Търсене на Бога с цяло сърце

Трябва да обучим душата си да се държи, здраво да се държи за богатите обещания на Христос. Господ Исус знае, че не е възможно за нас да устоим на многобройните изкушения на Сатана, освен ако получим небесна сила от Бога. Добре знае, че със собствените си човешки сили несъмнено ще се провалим. Затова ни е осигурил всичко, така че при всеки спешен случай и изпитание да прибегнем до Крепостта. Имаме обещание от устните Му, че няма да умрем. Всеки лично трябва да цени вярата, че ще получи от Него нещата, които е обещал.

Бог ще бъде за нас всичко, което Му позволим да бъде. Нашите апатични, бездушни молитви няма да ни донесат дарове от небето. О, как се нуждаем да настояваме в молитва! Искайте с вяра, чакайте с вяра, получавайте с вяра, радвайте се в надеждата, защото всеки, който търси, намира! Бъдете ревностни в това! Търсете Бога с цяло сърце! Хората влагат душа и ревност във всичко, което предприемат за временните неща, докато усилията им не се увенчаят с успех. С неуморна страст се учете да търсите богатите Божии благословения, които са обещани, и с решителни и ревностни усилия ще получите Христовата светлина, истина и изобилна благодат.

С искреност, с гладна душа, викайте пред Бога. Борете се с небесни същества, докато не получите победата. Оставете цялото си същество в Божиите ръце – душа, тяло и дух – бъдете Негов любящ и посветен инструмент, воден от Божията воля, контролиран от Неговия ум, вдъхновен от Неговия Дух.

Кажете на Исус нуждите си с искреност в душата. От вас не се иска да водите дълга дискусия с Бога, или да Му проповядвате, но със скърбящо за греховете си сърце да Му кажете: „Спаси ме, Господи, или загивам“. Има надежда за такива хора. Те ще търсят, ще молят, ще хлопат и ще намерят. Когато Исус отнеме бремето на греха, който притиска душата ви, ще преживеете блаженството на Христовия мир.

Нашето висше призвание

Важни уроци ни се представят чрез опитността на пророк Илия. Когато на планината Кармил той изговаря молитва за дъжд, вярата му е изпитана, но усърдно продължава да представя искането си пред Бога.

Слугата гледа, докато Илия се моли. Шест пъти той се връща от наблюдателния пост с вестта: „Нищо няма, нито облак, нито следа от дъжд“. Но пророкът не се обезсърчава. Продължава да изпитва своя живот, да види да не би да е проявил непочитане към Бога. Изследва сърцето си, смирява се все повече и повече (…). И когато стига до точката на отричане от себе си и се обляга здраво на Спасителя като единствена сила и правда, тогава отговорът идва. Слугата се появява и казва: „Ето, малък облак колкото човешка длан се издига от морето“ (3 Царе 18:44).

Имаме Бог, Чието ухо не е затворено за нашите молби; и ако опитаме Словото Му, Той ще възнагради нашата вяра. Спасителят желае нашите интереси да са втъкани в Неговите, и тогава може свободно да ни благослови; защото няма да приемем слава за себе си, когато дойде благословението (…). Бог невинаги отговаря на молитвите ни от първия път; ако го направи, ще сметнем за даденост, че имаме право на всички благословения и заслуги, които е излял върху нас. Вместо да изпитваме сърцата си, за да видим да не би да се наслаждаваме на някой грях, ние ще станем нехайни и не ще осъзнаем своята зависимост от Него.

Пророк Илия се смирява дотам, че да не приема славата за себе си. Това е условието, при което Господ чува молитвите (…). Единствено Бог е достоен да бъде прославен.

Нашето висше призвание

Усърдното пазене на сърцето е съществено за здравия растеж в благодатта. Сърцето в естественото си състояние е обиталище на нечисти мисли и погрешни страсти. Когато бъде предадено на Христос, то трябва да бъде очистено чрез Духа от всяка нечистота. Това не може да се извърши без съгласието на човека.

