Спасителното провидение на Бога

Фактът, че сме призовани да издържаме на изпитания показва, че Господ Исус вижда в нас нещо скъпоценно и желае да го развие. Ако не виждаше в нас нищо, с което да прослави името Си, нямаше да губи време да ни очиства. Той не хвърля безполезни камъни в пещта Си. Би пречиствал единствено скъпоценните руди.

Бог никога не води децата Си по начин, различен от този, който биха избирали сами, стига да виждаха края от началото, и да бяха наясно със славната цел, която изпълняват като Негови съработници.

Всичко, което ни е затруднявало в действията на Божието провидение, ще бъде обяснено в идещия свят. Трудните за разбиране неща тогава ще намерят своето обяснение. Тайните на благодатта ще се разкрият пред нас. Където ограниченият ни ум е откривал само объркване и нарушени обещания, там ще видим най-съвършената и красива хармония. Ще знаем, че безграничната Любов е подредила опитностите, изглеждащи твърде трудни.

Този, който е изпълнен с Христовия Дух, пребъдва в Христос. Ударът, насочен към него, пада върху Спасителя, Който обгръща човека с присъствието Си. Всичко, достигащо до човека, идва от Исус. Не е нужно ние да се противопоставяме на злата сила, защото Христос е нашата защита. Нищо не може да се докосне до нас, освен ако не е допуснато от Господа. А всички неща, които са допуснати, съдействат за доброто на тези, които обичат Бога.

Нашият Небесен Баща разполага с хиляди начини да се погрижи за нас, за които нищо не знаем. Хората, които приемат този принцип – да поставят на първо място служенето за Бога – ще видят как трудностите изчезват и пътеката става права пред нозете им.

Като малко дете се доверете на ръководството на Този, Който „ще пази нозете на Своите светии“ (1 Царе 2:9).

Когато Му предаваме пътищата си, Той ще направлява нашите стъпки.

Вярата, с която живея

6 Март

Спасител от вечността

Благословен да бъде Бог и Отец на нашия Господ Исус Христос, Който в Христа ни е благословил с всяко духовно благословение в небесни места; като ни е избрал в Него преди създанието на света, за да бъдем свети и без недостатък пред Него в любов (Ефес.1:3,4).

От деня на грехопадението Господ е разкрил волята Си в спасителния план, един план, чрез който Той се стреми да възстанови човека до първоначалното му съвършенство. Христовата смърт на кръста прави възможно за Бога да приеме и опрости всяка покаяна душа.

Когато небесният Страдалец увисва на кръста, ангели се събират около Него. Те Го гледат, чуват вика Му и питат със силно вълнение: „Няма ли Йехова да Го спаси?“. Тогава се чуват думите: „Господ се е заклел и няма да се отметне. Баща и Син са обещали да изпълнят условията на вечния завет. „Бог толкова обикна света, че даде Своя Единороден Син, за да не погине нито един, който вярва в Него, но да има вечен живот“. Христос не е сам, когато извършва Своята велика жертва. Това е изпълнение на Завета, сключен между Него и Отец преди създаването на света. Със сключени ръце те влизат в този тържествен завет – Христос да стане Гарант за човешката раса, ако бъдат завладени от измамите на Сатана.

Спасението на човечеството винаги е било тема на небесните съвещания. Заветът на милост е направен, преди да се положат основите на света. Той води началото си от вечността и е наречен „вечен Завет”. Сигурен е толкова, колкото е сигурно, че Бог е вечен. Нямало е нито миг, когато да не е било наслада за ума на Вечния да изяви Своята благодат за човечеството.

Колкото повече размишляваме върху тази тема, толкова по-големи дълбини ще откриваме. Но в същото време има дълбини, до които не можем да достигнем, изследвайки славата на Изкупителя. И най-великите човешки сили не могат да достигнат славата на Принца на живота. Самите ангели също желаят да надникнат в тази тайнствена и чудна тема – изкуплението на човешката раса.

Вярата, с която живея

Вярата не е опиат, а стимулант. Погледът към Голгота няма да успокои душата ви в непослушание на дълга, но ще създаде вяра, която действа и очиства душата от всяко себелюбие.

