След 2-ра корекция нашият Баща се грижи Елън Уайт

Бог е велик и свят. И за смирения вярващ човек Неговият дом на земята, мястото, където Неговите люде се събират за поклонение, е като врата към небето. Хвалебствените песни, думите, изговорени от Христовите служители, са определени от Бога средства, които да приготвят един народ за небесната църква, за по-висшето богослужение там.

Когато влизат в мястото за поклонение, вярващите трябва да го правят с благоприличие и тихо да отиват до местата си. Обичайни разговори, шепнене и смях не трябва да се позволяват в дома за поклонение, нито преди, нито след края на службата. Ревностно, активно благочестие трябва да характеризира поклонниците.

Ако се налага изчакване от няколко минути до началото на богослужението, нека това става с истински дух на бдение и тихо размишление, като сърцето се въздига към Бога в молитва. Нека тя бъде за службата – по специален начин да обогати сърцата и да води до убеждение и обръщане и на други души. Нужно е да се помни, че небесни вестители присъстват в дома. Всички ние губим доста от сладкото общение с Бога чрез нашето неспокойно поведение и поради пропуска ни да насърчаваме моментите на размишление и молитва.

Издигнете стандарта на християнството в умовете на вашите деца; помогнете им да вградят Исус в своята опитност; научете ги да имат силна почит към Божия дом и да разбират, че когато влизат там, сърцата им трябва да са смирени и изпълнени с тази мисъл: „Бог е тук, това е Неговият дом. Трябва да имаме чисти мисли и святи мотиви. Това е мястото, където Бог се среща с народа Си и го благославя“.

Родителите трябва не само да учат, но и да изискват от децата си да влизат в храма с благоприличие и почит.

Практикувайте това отношение на почит, докато то стане част от естеството ви.

Моят живот днес

Господ поддържа активна комуникация с всяка част от Своето обширно владение. Виждаме Го като приведен към земята и нейните жители. Чува всяка изговорена дума. Чува всеки стон. Слуша всяка молитва и забелязва движенията на всеки.

Бог винаги се е грижил за Своя народ. Христос учи последователите Си, че количеството на небесно внимание, отдавано на всяка личност, е пропорционално на определения му ранг сред Божите творения. Насочва вниманието им към птиците в небето. Нито едно врабче не пада на земята, без знанието на Нашия Небесен Отец. И ако Той се грижи за малкото врабче по този начин, несъмнено душите, за които Христос е умрял, са по-скъпоценни в очите Му. Стойността, която Бог дава на човека, е изявена на Голготския кръст.

Божията любов и милост към падналата раса не са спрели да нарастват, нито са изгубили своя устрем към земята.

Вярно е, че ще дойдат разочарования; изпитанията са нещо, което трябва да очакваме. Но е нужно да посветим всичко – малко и голямо – на Бога. Той не се смущава от големия брой наши недоволства, нито се обезсилва от тежестта на товарите ни. Неговата бдителност се простира до всеки дом и обгръща всеки човек. Той се интересува от всички наши дела и скърби. Забелязва всяка сълза; докоснат е от всяка наша немощ. Всички трудности и изпитания, които ни сполетяват тук, са допуснати, за да изявят силата на любовта Му към нас – „така че да станем участници в Неговата святост“ и по този начин да участваме в пълнотата от радост, която се намира в Неговото присъствие.

Моят живот днес

По-големият Брат на нашата раса стои до вечния трон. Той вижда всяка душа, която обръща лицето си към Него като към Спасител. Знае от опит какви са слабостите на човечеството; какви са копнежите ни и къде е силата на нашите изкушения. Бди над теб, треперещо Божие дете! Изкушаван ли си? Той ще те избави. Слаб ли си? Ще ти придаде сила. Невеж ли си? Ще те просвети. Наранен ли си? Ще те изцели. Господ „знае броя на звездите“ и в същото време „лекува съкрушените по сърце и превързва раните им“.

