След 2-ра корекция нашият Баща се грижи Елън Уайт

Не е Божията воля Неговият народ да бъде сломен от грижи. Но Той не ни и залъгва. Не ни казва: „Не се бойте – няма да има опасности по пътя ви“. Ще има изпитания и беди. Господ е откровен с нас. Не възнамерява да изведе народа Си от света на грях и зло, но им посочва кое ще бъде тяхното непоклатимо убежище.

Как ще останем в съмнения, питайки се дали Исус ни обича такива грешни, каквито сме, и пълни с несъвършенства? Той е дал Себе Си за нас, за да ни освободи от всеки недостатък и да освети за Себе Си специален народ, ревностен за добри дела. Дошъл е в нашия свят в образ на човек. Запознал се е със скърбите и изкушенията, заставащи на пътя на човека, за да знае как да помогне на уморените, предлагайки им почивка и мир. Но хиляди по хиляди отказват да приемат помощта Му и още по-твърдо се хващат за бремето на своите грижи. Бог идва при измъчените и предлага да облекчи мъката им и да изцели скръбта им. На разочарованите, невярващите и нещастните предлага радост и доволство, като им посочва жилищата, които приготвя за тях. Исус, нашия скъпоценен Спасител, трябва да заема първо място в мислите и чувствата ни и да Му се доверяваме с пълна увереност.

С всеки изминал ден трябва в Неговата сила да посрещаме изпитанията и изкушенията. Ако се провалим един ден, добавяме неговото бреме към следващия, и така губим сила. Не трябва да помрачаваме бъдещето си с нашето нехайство в настоящето, но с разумно и внимателно изпълнение на днешните си задължения да се подготвяме за срещата с утрешните неизвестни.

Нужно е да подхранваме дух на радост. Нека винаги гледаме на светлата страна на живота и да бъдем обнадеждени, пълни с любов и добри дела, радващи се в Господа всякога. „И нека царува в сърцата ви Христовият мир (…) и бъдете благодарни“ (Кол.3:15).

За да Го познавам

Дошло е времето, когато е нужно да очакваме големи благословения от Господа. Да достигнем до по-висок стандарт по въпросите за вярата. Имаме твърде малко вяра. Божието слово е нашата подкрепа. Трябва да го приемем и простичко да вярваме във всяка негова дума. С тази увереност можем да изискваме големи неща и ще ни бъде дадено според вярата ни.

Вярата означава много повече, отколкото си представяме. Означава истинско упование в буквалното Божие слово. Чрез действията си трябва да изразяваме своята вяра, че Бог ще стори това, което е казал. Колелото на природата и на провидението не е създадено, за да се върти назад, нито да стои на едно място. Трябва да имаме прогресираща, активна вяра, която действа с любов и очиства душата от всеки белег на егоизъм. Не на себе си, а на Бога трябва да се уповаваме. Не бива да обичаме неверието. Нужна ни е вярата, която се уповава на Бога и на всяка Негова дума.

Истинската вяра е в това да вършиш точно нещата в които Бог се наслаждава, а не да си скалъпваш такива, в които Той не се радва. Правда, истина, милост са плодовете на вярата. Нужно е да вървим в светлината на Божия закон; тогава добрите дела ще бъдат плодовете на нашата вяра – копнежът на сърце, обновявано всеки ден. Дървото трябва да е добро, преди плодът да е станал добър. Нужно е пълно посвещение на Бога. Волята ни трябва да е праведна, преди плодовете да станат добри. Не бива да имаме променлива религия. „Нещо ли вършите, всичко вършете за Божия слава“ (1Кор.10:31).

Какво поле е открито пред нас! Нашият народ трябва да чувства силното дело на Божия Дух всеки ден. Необходимо е да имаме вяра, която действа с любов – вяра, която води началото си от Господа. В дрехата на нашата праведност не може да има нито една нишка на егоизъм. Когато вярата ни действа с любов като тази на Христос, изявена в живота Му, тогава материята ще бъде плътна. Това ще бъде плодът на една напълно предадена воля. Но докато егото не умре, Христос не може да живее в нас. Докато не си отиде себичността, не можем да притежаваме вяра, която действа чрез любов и очиства душата.

