След 2-ра корекция нашият Баща се грижи Елън Уайт

Когато се отворят книгите с докладите в съда, животът на всички, които са вярвали в Исус, ще бъде прегледан пред Бога. Започвайки с първите, живели на земята, нашият Адвокат представя случаите на всяко следващо поколение, и накрая завършва с живите. Всяко име е споменато, всеки живот е разгледан отблизо. Едни имена се приемат, а други се отхвърлят. Когато има хора, чиито грехове са останали в книгите неизповядани и непростени, техните имена са заличени от Книгата на живота, и записите на добрите им дела са изтрити от Книгата на Божието възпоменание.

Всички, които искрено са се покаяли за греховете си и чрез вяра са приели Христовата кръв като изкупителна жертва за себе си, имат думата „опростен“ до името си в небесните книги. След като са станали съучастници в Христовата правда и характерът им е в хармония с Божия Закон, техните грехове са заличени и самите те са намерени достойни за вечен живот.

Небесният Ходатай представя молбата Си за всички, които са победили чрез вяра в Неговата кръв – да бъдат опростени прегрешенията им, да бъдат възстановени в техния Едемски дом и да бъдат увенчани като сънаследници с Него на своето първоначалното владение.

Докато Исус се застъпва за обектите на Своята благодат, Сатана ги обвинява пред Бога като грешници.

Исус не извинява греховете им, но показва тяхното покаяние и вяра. Изисква за тях прощение като вдига прободените Си ръце пред Отец и пред светите ангели с думите: „Познавам ги по име“. Техните имена стоят в Книгата на живота и за тях е записано: „Те ще ходят с Мен в бели дрехи, защото са достойни“ (Откр.3:4).

Християните могат всекидневно да развиват вярата си като съзерцават Онзи, Който е поел случая им – техният милостив и верен Първосвещеник.

Вярата, с която живея

Опасно е да се доверяваш на чувства или впечатления – те са ненадеждни водители. Божият закон е единственият правилен стандарт на светостта. Именно по този Закон ще бъде съден характерът. Ако търсачът на спасение попита: „Какво трябва да сторя, за да наследя вечен живот?“, съвременните учители на освещението ще отвърнат – „Само вярвай, че Исус те спасява“. Но когато е запитан Христос, Той отвръща: „Какво е писано в Закона, как четеш?“. И питащият отговаря: „Да възлюбиш Господа, твоя Бог, с цялото си сърце, с цялата си душа, с всичката си сила и с всичкия си ум, и ближния си – както себе си". А Исус му казва: „Право си отговорил; това стори, и ще живееш“ (Лука 10:26-28).

Няма стойност в едно обикновено изповядване на вяра в Христос; само любовта, изразена в дела, се счита за истинска. И в същото време, единствено любовта в очите на Небето е тази, която придава стойност на всяко дело.

Скритото себелюбие на хората стои разкрито в небесните книги. Тъжни са докладите, които ангелите отнасят в небето. Интелигентни същества, изтъкнати последователи на Христос са погълнати от търсене на светски притежания или земни удоволствия. Пари, време и сила се жертват за показност и себеугаждане, докато миговете, посветени на молитва, на изследване на Писанието, на смирение на душата и изповядване на греха, са малко.

Сатана съставя многобройни схеми, за да запълни умовете ни, така че те да не се занимават с важната работа, с която е нужно най-добре да сме запознати. Главният измамник мрази великите истини, които разкриват изкупителната жертва и всемогъщия Ходатай. Той знае, че неговата цел е да отклонява умовете от Исус и от истината.

Тези, които искат да споделят благословенията от службата на Спасителя, не трябва да позволяват на нищо да попречи на дълга им съвършено да се освещават в страх от Бога.

Вярата, с която живея

20 Март

Депозит в небесната банка

Чисто и непорочно благочестие пред Бога и Отца, ето що е: да пригледва човек сирачетата и вдовиците в неволята им и да пази себе си неопетнен от света (Яков 1:27).