Вярата в Христос, която спасява душата, не е това, което мнозина представят. „Вярвай, само вярвай – казват те – само вярвай в Христос и ще бъдеш спасен, това е всичко, което е нужно да правиш“. Когато истинската вяра се доверява напълно на Христос за спасението, тя ще доведе до съвършено съгласие с Божия закон.

Съществуват две грешки, относно които Божите деца трябва специално да внимават – особено тези, които отскоро са повярвали в Неговата милост. Първата е ако вярват, че собствените им дела и всичко, което правят, ще ги доведе в хармония с Бога. Този, който се опитва да стане свят чрез собствени дела на спазване на Закона, се стреми към невъзможното. Единствено Христовата благодат чрез вяра ни прави свети.

Противоположната и по-опасна грешка е вярването, че Христос ни освобождава от спазването на Божия закон; и тъй като единствено чрез вяра ставаме съучастници в Христовата благодат, нашите дела нямат никаква връзка с изкуплението.

Но забележете тук, че послушанието не е само външно съгласие, но служене от любов. Божият закон е израз на самия Му характер; той е олицетворение на великия принцип на любовта и следователно е основа на Неговото управление на небето и на земята. Вместо да освобождава човека от послушание, вярата и само вярата е тази, която ни прави участници в Христовата благодат и която ни помага да проявяваме послушание.

Както Исус е послушен в човешкото Си естество, така Бог очаква и Неговите последователи да бъдат. В Неговата сила трябва да живеем живот на чистота и благородство, какъвто е живял и Спасителят.

Вярата, с която живея

Нашият скъпоценен Спасител ни кани да се присъединим към Него и да обединим своите слабости с Неговата сила, своето невежество с Неговата мъдрост, нашето недостойнство с Неговите заслуги.

Точната прецизност в спазването на Закона няма да бъде основание за влизането на никой човек в небесното царство.

Трябва да има новорождение, нов ум, чрез действието на Божия Дух, Който очиства живота и облагородява характера. Тази връзка с Бога прави човека годен за славното небесно царство. Нито едно човешко изобретение не може да изкупи грешната душа.

Нужна е действаща сила отвътре, нов живот отгоре, преди човекът да бъде променен от грях към святост. Тази сила е Христос. Единствено Неговата благодат може да пробуди безжизнените способности на душата и да я привлече към Бога и към светостта. Идеята, че е нужно само да се развие доброто, съществуващо в човешката природа, е фатална измама. „Но естественият човек не побира това, което е от Божия Дух, защото за него е глупост; и не може да го разбере, понеже то се изпитва духовно“ (1Кор.2:14). За Христос е писано – „В Него бе животът и животът бе светлина на човеците“, „няма под небето друго име, дадено между човеците, чрез което трябва да се спасим“ (Йоан 1:4; Деян.4:12).

Апостол Павел копнее за чистотата и правдата, които той самият е безпомощен да постигне. Затова извиква: „Окаян аз човек! Кой ще ме избави от тялото на тая смърт?“ (Римл.7:24). Това е викът, който е излизал от обременените сърца по всички земи и във всички епохи. За тях има само един отговор: „Ето Божият Агнец, Който носи греха на света“ (Йоан 1:29).

Вярата, с която живея

9 Март

Мир чрез кръста

Сега прочее няма никакво осъждане за тези, които са в Христос Исус, които ходят не по плът, но по Дух (Римл.8:1).

Ако грешниците са подпомогнати да погледнат задълбочено към кръста, ако придобият пълната представа за разпнатия Спасител, ще осъзнаят дълбочината на Божието състрадание и изключителната греховност на греха.

Когато съвестта ви е пробудена от Светия Дух, виждате част от злото на греха, от силата му, вината, скръбта; и тогава чувствате към него отвращение. Копнеете да бъдете опростени, очистени и освободени. Какво можете да сторите, за да постигнете хармония с Бога и подобие на Него?

Нужен ви е мир – прощението на Небето – и мир и любов в душата. С пари не можете да купите това, с интелект не можете да си го осигурите, с мъдрост не можете да го придобиете; никога не можете да се надявате с ваши собствени усилия да го постигнете. Но Бог ви го предлага като дар, „без пари и без заплащане“ (Ис.55:1).