За да Го познавам

Чрез Христос Бог по цял ден протяга десницата Си в покана към нуждаещите се. Готов е да приеме всички. Ще приветства всички. Няма да отхвърли никого. Славата Му се изявява именно така – като опрощава и най-големите грешници. Ще вземе плячката от силните, ще освободи пленниците, ще изтръгне главнята от огъня. Ще спусне златната верига на Своята милост до най-големите дълбини на човешката греховност и вина и ще въздигне грешната и покварена душа. Но човекът трябва да има желание да дойде и да сътрудничи в спасително дело за душата си, като предава себе си на възможностите, дадени му от Бога. Господ не насилва никого. Неопетнената сватбена дреха на Христовата правда е приготвена, за да загърне грешника. Но ако той я отхвърли, ще погине.

Докладите на миналото могат да бъдат заличени с Христовата кръв, страниците да станат чисти и бели. „Дойдете сега, та да разискваме, казва Господ; ако са греховете ви като мораво, ще станат бели като сняг; ако са румени като червено, ще станат като бяла вълна“ (Ис.1:18).

Думите, изговорени от Исус – „Прощават ти се греховете“ (Мат.9:2) – са изключително ценни за нас. Той понася твоите грехове върху тялото Си на Голготския кръст. Вижда скърбите ти. Полага ръката Си върху главата на всяка разкаяна душа и става наш Адвокат пред Отец и наш Спасител. Смиреното и каещо се сърце ще получи пълно опрощение.

Можем да проявим Неговото нежно състрадание и към другите, които се скитат в лабиринта на греха. Христовата благодат, която ни е разкрита, трябва с любов да се разкрие и на останалите. Нежност и съчувствие ще изпълнят душите на хора, които все още са под контрола на Сатана. Христос трябва да се преумножава във всеки мъж и жена, които вярват в Него, защото те ще живеят Неговия живот, носейки благословение, просветление, надежда, мир и радост за другите хора.

За да Го познавам

Радвам се искрено, че чувствата ни не са доказателство, че не сме Божи деца. Врагът ще ни изкушава да мислим, че сме сторили неща, които ни отделят от Бога, и че Той повече не ни обича. Но нашият Господ е все така верен в любовта Си към нас.

Отместете поглед от себе си и го насочете към съвършенството на Христос. Не можем да си изработим собствена правда. Христос има в ръцете Си чистата дреха на правдата и Той ще ни облече с нея. Ще изговори сладки думи на прощение и обещание. Представя пред жадните ни души извор на жива вода, от който можем да се освежим. Приканва ни да отидем при Него с цялото си бреме, с всичките си скърби и ни уверява, че ще намерим покой.

Исус вижда вината на миналото и я опрощава. Затова не трябва да Го обиждаме, като се съмняваме в любовта Му. Чувството на вина трябва да бъде положено в подножието на Голготския кръст. Чувството за греховност трови изворите на живота и на истинското щастие. Сега Исус ни казва: „Положете ги пред Мен. Ще взема греховете ви и ще ви дам мир. Не се самонаказвайте, защото съм ви изкупил с цената на собствената Си кръв. Вие сте Мои. Ще укрепя слабата ви воля. Ще премахна угризенията на съвестта ви“. Тогава обърнете благодарното си сърце, треперещо от несигурност, към Него и се уповавайте на дадената ви надежда. Бог приема вашето разбито, грешно сърце и ви обсипва с пълно прощение. Предлага да ви осинови в семейството Си и благодатта Му да укрепи вашата слабост. Скъпият Спасител ще ви води стъпка по стъпка, когато се хванете за Неговата десница и Му позволите да ви направлява.

Изследвайте скъпоценните обещания на Бога. Ако Сатана изпраща заплахи в съзнанието ви, обърнете им гръб и се хванете здраво за Божиите обещания. Нека душата ви бъде утешена от тяхната светлина. Облакът е тъмен в себе си, но когато се изпълни със светлината, придобива блясъка на златото, защото Божията слава е върху него.

