След 2-ра корекция нашият Баща се грижи Елън Уайт

Едно е да четеш и да проповядваш Библията и съвсем друго – да притежаваш нейните животворни, освещаващи принципи, гравирани върху душата си. „По благодат сте спасени чрез вяра“ (Еф.2:8). Умът трябва да бъде възпитаван да упражнява вяра, вместо да подхранва съмнения, подозрение и завист. Твърде склонни сме да възприемаме препятствията като невъзможности. Да имаш вяра в Божите обещания, да вървиш напред с вяра и кураж, без да се оставяш да те ръководят обстоятелствата, е труден за научаване урок. При все това е категорична необходимост за всяко Божие дете да усвои този урок. Божията благодат чрез Христос трябва винаги да се цени скъпо, защото ни е дадена като единствен начин да се приближим до Бога.

Вярата, спомената в Божието слово, ни призовава към живот, в който упованието в Христос е активен, жив принцип. Божията воля е вярата в Исус да се усъвършенства чрез дела. Бог свързва спасението и вечния живот на вярващите с тези дела, и чрез тях става възможно светлината на Истината да се разпръсне до всички страни и народи. Това е плодът на делото на Светия Дух.

Изявяваме вярата си в Бога като сме послушни на Неговите заповеди. Вярата винаги се изразява в думи и дела. Тя води до практически резултати, защото е съществен елемент в живота. Животът, оформен от вярата, преследва решителност за напредък, за вървеж напред по стъпките на Христос.

Ние сме отсечени като груби камъни от каменоломната на света чрез секирата на истината и сме поставени в работилницата на Бога. Този, който има искрена вяра в Христос като свой личен Спасител, ще открие, че истината извършва съвсем конкретна работа в душата му. Вярата става действена. Не можем да създадем собствената си вяра, но можем да бъдем съработници на Бога с Христос в прогласяването и в съдействието за триумфа на вярата.

Вярата, която действа с любов и очиства душата, дава плод на смирение, търпение, кротост, дълготърпение, мир, радост и доброволно послушание.

В небесните места

12 Юни

Нашия Пример в послушанието

Защото и на това сте призовани; понеже и Христос пострада за вас и ви остави пример да последвате по Неговите стъпки; Който грях не е сторил, нито се е намерила лукавщина в устата Му (1Петр.2:21,22).

Пред нас стои чудната възможност да бъдем като Христос – послушни на всички принципи на Божия закон. Но сами сме напълно безпомощни да стигнем до това състояние на покорство. Всяко добро в човека идва чрез Христос. Светостта, която Словото ни казва, че трябва да притежаваме, преди да бъдем спасени, е резултат от действието на Божията благодат, когато се предаваме на дисциплината и възпитателното влияние на Духа на истината.

Послушанието на човека може да бъде съвършено само чрез мирото на Христовата правда, която изпълва с небесен аромат всяко дело на истинско послушание. Делът на християнина е да постоянства в преодоляването на всеки грях. Непрекъснато да се моли на Спасителя да лекува несъвършенствата на болната му душа. Той няма мъдростта и силата, с които единствено може да побеждава. Те идват от Господа и Той ги подарява на тези, които със смирение и кротост искат Неговата помощ.

Делото на промяна от греховност към святост е постоянен процес. Ден след ден Бог работи за освещението на човека, и той трябва да Му съдейства, като полага упорити усилия за възпитанието на правилните навици.

Бог ще преизпълни и най-големите очаквания на хората, които полагат упованието си в Него. Желае да не забравяме, че когато сме смирени и покорни, заставаме там, където Той може и ще изяви Себе Си за нас. Наслаждава се, когато изтъкваме минали милости и благословения като причина Той да ни подари още по-големи такива. Бог е почетен, когато Го обичаме и свидетелстваме за искреността на любовта си, спазвайки Неговите заповеди. Прославяме Го, когато отделяме седмия ден като свят и специален. За всички, които вършат това, съботата е знак. Бог заявява: „Дадох им и съботите Си да бъдат знак между Мен и тях, за да познаят, че Аз – Господ – ги освещавам“ (Езек.20:12). Освещението означава ежедневно общение с Бога. Няма нищо по-велико и по-мощно от Божията любов за тези, които са Негови деца.