Отидете при Него и Го молете да ви измие от вашите грехове и да ви даде ново сърце. Тогава вярвайте, че Той го прави, защото го е обещал. Наша привилегия е да отидем при Исус и да бъдем пречистени, и така да застанем пред Закона без срам или угризения.

Когато грешникът погледне в подножието на кръста към Този, Който е умрял, за да го спаси, ще се зарадва с пълнота от радост, защото неговите грехове са простени. Коленичейки с вяра под кръста, той достига до най-възвишеното място, до което човек може да отиде.

Нека благодарим на Бога за дара на Неговия скъп Син и да се молим Той да не е умрял напразно за нас. Духът ви кани днес. Елате с цялото си сърце при Исус и изисквайте Неговото благословение.

Когато четете обещанията, помнете, че те са израз на непоклатимата любов и милост. Да, само вярвайте, че Бог е ваш Помощник. Той иска да възстанови Своя морален образ у човека. Когато се приближавате към Него с изповед и покаяние, Той ще се приближи до вас с милост и прощение.

Вярата, с която живея

10 Март

Изпълнени с Неговата правда

Блажени, които гладуват и жадуват за правдата, защото те ще се наситят (Мат.5:6).

Правдата е святост, богоподобие, а Бог е любов. Това е съгласие с Божия Закон, „защото всички Твои заповеди са правда“ (Пс.119:172) и „любовта изпълнява Закона“ (Римл.13:10). Правдата е любов, а любовта е светлината и животът на Бога. Божията правда е въплътена в Христос. Получаваме правда, като Го приемаме в живота си.

Правдата не се придобива чрез болезнени борби или изнурителни страдания, нито чрез дарения или жертви; тя е безплатен дар за всяка душа, която гладува и жадува да я получи. „О вие, които сте жадни, дойдете всички при водите; и вие, които нямате пари, дойдете купете, та яжте; Да! Дойдете, купете вино и мляко без пари и без плата“ (Ис.55:1). „И правдата им е от Мен, казва Господ“ (Ис.54:17); „И ето името, с което ще се нарича - Господ е наша правда“ (Ерем.23:6).

Никое човешко средство не може да задоволи глада и жаждата на душата. Но Исус казва „Аз съм хлябът на живота; който дойде при Мен никак няма да огладнее, и който вярва в Мен, никак няма да ожаднее“ (Йоан 6:35).

Колкото повече знаем за Бога, толкова по-висок ще бъде идеалът ни за характера и толкова по-ревностен ще е копнежът ни да отразяваме подобието Му. Божественото се съчетава с човешкото, когато душата следва Бога и копнеещото сърце казва: „Но ти, о душе моя, тихо уповавай само на Бога, защото от Него очаквам помощ“ (Пс.62:5).

Непрекъснатият стон на сърцето е „Повече от Теб“ и винаги Духът отвръща „Много повече“ (Римл.5:9,10). Съвършено угодно е на Бога, че в Христос „обитава цялата пълнота“ и „в Него имаме пълнота“ (Кол.1:19; 2:10).

Христос е най-великата съкровищница за оневиняваща правда и освещаваща благодат.

Всички могат да дойдат при Него и да получат от Неговата пълнота.

Вярата, с която живея

11 Март

Праведният с вяра ще живее

И тъй, както сте приели Христос Исус, Господа, така и се обхождайте в Него (Кол.2:6).

Нашето израстване в благодатта, нашата радост и полезност – всичко това зависи от връзката ни с Христос. Именно чрез ежедневно, ежечасно общуване с Него, пребъдвайки в Него, ние растем в благодатта. Той е не само Начинателят, но и Завършителят на нашата вяра. Христос е Първият и Последният, и всичко. Той ще бъде с нас не само в началото и в края на нашия път, но във всяка стъпка от него.

Питате ли: „Как мога да пребъдвам в Христос?“. По същия начин, както сте Го приели в началото. И тъй, както сте приели Христос Исус, Господа, така и се обхождайте в Него (Кол.2:6). „Праведният чрез вяра ще живее“ (Евр.10:38). Предали сте себе си на Христос, за да сте Негови изцяло, да Му служите и да Му се покорявате; приели сте Го като свой Спасител. Сами не можете да изкупите греховете си, нито да промените сърцето си; но предавайки себе си на Бога, вярвате, че в Христовото име Той прави всичко това за вас. Чрез вяра ставате Христови и чрез вяра ще трябва да израствате в Него – като давате и получавате. Трябва да Му предадете всичко – своето сърце, волята си и служенето си – да Му посветите всичко свое и да се покорите на Неговите изисквания; трябва също да приемете всичко – Христос, пълнотата на всички благословения – да пребъдва в сърцето ви, да бъде вашата сила, вашата правда, вашият вечен Помощник. Той ще ви даде силата да проявявате послушание.