Нежното състрадание на нашия Спасител е пробудено към падналото и страдащо човечество. Ако искате да бъдете Негови последователи, трябва да култивирате у себе си съчувствие и съпричастност. Вдовицата, сирачето, болният и умиращият винаги ще се нуждаят от помощ. Ето ви възможност да прогласявате евангелието – като издигате Исус – надеждата и утехата на всички човеци. Когато болното тяло е облекчено, сърцето се отваря и може да излеете в него целителен балсам.

Вярващите може да са бедни, необразовани и неизвестни, но в Христос те могат да извършат важна работа в дома, в квартала, в църквата и дори в „далечните земи“; и резултатите ще стигнат далеч във вечността. Заради пренебрегването на това дело, мнозина млади хора никога не напредват в християнската си опитност. Светлината, която е мъждукала в сърцето им, докато Исус им е говорил „Простени са ти греховете“, би била запазена жива, ако са помагали на нуждаещите се. Неспокойната енергия, която така често е източник на опасности за младите, може да бъде насочена там, където ще потече в потоци за благословение.

Часовете, така често прекарвани в забавления, които не освежават нито тялото, нито душата, трябва да се посветят на подпомагане на хора в нужда.

Всяка възможност да се помогне на брат в нужда или да се подпомага Божието дело за разпространяване на истината, е бисер, който може предварително да изпратите и да депозирате в небесната банка, където ще бъде на сигурно място.

Любовта, нежността, жертвоготовността – тези качества никога не са изгубени. Когато Божиите избрани са променени от тленност в нетление, техните думи и дела на доброта ще бъдат изявени и запазени през вечните векове. Чрез заслугите на Христовата правда, ароматът на тези думи и дела ще се запази завинаги.

Вярата, с която живея

21 Март

Какво наследство ще бъде това?

И рече Маное: Когато вече се сбъдне това, което ти каза, как трябва да се направлява детето и какво да прави то? (Съдии 13:12).

Думите, изречени на съпругата на Маное, съдържат истина, която днешните майки би било добре да знаят.

Детето ще бъде повлияно за добро или за зло от навиците на майката. Тя самата трябва да се ръководи от принципите и да практикува въздържание и себеотричане, ако търси благополучие за детето си.

Ако преди раждането на рожбата си тя е нестабилна, себелюбива, раздразнителна и придирчива, нравът на детето й ще носи чертите на нейния погрешен курс на поведение. Но ако тя неотклонно се придържа към правото, ако е добра, внимателна, несебелюбива, ще придаде на детето си такива черти на характера.

И бащите имат тази отговорност. И двамата родители предават своите качества –умствени и физически – своя нрав и апетит на децата си. Въпросът на всеки баща и майка трябва да е: „Какво да направя за детето, което ще ни се роди?”. Въздействието на навиците преди раждането се пренебрегва от мнозина; но небесната инструкция към тези еврейски родители показва как гледа на този въпрос нашият Създател.

Майката, която е подходящ учител за децата си, трябва още преди раждането да формира у себе си навици на себеотричане и самоконтрол; защото ще им предаде собствените си качества – своите силни или слаби черти на характера. Врагът на душите разбира това много по-добре от голяма част от родителите. Той ще осигури изкушения за майката, знаейки, че ако тя не им се противопостави, той ще може чрез нея да влияе на детето й. Единствената надежда за майката е в Бога. Тя може да прибегне при Него за благодат и сила. Този опит няма да остане напразен. Бог ще й помогне да предаде на своите наследници качества, които ще им донесат успех и в този живот, и в спечелването на вечния.

Вярата, с която живея

22 Март

Ден на дните

Освещавайте още и съботите Ми; и нека бъдат знак между Мен и вас, за да познаете, че Аз, Господ, съм ваш Бог (Езек.20:20).

Съботата трябва да бъде направена толкова интересна за семейството, че ежеседмичното й празнуване да бъде приветствано с радост.

Съботното училище и богослужението заемат само част от съботата. Останалото време за семейството трябва да бъде наистина най-святото и най-скъпоценното от всички съботни часове.