В небесните места

Страхът от Господа е началото на мъдростта и човекът, който се съгласява да бъде оформен и променен според Божественото естество, е най-благородното творение, излязло от Божите ръце.

Житейското познание на истинското благочестие в ежедневно освещение и служба на Бога осигурява най-висшето възпитание на ума, душата и тялото. Приемането на небесна сила подпомага искрения ни стремеж към мъдрост, за да сме способни съзнателно да използваме най-висшите си качества за прославяне на Бога и за благословение на ближните ни. Когато тези качества произлизат от Бога и не са само-създадени, те трябва да се ценят като Божи дарби и да се употребяват в служба за Него.

Подарените от Небето качества на ума трябва да се възприемат като висша сила, която ще управлява храма на тялото. Естественият апетит и страсти трябва да се подчинят под контрола на съвестта и духовността.

Религията на Исус Христос никога не уврежда получателя; никога не го прави груб или недодялан, нелюбезен или себичен, покварен или коравосърдечен. Напротив, облагородява вкуса, преценката, очиства мислите, като ги покорява на Христос.

Божият идеал за Неговите деца е по-висш и от най-висшата човешка мисъл. Живият Бог е дал в светия Си Закон представа за Своя характер. Най-великият Учител, познат на света, е Исус Христос. И какъв стандарт е дал Той за всички, които вярват в Него? „И така, бъдете съвършени и вие, както е съвършен вашият Небесен Отец“ (Мат.5:48). Както Бог е съвършен в Своята висша сфера на влияние, така и човекът може да бъде съвършен в своята човешка сфера. Идеалът за християнски характер е Христоподобието. Пред нас е открит път за постоянен напредък. Имаме цел, която да достигнем – стандарт, към който да се стремим, който се състои от всичко най-добро, най-чисто, благородно и възвишено. Нужно е да има постоянен стремеж и непрекъснат прогрес нагоре и напред към усъвършенстване на характера.

В небесните места

14 Юни

Христос да бъде във всичките ни мисли

Изпитай ме, Боже, и познай сърцето ми; опитай ме, и познай мислите ми; и виж дали има в мен оскърбителен път; и води ме по вечния път (Пс.139:23,24).

Малцина осъзнават, че е техен дълг да упражняват контрол върху мислите и въображението си. Трудно е да държиш недисциплинирания ум фокусиран върху полезни теми за размисъл. Но ако мислите не са подходящо ангажирани, религията не може да разцъфне в душата. Съзнанието трябва да е изпълнено със свети и вечни неща, иначе ще се занимава с незначителни и деструктивни мисли. И интелектуалните, и моралните способности трябва да се дисциплинират. Те ще се усъвършенстват, когато са упражнявани.

За да има добро разбиране по този въпрос, трябва да помним, че нашите сърца са по естество покварени и ние сме неспособни сами да следваме правилния курс. Единствено чрез Божията благодат, съчетана с усърдни усилия от наша страна, можем да спечелим победата. Интелектът, както и сърцето, трябва да се посвети в служба на Бога. Той изисква всичко, което е наше.

Малцина вярват, че човечеството е пропаднало толкова ниско или че така отчаяно се е противопоставило на Бога. Когато умът не е под директното влияние на Божия Дух, Сатана може да го оформя, както си иска. Той превръща в плътски всички рационални способности, които управлява. Самият той е пряк опонент на Бога в своите вкусове, възгледи, предпочитания, желания, избори и стремежи. Противникът не се наслаждава в нищо, което Бог обича или одобрява, но само в онова, което Той презира.

Ако пребъдва в сърцето, Христос ще присъства и във всичките ни мисли. Най-съкровените ни стремежи ще бъдат за Него, за любовта и чистотата Му. Той ще изпълва всички кътчета на нашето съзнание. Чувствата ни ще бъдат насочени към Исус. Всичките ни надежди и очаквания ще са свързани с Него. Най-висшата радост за душата ни ще бъде да живеем с вяра в Божия Син, очакващи и обичащи Неговото пришествие. Той ще е короната на нашата радост.