Независимо какви са твоите изпитания и безпокойства, положи случая си пред Господа. Твоят дух ще бъде укрепен, за да издържи. За теб ще се отвори път, за да се измъкнеш от затруднението и неудобството. Колкото по-слаб и безпомощен се чувстваш, толкова по-силен ще бъдеш в Неговата сила. Колкото по-тежко е бремето ти, толкова по-благословена ще е почивката ти, когато го предадеш на Носителя на товари.

Обстоятелства може да разделят приятели; неспокойните води на голямото море може да бушуват между нас и тях. Но никакви обстоятелства, никакво разстояние не може да ни отдели от Спасителя. Където и да сме, Той е до десницата ни, за да ни подкрепя, поддържа, повдига и радва. По-велика от майчината любов към нейното дете е Христовата любов към Неговите изкупени. Наша привилегия е да си почиваме в тази любов и да казваме: „Ще Му се доверя, защото Той даде живота Си за мен!“.

Човешката любов може да се промени, но Христовата любов е неизменима. Когато извикаме към Него за помощ, ръката Му се протяга веднага да спасява.

Той желае да осъзнаем, че се е върнал в Небето като наш по-голям Брат и безкрайната сила, която Му се дава, е на наше разположение.

Моят живот днес

24 Февруари

Ангели ме приготвят за вечността

Ето, изпращам ангел пред теб да те пази по пътя и да те заведе на мястото, което съм ти приготвил (Изх.23:20).

Цялото небе участва в подготовката на един народ, който да устои в Господния ден. Връзката между небето и земята е много близка.

Небесни същества очакват с почти нетърпелива пламенност да запознаят човешките представители с Исус и те да станат съработници с тях в прогласяването на Христос – Изкупителя на света, пълен с благодат и истина.

Първата сълза на покаяние за греховете предизвиква радост сред небесните ангели в небесните дворове. Тези вестители са готови да долетят, за да служат на човека, който търси Христос.

Велики и славни неща е приготвил Бог за онези, които Го обичат. Ангели очакват с вълнуващо нетърпение финалния триумф на Божия народ, когато серафими и херувими, заедно с хиляди по хиляди, ще се присъединят към химните на спасените и ще празнуват победата на посредническата служба във възстановяването на човека.

Исус е изчислил цената за спасението на всеки син и дъщеря на Адам. Осигурил е преизобилни средства, така че ако те съгласят с условията, никой няма да загине, но ще има вечен живот. Всяко небесно същество работи като Негов агент за спечелване на човека на страната на Бога.

Ангелите на славата с готовност и радост отдават любов и неуморно бдение над душите, които са паднали и съгрешили. Небесни същества увещават човешките сърца; те носят в този тъмен свят светлина от небесните дворове. С нежно и търпеливо служене те влияят върху човешкия дух, за да доведат изгубените в приятелство с Христос, което е още по-близко от това, което те самите познават.

Моят живот днес

Врагът не може да победи смирения ученик на Христос – този, който върви с молитва по стъпките на Господа. Христос се застъпва като убежище, защита срещу нападките на злия. Дадено е обещанието – „Когато врагът се спусне като потоп, Духът на Господа ще издигне преграда срещу него“.

На Сатана бе позволено да изкушава твърде самоуверения Петър, както му бе позволено да изпита и Йов. Но когато приключи с делото си, трябваше да се оттегли. Ако на Сатана бе позволено да постъпва както си иска, нямаше да има надежда за Петър. Той би претърпял пълно рухване на вярата. Но врагът не смее да отиде нито на косъм отвъд определената му сфера на действие. Цялата сатанинска сила не притежава способността да обезоръжи човека, който вярва и се доверява на мъдростта, идваща от Бога.