Когато душата е очистена, дълг на християнина е да я пази неопетнена. Мнозина явно смятат, че Христовата религия не призовава към изоставяне на ежедневните грехове, към освобождаване от навици, които държат душата в робство. Те се отказват от някои неща, осъждани от съвестта, но не успяват да изявят Христос в ежедневието си. Не проявяват и Христоподобие в дома си. Не показват внимателна грижа при подбора на думите си. Твърде често се изговарят раздразнителни и нетърпеливи думи, които възбуждат най-лошите страсти в човешкото сърце. Такива хора се нуждаят от пребъдващото присъствие на Христос в душата. Единствено с Неговата сила могат да опазят думите и действията си.

В делото на пазене на сърцето трябва да сме бързи в молитва, неуморни в принасянето на молбите си пред трона на благодатта. Тези, които носят името християни, трябва да идват при Бога с ревност и смирение, молейки за помощ. Християнинът не може винаги да бъде в молитвена поза, но мислите и желанията му могат винаги да бъдат насочени нагоре.

Ако пазите сърцето си в небето, това ще дава живот на всичките ви молитви и на всичките ви задължения. Ако дисциплинирате ума си да се занимава с небесните неща, това ще внесе сила и пламенност във всички ваши начинания. Нашите усилия са апатични и бягаме бавно в християнското си състезание, като проявяваме вялост и леност, защото така малко ценим небесната награда. Джуджета сме в духовните постижения. Привилегия и дълг на християнина е да израства в познанието на Божия Син, до „пълнотата на мъжеството“.

Нашето висше призвание

Христовата църква на земята съществува сред моралния мрак на един неверен свят, който потъпква Закона на Йехова. Но техният Изкупител е платил откупа им с цената на собствената Си скъпоценна кръв; осигурил е всичко необходимо църквата Му да бъде новородено тяло, озарено от Светлината на света, притежаващо славата на княз Емануил. Ярките лъчи на Слънцето на Правдата, греещи чрез Неговата църква, ще съберат в десницата Му всички изгубени, блуждаещи овце, за да дойдат при Него и да намерят там своето убежище. Ще открият мир, светлина и радост в Този, Който е мирът и вечната правда.

Членовете на църквата трябва лично да пазят светлината на Божията любов, горяща ярко в душите им, и да я отразяват и към другите. Твърде много е заложено на карта, за да позволим на духовната летаргия да ни превземе. Нека не поощряваме нехайството към религиозните служби и задължения. Нека решително се борим с тази леност на душата, която е така фатална за израстването и за самия живот на християнина. Здрава и успяваща ще бъде тази църква, чиито членове полагат активни, лични усилия да вършат добро на другите и да спасяват души. Това ще бъде постоянен стимул за всяко добро дело. Такива християни ще се трудят с още по-голяма ревност да съхранят собственото си спасение. Спящата енергия ще се събуди, цялата душа ще се вдъхнови с непобедима решителност да спечели похвалата на Спасителя: „Добра работа!“, и да бъде увенчана с короната на победителя.

Христос превръща Своята църква в красив храм за Бога. „Където двама или трима са събрани в Мое име, заявява Той, там Съм и Аз посред тях“ (Мат.18:20). Неговата църква е дворецът на светия живот, изпълнен с най-разнообразни дарове и със Светия Дух. Небето връчва и съответните задължения на всеки член от земната църква; и всички трябва да намерят своето щастие в щастието на тези, на които помагат и благославят.

Нашето висше призвание

16 Април

Усмивката на Бога

Благословението Господне обогатява; и трудът на човека не ще притури нищо (Пр.10:22).

Нищо не може да бъде за добро за нас без Божието благословение. Онова, което Бог благославя, то е благословено. Следователно „малкият имот на праведния е по-желателен от богатството на мнозина нечестиви“ (Пс.37:16). Малкото с благословията на Господ е по-полезно и ще трае дълго. Божията благодат ще направи така, че малкото да измине велики пътища. Когато се посветим на каузата на Божието царство, тогава Бог ще се погрижи за нашите дела.