Онези, които са възпитали ума си да се наслаждава на духовните упражнения, са готови да бъдат преселени горе и няма да бъдат объркани или съкрушени от чистотата и славата на Небето.

В небесните места

15 Юни

Златото на християнския характер

За предпочитане е добро име, отколкото голямо богатство; и благоволение е по-добро от сребро и злато (Пр.22:1).

Хората може да се стремят към слава. Може да желаят да имат известно име. При някои притежаването на имоти, земи и много пари – нещо, което ще ги направи велики според мярката на света – е висотата на тяхната амбиция. Копнеят да достигнат точката, откъдето ще погледнат надолу с чувство на превъзходство над по-бедните. Всички тези хора „строят върху пясък” и тяхната къща ще се срине внезапно. Превъзходството в положението не е истинско величие. Нещо, което не увеличава стойността на душата, няма истинска цена самό по себе си. Нещото, което си заслужава да се постигне, е величие на душата в очите на Небето. Истинското естество на вашите дела може и да е неизвестно за вас. Стойността ви като личност може да се измери единствено съобразно стойността на Онзи, Който е дал живота Си, за да спаси всички, които Го приемат.

Всеки човек ще оцени по някакъв начин своята стойност, когато стане съработник на Христос, когато върши Неговите дела, изпълвайки света с Христовата правда и изпълнявайки поръчката на Най-Висшия. Поръчката, дадена на учениците, се дава на всички, които са свързани с Исус. Те трябва да направят всяка необходима жертва заради радостта да видят спасени души, които са погивали без Христос.

Най-високата чест, с която е възможно да бъдат удостоени човешки същества, е те – млади или стари, богати или бедни – да са способни да издигат потиснатите и да утешават съкрушените. Светът е пълен със страдания. Вървете и проповядвайте евангелието на бедните и изцелявайте болните. Това е делото, което трябва да върви заедно с евангелската вест. „На сиромасите се проповядва благовестието“ (Мат.11:5). Съработниците на Христос трябва да изпълват мястото, което заемат в света, с Неговата любов. Христовата любов в сърцето се изявява чрез дела. Ако любовта към Исус е слаба, любовта към онези, за които Той е умрял, също ще изчезне.

Истинските богатства са истинската вяра и любов. Те правят характера съвършен в Христос. Ако има повече вяра, простичко доверие в Исус, ще има и любов, чиста любов, която е златото на християнския характер.

В небесните места

Всеки християнин трябва да бъде това, което Христос е бил в живота Си на тази земя. Той е нашият пример, не само с неопетнената Си чистота, но и със Своето търпение, благост и обаятелен нрав. Той е твърд като скала, що се отнася до истината и дълга, но и неизменно благ, и любезен. Животът Му е съвършена илюстрация на истинска благост. Неговото присъствие внася по-чиста атмосфера в дома, и животът Му е като квас, докато работи сред хората в обществото. Кротък и непокварен, Той върви сред лекомислените, грубите, нелюбезните, сред неправедните митари и самаряните, войниците, езичниците, невежите селяни и смесените тълпи.

Христос често изговаря думи на състрадание, когато вижда измъчени хора и предлага да понесе товарите им. Споделя теготите им и им напомня уроците, които е научил от природата – за любовта, за добротата и благостта на Бога. Стреми се да вдъхновява с надежда и най-грубите и най-безнадеждните, като им изявява увереността Си, че могат да бъдат неопетнени и кротки, и да се сдобият с характер, който ще ги представи като деца на Бога. Сяда като почетен гост на трапезата на бирниците, като със състраданието и благостта Си показва, че цени достойнството на човека. Така хората копнеят да станат достойни за Неговото доверие. Думите Му се изливат с благословена и животворна сила върху техните жадни души. Пробуждат се нови пориви и възможност за нов живот, който е на разположение за отхвърлените от обществото.

Религията на Христос омекотява онова, което е твърдо и грубо в характера, и изглажда остротата на маниерите. Прави думите нежни и поведението –привлекателно. Нека се учим от Христос как да съчетаваме висше чувство за чистота и почтеност със слънчево излъчване. Добрият и любезен християнин е най-мощното свидетелство в полза на Евангелието.