Христос е нашата яка кула и Сатана няма сила над душата, която върви с Бога със смирен ум. Обещанието „Нека се хване за силата Ми, за да се примири с Мен! Да! Нека се примири с Мен“ е за нас. В Христос има съвършена помощ за всяка изкушавана душа. Опасности връхлитат всяка пътека, но цялата небесна Вселена застава на стража, така че никой да не бъде изкушаван повече от това, което може да понесе. Някои хора имат силни черти на характера, които непрекъснато е нужно да потискат. Ако ги държат под контрола на Божия Дух, тези черти ще бъдат за благословение; но ако не го сторят, ще се окажат проклятие. Ако се посветим несебично на делото, без никога да се отклоняваме и на косъм от принципите, Господ ще ни обгърне с вечната си прегръдка и ще бъде за нас мощен Помощник. Ако гледаме на Исус като на Този, в Когото вярваме, Той никога и при никакви обстоятелства не ще ни изостави.

Моят живот днес

26 Февруари

Волята е решителната сила

И недейте се съобразява с тоя век, но преобразявайте се чрез обновяването на ума си, за да познаете от опит що е Божията воля – това, което е добро, благоугодно Нему и съвършено (Римл.12:2).

Нищо друго не може да те отдели от Бога освен бунтовната ти воля. Волята е управляващата сила в естеството на човека. Ако тя е настроена правилно, всичко останало й се подчинява. Волята не е вкусът или наклонностите, но е изборът, силата за вземане на решения, която действа в човешките чеда да се предадат на послушание или на непослушание спрямо Бога.

Ще бъдете в постоянна опасност, докато не осъзнаете истинската сила на волята. Може да вярвате и да обещавате всичко, но вашите обещания и вашата вяра не се считат за важни, докато не вложите волята си на правилната страна. Ако водите борбата на вярата спрямо вашата воля, то без съмнение ще победите.

Вашият дял е да насочите волята си на страната на Христос. Когато Му я предадете, Той веднага взема власт над вас и работи във вас и да желаете, и да вършите всичко, което Му е угодно. Вашето естество вече е под влиянието на Неговия Дух. Дори мислите ви са подчинени на Него. Ако не можете да контролирате импулсите и емоциите си, както ви се иска, може да контролирате волята си и така в живота ви ще настъпи пълна промяна. Когато предадете волята си на Христос, животът ви е скрит с Христос в Бога. Свързвате се със Сила, Която стои над всички власти и началства. Придобивате крепкост от Бога, Който ви свърза здраво със Своята мощ; и тогава за вас е възможен новият живот – дори животът на вярата.

Никога няма да успеете да се възвишите, освен ако волята ви не е на Христовата страна, работейки в сътрудничество с Божия Дух. Не си въобразявайте, че не сте способни на това, но си кажете: „Мога и ще го направя“. И Бог е обещал Неговият Свети Дух да ви помага във всяко ваше решително усилие.

Моят живот днес

Тук ни се предлага застраховка „Живот“, която ни осигурява вечен живот в Божието царство. Моля ви да изучавате тези думи от апостол Петър. Има разбиране и мъдрост във всяко изречение. Хващайки се здраво за Животодателя, Който се пожертва за нас, ние получаваме вечен живот.

Всеки от нас решава вечната си участ и изцяло от нас зависи дали ще се сдобием с вечния живот. Ще живеем ли според уроците, дадени в Божието слово – великия учебник на Христос? Това е най-грандиозната и в същото време най-просто написаната и лесно разбираема Книга, създадена някога, за да обучава на благопристойно поведение, говор, маниери и любов. Библията е единствената книга, която ще подготви човешките същества за живота, който се измерва с живота на Бога. И хората, които ежедневно изучават Словото, са единствените, които заслужават да получат диплома, с която са упълномощени да възпитават децата за прием в по-висшето училище и да бъдат короновани като славни победители.

Исус Христос е единственият Съдия, Който може да отсъди кои човешки същества са годни да получат вечен живот. Портите на светия град ще се отворят за онези, които са били смирени, скромни, кротки Негови последователи, и са научили уроците си от Него. Получили са от Христос своята застраховка „Живот“, оформяйки характера си по божествено подобие.