Посвещавайте себе си на Бога сутрин; нека това бъде първото, което правите за деня. Нека молитвата ви бъде: „Вземи ме, Господи, като изцяло Твой. Полагам всичките си планове в Твоите нозе. Употреби ме днес в служба на Теб. Пребъдвай в мен и нека всичките ми дела бъдат праведни пред Теб“. Това е ежедневна молитва. Всяка сутрин се посвещавайте на Бога за деня. Предавайте плановете си на Него, да бъдат изпълнени или отменени според Неговото провидение. Така ден след ден животът ви ще бъде в Божиите ръце и ще бъде оформян все повече по модела на Христовия живот.

Вярата, с която живея

12 Март

Искрената изповед е съществена

Ако изповядваме греховете си, Той е верен и праведен да ни прости греховете, и да ни очисти от всяка неправда (1 Йоан.1:9).

Апостолът казва: „Изповядайте един на друг греховете си и молете се един за друг, за да оздравеете“ (Яков 5:16). Изповядвайте греховете си на Бога, Който единствен може да ги прости, и грешките си един на друг. Ако сте обидили свой приятел или съсед, трябва да признаете грешката си, а негов дълг е да ви прости. После търсете Божието прощение, защото брата, когото сте наранили, е Негова собственост; и наранявайки него, сте съгрешили против Създателя му.

Истинската изповед винаги има конкретен характер и признава конкретни грехове. Те може да са от такова естество, че да бъдат признати само пред Бога. Може да са грешки, които трябва да се изповядат пред личности, пострадали от тях. А може и да са от публичен характер и тогава трябва да бъдат признати публично. Но така или иначе, всяка изповед трябва да бъде конкретна и по същество, като признава самите извършени грехове.

Много изповеди никога не трябва да бъдат изговаряни и чувани от смъртни хора; защото резултатът от това не може да бъде предвиден, заради ограничената преценка на смъртните човеци. Бог ще бъде повече прославен, ако признаваме тайните вродени пороци на сърцето единствено и само на Исус, отколкото да ги разкриваме пред смъртен, грешен човек, който не може да отсъжда правилно, освен ако сърцето му не е постоянно изпълнено с Божия Дух. Не изливайте в човешки уши историята, която само Бог трябва да чуе.

Изповедта на най-съкровеното в душата намира своя път към Бога на безграничната милост.

Вашите грехове може да ви изглеждат като планини, но ако смирите сърцето си и ги признаете, доверявайки се на заслугите на разпнатия и възкръснал Спасител, Той ще ви прости; ще ви очисти от всяка неправда. Копнейте за пълнотата на Христовата благодат. Нека сърцето ви се изпълни с неутолим копнеж за Неговата правда.

Вярата, с която живея

13 Март

Нужна е промяна на сърцето

Исус в отговор му рече: Истина, истина ти казвам, ако не се роди някой отгоре, не може да види Божието царство (Йоан 3:3).

Никодим има висок пост на доверие в юдейската нация. Заедно с другите и той е разтърсен от учението на Исус Христос. Уроците, изговорени от Спасителя, дълбоко впечатляват и него и той желае да научи още за тези прекрасни истини.

Никодим идва при Господа с намерението да дискутира, но Исус полага пред него основните принципи на истината. Казва му, че не от теологично познание се нуждае той, колкото от духовно новорождение. Не му е нужно да задоволи любопитството си, но да има ново сърце. Трябва да получи нов живот отгоре, преди да може да оцени небесните неща.

