След 2-ра корекция нашият Баща се грижи Елън Уайт

Елате при Христос такива, каквито сте – грешни и нуждаещи се – и Той ще ви даде водата на живота. Искате вяра, която да премине и през най-адската сянка, хвърлена от Сатана върху пътя ви. Врагът неуморно изобретява забавления и моди, които да отвличат умовете на човеците и те да не могат да отделят време за размишление. Научете децата си да прославят Бога, а не да задоволяват себе си. Те са Негови деца – Негови по сътворение и по изкупление. Научете ги да отбягват забавленията и прищевките на този пропаднал век. Пазете умовете им чисти и свети пред погледа на Господа. Хвалете Бога. Нека вашите разговори, вашата музика и песни да прославят Този, Който е сторил толкова много за вас. Хвалете Бога тук и после ще сте годни да се присъедините към небесния хор, когато влезете в Божия град. Ще положите блестящите си корони в нозете на Исус, ще вземете златните си арфи и ще изпълните небесата с музика. Ще Го хвалим с безсмъртни устни.

И когато нашият Изкупител ни води към трона на Безкрайния, осиян от Божията слава, ще доловим хвалебствените и благодарствени химни на небесния хор, застанал около трона. Когато ехото от ангелските песни се чуе в земните ни домове, тогава сърцата се приближават повече до небесните певци. Единството с Небето започва на земята. Тук се учим на „нотите” на това хваление.

Славете Господа! Говорете за Неговата милост! Разказвайте за Неговата сила! Подсладете атмосферата, която заобикаля вашата душа! Хвалете със сърце, душа и глас Този, Който е светлината на лицето ви – вашия Спасител и Бог!

Моят живот днес

9 Февруари

Израстването в благодатта започва у дома

Господ ще даде благодат и слава; няма да лиши от никакво добро ходещите с незлобие(Пс.84:11).

Много хора не израстват в благодатта, защото не успяват да култивират религията у дома.

Тези, които са християни у дома, ще бъдат християни и в църквата, и в света.

Благодатта вирее само в сърце, което е винаги готово да получи скъпоценните семена на истината. Тръните на греха ще растат на всякаква почва; не им е нужно култивиране. Но благодатта трябва грижливо да се култивира. Тръните и бодилите винаги са готови да изникнат, затова и плевенето постоянно трябва да ги изпреварва.

Това, което прави характера красив у дома, е същото, което ще го направи красив и в небесните жилища. Ако искате да бъдете светлина за този свят, тази светлина трябва да грее и във вашия дом. Там трябва да онагледите християнските си качества – да бъдете любящ, търпелив, добър и в същото време непоклатим човек. Нужно е постоянно да се стремите към по-висша култура на ума и душата. Като смирено Божие дете, учете се в Христовото училище. Стремете се към всекидневно подобряване на вашите способности и сили, за да сте годни да извършите най-доброто и цялостно дело у дома – чрез поучение и пример. Нека светлината на небесната благодат да осветява характера ви, за да има слънчева светлина и във вашия дом.

Мярката за вашето християнство се измерва чрез естеството на домашния ви живот. Христовата благодат помага на своите притежатели да превърнат дома си в щастливо място, пълно с мир и спокойствие.

Моят живот днес

10 Февруари

Бог умножава дарбите ми

Хубаво, добри и верни слуго! В малкото си бил верен – над многото ще те поставя; влез в радостта на господаря си (Мат.25:21).

Бог ни дава дарби, които да използваме за Него. На един дава пет таланта, на друг два, на трети – един. Нека този с единия талант да не мисли да го скрие от Бога. Бог знае къде е скрит. Той знае, че по този начин нищо не се прави за Него. Когато Господ се завърне, ще пита Своите служители: „Какво направихте с дарбите, които ви поверих?“. И когато тези, които са получили по пет и по два таланта, Му разкажат как са търгували с тях и как са ги удвоили. Тогава Той ще им отвърне: Хубаво, добри и верни слуго! В малкото си бил верен – над многото ще те поставя; влез в радостта на господаря си“. Така ще каже и на онзи, който е усъвършенствал и единия му поверен талант.

На този, който притежава един талант, казвам: Знаеш ли, че този талант, ако е правилно използван и усъвършенстван, би спечелил за Господа още сто таланта? Как? – питате вие. Използвайте дарбата си за обръщането на един човек, който да разбере какво е Бог за него и какво може да бъде той за Господа. Нека този човек застане на страната на Бога и когато дарява светлина и на другите, той ще се превърне в средство за водене на много души при Спасителя. Чрез правилната употреба на една дарба стотици могат да получат истината. Думите „Браво!“ не се казват на хората с най-многото дарби, а на тези, които с искреност и вярност са използвали способностите си за Господа.