Господ ни е дал скъпоценни благословения в обикновените полски цветя, в благодатния аромат за нашите сетива. Обагрил е всяко цвете с красота, защото е Великият Художник. Този, Който е създал прекрасните неща в природата, ще извърши далеч по-велики неща за човешката душа. Бог обича красивото и ще украси характерите ни със Своите изобилни дарове. Ще направи думите ни благоуханни като полските цветя. Той ни благославя като ежедневно посреща физическите ни нужди. Самия хляб, който ядем, носи върху себе си знака на кръста.

Истински благословени са само тези, които съвсем сериозно се стремят да притежават даровете, хранещи душата и траещи вечно. Спасителят ни казва: „Търсете първо Божието царство и Неговата правда, и всичко останало ще ви се прибави“ (Мат.6:33). Бог се грижи за нас дори и когато излива върху нас временни благословения. Земното ни добруване не остава пренебрегнато от Небесния Баща. Той знае, че се нуждаем от всичко това. Когато Бог се усмихва на нашите усилия, това е много по-ценно от всеки земен приход.

„Колко сладки са земните удобства,

когато са подправени с Божията любов.“

Всяко избавление, всяко благословение, което Бог е подарил в миналото на Своя народ, трябва да се пази свежо в залата на спомените като сигурна клетва за все повече и все по-богати благословения, които Той ще излее върху нас.

Няма лимит за благословенията, които сме привилегировани да получим.

Нашето висше призвание

17 Април

С очите на вярата

…и да просвети очите на сърцето ви, за да познаете, каква е надеждата, към която ви призовава, какво е богатството между светиите на славното от Него наследство (Еф.1:18).

И най-високо образованият ум не може да замести простотата на истинското благочестие. Библията може да бъде изучавана като клон на човешката наука, но нейната красота, доказателството за силата й да спасява вярващата душа, е урок, който никога не може да се усвои по този начин. Ако Словото не се прилага в живота, тогава мечът на Духа не е разделил естественото сърце. То явно се е обвило в поетично въображение. Сантименталността така го е завладяла, че то не е почувствало достатъчно силата на острието, пронизващо и срязващо греховния олтар, където се принася поклонение на егото.

Очите на разума трябва да се просветят, а сърцето и умът да се доведат в хармония с Бога на истината. Този, който съзерцава Исус с очите на вярата, не вижда никаква слава в себе си, защото славата на Изкупителя се отразява в ума и сърцето му. Жертвата на Неговата кръв е осъзната и отнемането на греха поражда благодарност в сърцето.

Оправдан чрез Христос, приелият истината е принуден напълно да се предаде на Бога, и е приет в Христовото училище, за да се учи от Този, Който е смирен и кротък по сърце. Познанието за Божията любов се натрупва все повече в душата. И такъв човек възкликва: „О, каква любов! Какво благоволение!“ Хващайки се здраво за богатите обещания на вярата, той става участник в Божественото естество. Сърцето му се опразва от егоизъм, водите на живота се вливат в него; Господнята слава се излъчва от него. Неспирно гледащ към Исус, човекът се слива с Божественото. Бива променен по Негово подобие. Характерът му се уподобява на Божия характер.

Христос гледа на Своя народ в неговата чистота и съвършенство като награда за всички Свои страдания, за унижението и за любовта Си. Гледа на тях и като на част от славата Си – Той е великият Център, от Който се излъчва цялата слава.

Нашето висше призвание

18 Април

Как се израства в благодатта

Но растете в благодатта и в познаването на нашия Господ и Спасител Исус Христос. Нему да бъде слава и сега, и до вечния ден. Амин (2 Петр.3:18).