В небесните места

17 Юни

Тест на апетита

Но уморявам тялото си и го поробвам, да не би като съм проповядвал на другите, сам аз да стана неодобрен (1Кор.9:27).

След кръщението Си Божият Син отива в безводната пустиня, за да бъде изкушаван от дявола. Почти шест седмици Той издържа на агонията на глада. Осъзнава силата на апетита над човека и в името на грешника понася възможно най-близкия тест в тази връзка. Спечелва победа, която малцина могат да оценят. Управляващата сила на покварения апетит и ужасният грях на угаждането му могат да бъдат разбрани единствено чрез продължителния пост, който нашият Спасител понесе, за да победи тази сила.

Невъздържанието лежи в основата на всяко морално зло, познато на човека. Христос започна делото на изкуплението точно там, където започна и падението. Провалът на нашите първи родители се дължи на угаждането на апетита. При изкуплението отричането от угаждане на апетита е първото дело на Христос.

Божият Син вижда, че човекът не е способен сам да победи това силно изкушение. Той идва на земята, за да обедини Божествената Си мощ с нашите човешки усилия. Чрез моралните сили, които ни подарява, ние можем да сме победители. О, какво неповторимо благоволение от страна на Царя на славата – да слезе в този свят и да понесе агонията на глада и жестоките съблазни на лукавия враг, за да спечели безгранична победа за човека! Това е несравнима любов! За жалост това благоволение е слабо разбрано от онези, към които е проявено.

Не разяждащите пристъпи на глада са тези, които правят страданията на Изкупителя така неизразимо сурови. Но това е чувството за вината, дължаща се на угаждането на апетита, което е донесло такива ужасни беди в света. И то се стоварва с огромната си тежест върху Божествената Му душа.

С човешкото Си естество и с непосилния товар на човешките грехове върху Себе Си Исус се противопоставя на сатанинската сила в това първо изкушение, погубващо душите на хората. Ако човек успее да победи съблазните на апетита, ще може да победи и всичко останало.

В небесните места

18 Юни

Поддържане на любовта жива

Жени подчинявайте се на мъжете си, както прилича в Господа. Мъже, любете жените си и не се огорчавайте против тях (Колос.3:18,19).

Колко беди и каква вълна от нещастия и злини биха били спестени на хората, ако мъже и жени са възпитавани в уважение, внимание и любезни думи на благодарност, които да поддържат любовта жива и да водят до спечелване на техните спътници в живота. Ако съпругът и съпругата продължават да проявяват онова отношение, което подхранва любовта, ще бъдат щастливи в компанията на другия и ще имат освещаващо влияние в семейството си. Ще имат своя малък свят на щастие и няма да им се иска да го напускат и да търсят нови атракции и нови обекти на любовта си.

Много жени жадуват за думи на любов и нежност, за обичайното внимание и любезност, което им дължат техните съпрузи. Именно тези дребни жестове създават житейското щастие.

Ако поддържаме сърцата си нежни в своите семейства, ако съществува благородно и щедро уважение към вкусовете и мнението на другия, ако жената търси възможности да изрази любовта чрез действия на нежност към съпруга си, а мъжът изразява същата любезна почит към съпругата си – тогава децата ще наследят същия дух. Това влияние ще преобладава в дома и колко много страдания биха били спестени!

Всяка двойка, която свързва живота си в едно, трябва да се стреми да направи другия възможно най-щастлив. Това, което ценим, се мъчим и да запазим, и да го направим още по-ценно. При сключването на брак мъжете и жените правят сделка, инвестиция за живота, и те трябва дадат най-доброто от себе си, за да контролират думите на нетърпение и раздразнение още по-внимателно, отколкото са го правили преди брака. Защото сега тяхната съдба е свързана за цял живот като съпрузи и стойността на всеки ще е пропорционална на старателните усилия, положени от двамата, за да поддържат жива любовта – така пламенно жадувана и ценена преди брака.

В небесните места

Гласът на дълга е гласът на Бога – вроден, изпратен от Небето водител. Независимо дали е приятно, или не, трябва да изпълним дълга, който стои пряко на пътеката ни. Ако Господ иска от нас да отнесем вест до Ниневия, няма да Му е приятно да отиваме в Йопия или в Капернаум. Бог си има причина да ни изпраща там, където насочва нозете ни.