В умовете на децата самата мисъл за съботата трябва да бъде свързана с красотата на природата. Блажени са бащата и майката, които преподават на децата си писаното Божие слово с илюстрации от книгата на природата; които събират семейството си под зелените дървета, на свеж и чист въздух, за да изучават Словото и да пеят хвалебни песни на Небесния Баща.

В приятно време нека родителите да се разхождат с децата си по горички и поляни. Сред красотата на природата нека им разказват как е създадена съботната институция. Описвайте им великото Божие дело на сътворението. Обяснете им, че когато земята излиза от Божите ръце, тя е свята и красива. Всяко цвете, всеки храст, всяко дърво са сътворени с цел от своя Създател. Обяснете им, че грехът е този, който опетнява съвършеното Божие дело; че тръните и бодилите, болката, скърбите и смъртта са резултат от непослушанието спрямо Бога. Уверете ги да видят, че независимо колко е опетнена от проклятието на греха, земята все още разкрива Божията милост.

Ако можем да възпитаваме у себе си красота на душата, хармонираща с красотата на природата, тогава ще има съюз между небесното и човешкото.

Когато слънцето залязва, нека глас на молитва и химн на хваление да отбелязват края на святите часове. И тогава да поканим Божието присъствие сред грижите на започващата трудова седмица.

Така родителите могат да превърнат съботата, както и трябва да бъде, в най-радостния ден от седмицата. Могат да научат децата си да почитат този ден като наслада, като ден на дните, свят и почитаем на Господа.

Вярата, с която живея

23 Март

Посрещане в небесния дом

Отворете портите, за да влезе праведният народ, който пази истината (Исая 26:2).

Животът на земята е началото на живота в небето.

Ние сме деца на Небесния Цар, членове на царско семейство, наследници на Бога и сънаследници с Христос. Жилищата, които Исус отива да приготви, ще получат само онези, които са верни и чисти, които обичат и са послушни на думите Му. Ако искаме да се наслаждаваме на вечния рай, трябва да вграждаме религията в дома си. Мир, хармония, обич и щастие трябва да обитават там всеки ден, докато тези скъпоценни неща не започнат да пребъдват в сърцата на семейните членове.

Това, което прави характера красив у дома, е същото, което ще го направи красив и в небесните обиталища.

Ако изявяваме Христовия характер тук, спазвайки всички Божии заповеди, ще бъдем възрадвани и благословени да зърнем още сега приятния дом в жилищата, които Исус е отишъл да подготви за нас.

Нека всичко, което е красиво в земния ни дом, да напомня за кристалната река и зелените поля, за разлюлените дървета и живите извори, за бляскавия град и певците с бели роби, за нашия небесен дом – света, чиято красота никой художник не може да изобрази, нито смъртен език да опише.

Там любовта и съпричастността, които Бог е внедрил в душата, ще намерят най-истинското си и сладко приложение. Истинското общуване с небесни същества, хармоничният социален живот с блажените ангели и с верните от всички векове, святото приятелство, което ще свързва цялото семейство в небето и земята, са част от преживяванията на новия живот. С неизразима наслада ще влезем в радостта и мъдростта на непадналите светове.

Привилегия на родителите е да отведат децата си до портите на Божия град с думите: „Опитах се да науча рожбите си да обичат Господа, да вършат волята Му и да Го прославят“. Пред такива хора портите широко ще се отворят и родители и деца ще влязат през тях.

Вярата, с която живея

24 Март

Кой ще получи Божия печат?

И видях друг ангел да се издига от изток, у когото беше печатът на живия Бог; и той извика с висок глас към четирите ангела, на които бе дадено да повредят земята и морето, и каза: Не повреждайте земята, нито морето, нито дърветата, преди да ударим печат върху челата на слугите на нашия Бог (Откр.7:2,3).

Печатът на живия Бог ще бъде поставен само върху онези, които имат характер, подобен на Христовия.

Както восъкът носи отпечатък, така душата притежава отпечатъка на Божия Дух и съдържа Христовия образ.

Именно послушанието спрямо Божиите заповеди оформя характера по Божественото подобие.