Когато изкупените бъдат взети от земята, Божият град ще се отвори за вас. Тогава в ръката ви ще поставят арфа и гласът ви ще се издигне в хвалебни песни към Бога и Агнето, чрез Чиято велика саможертва сте станали участници в Неговото естество и ви е подарено безсмъртно наследство в Божието царство.

Моят живот днес

Преди да влязат в Божия град, Спасителят връчва на Своите последователи символите на победата и ги коронясва с отличителните знаци на тяхното царско положение. Блестящите редици са построени под формата на квадрат около Царя и са повишени в ранг на величие, надвишаващ ранга на светия или ангел. Лицата им са озарени от лъчите на благата любов. Сред неизброимото множество на изкупените всеки поглед е насочен към Него, всяко око съзерцава славата Му – на Този, Чието лице „бе погрозняло повече от лицето на кой да било човек, и образът му – от образа на кой да е от човешките синове“. Върху главите на победителите Исус със собствената Си ръка поставя короната на славата. За всеки от тях има корона, носеща собственото му „ново име“ и надписа „Свят на Господа“. Във всяка десница са поставени палмовата клонка на победителя и лъскава арфа. След това ръководещите ангели подават нотите и всяка ръка засвирва на струните с умело докосване, създавайки сладка музика с богати, мелодични звуци. Неописуемо вълнение завладява всяко сърце и всеки глас се издига в хвалебната песен: „На Този, Който ни е обикнал и ни е измил от греховете със собствената Си кръв, Който ни е направил царе и свещеници за Бога – на Него да бъде слава и господство във всички векове!“.

О, каква неописуема радост е да видим Този, Когото обичаме – да Го видим в славата Му – Този, Който е дал Себе Си за нас. Да гледаме ръцете, които някога са били прободени за нашето спасение, а сега се протягат да ни благословят и приемат с добре дошли!

Хората, които се оставят в Божиите ръце, ще видят Царя в Неговата красота. Ще съзерцават несравнимия Му чар, и докосвайки арфите си, ще изпълнят небесата с разкошна музика и песни, посветени на Агнето.

Моят живот днес

29 Февруари

ДЕСИ, АКО ГОДИНАТА Е ВИСОКОСНА, ОСТАВИ ТОВА ЧЕТИВО, АКО НЕ, МАХНИ ГО

Привилегията на откритото общуване с Бога

И храм не видях в него, защото неговият храм е Господ Бог Всемогъщият и Агнето (Откр.21:22).

Божият народ е привилегирован да поддържа открито общуване с Отец и Сина. „Сега виждаме като през стъкло, мътно“. Съзерцаваме отразения образ на Бога като в огледало, в делата на природата и в Неговите взаимоотношения с човеците; но тогава ще Го гледаме лице в лице, без мътна преграда помежду ни. Ще стоим в присъствието Му и ще гледаме славата на лицето Му.

Тогава ще можем да Го наричаме с милото име „Татко наш“, което е знак на обичта ни към Него и завет за нежното Му отношение и връзка с нас. А Божият Син, наблюдавайки наследниците на Своята благодат, „няма да се срамува да ги нарече братя“. Те имат дори още по-свята връзка с Бога, отколкото ангелите, които никога са падали в грях.

Цялата родителска любов, изливана от поколение на поколение чрез човешките сърца, всички извори на нежност, които са бликали в човешките души, са като малко ручейче в сравнение с необятния океан на безкрайната и неизчерпаема Божия любов.

Небето е непрестанен достъп до Бога чрез Христос. Колкото по-дълго време сме в небесния рай, толкова повече слава ще се открива за нас; и колкото повече познаваме Бога, толкова по-голямо ще е щастието ни.

