Членове на Божието семейство

Господ Исус работи върху човешкото сърце, като изявява Своята милост и изобилна благодат. Извършва толкова удивителни трансформации, че Сатана, смаян, ги наблюдава – те са непревземаема крепост за неговите измами и заблуди. За него това е неразбираема мистерия. Божите ангели гледат на тази промяна с удивление и радост – как паднали хора, някога деца на гнева, развиват чрез възпитанието на Христос характер по Негово подобие, за да станат синове и дъщери на Бога, и да играят важна роля в населяването и щастието на Небето.

Господ е снабдил църквата Си със способности и благословения, за да може тя да представя пред света Неговата собствена достатъчност, и за да бъде напълно съвършена в Него. Да бъде една презентация за другия – вечния – свят, на законите, далеч по-висши от земните закони. Христовата църква трябва да е храм, построен по небесен модел.

Исус я е дарил с изобилни дарби, чрез които Той да бъде мощно прославен от Своите изкупени и спасени творения. Приела Христовата правда от Неговата съкровищница, тя трябва да изяви напълно богатствата на Божията милост, любов и благодат. Изявлението в първосвещеническата Му молитва, че любовта на Отец към нас е огромна, така както е към Него – единствения Единороден Син – и че трябва да сме с Него там, където е Той, завинаги едно с Христос и Отец – това удивлява небесните войнства и е огромна радост за тях. Дарът на Божия Свети Дух – богат, съвършен и изобилен – трябва да бъде за църквата като обкръжаваща огнена стена, която силите на ада не могат да преодолеят. В тяхната неопетнена чистота и съвършенство, Христос гледа на Своя народ като награда за всичките Си страдания, за смирението и любовта Си. Те са едно красиво допълнение към славата на Христос, великия Център, от Който тя се излъчва.

В небесните места

24 Юни

Помнете своето висше призвание

Затова всякога ще бъда готов да ви напомням за тези неща, макар да ги знаете и да сте утвърдени в истината, която сега държите (2Петр.1:12).

Независимо колко дълго сме пътували в пътя на вечния живот, ние често се нуждаем да изброяваме милостите на нашия Небесен Отец и да черпим надежда и кураж от обещанията в Словото Му. Апостол Петър осъзнава стойността на постоянната бдителност в живота на християнина и се чувства подбуден от Светия Дух да внуши на вярващите колко е важно да бъдат особено внимателни в ежедневието си.

„Винаги ще ви напомням“. О, само ако помнехме нещата, които имат връзка с нашето вечно благополучие, нямаше да участваме в никакво празно и глупаво говорене! Делото на живота ни е пред нас. От нас зависи неуморно да бдим за нашето призвание, като внимаваме в простичките указания, съдържащи се в Божието свято Слово.

Много са грешните неща, които позволяваме да се изговарят, без да ги забележим, когато чрез благочестивите си разговори можем да дадем пример за праведност, служещ за укор на злите. Не бива чрез примера си да показваме, че вършенето на зло сякаш е позволено. Имаме небе, което да спечелим, и ад, който да избегнем. В големите църкви има особена опасност от понижаване на стандарта. Където са събрани мнозина, някои стават по-склонни да бъдат небрежни и несериозни, отколкото биха били, ако са изолирани и принудени да бъдат сами. Но дори и при неблагоприятни обстоятелства можем да бдим в молитва и да бъдем пример за благочестиви разговори, които ще са мощно свидетелство за правдата. Не можем да си позволяваме да изричаме думи, които биха обезкуражавали нашите ближни по християнския им път. Христос е дал живота Си, за да сме способни да живеем с Него в слава. През цялата вечност Той ще носи върху ръцете Си белезите от грубите пирони, с които е бил прикован на Голготския кръст.

Сега се подготвяме за бъдещето, за вечния живот. И много скоро, ако сме верни, ще видим портите на Божия град, които ще се разтворят, за да влязат през тях във вечното си наследство народите, опазили истината.