Откриваме печата на Божия закон в четвъртата заповед. Само тя от десетте съдържа името и титлата на Законодателя. Провъзгласява Го като Създател на небето и земята, и така разкрива дължимата Му почит и поклонение. В никоя друга част на Декалога не се разкрива чрез чия власт е даден Законът.

Израелтяните поставят на вратите си кръвен знак, за да покажат, че са Божия собственост. Така и Божиите чеда от този век ще носят посочения от Бога знак. Ще бъдат в хармония с Божия свят Закон. Знак се поставя върху всеки от Божия народ –точно по същия начин като онзи по вратите на еврейските домове, за да запази хората от повсеместната погибел. Бог заявява: „Дадох им съботите Си да бъдат знак между Мен и тях, за да познаят, че Аз, Господ, ги освещавам“ (Езек.20:12)

Божиите чеда получават печат на челата си. Това не е знак, който може да се види, но запечатване в истината – интелектуално и духовно – за да не бъдат поклатени. Веднага щом са запечатани и подготвени за пресяването, то ще дойде. Вярно е, че е започнало вече; Божият съд вече е надвиснал над земята и ние знаем какво предстои.

Вярата, с която живея

У човека има нагласа да оценява себе си по-високо от своя брат, да работи за себе си, да търси по-високия пост; и често това води до погрешни догадки и горчив дух. Обредът, който предшества Господната вечеря, има за цел да изчисти тези недоразумения, да отнеме себелюбието на човека, да го снеме от себевъздигането му и да смири сърцето му, за да може да служи на своя брат.

Ритуалът на измиване на нозете най-ярко илюстрира необходимостта от истинско смирение. Докато учениците се борят за по-горното място в обещаното царство, Христос препасва престилката и изпълнява задължението на слуга, като измива нозете на тези, които Го наричат Господ.

Примиряването един с друг е дело, заради което е постановен обредът измиване на нозете. Когато и да се празнува той, Христос присъства чрез Светия Си Дух. Именно този Дух изпълва сърцата с убеждение.

Когато Христос празнува този ритуал с учениците Си, вярата изпълва сърцата на всички, освен на Юда. Така и ние ще вярваме напълно, когато Исус говори на сърцето ни. Изворът на душата ще бликне. Умът ще бъде освежен и ще се съживи за действие и живот, като събори всяка бариера, причинявала разединение и отчуждение. Извършените грехове ще бъдат изявени с по-голяма яснота от всякога; защото Светият Дух ще ни ги припомни.

След като измива нозете на учениците, Исус казва: „Дадох ви пример да правите и вие както Аз направих на вас“. Той постановява религиозна служба. Сам извършвайки го, този унизителен обред е превърнат в свят ритуал. Той трябва да бъде следван от учениците, за да пазят в съзнанието си Неговите уроци на смирение и служене.

Вярата, с която живея

26 Март

Строители, не рушители

И родените от теб ще съградят отдавна запустелите места; ще възстановиш основите на много поколения; и ще те нарекат Поправител на развалините, Възобновител на места за население (Исая 58:12).

Нима Бог няма жива църква? Той има църква, но това е воюващата църква, а не триумфиращата. Съжаляваме, че има и фалшиви членове. Докато Господ води в църквата истински обърнатите, Сатана в същото време води и хора, които не са обърнати. Докато Христос сее добрите семена, Сатана сее плевели. Съществуват две противоположни влияния, които постоянно въздействат върху членовете на църквата. Едното действа за очистването им, другото – за покваряването на Божия народ.

Въпреки че съществуват злини в църквата и ще ги има до времето на края, църквата на последното време трябва да бъде светлината на нашия свят, който е омърсен и покварен от греха.

Има само една църква в света, която в настоящото време стои в развалините, издига основите и съгражда запустелите места; и всеки, който привлича вниманието на света и другите църкви към нея, наричайки я „Вавилон”, върши делото на обвинителя на братята. Целият свят е изпълнен с омраза към онези, които прогласяват заповедите от Божия закон. Църквата, която е вярна на Йехова, не трябва да участва в злободневни конфликти. Тези, които осъзнават какво означава тази война, няма да насочват оръжието си към воюващата църква, но с всички сили ще се борят заедно с Божия народ срещу злия съюз.