За да Го познавам

Знам, че човешките същества страдат много, понеже излизат от пътеката, която Бог е избрал за тях. Вървят в искрите на пламъка, който сами са подпалили, и сигурният резултат от това е страдание, безпокойство и скръб. Могат да избегнат всичко това, стига да предадат волята си на Бога и да Му позволят да направлява пътищата им. Господ разбира, че е нужно да се противопостави на нашата воля и път, и да ги подчини на Своя план.

Каквато и пътека да избере Бог за нас, какъвто и път да е определил за нозете ни – това е единствената безопасна посока. Трябва ежедневно да проявяваме дух на детско доверие и да се молим очите ни да бъдат помазани с небесен мехлем, за да различаваме знаците на Божията воля и да не се объркваме в представата си, че нашата воля контролира всичко. С очите на вярата, с детско доверие трябва да гледаме към Бога и да следваме указанията Му. Тогава трудностите ще се разпръснат. Обещанието е: „Аз ще те вразумя и ще те науча (…) Ще те съветвам, като върху теб ще бъде окото Ми“ (Пс.32:8).

Ако идваме при Бога със смирен и покорен дух – не с молитвите на нашите предварително оформени планове според собствената ни воля, но с пълно упование и готовност да бъдем научени, както и с вяра, тогава наша е привилегията да изискваме обещанието всеки час и всеки ден. Възможно е да се усъмним в себе си. Затова е нужно да се пазим от силата на собствените си наклонности, за да не следваме своя си ум и своите планове, въобразявайки си, че това е Божият път.

Нашият Небесен Баща е наш Водител и трябва да се покорим на дисциплината Му. Ние сме членове на Неговото семейство. Той има право на нашето служене. И ако един от членовете на семейството Му настоява да върви по своя си път и да върши каквото му е угодно, този дух би довел до объркване и усложняване на нещата. Не трябва да се учим на собствените си пътища, но на Божите пътища и воля.

За да Го познавам

Нищо не може да бъде по-безпомощно, по-зависимо от душата, която чувства своята нищожност и разчита изцяло на заслугите на кръвта на един разпънат на кръст и възкръснал Спасител. Християнският живот е живот на борба, на постоянен конфликт. Той е и битка, и парад. Но всеки акт на покорство спрямо Христос, всеки акт на себеотричане в Неговото име, всяко издържано изпитание, всяка спечелена победа над изкушенията е стъпка напред в този парад към славата на финалната победа.

Ако приемем Христос като наш Водител, Той ще ни преведе безопасно по тясната пътека. Пътят може да е груб и трънлив. Изкачването може да е стръмно и опасно. Възможно да има ями отдясно и отляво. Може да се наложи да търпим трудности в пътуването си. Когато сме слаби и уморени, копнеещи за почивка, може и да стигнем до пълзене. Когато ни прималее, ще се налага да се борим. Когато се обезсърчим, ще сме призовани да се уповаваме в надеждата. Но с Христос като наш Водач няма да изгубим пътеката към вечния живот и на всяка цена ще достигнем до желаното убежище в края.

Сам Христос е прокарал тази пътека пред нас и тя е утъпкана от нозете Му. Тясната пътека на светостта, пътят, начертан за изкупените от Господа, е озарен от Този, Който е Светлината на света. Ако следваме стъпките Му, Неговата светлина ще ни огрява. И отразявайки сиянието на славата Му, ще видим как пътеката става все по-светла и по-светла, докато настъпи денят.

В началото може да ни се струва приятно да следваме гордостта и светската амбиция, но краят на всичко това е болка и скръб. Себичните планове представят ласкателни обещания и разчитат на очаквани наслади, но ние ще разберем, че щастието ни е отровено и животът ни е вгорчен от надежди, в чиято основа стои егоизмът. Когато следваме Христос, ние сме в безопасност, защото Той няма да позволи на силите на мрака да ни наранят и дори косъм от главите ни няма да падне. Той ще опази това, което Му е поверено, и ние ще станем повече от победители чрез Този, Който ни е възлюбил.