В небесните места

Дали отделянето от света в послушание на небесната заповед, ще ни направи неспособни за делото на Господа? Ще ни попречи ли да вършим добро на хората около нас? Не. Колко по-здраво се държим за Небето, толкова по-голяма ще бъде нашата сила за ползотворност. Трябва да изучаваме нашия Пример и да знаем, че Духът, Който обитава в Него, може да обитава и в нас. Спасителят не ходи сред издигнатите и почетни хора в света. Не прекарва времето Си сред търсещите удоволствия. Той се стреми да помага на нуждаещите се от помощ, да спасява изгубените и погиващите, да повдига съкрушените, да счупи робския хомот на потиснатите, да изцелява болните и да изрича думи на съчувствие и утеха за скърбящите и обезпокоените. От нас се иска да следваме този пример. Колкото повече участваме в духа на Христос, толкова повече ще се стремим да вършим добро за нашите ближни. Ще благославяме нуждаещите се и ще утешаваме скърбящите.

Скоро благодатното време ще приключи. Съвсем скоро ще бъде изречена и последната молитва за грешниците, ще бъде пролята последната сълза, ще бъде отправено последното предупреждение и сладкият глас на милостта няма повече да се чуе. Ето защо Сатана полага толкова мощни усилия да задържи хората в капана си. Врагът играе играта на живота за всяка душа. Прави всичко възможно да изтръгне от нас всичко духовно, и на мястото на Христовите дарове да запълни сърцата ни със злите черти на плътското естество – омраза, подозрения, завист, любов към света, егоизъм, любов към удоволствията и житейска гордост. Нужно е да бъдем защитени от идващото бедствие. Ако не сме бдителни в молитва, тези злини ще влязат в сърцето ни и ще прогонят от него всичко добро.

Колко голяма е отговорността, лежаща върху Христовия ученик. Колко важен е дългът да отразяваме небесната светлина в един свят, потънал в мрак. Колкото по-гъста е заобикалящата тъмнина, толкова по-ярко нека да грее светлината на християнската вяра и пример.

В небесните места

26 Юни

Най-силният аргумент

Аз, Аз съм Господ; и освен Мен няма спасител. Аз възвестих и спасих, и показах, когато не е имало между вас чужд Бог; затова вие сте Ми свидетели, казва Господ, че Аз съм Бог (Исая 43:11,12).

За Своите истински последователи Господ казва: „Людете, които създадох за Себе Си, за да оповестяват хвалата Ми“ (ст.21). Те са Мои свидетели, Мои избрани представители в един отпаднал свят.

Бог търси нашето съдействие. Неговите заповеди са справедливи и разумни. Когато приемаме Христовото име, ние даваме обещание да Го представляваме. За да бъдем верни на това обещание, Христос трябва да се изобрази в нас – надеждата на славата. Ежедневният ни живот трябва все повече да прилича на Христовия. Нужно е да бъдем християни на дело и в истина. Христос няма нищо общо с преструвките. Той ще посрещне в небесните дворове само онези, чието християнство е истинско. Животът на изповядващите се за християни, които обаче не живеят живота на Исус, е подигравка с религията.

Бог не иска от нас да си купуваме Неговото благоволение чрез скъпи жертви. Желае единствено службата на едно смирено и кротко сърце, което с радост и благодарност е приело безплатния Му дар. Този, който приема Христос като свой личен Спасител, притежава Неговото спасение. И никога не бива да забравя, че както даром е получил, даром трябва и да дава.

Осъзнавате ли вашата стойност в Божите очи? Господ казва: „Вие сте Мои съработници. Позволявате ли на вашата светлина да свети ярко за един погиващ свят? Стремите ли се да използвате всяка способност и средство, които Бог ви е дал? Може да не сте проповедник, но можете да бъдете свидетел. Може да не сте красноречив оратор, но щом сте в живия Христос, ще позволявате на вашата светлина да грее пред човеците.