Хората, които започват да прогласяват фалшиви вести на своя отговорност, които, въпреки твърдението си, че са водени и напътствани от Бога, все още действат за разделението на изгражданото през годините от Него, тези хора не вършат Божията воля. Нека се знае, че те стоят на страната на великия измамник. Не им вярвайте!

Вярата, с която живея

…в служене на Господа с пълно смиреномъдрие, със сълзи и с напасти, които ме сполетяха от заговорите на юдеите (Деян.20:19).

От дните на Адам до днес, нашият голям враг упражнява силата си, за да потиска и унищожава. В момента той се приготвя за своята последна атака срещу църквата.

За да замаскира по-добре истинския си характер и цели, той така се е представял, че да предизвиква единствено насмешка или презрение. Особено му харесва да бъде рисуван като смешен или гнусен обект, като урод, полу-животно или полу-човек.

Ако Сатана е така хитър от самото начало, какъв ли трябва да е сега, след като е натрупал хилядолетен опит? И все пак Бог, светите ангели и всички, които пребъдват в послушание на Божията воля, са по-мъдри от него.

Всички, които активно са ангажирани с Божието дело, стремейки се да разбулят измамите на злия и да представят Христос пред хората, ще могат да се присъединят към свидетелството на Павел, в което той говори за служене на Господа с пълно смиреномъдрие, със сълзи и през изкушения.

Изкусителят няма силата да контролира волята или да насилва душата да греши. Може да наскърбява, но не може да покварява. Може да причини агония, но не и да омърсява.

Сатана не може да чете мислите ни, но вижда нашите действия, чува и думите ни; чрез обширното си познание върху човешкото семейство той може да оформи своите изкушения така, че да имат надмощие над слабостите в характера ни. И колко често му позволяваме да узнае тайната за постигане на победа над нас. Само ако можехме да контролираме думите и действията си!

Сатана напада Христос с най-яростните и фини изкушения, но е отблъснат при всяко от тях. Тези битки са спечелени в наше име; тези победи са извоювани, за да е възможна победа и за нас. Христос ще дава сила на всеки, който я търси.

Вярата, с която живея

Никой не е в безопасност за ден или дори час без молитва. Особено трябва да молим Бог за мъдрост да разбираме Словото Му. Там са разкрити уловките на изкусителя и средствата, с които можем успешно да му се противопоставим. Сатана е специалист в цитиране на Писанието. Той ни предлага свое собствено тълкувание на стиховете, надявайки се по този начин да ни препъне. Нужно е да изучаваме Библията със смирено сърце, като никога не губим от погледа си нашата зависимост от Бога. И макар че трябва постоянно да се пазим от хитростите на Сатана, нужно е и да се молим с вяра непрестанно – „Не ни въвеждай в изкушение“.

Когато е подмамен от обещанието за богати награди и практикува магьосничество срещу Израел, Валаам се стреми с жертвоприношения пред Господа да предизвика проклятие над народа Му. Тогава Божият Дух възпрепятства желаното зло и Валаам е принуден да възкликне: „Как да прокълна, когото Бог не проклина?“ (Числа 23:8).

Народът на Израел е верен на Бога по това време. И докато продължават да са послушни на Божия закон, никоя сила на земята или ада не може да надделее над тях. Но проклятието, което Валаам не успява да произнесе срещу Божия народ, в край сметка го докарва върху тях, като ги изкушава да паднат в грях. След като нарушават Божиите заповеди, те се отделят от Бога и са оставени да усетят силата на разрушителя.

Сатана много добре знае, че и най-слабата душа, пребъдваща в Христос, е много по-силна да освети обиталищата на мрака. Можем да бъдем в безопасност само когато със смирение се уповаваме на Бога и сме послушни на всичките Му заповеди.