А какво е щастието в небето, ако не да виждаме Бога? Каква по-голяма радост може да изпита грешникът, спасен чрез Христовата благодат, от тази да гледа Божието лице и да Го познава като свой Баща?

Колко утеха получаваме, като Го съзерцаваме с очите на вярата тук, така че гледайки, да се преобразяваме по Негово подобие. А какво ли ще бъде да Го гледаме без никаква неясна преграда помежду ни?!

Вярата, с която живея

Вечният живот е приемането на живите истини на Писанието и вършенето на Божията воля. Това означава да се храниш с плътта и да пиеш кръвта на Божия Син. Привилегия на всички е да вкусват от небесния хляб, като изучават Словото и така се сдобиват с духовни сили и мускули.

Всеки човек трябва да присвои благословението за собствената си душа, иначе не би се нахранил. Знаете, че няма да се нахраните, гледайки добре отрупана трапеза и как другите се хранят. Бихме умрели от глад, ако не се храним физически; ще изгубим и духовната си сила и жизненост, ако не приемаме духовния хляб.

Приготвена е трапеза и Христос ви кани на пиршеството. Ще стоим ли отзад, отхвърляйки изобилието, изричайки думите: „Той не е приготвил това за мен“. Някога пеехме един химн, който описва пир, където щастливо семейство споделя изобилието на трапезата по покана на царя. Докато радостните дечица са събрани около масата, там на прага стои и гладна просякиня. Тя е поканена да влезе, но за съжаление отказва с думите: „Моят баща не е там“. Ще заемете ли такава позиция, когато Исус ви кани да влезете? Ако имате Отец в небесните дворове, умолявам ви да изявите този факт! Той копнее да ви направи участник в Неговото изобилие и благословения. Всички, които идват с доверчивата любов на малко дете, ще намерят един Баща там.

Елате при водата на живота и пийте! Не стойте встрани, оплаквайки се, че сте жадни. Водата на живота е безплатна за всички.

Хората, които се хранят с това Слово, позволявайки то да е част от всяко действие и всяка черта на характера им, израстват силни в Божията здравина. Писанието дава безсмъртен живот за душата, като усъвършенства опитността и носи радост, която ще пребъдва вечно.

Вярата, с която живея

2 Март

Подготовка за Светия ден

Помни съботния ден, за да го освещаваш (Изход 20:8).

В самото начало на четвъртата заповед Господ казва: „Помни“. Той знае, че сред многобройните грижи и тревоги човек ще се изкуши да оправдае себе си за това, че не може да посрещне пълното изискване на Закона или ще забрави неговата свята важност. Затова ни казва: „Помни съботния ден, за да го освещаваш“.

През цялата седмица съботата трябва да стои в съзнанието ни и да се подготвяме за нейното спазване, според заповедта.

Когато помним този ден, временните неща няма да успеят да посегнат на вечните. Никое задължение, принадлежащо на шестте работни дни, няма да бъде оставено за съботния ден. През седмицата нашата енергия няма да се изчерпва в труд за тленното, така че в деня, когато Господ си е починал и освежил, ние да бъдем твърде изтощени да участваме в служене за Него.

Нека подготовката за съботата да приключи в петъка. Уверете се, че всички дрехи са приготвени и че сте приключили с готвенето. Съботата не е дадена за поправка на дрехи, за готвене на храна, за търсене на удоволствия или на други светски занимания. Преди залеза на слънцето нека всяка светска работа се остави настрана и всички светски четива да се приберат. Родители, обяснете действията си и тяхната цел на своите деца и нека те участват в подготовката за спазването на съботата, според заповедта.

На още нещо трябва да се обърне внимание в подготвителния ден. В него всички разногласия между братя, независимо дали в семейството или в църквата, трябва да се забравят. Нека горчивината, гневът и злобата да напуснат душата. В смирен дух „изповядайте греховете си един на друг, и се молете един за друг“.

Преди залеза на слънцето нека семейните членове се съберат заедно за четене на Божието слово, за песни и молитва.