Велико дело трябва да се извърши в нашия свят и ние сме отговорни за всеки лъч светлина, който е огрял пътя ни. Разнасяйте тази светлина и ще получите още повече от нея. Големи благословения ще се излеят върху хората, които използват правилно дарбите си.

Моят живот днес

11 Февруари

Пазете храма на тялото си

Не знаете ли, че сте храм на Бога, и че Божият Дух живее във вас? (1 Кор.3:16).

Бог ви е дал обиталище, за което да се грижите и да пазите в най-добро състояние за Негова служба и слава. Вашето тяло не е ваша собственост. „Не знаете ли, че сте храм на Бога, и че Божият Дух живее във вас?“

Здравето е благословение, което малцина ценят. Животът ни е свят дар, който само Бог може да ни помогне да пазим и да го използваме за Негова прослава. Но Този, Който е оформил чудната структура на тялото, ще положи и специални грижи, за да го опази, стига хората да не Му попречат. За всяка способност, която ни е поверил, Той ще ни помогне да я усъвършенстваме и да я използваме според волята на Дарителя.

Младостта е времето за установяване на добри навици, за поправяне на лошите, които вече са придобити, за постигане и поддържане на силен самоконтрол. Това е време, когато трябва да се поставят планове и егото да се подчини на навика всички житейски действия да се съобразяват с волята на Бога.

Светият храм на нашето тяло трябва да се пази чист и неопетнен, за да може Светият Дух да живее там. Нужно е да пазим вярно тази Божия собственост, защото всяка злоупотреба ще скъси продължителността на живота ни и възможността той да бъде за Божия прослава. Помнете, че трябва да посветим всичко свое – душа, тяло и дух – на Бога. Всичко наше е Негово изкупено притежание и трябва да го използваме мъдро до края, за да запазим дара на живота. Когато правилно използваме силите си в пълната им степен по най-полезен начин, като поддържаме всеки орган да бъде здрав и нашият ум, сили и мускули да работят хармонично – тогава можем да служим най-пълноценно на Бога.

Щом правим всичко по силите си, за да сме здрави, тогава можем да очакваме да дойдат и благословените резултати. Можем и с вяра да молим Бог да благослови усилията ни за запазване на нашето здраве.

Моят живот днес

12 Февруари

Веселото сърце е благотворно лекарство

Веселото сърце е благотворно лекарство (Пр.17:22).

Връзката, която съществува между ума и тялото, е много интимна. Когато едното е засегнато, страда и другото. Състоянието на ума влияе върху здравето в доста по-голяма степен, отколкото мнозина осъзнават. Много от болестите, от които хората страдат, са резултат на умствена депресия. Тъгата, безпокойството, недоволството, угризенията на съвестта, вината, недоверието – всички те съсипват житейските сили и приканват упадъка и смъртта.

Болестта понякога се създава и често силно се влошава чрез въображението. Много хора са инвалиди за цял живот, а биха могли да са добре, ако само се възприемаха като здрави.

Куражът, надеждата, вярата, състраданието и любовта подпомагат здравето и удължават живота. Удовлетвореният ум и веселият дух са здраве за тялото и сила за душата.

Благодарността, радостта, добротата и доверието в Божията любов и грижа – това са най-големите пазачи на здравето.

Силата на волята и важността на самоконтрола също оказват голяма помощ в запазването и възстановяването на здравето, докато гневът, недоволството, егоизмът и порочността го потискат и съсипват.

Съществува една психологическа истина в библейския стих „Веселото сърце е благотворно лекарство” – истина, която трябва да обмислим внимателно.

Истинните принципи на християнството разкриват пред всички един източник на неоценимо щастие.

Трябва да насърчаваме веселото, спокойно и пълно с надежда състояние на ума –нашето здраве зависи от това дали го правим.

Моят живот днес

Ако посветим сърцето и ума си в служба на Бога, вършейки делото Му и вървейки в стъпките на Исус, нашите сърца ще станат свещени арфи и всеки техен акорд ще издига хваление и благодарност към Агнето, изпратено от Бога да отнеме греховете на света.

Христос желае мислите ни да са насочени към Него. Отместете погледа си от себе си към Исус Христос – Източника на всяко благословение, на всяка благодат, на всичко ценно и значимо за Божите деца.