Нека никой не се лъже, че Бог ще го оправдае и благослови, докато той потъпква и една от наредбите Му. Доброволното предаване на познат грях заглушава свидетелстващия глас на Духа и отделя човека от Бога.

Вярата, с която живея

29 Март

Корона за всеки светия

Блажен онзи човек, който издържа изпитание; защото, като бъде одобрен, ще приеме за венец живота, който Господ е обещал на онези, които Го любят (Яков 1:12).

Видях голям брой ангели да носят от града славни корони – по една за всеки светия с името му, написано върху нея. Щом Исус поиска короните, ангелите Му ги връчват и с десницата Си скъпият Исус ги поставя върху главите на светиите. По същия начин ангелите донасят и арфите и Исус също ги връчва на спасените. Ръководещите ангели първо дават тон и после всеки глас се издига в благодарствено, щастливо хваление; и всяка ръка умело се движи по струните на арфата. Звучи мелодична музика в богати и съвършени звуци.

В града има всичко за пиршество на очите. Спасените виждат навсякъде изобилие от слава. После Исус поглежда Своите верни; лицата им греят от слава. С любящ поглед и мелодичен глас Той им казва: „Гледам тежкия труд на душата Си и Съм удовлетворен. Богатството от слава е ваше за радост през цялата вечност. Скърбите ви приключиха. Няма да има вече смърт, нито скръб, нито плач, нито болка“.

После видях как Исус води Своя народ при дървото на живота. На него расте най-красивият плод, от който светиите могат да вземат свободно. В града се намира най-славният трон, от който извира и тече кристално чиста река с водата на живота. От всяка страна на реката се простира дървото на живота, а по бреговете й растат други красиви дървета, носещи плод.

Думите са твърде слаби, за да опишат Небето. Докато тези сцени се разкриват пред мен, аз изпадам в удивление. Завладяна от изумителното великолепие и слава, пускам писалката на масата и възкликвам: „О, каква любов! Каква чудна любов!“. И най-възвишените думи не могат да опишат небесната слава или несравнимите дълбини на любовта на Спасителя.

Вярата, с която живея

Беше ми показана небесната слава и съкровищата, предложени на верните. Всичко е красиво и славно. Ангелите пеят прекрасна песен, после спират пеенето си, свалят короните от главите си и ги полагат с целия им блясък в нозете на любимия Исус. С мелодични гласове възклицават: „Слава, Алилуя!“. Присъединявам се към тях в техните песни на възхвала и почит към Агнето; и всеки път, когато отварям уста да Го хваля, преживявам неописуемата слава, която ме заобикаля. Това е една твърде голяма, вечна тежина на слава. Ангелът казва: „Малкият остатък, който обича Бога и пази Неговите заповеди, и е верен докрай, ще се наслаждава на тази слава и завинаги ще бъде в присъствието на Исус и ще пее със светите ангели“.

После погледът ми е отклонен от славата и насочен към остатъка на земята. Ангелът им казва: „Пригответе се, пригответе се, пригответе се. Трябва да сте още по-добре подготвени, отколкото сте сега, защото Господният ден идва с гняв и ярост, за да запусти земята и да изтреби грешните от нея. Жертвайте всичко за Бога. Принесете всичко пред олтара Му – себе си, имота си, всичко – като жива жертва. Нужно е всичко, за да влезете в славата. Трупайте за себе си съкровища на небето, където никой крадец не ги доближава, нито ръжда ги разяжда. Трябва да бъдете участници в Христовите страдания тук, ако искате да станете участници с Него в славата Му там“.

Небето би било достатъчно евтино, ако го получим чрез страдания. Ние трябва да се отричаме от себе си през цялото време, да умираме за егото си ежедневно, само Исус да остане и да гледаме постоянно на славата Му.

Спасителното дело не е детска игра, в която да подчиниш волята си и особено удоволствията. Твърдата цел, неуморните усилия са тези, които ще постигнат победата в края. Този, който устои докрай, той ще се спаси. Онези, които търпеливо продължат да вършат добро, ще имат вечен живот и наградата на безсмъртието.

Вярата, с която живея