Възможно ли е да израстваме в благодатта? Възможно е само ако опразним сърцата си от своето его и ги предадем на Небето, за да бъдат оформени по небесния модел. Можем да имаме връзка с живия канал на светлината; можем да бъдем освежени от небесната роса и небесният дъжд да се излее върху нас. Когато приемем Божиите благословения, ще сме способни да получим и още по-голяма мярка от благодатта Му.

Като малки деца трябва да седнем при нозете на Христос и да се учим от Него. Не бива да позволяваме нито ден да отмине, без да сме придобили още знания за преходните и за духовните неща. Не бива да „забиваме колчета”, ако не сме готови да ги извадим и забием по-нататък, по-близо до хълма, който възнамеряваме да изкачим. Най-висшето образование е възпитаването на ума да напредва ден след ден. В завършека на всеки ден трябва да се намираме на крачка по-близо до победната награда. Ден след ден познанията ни трябва да растат. Ден след ден трябва да си правим заключения, които ще носят богата награда в този живот и в бъдещия. Гледайки ежедневно на Исус, вместо на стореното от нас, ще имаме решителен напредък и в преходните, и в духовните познания.

Краят на всички неща е близо. Стореното от нас досега не трябва да слага край на делото ни. Начинателят на нашето спасение казва: „Напред! Идва нощ, когато никой не може да работи“. (…). Животът ни винаги трябва да бъде под властта на Христос. Нужно е постоянно да поддържаме светилниците си горящи ярко. Човекът, който стои там, където Бог го е призовал да бъде, напредва от частичната видимост на зората към пълната светлина на деня.

Трябва да опънем докрай всеки духовен нерв и мускул. Бог не желае да останем само едни послушници във вярата. Иска да достигнем до най-високото стъпало и оттам да пристъпим в царството на нашия Господ и Спасител Исус Христос.

Нашето висше призвание

Животът не се състои само от големи неща; именно малките неща съставляват сумата от житейското щастие или нещастие. Малките неща в живота разкриват човешкия характер. Ако всички младежи и възрастни можеха да видят, както аз видях, огледалото на живота си, представено пред тях – биха се отнесли по-сериозно към малките си житейски задължения. Всяка грешка, всеки пропуск, независимо с какво пренебрежение се отнасяме към тях, оставят белег в този живот и петно в небесния доклад.

Животът е пълен със задължения, които далеч не са приятни, но всички те ще станат такива, когато ги изпълняваме с радост, защото са правилни. Когато с грижа подхождаме към тях и ги вършим от сърце, ще превърнем и най-неприятните задачи в приятни.

Мнозина подценяват малките събития в живота, малките дела, които е нужно да се вършат ден след ден. Но те не трябва да се смятат за дребни, защото всяко от тях служи или за благословение, или за нараняване на някого. Всяко действие има своята история и неговият разказ достига до Божия трон. Там се знае дали то стои на страната на доброто, или на страната на злото. Единствено като действаме в съгласие с принципите на Божието слово в дребните житейски дейности, заставаме на страната на правдата. Изпитвани сме и сме проверявани чрез тези дребни случки. И нашият характер ще бъде оценен според делата ни.

Именно съвестното отношение към нещата, наричани „дребни” от света, създава голямата красота и успех в живота.

Малките дела на благотворителност.

Малките думи на любезност.

Малките дела на себеотричане.

Мъдрото подобряване на възможностите.

Усърдното развитие на малките дарби.

Всичко това прави хората велики в Божите очи.

Нашето висше призвание

Божието слово не само изявява великите принципи на истината и дълга, които трябва да ръководят живота ни, но и представя за наше насърчение историята на мнозина, които са приложили на практика тези принципи. Освен единствения съвършен Пример, на Свещените страници не е описан по-достоен за подражание герой от пророк Даниил. Още от младостта си изложен на всички изкушения на царския двор, той става човек на непоклатимата почтеност и ревностно посвещение на Бога. Обект е на яростните нападки на Сатана и въпреки това характерът му не се огъва, нито се променя курсът на живота му. Той остава твърд там, където мнозина биха се предали; остава верен там, където други биха съгрешили; остава силен там, където други са слаби. Даниил е един величествен ливански кедър. Дано вярата, почтеността и предаността на този пророк да живеят в сърцата на Божите люде днес. Никога както сега тези качества не са били по-нужни в света.