Господ Исус е нашата сила и щастие, великата съкровищница, от която винаги можем да черпим сили. Когато Го изучаваме, когато говорим за Него, когато все повече Го съзерцаваме, когато се възползваме от благодатта Му и приемаме предложените от Него благословения, тогава имаме нещо, с което да помагаме и на другите. Изпълнени с благодарност, ще подаряваме на околните благословенията, които са ни дадени безплатно. Така получавайки и дарявайки, ще израстваме в благодатта. От устните ни ще се излива постоянен поток на хвала и благодарност. Сладкият Исусов Дух ще разпалва признателност в сърцата и душите ни, ще ни изпълва с чувство на сигурност. Неизменната и неизчерпаема правда на Христос ще стане наша чрез вяра.

Нека новите благословения на всеки нов ден събуждат хваление в сърцата ни за тези знаци на Неговата любяща грижа.

Когато отворите очи сутрин, благодарете на Бога, че ви е запазил през нощта. Благодарете Му за мира в сърцето ви. Сутрин, по обед и вечер нека вашата благодарност се въздига като сладък аромат към Небето.

Божиите ангели, хиляди по хиляди, ни пазят от зло и отблъскват силите на мрака, които се стремят да ни унищожат. Нямаме ли причина да бъдем благодарни във всеки миг, дори когато явни трудности се изпречват на пътя ни?

Моят живот днес

От християнска гледна точка любовта е сила. В този принцип се съдържат интелектуална и духовна мощ. Чистата любов има специалната способност да върши добро и не може да прави нищо друго, освен добро. Тя ни предпазва от дисбаланс и нещастие, и носи най-истинска радост. Богатството често води до корупция и разруха; насилието може само да наранява, но истината и добротата са качества на истинската любов.

Човек, който е в мир с Бога и с ближните си, не може да бъде нещастен. В сърцето му няма завист и злото не ще намери място там. Омразата също не може да съществува в него. Сърцето, което е в хармония с Бога, е издигнато над ядовете и изпитанията в този живот.

Посаденото от Сатана в сърцето – завист, ревност, зложелателство, зли думи, липса на търпение, предразсъдъци, егоизъм, пожелание и суета – трябва да бъдат изкоренени. Ако тези зли неща останат в душата, те ще донесат плод, чрез който мнозина ще се омърсят. Много са хората, които култивират отровните растения, и те унищожават скъпоценните плодове на любовта и опорочават душата.

Единствено любовта, извираща от Христовото сърце, може да лекува. Само Той, в Когото тази любов се лее, подобно на жизнения сок в дървото или кръвта в тялото, може да възстанови наранената душа.

Средствата на любовта имат чудна сила, защото са от небесен произход. Мекият отговор, който „отвръща гнева“, любовта, която „дълго търпи и е милостива“, обичта, която „покрива множество грехове“ – ако се научим на тях, животът ни ще бъде надарен с целителна сила! Как само би се променил животът ни и на земята бихме предвкусили Небето!

Моят живот днес

15 Февруари

Колко приятни са на място казаните думи

Дума, казана на място, е като златни ябълки в сребърни съдове (Пр.25:11).

По време на едно празненство Христос води разговора и дава много ценни уроци. Присъстващите Го слушат. Та нали Той е излекувал болните им, утешил е скърбящите и е прегърнал децата им в обятията Си. Бирници и грешници са привлечени от Него, и когато Той говори, вниманието им се приковава върху думите Му.

Христос обучава учениците Си как да се държат в компанията на други хора. Обучава ги по отношение на задълженията и нормите на социалния живот, които са същите като законите на Божието царство. Учи учениците чрез примери, че когато посещават някое публично събиране, не е нужно да казват нещо. Неговите разговори на празненства се различават значително от тези, които са се провеждали на такива места в миналото. Всяка изговорена от Него дума е аромат от живот към живот. Той говори с яснота и простота. Думите Му са като златни ябълки в сребърни съдове.

Общуването с Христос – колко неописуемо ценно е то! И е наша привилегията да му се наслаждаваме. Когато чуват думите на Христос, първите ученици чувстват нуждата си от Него. Те Го търсят, намират Го и тръгват след Него. С Него са и в къщата, и на трапезата, и във вътрешната стаичка, и на полето. С Него са като ученици със своя учител, ежедневно приемащи уроците на святата истина, изговорени от устните Му. Гледат на Него, както слугите гледат на своя господар. Служат Му с радост и охота.