Истинският, любящият християнин е най-мощният аргумент в полза на библейската истина. Такъв човек е представител на Исус. Животът му е най-убедителното доказателство за силата на Божията благодат. Когато Божият народ изявява Христовата правда в ежедневието си, грешници ще се обръщат и над врага ще бъде спечелена победа.

В небесните места

27 Юни

Нашият дълг към бедните

Защото огладнях и Ме нахранихте; ожаднях и Ме напоихте; странник бях и Ме прибрахте; гол бях и Ме облякохте; болен бях и Ме посетихте; в тъмница бях и Ме споходихте (Мат.25:35,36).

Докато светът се нуждае от съчувствие, докато се нуждае от молитвите и подкрепата на Божия народ, докато има нужда да вижда Христос в живота на Неговите последователи, за Божите деца по същия начин е необходимо да имат възможности, които ще изявят добротата им, ще дадат сила на молитвите им и ще развият у тях характер по Божествения образец.

За да ни осигури тези възможности, Бог е поставил сред нас бедните хора, нещастните, болните и страдащите. Те са Христово наследство за Неговата църква и за тях трябва да се грижим така, както се грижи Той. По този начин Бог отнема шлака и пречиства златото, дарявайки ни с такова сърце и характер, каквито са ни нужни.

Господ може да извърши делото Си и без нашето съдействие. Той не е зависим от нас – от нашите пари, време или труд. Но църквата е твърде скъпоценна в Неговите очи. Тя е съкровищницата, в която са Неговите перли, кошарата, в която е стадото Му. Той копнее да ни види „без петно или бръчка”. Жадува за нас с неизказана любов. Затова ни дава възможности да работим за Него и приема положените от нас усилия като знак за любовта и верността ни.

Поставяйки сред нас болните и страдащите, Господ ни изпитва, за да изявим онова, което е в сърцата ни. Възпитанието на сърцето и ума се постига по-лесно, когато чувстваме нежно състрадание към другите и се възползваме от привилегията да облекчаваме нуждите им.

Добрите дела изискват жертва от наша страна, но именно жертвайки, ставаме по-дисциплинирани. Този дълг ни противопоставя на естествените чувства и предразположения, и така печелим победа след победа над проблемните черти в характера си.

Светът ще бъде убеден не толкова от проповедите от амвона, колкото от живота на църковните членове. Проповедникът представя теорията на евангелието, но практическото благочестие на църквата демонстрира силата му.

В небесните места

Нужно е да се извърши усърдно дело на подготовка от Адвентистите от седмия ден, ако искат да останат твърди в изпитанията, които им предстоят. Ако искат да останат верни на Бога при бъркотията и изкушенията на последните дни, те трябва да търсят Господа със смирено сърце и да се молят за мъдрост, за да устоят на измамите на врага.

Винаги трябва да имаме в съзнанието си мисълта за скорошното идване на Христос и във връзка с това – да осъзнаваме личното дело, което е нужно да извършим. С помощта на Светия Дух ще трябва да се противопоставим на естествените си наклонности към злото и да изкореним от живота си всеки нехристиянски елемент. Така ще подготвим сърцата си за приемане на Божието благословение, което ще ни дари с милост и ще ни доведе до хармония с вярата на Исус. За това дело на подготовка се осигуряват големи предимства за хората, които са в светлината, чрез вести на предупреждение и ръководство, изпратени със съдействието на Божия Дух.

Поради нарастващата сила на сатанинските изкушения, времето, в което живеем, е изпълнено с трудности за Божите чеда. Трябва постоянно да се учим от Великия Учител, за да стъпваме в пътя на сигурността и правдата. Чудни сцени се разкриват пред нас и в това време ще се роди живо свидетелство в живота на Божите верни люде, така щото светът да види, че макар злото да владее навсякъде, все още има хора, в чието сърце и живот е записан Божият закон. Пред нас стоят големи изкушения и сериозни изпитания. Спазващите заповедите Божии деца трябва да се приготвят за това време на изпит, като имат по-дълбока опитност в Божиите неща и в практическото познание на Христовата правда. Не само за невярващите, но и за църковните членове са изговорени следните думи: „Търсете Господа, докато може да се намери. Призовавайте Го, докато е близо“ (Ис.55:6).

