има ли страдание като онова, което падна върху Мен“ (Пл.Ер.1:12). Преживяното от Него е най-силната болка за душата. И кой ли човек е способен да съчувства на това страдание, преживяно от Сина на безграничния Бог? Въпреки съвършената Си омраза към греха, Той поема върху Себе Си греховете на целия свят, извървявайки пътя към Голгота и изтърпявайки наказанието на престъпник. Невинен, Той понася наказанието на виновните; върху Него се стоварва присъдата за нарушаването на Божия закон. Вината на всеки грях се отпечатва върху Божествената душа на Изкупителя на света. Този, Който не познава грях, става грях за нас, за да станем праведни пред Бога в Него. Приемайки човешко естество, Той е наранен за нашите беззакония, бит е за нашите престъпления, та чрез Неговите рани да се изцелим ние.

В Своята човешка природа Христос е изпитан с много по-големи изкушения, с много по-голяма настойчивост от тази, с която злият е изкушавал човека, тъй като Неговата природа е по-велика от човешката. Това е дълбока и тайнствена истина – че Христос е свързан с човечеството с най-нежните връзки. Злите дела, думи и мисли на всеки син и дъщеря на Адам се отпечатват върху божествената Му душа. Греховете на хората изискват възмездието да падне върху Него, защото е станал Заместник на човека и е приел върху Себе Си греховете на света. Той носи беззаконията на всеки грешник и всички те са стоварени върху Него. „Как ще избегнем ние, ако пренебрегнем едно толкова велико спасение?“ (Евр.2:3)

За да Го познавам