Голяма важност се придава на нашите взаимоотношения. Можем да си създадем такива, които са приятни и полезни, но никое от тях не е така ценно, както връзката между смъртния човек с безсмъртния Бог. Когато имаме този съюз с Бога, тогава думите на Христос пребъдват в нас. Резултатът ще бъде едно очистено сърце, един благоразумен живот и неопетнен характер. Единствено чрез личното си познанство и чрез връзката си с Христос можем да станем подобни на Него – безценния и безгрешен пример.

Моят живот днес

Има един дом, който Исус обича да посещава – дома на Лазар, Марта и Мария; защото в атмосферата на любов и вяра Неговият дух си почива.

Един от най-твърдите Христови ученици е Лазар от Витания. От първата им среща нататък вярата му в Христос е силна. Любовта му към Него е дълбока и той е много обичан от Спасителя. Именно за Лазар се извършва едно от най-великите чудеса на Исус. Спасителят благославя всички, които търсят помощта Му. Обича цялото човешко семейство; но с някои е свързан чрез особено нежна връзка. Сърцето Му е привързано със здрава нишка към семейството от Витания. А за един от тях Той извършва най-чудното Си дело.

В дома на Лазар Исус често намира покой. Спасителят няма Свой дом. Зависим е от гостоприемството на приятелите и учениците Си. И често, когато е изморен и копнеещ за човешко приятелство, Той с радост прибягва до това спокойно семейство, далеч от подозренията и завистта на гневните фарисеи. Тук намира искрено посрещане, чисто и свято приятелство. Тук може да говори с простота и съвършена свобода, знаейки, че думите Му ще бъдат разбрани и оценени.

Нашият Спасител цени тихия дом и внимателните слушатели. Копнее за човешка нежност, любезност и обич. Хората, приемащи небесните наредби, които Той винаги е готов да разкрие, са изобилно благословени. Множествата трудно слушат, а в дома във Витания Христос намира почивка от изморителните борби в публичния живот. Там Той отваря пред признателните души страниците на Своето Провидение. В тези частни разговори разкрива онова, което не успява да изкаже пред смесените тълпи. С приятелите Си не е нужно да говори с притчи.

Моят живот днес

…а който пие от водата, която Аз ще му дам, няма да ожаднее до века; но водата, която ще му дам, ще стане в него извор на вода, която извира за вечен живот (Йоан 4:14).

В разговора Си със самарянката, вместо да омаловажи Якововия кладенец, Христос представя нещо по-добро. Обръща темата към съкровището, което може да подари на жената като нещо по-добро от това, което тя притежава – а именно жива вода, радостта и надеждата на евангелието.

С каква грижа се отнася Христос към тази единствена жена! Колко пламенни и красноречиви са думите Му! Когато ги чува, тя оставя стомната си и тръгва към града, разказвайки на всеки срещнат: „Елате и вижте човека, който ми каза всички неща, които съм сторила. Не е ли този Христос?“ Четем, че много от самаряните са повярвали в Него. А кой може да оцени влиянието, което тези стихове са оказали за спасението на души през годините оттогава до днес!

Исус влиза в лична връзка с хората. Не стои далеч и настрана от тези, които се нуждаят от помощта Му. Влиза в домовете им, утешава жалеещите, изцелява болните, пробужда нехайните и не спира да върши добро. И ако следваме стъпките Му, би трябвало да вършим същото. Да отдаваме на хората същата помощ, която Той им отдава.

Господ желае Словото Му да бъде занесено до всяка душа. До голяма степен това трябва да се постигне с личен труд. Това е и Христовият метод. Делото Му се състои предимно от лични разговори. Той с вярност се отнася дори към аудитория от една –единствена душа. След това чрез нея вестта Му се разнася и до хилядите останали. Има множества, които никога няма да бъдат достигнати от евангелието, ако то не бъде занесено до тях.

Моят живот днес

18 Февруари

Помнете особено нуждаещите се членове на църквата

И така, доколкото имаме случай, нека правим добро на всички, а най-вече на своите по вяра (Гал.6:10).

В известен смисъл Христос възлага върху църквата Си дълга да се грижи за нуждаещите се сред своите членове. Той страда, когато бедните са оставени в периферията. Винаги ще ги има сред нас и Той полага върху църковните членове личната отговорност да се грижат за тях. Както членовете на едно истинско семейство се грижат един за друг, като служат на болните, подкрепят слабите, обучават невежите и неопитните, така трябва и „семейството на вярата“ да се грижи за своите нуждаещи се и безпомощни членове.