Нека ежедневието ви свидетелства за вярата, която изповядвате.

В небесните места

Христос ни призовава да бдим, за да избегнем успешно нещата, които има да се случат на този свят. От най-голяма важност е да се вслушаме в това предупреждение. Врагът на правдата е по следите ни и се стреми да ни накара да забравим Бога.

Необходимо е да сме изпълнени с радост при мисълта за скорошното идване на Христос. За тези, които обичат Пришествието Му, Той ще дойде без осъждение, но да спаси. Но ако умовете ни са изпълнени с мисли за земните неща, не ще очакваме с радост завръщането Му.

„Ако зная, че Христос ще се завърне до няколко години – казват някои – бих живял много по-различно“. Но ако изобщо вярваме, че Той идва, би трябвало да живеем така вярно, както и ако знаем, че след няколко години ще Го видим. Не можем да видим края от началото, но Христос е осигурил достатъчно помощ за всеки ден в годината.

Всичко, което е нужно да извършим, трябва да го сторим в днешния ден. Днес трябва да сме верни във вярата си. Днес трябва да обичаме Бога с цялото си сърце и ближния си – както себе си. Днес трябва да се противопоставим на изкушенията на врага и чрез Христовата благодат да спечелим победа. Така ще бдим и ще чакаме завръщането Му. Всеки ден трябва да живеем така, сякаш знаем, че това е последният ни ден на земята. Ако знаем, че Христос ще се завърне утре, няма ли да изпълним настоящия ден с всички любезни думи, с всички несебични дела, на които сме способни? Трябва да сме търпеливи и внимателни, усърдни във вършеното на всичко възможно за спечелването на души за Христос.

Умолявам ви да отвърнете мислите си от светските неща и да ги насочите към вечните. Христос е вложил вечния живот във вас и е обещал да ви помага във всеки миг на нужда. Никога не бива да си почиваме в доволство от настоящите придобивки. Ако посветим ум и сърце в делото за достигане на Божия идеал за нас, ако отиваме при Христос – могъщият Помощник – Той ще ни даде цялата подкрепа, която ни е нужна. Ще ни дари с всичката сила, която ще ни направи победители в борбата срещу злото.

В небесните места

30 Юни

До Дървото на Живота

И пеят нова песен, думайки: Достоен си да вземеш книгата и да разпечаташ печатите й: защото си бил заклан и със Своята кръв си изкупил за Бога човеци от всяко племе, език, люде и народ (Откр.5:9).

Очакваме ли най-сетне да стигнем до небето и да се присъединим към небесния хор? Каквито отиваме в гроба, такива и ще излезем оттам по отношение на характера си. Днес е времето за очистване и освещение.

Йоан вижда Божия трон и около него голямо множество. И пита: „Кои са тези?“. Получава отговор: „Това са тези, които са изпрали дрехите си и са ги избелили в кръвта на Агнето“ (Откр.7:14). Христос ги води до водите на живия извор. Там и е дървото на живота, както и скъпият Спасител. Тук ни е подарен живот, съразмерен с живота на Бога. Няма вече болка, скръб, болести или смърт. Навсякъде царуват мир, хармония и любов.

Сега е времето да получим благодат и сила, за да обединим човешките си усилия с божествената помощ и да формираме характер за вечен живот. Когато вършим това, ще видим, че Божиите ангели ни служат и че сме наследници на Бога и сънаследници с Исус Христос. Когато затръби последната тръба и мъртвите бъдат извикани от своя гроб и преобразени в миг на око, короните на вечната слава ще бъдат поставени върху главите на победителите. Бисерните порти ще се отворят пред народите, които са пазили истината. И те ще влязат през тях. Великата борба ще приключи.