Сред докладите за хората, които са работили и страдали в името на Исус, няма друго име, което така ярко и чисто да грее, както името на Павел – апостола на езичниците. Христовата любов, сияеща в сърцето му, го превръща в човек, забравил и отрекъл се от себе си. Той вижда възкръсналия Господ и образът на Спасителя се запечатва в душата му. С вяра, кураж и твърдост, непоклатими при опасности, той продължава пътя си от земя в земя, за да разпространява познанието за кръста.

Нима изповядващите се за Христови последователи онагледяват принципите на вярата си по този начин? Къде са дълбоките, живи, святи опитности, които Божиите хора са свикнали да разказват? Нима знамето на християнството е свалено? Не, то стои там, където Бог го е поставил. Святи хора през изминалите векове е трябвало да се откажат от всичко заради Христос, да съхраняват Неговия Дух и да подражават на примера Му. Нищо по-малко от това Той не би приел и сега. Когато дойде призив да се откажем от всичко заради Него, кой ще издържи на този тест?

Нашето висше призвание

21 Април

Напомняне за небесния ни дом

Ти си Господ, само Ти; Ти си направил небето, небето на небесата и цялото им множество, земята и всичко, що е на нея, моретата и всичко, що е в тях; и Ти оживотворяваш всичко това; и на Тебе се кланят небесните войнства (Неемия 9:6).

Има красота във внушителното величие на долината, в масивните скали; има грандиозност във високите планини, които сякаш докосват небето. Ето ги и извисените дървета с техните деликатни форми на листата; стръкчетата трева, отварящата се пъпка и разцъфналото цвете, горските дръвчета и всяко живо същество. Те всички насочват ума към великия и жив Бог. Всяко качество на нашето естество свидетелства, че има Бог и че трябва да научим от отворената книга на природата най-ценните уроци по отношение Господаря на небесата.

В това изучаване умът се развива, възвисява се и се облагородява, става гладен за повече знания за Бога и за величието Му. У нас се пробуждат чувства не само на почит и възторг, но и на любов, вяра, доверие и пълна зависимост от Този, Който е Дарителят на всяко благо. И когато гледам Неговите чудни дела и доказателствата за Неговата сила, инстинктивно възкликвам: „Що е човек, та да го помниш? Или човешки син, та да го посещаваш?“ (Пс.8:4).

Цялото това величие и слава на чудните реалности в Божия дом могат да бъдат оценени такива, каквито са, само в ума, който е свързан с Бога и с бъдещия блажен дом, който Той приготвя за обичащите Го. След като говорим свободно за другите страни, защо да сме резервирани по отношение на небесната родина и на неръкотворния вечен дом? Тази небесна страна е от много по-голяма важност за нас от всеки друг град или държава по земното кълбо. Следователно трябва да мислим и да говорим за нея. И защо да не разговаряме по-ревностно и с небесен начин на мислене за Божиите дарове в природата? Бог е сътворил всички тези неща и е замислил да можем да Го виждаме в Неговите творения. Те ни помагат винаги да помним за Него, да отделяме сърцата си от плътските неща и да ги свързваме с нашия Спасител чрез връзки на любов и благодарност.

Нашето висше призвание

22 Април

Светият храм на тялото

Или не знаете, че вашето тяло е храм на Светия Дух, Който е във вас, Когото имате от Бога? И вие не сте свои си, защото сте били с цена купени; затова прославете Бога с телата си и с душите си, които са Божии (1Кор.6:19,20).