За да Го познавам

„Дойдете вие на уединено място“

Ничий друг живот не е така натоварен с труд и отговорности както този на Христос. И при все това колко често Го откриваме в молитва! Колко постоянно е общуването Му с Бога! Като един от нас, споделящ нашите нужди и слабости, Той е изцяло зависим от Отец. И в тайното място за молитва търси небесна сила, за да продължи напред, ободрен и готов за Своите задължения и изпитания. В свят на грях Исус издържа на борби и душевни мъки. В общение с Бога успява да свали товара на скърбите, който Го притиска.

В Христос викът на човечеството достига до Бащата на безкрайното състрадание. Като човек Той се моли пред Божия трон, докато човешкото Му естество се зареди с небесна енергия, която да свърже човешкото с Божественото. С тази постоянна връзка Исус получава живот от Бога, който да подари на света. Неговата опитност трябва да бъде и наша. „Елате на уединено място“ (Марк 6:31), умолява ни Той. Ако обърнем внимание на Словото Му, ще бъдем по-силни и по-ползотворни. Ако днес отделим време да отидем при Христос и да споделим нуждите си пред Него, няма да бъдем разочаровани. Той ще застане от дясната ни страна и ще ни съдейства.

Във всички, които се възпитават от Бога, трябва да бъде изявен живот, който не е в хармония със света, с обичаите и практиките му. Нужно е всеки да има лична опитност в добиването на познание за Божията воля. Трябва лично да чуваме гласа Му, говорещ на сърцето ни. Когато всеки друг глас е заглушен и в тишина стоим пред Него, тази тишина ще направи по-ясен Божия глас. Той ни приканва: „Бъди тих и знай, че Аз Съм Бог“ (Пс.46:10). Единствено при Него намираме истински покой. И това е ефективната подготовка за всички, които работят за Бога. Сред бързащите тълпи и напрежението на ежедневието, душата, която се освежава по този начин, ще бъде обгърната от атмосфера на светлина и мир. Животът ни изяви Божията сила, способна да достигне човешките сърца.

За да Го познавам

25 Май

Ценното в тайната молитва

Уповавайте се на Него, люде! На всяко време, изливайте сърцата си пред Него; Бог е нам прибежище (Пс.62:8).

Дълбоко чувство за нуждата ни и силно желание за исканите от нас неща трябва да характеризират нашите молитви. В противен случай те няма да бъдат чути. Не бива да се уморяваме и да изоставяме молбите си, поради това, че не получаваме веднага отговора. „Небесното царство насила се взема; и които се насилят, го грабват“ (Мат.11:12). Въпросната сила тук е святата ревност, като тази на Яков. Не трябва да се мъчим да изпитваме интензивни емоции, но спокойно и упорито да принасяме молбите си пред трона на благодатта. Задачата ни е да смиряваме душите си пред Бога, да изповядваме греховете си и с вяра да се приближаваме до Него. Божие намерение е да изявява Себе Си в Своето провидение и в милостта Си. Целта на молитвите ни трябва да бъде Божията слава, но не възхваляване на самите себе си.

Бог ни почита, показвайки ни колко много ни цени. Изкупени сме с цена – със скъпоценната кръв на Божия Син. Когато Неговите последователи съзнателно следват Словото на Господа, благословенията Му ще почиват върху тях в отговор на техните молитви. „Даже и сега се обърнете към Мен с цялото си сърце, с пост, с плач и с ридание; и раздерете сърцето си, а не дрехите си, та се обърнете към Господа, вашия Бог; защото е милостив и щедър, дълготърпелив и много милостив“ (Йоил 2:12,13).

В тайна молитва душата трябва да се разкрие напълно пред внимателното око на Бога. Колко скъпоценна е тихата молитва – човек в общение с Бога! Тайната молитва ще бъде чута единствено от Божиите уши. Никое любопитно ухо няма да разбере бремето на молителя. Спокойно, но и ревностно душата ще пристъпи към Бога. Сладко и пребъдващо ще бъде влиянието, излъчвано от Този, Който вижда в тайно, чието ухо е отворено за молитвата на сърцето. Човекът, който с простичка вяра поддържа общуване с Бога, ще привлече към себе си небесни лъчи от светлина и ще укрепи себе си за борбата със Сатана.