Именно „малките лисици” развалят лозето - малките дела на пренебрежение, малките недостатъци, малките лъжи, малките отклонения от принципите – те заслепяват душата и я отделят от Бога.

Дребните неща в живота развиват духа и определят характера. Тези, които ги пренебрегват, няма да са готови да издържат на суровите изпитания, когато им се наложи да ги понесат. Помнете, че изграждането на характера не свършва до края на живота. Всеки ден в „строежа” се поставя лоша или добра тухла. Или строите разкривено, или с точност и качество, които ще създадат един красив храм за Бога. Затова, стремейки се към великите неща, не пренебрегвайте малките възможности, идващи при вас ден след ден. Онзи, който пренебрегва дребните неща и в същото време се хвали, че е готов да извърши чудни дела за Господа, такъв човек е в опасност от пълен провал. Животът е изграден, не от велики жертви и славни постижения, но от дребни мигове.

Каквото имат да вършат ръцете ти, нека го вършат с пълна сила. Направи работата си приятна с песни на хваления. Ако искате да имате чист доклад в небесните книги, никога не проявявайте раздразнение и мърморене. Нека ежедневната ви молитва да бъде: „Господи, помогни ми да върша най-доброто, на което съм способен. Дай ми енергия и радост. Помогни ми да практикувам любящото служене на Спасителя“.

Гледайте на всеки дълг, колкото и скромен да е, като на нещо свято, защото е част от служенето за Бога. Не позволявайте на нищо да ви накара да забравите вашия Спасител. Нека Христос участва във всичко, което вършите. Тогава животът ви ще е изпълнен със светлина и благодарност. Ще давате най-доброто от себе си, движейки се весело напред в служба на Господа, и сърцето ви ще е препълнено с Неговата радост.

В небесните места

20 Юни

Живот за другите

Също както и Човешкият Син не дойде да Му служат, но да служи и да даде живота Си откуп за мнозина (Мат.20:28).

Не трябва да живеем за себе си. Христос дойде в този свят, за да живее за другите – не за да Му служат, а за да бъде Служител. Ако се стремите да живеете като Него, то казвате на света: „Ето Човека от Голгота!“. С думи и пример водите останалите хора в пътя на правдата.

Грехът, в който се участва до най-голяма степен, и който ни отделя от Бога и създава толкова много заразяващи духовни безредици, е егоизмът. Няма завръщане при Бога, освен чрез себеотрицание. Сами не можем да сторим нищо, но чрез Божията сила сме способни да вършим добро на другите. По този начин отбягваме греха на себичността. Не е нужно да отиваме в далечни езически земи, за да изявим желанието си да посветим всичко на Бога чрез ползотворен, несебичен живот. Можем да правим това и в домашния си кръг, в църквата, сред всички, с които сме свързани и с които имаме някакви взаимоотношения. Именно в обикновените житейски пътеки трябва да се отричаме от себе си и да се покоряваме на Бога.

Апостол Павел казва: „Всеки ден умирам“ (1Кор.15:31). Ежедневното умиране за себе си в малките мигове от живота е това, което ни прави победители. Нужно е да забравим себе си, щом желаем да вършим добро на другите. При мнозина се наблюдава доброволно избрана липса на любов към другите. Вместо вярно да изпълняват своя дълг, те по-скоро търсят собствения си интерес.

Бог твърдо възлага на всички Свои последователи дълга да благославят другите със своето влияние и дела. Когато правим добро на хората, ще преживяваме сладко усещане за удовлетворение, вътрешен мир, който ще е достатъчна награда за нас. Когато сме подбудени от висшия и благороден порив да вършим добрини, ще намерим истинско щастие в многобройните житейски задължения. В небето никой няма да мисли за себе си, нито ще търси собственото си удоволствие. Там всички с чиста и истинска любов ще желаят щастието на другите около себе си. Ако искаме да се наслаждаваме на небесната общност в новата земя, трябва да се ръководим от небесните принципи още тук.