Дълг на всяка църква е да взема внимателни и благоразумни мерки за грижата относно своите бедни и болни.

Всяко пренебрежително отношение от страна на тези, които се смятат за Христови последователи, всеки отказ да облекчат нуждите на свой брат или сестра, носещи бремето на бедността и потисничеството, се записва в небесните книги като дело, сторено на Христос. Какъв ден на разплата Господ ще има с много, много хора, които споделят думите Му с другите, но не проявяват съчувствие и уважение към свой брат във вярата, който няма този късмет и успех в живота като тях.

Истинският християнин е приятел на бедните. Той се отнася към своя смутен и нещастен брат, както би се отнасял към деликатно, нежно и чувствително цвете. Бог желае Неговите работници да се движат сред болните и страдащите като вестители на Неговата любов и милост. Той ни наблюдава как се отнасяме един към друг, дали се държим подобно на Христос към всички – богати и бедни, висши и нисши, свободни и роби.

Моят живот днес

Бог обожава красивото, но най-много обича красивия характер. Именно красотата на характера не умира, но ще трае през безкрайните векове на вечността.

Великият Художник е помислил за лилиите, създавайки ги толкова красиви, че засенчват славата на Соломон. Колко много повече е загрижен за човека, създаден по образ и слава на Бога. Господ копнее да види децата Си как разкриват характер по Негово подобие. Както слънчевите лъчи извайват в цветята техните разнообразни и деликатни багри, така Бог извайва у човека красотата на Своя собствен характер.

Всички, които избират Христовото царство на любовта, правдата и мира, поставяйки неговите интереси над всичко останало, се свързват с небесния свят и всяко благословение, което им е нужно, ще бъде тяхно. В книгата на Божието провидение, в книгата на живота, всеки от нас има своята страница. Тя съдържа всеки момент от нашата житейска история – дори космите на главата ни са преброени. Божиите деца никога не липсват от съзнанието на Бога.

Светската показност, независимо колко е внушителна, няма стойност пред Бога. Над видимото и временното Той цени невидимото и вечното. И най-отбраното произведение на изкуството не притежава никаква красота, в сравнение с красотата на характера – плод на делото на Светия Дух у човека.

Христос е дошъл на земята и е застанал пред човешките деца с изобилната любов на вечността. Това е съкровището, което трябва да получим, да изявим, да изваем у себе си, чрез своята връзка с Него.

Трябва да се отличаваме от света, защото Бог е поставил печата Си върху нас, защото в нас Той изявява собствения Си характер.

Моят живот днес

…чрез които се подариха скъпоценните нам и твърде големи обещания, за да станете чрез тях участници в Божественото естество, като сте избягали от произлязлото от страстите разтление в света (2 Петр.1:4).

Всяко обещание в Божието слово ни дава насърчението, че може да бъдем съучастници в Божественото естество. Това е възможността да разчитаме на Бога, да вярваме на Словото Му, да вършим делата Му и да направим всичко това като участваме в Божественото естество на Христос. Тази възможност е по-ценна за нас от всички богатства на света. Нищо на земята не може да се сравни с нея. Когато се хванем здраво за силата, която е така близо и на наше разположение, получаваме силната надежда, че можем да разчитаме изцяло на Божите обещания. Хващайки се за възможностите, които са в Христос, ние ставаме Божии синове и дъщери.

Всеки истински вярващ в Христос е участник в Божественото естество и има сила, с която да превъзмогне всяко изкушение. Няма да падне под изкушения, нито ще бъде оставен да претърпи поражение. Във време на изпитания той ще изисква обещанията и с тях ще избяга от покварите и страстите в този свят.

За да ни направи участници в Божественото естество, Небето ни е подарило най-скъпоценното си съкровище. Божият Син е оставил царската Си мантия и короната Си, и е дошъл на нашата земя като малко дете. Посветил е Себе Си да живее съвършен живот от младенец до зрял човек. Явил се е в един паднал свят като представител на Отец. И е пожелал да умре в името на изгубената раса. Какво дело е това! Не намирам думи да го обясня; то е толкова, толкова чудесно!

Чрез Своя живот на саможертва и позорна смърт Исус е направил възможно за нас да участваме в Неговата Божественост и да избягаме от покварите в света. Ако сте участници в Божественото естество, ден след ден ще придобивате живота, който е характерен за Бога. Ден след ден ще пречиствате вярата си в Исус и ще следвате Неговия пример. Ще израствате по Негово подобие, докато не застанете съвършени пред Него.

Моят живот днес

21 Февруари