За да Го познавам

26 Май

Мотив за послушание

Защото ето що е любов към Бога: да пазим неговите заповеди; а заповедите Му не са тежки (1Йоан.5:3).

Спазването на Божиите заповеди прославя Бога сред Неговите избрани. Поради тази причина, всяка душа, на която Бог е дарил разум, е задължена пред него да изследва Словото Му и да се убеди във всичко, което Бог изисква от нас като Свое изкупено притежание. Трябва да се стремим да разбираме изискванията на Словото към нас. Не бихме могли да покажем по-голяма почит към нашия Бог, бидейки Негови по сътворение и по изкупление, освен като доказваме пред небесните същества, пред непадналите светове и падналите човеци, че неуморно се вслушваме във всички Негови заповеди. Те представляват законите, управляващи царството Му.

Трябва старателно да изследваме, за да се сдобием със знание за Божиите закони. Как ще бъдем послушни същества, ако не разбираме законите на Божието царство? Затова отворете своите библии и търсете всичко, което ще ви просвети по отношение на Божите указания. И когато откриете „Така казва Господ“, не се допитвайте до мнението на човеците, но каквото и да ви струва това, покорете се с радост. Тогава върху вас ще почива Божието благоволение.

Често питайте в молитва: „Господи, какво желаеш от мен да сторя? Да не би по някакъв начин да не зачитам небесните указания? Да не би да съм положил моето влияние на страната на врага? Да не би небрежно да нарушавам Божите заповеди? Готов ли съм да взема Христовото иго и бремето Му и да стана Негов съработник? Търся ли възможните извинения за пренебрегване на послушанието към думите „Така казва Господ“? Подлагам ли се на риск от последиците на непокорството спрямо изискванията на Йехова, защото не съм склонен да изляза от света и да се отделя? Нима страхът от човеците има по-силно влияние върху мен, отколкото страхът от Бога?“.

Предайте се напълно на Бога, казвайки: „Ето, Господи, предавам Ти се с всичко, което мога да направя. Не ще ме намериш в непослушание към Твоя закон, защото това би ме изпратило в редиците на врага“.

За да Го познавам

Мнозина смятат, че е невъзможно да се избяга от силата на греха, но имаме обещанието, че можем да се изпълним с пълнотата на Бога. Целим се твърде ниско. Летвата е много по-високо. Умовете ни трябва да се разгърнат, за да схванем значението на Божите изисквания. Трябва да отразяваме най-висшите качества от Неговия характер. Необходимо е да сме благодарни, че няма да бъдем оставени сами. Божият Закон е издигнатият стандарт, към който е нужно да се стремим. Не бива да вървим според собствените си представи, но да следваме стъпките на Христос.

Делото на победата е в наши ръце, но не бива да се борим в своето си име или със свои сили, защото сами не можем да спазим Божите заповеди. Неговият Дух трябва да ни помогне в нашата слабост. Христос е станал жертва за нас и наш Гарант. Станал е грях за нас, за да бъдем ние праведни пред Бога чрез Него. Чрез вяра в името Му Той ни придава Своята правда и тя се превръща в активен принцип в нашия живот. Христос ни вменява Своя безгрешен характер и ни представя пред Отец в Своята собствена чистота.

Сами не можем да си осигурим дрехата на праведността, тъй като пророкът казва: „Всичката ни правда е като омърсена дреха“ (Ис.64:6). У нас няма нищо, с което да облечем душата си и то да прикрие голотата й. Ще получим дрехата на правдата, изтъкана на небесния стан – самата дреха на Христовата праведност, без никакво петно. И ще кажем: „Той е умрял за мен. Понесъл е моя позор, та в Неговото име да бъда победител и да бъда издигнат до трона Му“.

Привилегия на Божите деца е да се изпълнят с цялата пълнота на Бога. „А на Този, Който според действащата в нас сила може да направи несравнено повече, отколкото искаме или мислим, на Него да бъде слава в църквата и в Христа Исуса във всичките родове от века до века“ (Ефес.3:20,21).