Промяната на сърцето, представена от новорождението, може да се осъществи единствено чрез силното действие на Светия Дух. Гордостта и себелюбието се противопоставят на Божия Дух; всяка естествена склонност на сърцето опонира на промяната от себичност и гордост към смирението и скромността на Христос. Но ако искаме да вървим по пътеката към вечния живот, не бива да се вслушваме в шепота на своето его. В смирение и покаяние трябва да умоляваме нашия Небесен Баща: „Сърце чисто сътвори в мен, Боже, и дух постоянен обновявай вътре в мен“ (Пс.51:10). Когато получаваме божествената светлина и съдействаме на небесните същества, ние се раждаме отново – освободени чрез Христовата сила от покварата на греха.

Мощната сила на Светия Дух изработва пълна промяна на характера в човешкото същество, като го превръща в ново създание в Исус Христос. Думите и действията му изразяват любовта на Спасителя. Няма вече стремеж към по-високи места. Има отричане от егото. Името на Исус е записано върху всичко, което се казва и върши.

Не е ли новорождението на един човек най-великото чудо? Какво би било невъзможно за човешко същество, щом с вяра се държи за Божията сила?

Вярата, с която живея

14 Март

Свят живот

Търсете мир с всички и онова освещение, без което никой няма да види Господа (Евр.12:14).

Никой, който твърди, че е свят, реално не е такъв. Хората, които са записани като свети в небесните книги, не осъзнават този факт и са последните, които биха се похвалили със своето благочестие.

Не е убедително доказателство, че някой е християнин само защото проявява духовен екстаз при изключителни обстоятелства. Светостта не е екстаз; тя е пълно посвещение на Божията воля. Това е да живееш според всяка дума, излизаща от Божиите уста; това е вършене на волята на нашия Баща, доверие в Него при всяко изпитание – и в мрака, така както и в светлината. Това е ходене с вяра, а не с виждане; пълно разчитане на Бога с непоклатимо доверие и почиване в Неговата любов.

Никой не може да е всемогъщ, но всеки може да очисти себе си от нечистота на плътта и духа, като се освещава в страх от Господа. Бог изисква от всеки човек да бъде свят и чист. Ние имаме наследствената склонност да грешим. Това е част от естеството, която не е нужно да носим със себе си. Слабост на човечеството е да подхранва себичността, защото това е естествена черта на характера. Но докато себелюбието не бъде премахнато, докато егото не бъде разпънато на кръст, никога не можем да бъдем святи както Господ е свят.

Бог изисква морално съвършенство във всеки. Хората, на които е дадена светлина и възможности, трябва като Божии настойници да се стремят към усъвършенстване, и никога, никога да не понижават стандарта на правдата, за да угодят на наследствените и придобитите си наклонности към греха. Христос е приел върху Себе Си нашето човешко естество и е живял нашия живот, за да ни покаже, че е възможно да бъдем като Него. Длъжни сме да бъдем святи както Бог е свят. И когато осъзнаем пълния смисъл на това заявление, и когато настроим сърцето си да върши Божието дело в святост, тогава ще достигнем стандарта, определен за всеки вярващ в Исус Христос.

Вярата, с която живея

Господ „не оскърбява нито огорчава от сърце човешките чада“ (Пл.Ер.3:33). „Както баща жали чедата си, така Господ жали онези, които Му се боят. Защото Той познава нашия състав, помни, че ние сме пръст“ (Пс.103:13,14). Познава сърцето ни, защото прочита тайните на всяка душа. Знае края от началото. Мнозина ще заспят, преди огненото изпитание на времето на скръбта да е дошло в света.

Ако Исус, Изкупителят на света, се моли: „Отче Мой, ако е възможно, нека Ме отмине тази чаша; не обаче както Аз искам, но както Ти искаш“ (Мат.26:39), колко по-подходящо е за смъртните човеци да се предадат по същия начин на мъдростта и волята на Бога.

Тук имаме съвсем кратък жизнен път и не знаем колко скоро стрелата на смъртта ще застигне сърцето ни. Не знаем колко скоро можем да бъдем извикани да напуснем света и всички негови реалности. Вечността се простира пред нас. Завесата скоро ще се вдигне. Още няколко кратки години и за всички живи в момента ще дойде присъдата: „Който върши неправда, нека върши и занапред неправда (…) и праведният нека върши и занапред правда, и светият нека бъде и занапред свят“ (Откр.22:11).