Това съвършенство на характера, което Бог очаква, изисква, да предоставим цялото си същество като храм, където да обитава Светия Дух. Бог не би приел нищо по-малко от служенето на цялостното човешко същество. Не е достатъчно да се задействат само определени части от живото тяло. Всички части трябва да работят в съвършена хармония, иначе служенето ще бъде с недостатък. Именно по този начин човек се квалифицира за сътрудничество с Бога в изявяването на Христос пред света. Така Бог желае да приготви един народ, който ще застане пред Него чист и свят, за да бъде представен пред обществото на небесните ангели.

Поверена ни е най-тържествената вест, давана някога на нашия свят. И онова, което трябва да стои ясно и отличително пред съзнанието ни, е Божията слава. Нека се погрижим да не вършим нищо, което би отслабило нашето физическо, умствено и духовно здраве, защото Бог не би приел опетнена, болнава и покварена жертва. Грижи трябва да се полагат по отношението на храненето, пиенето, облеклото и работата, за да не ощетяваме своята работоспособност и да се провалим в безупречното изпълнение на най-възвишеното ни дело. Нека резултатът от нашия труд трае през цялата вечност.

Наш дълг е да обучаваме и дисциплинираме тялото си, за да сме годни да отдадем на Господаря възможно най-доброто служене. Не наклонностите трябва да ни управляват. Не бива да угаждаме на апетита и на всички онези неща, които не са за наше добро само защото са наслада за вкуса. Нито пък трябва да живеем недохранени с идеята, че ще станем по-духовни и така ще прославим Бога. Нужно е да използваме интелигентността, дадена ни от Господа, за да бъдем съвършени в тяло, душа и дух, да имаме хармоничен характер и добре балансиран ум, за да вършим съвършено работата си за Господа.

Нашето висше призвание

23 Април

Красотата на Христоподобието

…да показват винаги съвършена вярност; за да украсяват във всичко учението на Бога, на нашия Спасител (Тит 2:10).

Всеки, който носи името на Христос, трябва да краси учението на нашия Спасител с добре подреден живот и благочестив говор, с накита на смирен и тих дух. Ако притежавате това, вие ще имате благоволението и на Бога, и на човеците.

Думи, изговорени прибързано, нараняват души, а най-дълбоката рана остава в душата на говорителя. Христовият дар – кротък и смирен дух – е авторитетно обявен с висока цена от Този, Който не греши. Всеки от нас трябва да открие стойността му за себе си, търсейки го от Бога. Както и да ни оценяват човеците, ако носим този накит на кротостта, носим знака на своето ученичество при Христос. Оценявани сме от Най-Висшия и нашето украшение има висока цена в очите Му. Ето този бисер трябва да търсим.

При всеки човек ще дойдат обстоятелства, които ще провокират гнева му, и ако не сте под пълния контрол на Бога, ще се поддадете на тази провокация. Но кротостта на Христос успокоява бунтуващия се дух, контролира езика и помага на цялото естество да се покори на Бога. Така се учим как да понасяме неодобрението на другите хора. Ще бъдем неправилно съдени, но скъпоценното украшение на кроткия и тих дух ни учи как да понасяме това, как да съчувстваме на тези, които изговарят прибързани и необмислени думи. Всяка неприятна проява на духа със сигурност предизвиква демона на страстта в уязвимото сърце. Несветият гняв не трябва да бъде подсилван, а укротяван. Това е искра, която би подпалила неопитомената човешка природа. Избягвайте да говорите думи, които ще предизвикат конфликти. По-добре да пострадате от зло, отколкото да вършите зло. Бог изисква от всеки Свой последовател, доколкото е възможно, да живее в мир с всички човеци.

Трябва да бъдем Христоподобни. Нека се стараем животът ни да бъде такъв, какъвто Христос го е планирал за нас – пълен с аромата на любовта към Бога и към ближните ни, пълен с Христовия Божествен Дух, пълен със свята обич към Господа и богат с красотата на Христоподобието.

Нашето висше призвание

24 Април