За да Го познавам

Пред нас стои велико дело, което трябва да извършим, ако искаме да наследим вечен живот. Необходимо е да се отречем от нечестието и от светските страсти и да живеем праведен живот. Няма спасение за нас, освен в Исус. И именно чрез вяра в Него получаваме силата да станем Божи синове. Но това не е просто временна вяра, а такава, която върши делата на Христос. Живата вяра се изявява, когато показваме дух на саможертва и посвещение на Божието дело. Тези, които я притежават, стоят под знамето на Принц Емануил и водят успешна битка срещу силите на мрака. Те са в готовност да вършат онова, което им заповядва техният Военачалник. Всеки един е призован да „бъде пример на вярващите в слово, в поведение, в любов, във вяра, в чистота“ (1Тим.4:12), защото е нужно да живеем „трезвено, праведно и благочестиво“ в настоящия зъл свят, като изявяваме Христовия характер и Неговия дух.

Онези, които са свързани с Исус, са в съюз със Създателя и Крепителя на всичко. Те притежават сила, която светът не може да им даде, нито да им отнеме. Но въпреки огромните привилегии, които са им дадени, те не просто ще се радват в благословенията си. Като наставници на многообразната Божия благодат ще се превърнат в благословение за другите. Поверена им е велика истина и „от всеки, комуто много е дадено, много и ще се изисква“ (Лука 12:48). Тежки отговорности лежат върху всички, които са получили вестта за това време. Те трябва да оказват влияние, което ще привлича останалите към светлината на Божието слово. Ние сме пазачи на своите братя.

Ако сме истински вярващи в Христос, ще събираме лъчите от славата Му и ще разпръскваме светлина по тъмната пътека на тези около нас. Ще изявяваме милостивия характер на нашия Изкупител, и мнозина ще бъдат повлияни да погледнат на „Божият Агнец, Който носи греха на света“ (Йоан 1:29).

За да Го познавам

29 Май

Впрягане на дарбите в работа

Всеки има своя особен дар от Бога – един така, а друг инак (1Кор.7:7).

Бог дава много повече от средства на Своите настойници. Вашият талант да дарявате също е дар. Как раздавате Божите дарове с думите си, с нежната си съпричастност? Познанието на истината е дарба. Има много души в тъмнина, които могат да бъдат просветени чрез истинни, верни слова от вас. Има сърца, жадуващи за съчувствие и погиващи далече от Бога. Вашето състрадание може да им помогне. Господ се нуждае от вашите думи, диктувани от Неговия Свети Дух.

Първата задача на всички християни е да изследват Писанията с най-усърдна молитва, за да имат вярата, която действа чрез любов и очиства душата от всяка нишка на егоизъм. Ако истината е приета в сърцето, тя действа като добър квас, докато всяка сила се покори на Божията воля. Тогава не ви остава нищо друго, освен да блестите – точно като слънцето.

Всички природни дарби трябва да бъдат осветени като скъпоценни дарове. Необходимо е да бъдат посветени на Бога, за да са в служба на Господаря. Всички социални предимства са дарби. Те не бива да се посвещават на себеугаждане и забавления. Дарът на правилния пример е велико нещо. Но мнозина трупат около душата си атмосфера, която е отровна и заразна.

Дарбите на говора, на знанието, на съчувствието и любовта изявяват познание на Христос. Всички те трябва да се използват за Бога. Господ се нуждае от тях, призовава ни да Му ги посветим. Всички ние трябва да извършим своята работа в подготовката на собствените си души и душите на другите. Да посвещаваме наново и наново дарбите си на Него. Всеки човек, всяка дарба трябва да се повери на Бога. Да Му съдействаме в делото за спасяване на души. Притежаваните от вас дарби са ни дадени от Бога, за да ни направят полезни работници с Христос. Множество сърца жадуват за съчувствие, копнеят за помощта и подкрепата, която ни е дадена от Бога, за да им я предадем ние.

За да Го познавам