Готови ли сме? Познаваме ли добре Бога, Господаря на небето, Законодателя? Познаваме ли Исус Христос, Когото Той е изпратил в света като Свой Представител? Когато житейският ни път приключи, ще бъдем ли способни да кажем като Христос, нашия Пример:

„Аз те прославих на земята, като свърших делото, което Ти Ми даде да върша (…) Изявих името Ти на човеците“ (Йоан 17:4-6).

Божиите ангели се стремят да ни отделят от самите нас и от земните неща. Нека не е напразен трудът им!

Вярата, с която живея

На огорчените казвам: Утешете се в надеждата на утрото на възкресението. Водите, от които пиете, са горчиви както бяха горчиви водите на Мара за чедата на Израел в пустинята. Но Исус може да ги подслади със Своята любов.

Бог е осигурил балсам за всяка рана. Има балсам в Галаад, има и Лекар там. Няма ли да изучавате Писанието сега, както никога преди? Търсете Господа за мъдрост при всяка трудна ситуация. При всяко изпитание молете Исус да ви покаже изходен път от трудностите, тогава очите ви ще се отворят, за да го видят и да приложат в дадения случай изцелителното обещание, записано в Божието слово. По този начин врагът няма да успее да ви въвлече в плач и неверие, но вместо това ще имате вяра, надежда и кураж в Господа. Светият Дух ще ви даде ясна преценка, за да видите и използвате всяко благословение като противоотрова срещу скръбта, като лечебна билка за всяка горчива глътка, попаднала върху устните ви. Всяка горчива капка ще се слее с любовта на Исус и вместо да се оплаквате от горчивината, ще осъзнаете, че Христовата любов и благодат са така примесени с болката, че са я превърнали в тиха и свята радост.

Когато Хенри Уайт, нашият най-голям син, лежеше на смъртния одър, той каза: „Леглото на болката е скъпоценно място, където сме в присъствието на Исус“. Когато се налага да пием от „горчивите води”, нека се обръщаме от горчивото към скъпоценното и светлото. В изпитанията благодатта дава на човешката душа увереност. И когато стоим пред смъртно легло и виждаме как християните понасят страдания и минават през долината на смъртта, тогава трупаме сила и няма да паднем, нито ще се обезкуражим да водим души при Христос.

Вярата, с която живея

17 Март

Крайно спасение за Божиите деца

Но Той, понеже пребъдва вечно, има свещенство, което не преминава на другиго. Затова и може съвършено да спасява тези, които отиват при Бога чрез Него, понеже всякога живее да се застъпва за тях (Евр.7:24,25).

Всяка грижа е положена за нашите слабости, предложено ни е всяко насърчение да дойдем при Христос.

Той предлага прободеното Си тяло, за да откупи Божието наследство, да даде на човека още един шанс. Чрез безгрешния Си живот, чрез Своето послушание и чрез смъртта Си на Голготския кръст, Христос ходатайства за изгубената раса. Не като обикновен Застъпник ходатайства за нас Начинателят и Усъвършителят на нашето спасение, но като Победител, изискващ Своята победа. Неговият дар е съвършен; и като наш Застъпник Той изпълнява делото, което доброволно е поел. Държи пред Бога кадилницата със Своите святи заслуги и молитвите, изповедите и благодарността на Своя народ. Носещи аромата на Неговата правда, те се издигат към Бога като сладко благоухание. Този дар е напълно приет и прощението покрива всички грехове.

Христос е обещал да бъде наш Заместник и Гарант и не би пренебрегнал никой човек. Той, Който не е могъл да понесе човешките същества да бъдат изложени на вечна гибел и е предал душата Си на смърт в тяхно име, как няма да гледа със състрадание на всяка душа, осъзнаваща, че не може да се спаси сама.

Той не би гледал на смирения молител, без да го въздигне. Чрез собствената Си саможертва е осигурил на човека безграничен запас от морална сила. (…) Можем да отнесем греховете и скърбите си в нозете Му, защото Исус ни обича. Всеки Негов поглед и дума ни приканват да Му се доверим. Ще оформи нашия характер според волята Си.

Сред цялата сатанинска мощ няма сила, способна да победи душата, която с простичка вяра се обляга на Христос. „Той дава сила на отслабналите и умножава мощта на немощните“ (Ис.40:29).

Вярата, с която живея

18 Март