Необходимо е ревностно да пазим границите на съботата. Помнете, че всеки миг в нея е свещено време.

Вярата, с която живея

3 Март

Божият дар за човешката раса

Бог толкова възлюби света, че даде Своя Единороден Син, за да не погине нито един, който вярва в Него, но да има вечен живот (Йоан 3:16).

Божието сърце жадува за Неговите земни деца с любов, по-силна от смъртта. Дарявайки Своя Син, Той излива върху нас цялото Небе в един-единствен Дар.

Чрез този дар, върху нас се излива ден след ден непресъхващият поток на милостта на Йехова. Всяко цвете, с неговите деликатни багри и сладък аромат, е подарено за наша радост, чрез този единствен Дар. Слънцето и Луната са сътворени от Него; няма нито една звезда, красяща небесата, която да не е сътворена от Него. Няма дори парченце храна на масата ни, което Той да не е осигурил за нашата прехрана. Подписът на Христос стои над всичко. Всичко е осигурено на човека чрез един неизразим Дар – Единородния Божи Син. Той е прикован на кръста, за да се излеят към Божието творение потоците на изобилните богатства на Божията любов.

Приемайки нашето естество, Спасителят се свърза с човечеството с връзка, която никога не може да бъде прекъсната. През вечните векове Той остава свързан с нас. „Бог толкова възлюби света, че даде Своя Единороден Син“. Даде Го не само да понесе греховете ни и да умре в жертва за нас, но изцяло Го подари на човешката раса. За да ни увери в Своя неотменен договор за мир, Бог даде Единородния Си Син да стане един от човешкото семейство, завинаги да запази човешкото Си естество. Това е заветът, с който ни уверява, че ще изпълни Словото Си. „Защото ни се роди Дете, Син ни се даде; и управлението ще бъде на рамото Му“ (Исая 9:6). Бог осинови човешко естество в лицето на Своя Син, и то се възнесе с него в небесата. Небето е съхранено в човешкото, а човешкото е обгърнато в лоното на Безкрайната Любов.

Христос се сниши с несравнимо смирение, за да може да въздигне до Божия трон всички, които вярват в Него, и те да седнат заедно с Него на престола Му.

Вярата, с която живея

Въплъщението на Христос е тайнството на всички тайнства.

Христос е едно с Отец и въпреки това пожелава да слезе от равенството Си с Бога. За да изяви Своята любов към падналата раса, Той става кост от нашата кост и плът от нашата плът.

Колко огромен е контрастът между божествеността на Христос и безпомощния Младенец във Витлеемската ясла! Как да обхванем това разстояние между могъщия Бог и едно безпомощно Дете? И въпреки това, Създателят на световете, в Когото е пълнотата на Божеството, се разкрива в беззащитното Бебе в яслата. Далеч по-горен от ангелите, равен на Отец по достойнство и слава – и в същото време облечен в човешка плът! Божественото и човешкото са тайнствено съчетани, и човекът става едно с Бога.

Би било безкрайно снижаване за Божия Син да приеме човешко естество, дори още когато Адам е в своята невинност в Едем. Но Исус приема човешкия вид, когато расата вече е изнемощяла от четири хиляди години на грях. Подобно на всяко Адамово дете Той поема и резултатите от делото на великия закон на наследствеността. Тези резултати са разкрити в историята на Неговите земни предци. Той дойде с това наследство, за да сподели нашите скърби и изкушения и да ни даде пример за безгрешен живот.

Тези, които твърдят, че не е било възможно за Христос да сгреши, не могат да повярват, че Той наистина е приел на Себе Си човешката природа. Но нима не е изкушаван от Сатана не само в пустинята, но и през целия Си живот – от детството до зрелостта?

Нашият Спасител е приел човешкото естество с всички негови наклонности, с възможността да се подаде на изкушенията. Ние няма да понесем нещо, което Той да не е изтърпял.

Вярата, с която живея