В небесните места

Не си мислете, че животът на християнина е лишен от изкушения. Те идват при всеки. И християните, и онези, които не са приели Христос като свой Водач, имат изпитания. Разликата е, че последните служат на един тиранин, който ги води към робство, докато християните служат на Онзи Който е дал живота Си, за да им върне вечния живот. Не гледайте на изпитанията като на нещо странно, но като на средство, с което сме освещавани и укрепвани. „Считайте го за голяма радост, братя мои, когато падате в разни изпитни, като знаете, че изпитанието на вашата вяра произвежда твърдост“ (Яков 1:2,3).

В бъдещия живот ще разберем онези неща, които тук силно са ни обърквали. Ще осъзнаем колко мощен Помощник сме имали и как Божии ангели са били изпращани да ни закрилят, докато сме следвали Божието слово.

На всички, които Го приемат, Христос дава сила да станат синове на Бога. Той е навременна помощ във всеки миг на нужда. Би трябвало да се срамуваме заради разклатената си вяра. Хората, които са победени, трябва да обвиняват единствено себе си за своя неуспех да противостоят на врага. Всички, които го искат, могат да дойдат при Христос и да намерят нужната им помощ.

Сред вас е могъщият Съветник на всички векове, приканващ ви да положите доверието си в Него. Нима ще се отвърнете от Него и ще гледате на несигурни човешки същества, които са също толкова зависими от Бога, колкото и вие? Нима сте се отрекли от своите привилегии? Не сте ли виновни в нищожните си очаквания, като не сте поискали от Бог онова, което Той копнее да ви подари?

„Ще спомена милосърдията Господни, причините за хваление на Господа за всичко, що ни е подарил Господ, и за голямата благост към Израелевия дом (…) Защото рече: Наистина те са Мои люде, чада, които не ще постъпят невярно; така им стана Спасител. Във всичките им скърби Той скърбеше и ангелът на присъствието Му ги избави“ (Исая 63:7-9).

В небесните места

22 Юни

Сила за днес

И тая трета част Аз ще прекарам през огън, пречиствайки ги както се чисти среброто, и изпитвайки ги както се изпитва златото.Те ще призоват Моето име и Аз ще ги послушам; ще река: Тези са Мои люде; а те ще рекат, всеки един: Господ е мой Бог (Зах.13:9).

Чрез изпитания Бог доказва силата на Своите деца. Издръжливо ли е сърцето? Свободна ли е съвестта от обиди? Дали Духът свидетелства, че сме Божи деца? Така Бог проверява, като ни изпитва. В пещта на трудностите Той ни очиства от всеки шлак. Изпраща ни изпитания, не за да ни причини ненужна болка, но да ни накара да гледаме към Него, да укрепи нашата издръжливост, да ни научи, че ако не се бунтуваме, а Му се доверяваме, ще видим Неговото спасение.

Христовата любов към децата Му е колкото силна, толкова и нежна. Тя е по-силна от смъртта, защото Той е умрял за нас. По-истинска е от майчината любов. Любовта на майката може и да се измени, но Христовата любов е непроменима. „Понеже съм уверен, че нито смърт, нито живот, нито ангели, нито власти, нито сегашното, нито бъдещето, нито сили, нито височина, нито дълбочина, нито кое да било друго създание ще може да ни отлъчи от Божията любов, която е в Христа Исуса, нашия Господ“ (Римл.8:38,39).

При всяко изпитание получаваме силна утеха. Нима нашият Спасител не е докоснат от болката на слабостите ни? Нима не е бил изкушаван във всичко като нас? Не ни ли е поканил да донасяме всяка трудност и изпитание при Него? Тогава нека не се държим като отчаяни заради утрешните товари. Нека смело и с радост да ги носим. Днес са ни нужни вяра и упование. И от нас се иска единствено да живеем ден за ден. Онзи, Който ни дава сила за днес, ще ни я осигури и утре.

Нищо не наранява душата така както острите стрели на неверието. Когато дойде изпитанието, а то ще дойде, не се тревожете, нито се оплаквайте. Тишината в душата прави по-отличителен Божия глас. „Тогава те се веселят защото са утихнали“ (Пс.107:30). Помнете, че под вас са протегнати вечните Ръце. „Облегни се на Господа, и чакай Него“ (Пс.37:7). Той те води към „подслона” на опитността на Неговата милост.

В небесните места