Д-р Н. Разбирам... Е... може би, ако поговорим, ще изясним нещата... Стига да не виждаш нещо нередно в това? К

По-нататък ще цитирам и други общи занимания на духовните групи. В девета глава, в раздела за връзката душа-мозък, ще опиша по-подробно физиологичните аспекти на борбата ни с примитивната страна на човешкия ум, за която се споменава в последния случай. След­ващата глава е посветена на помощта от по-висши ду­ховни същества, която получаваме като допълнение към обучението с групите си. Психологическите насоки за избор на следващ живот започват още при ориентация­та ни, когато се завърнем в духовния свят. Идеите, свързани с минали преживявания и очаквания за бъдеще­то, се обсъждат по-задълбочено при първата среща на душата със съвета.

6.

Съветът на старейшините

Човешкият страх от съд и наказание

Скоро след завръщането на душите в духовните им групи идва моментът да застанат пред събра­нието на мъдри същества. Крачка-две пред водачите ни, тези висши магистри са най-напредналите създа­ния, които все още прераждащите се души виждат в духовния свят. Дават им различни имена, между ко­ито: старите, светите магистри, почитаемите, и по-обикновени названия като изпитната комисия или комитета. Двете имена, които най-често чувам за тези издигнати магистри, са съветът и старейшините, така че ги използвам в комбинация, за да назо­ва тази комисия.

Понеже съветът на старейшините наистина предс­тавлява някакъв вид власт в духовния свят, по време на лекциите ми някои хора веднага стават подозрителни, когато заговоря за същества в тоги, които разпитват душите за постъпките им в минали животи. Един човек в Торонто не можа да се сдържи и на висок глас заяви пред цялата аудитория: „Аха, знаех си! Съдебна зала, съдии, наказание...!" откъде идва този страх и цинизъм за живота в отвъдния свят в съзнанието на толкова хора?

Религиозните институции, гражданските съдилища и военните трибунали защитават морални и правни нор­ми, които оказват влияние върху поведението на милиони хора. Още от времето на родовообщинния строй престъпленията се наказват и съществуват традиции, осъждащи строго човешките прегрешения. Нормите за поведение и етическите кодове, свързани с всички рели­гии в историята на човечеството, са имали огромно положително значение. Често се твърди, че именно благодарение на страха от духовно възмездие голяма част от хората потискат отрицателните си наклонности, които иначе биха се проявили. Все пак не мисля, че е правилно която и да е религиозна доктрина да всява мъчителен страх от срещата със сурова висша власт и безмилостни духове съдници след смъртта.

Организираните религии съществуват едва от пет хиляди години. Антрополозите твърдят, че в по-ранни­те хилядолетия първобитните хора са били натуристи, които вярвали, че във всички живи и неживи предмети има добри или зли духове. В това отношение обичаите на древните племена не са били толкова различни от идолопоклонничеството в познатите от историята ре­лигии. Много стари богове са били смятани за жестоки и безпощадни, а други - за благосклонни и услужливи Човешките същества винаги са се страхували от сили, неподвластни на волята им, особено от божества, кои­то управляват живота им след смъртта.

Страхът за оцеляването винаги е бил част от живо­та ни, което доказва, че за хората смъртта е най-голя­мата опасност. В цялата си дълга история сме вярвали, че след края на живота ни чака съд, наказание и нови страдания. Много култури по света са натрапвали тези идеи за свои собствени цели. Внушавало се е, че всички души - добри или лоши - веднага след смъртта ще по­паднат в тъмен подземен свят, пълен с опасности и изпитания.

На запад чистилището отдавна се описва като са­мотна гара за души, озовали се на кръстопът между рая и ада. През последните десетилетия неевангелистките църкви имат по-либерално определение за чистилището като за изолирана зона за пречистване от грехове и не­съвършенства, след което душата може да влезе в рая. В източните философии, особено хиндуизма и махаяма будистките секти, има дълга традиция на вярвания в духовни затвори, намиращи се на по-низши нива на съ­ществуване, която също се либерализира. Тази концеп­ция е още една причина да съм против използването на карти с концентрични кръгове, представляващи астралните слоеве, за да се отрази пътуването на душата след смъртта. В миналото е бил съставен подобен мо­дел за клетките на чистилището и подземния свят, в който дебнат строги съдии и демони.

Търсачите на истината, които проявяват интерес към дребните метафизически традиции на изтока, се сблъскват с озадачаваща смесица от суеверия точно както в западната теология. Идеята за прераждането от­давна е прегърната от изтока, но се е запазила доктрината за трансмиграция. Мисля, че трансмиграцията е заплашителна концепция, използвана да контролира по­ведението на хората. Според това вярване голям брой грехове се наказват с връщане на душата в по-низша форма на живот в следващия й цикъл на съществуване. При изследванията си не съм открил никакви сведения за трансмиграция. Клиентите ми твърдят, че душите на различни форми на живот от Земята не смесват енергията си в духовния свят. Според мен заплахите за трансмиграция са изопачаване на кармичната справед­ливост.

Установих, че човешките души, които по-рано са се прераждали в други светове, са обитавали форми на жи­вот с почти същото ниво на интелигентност като на­шия вид. Никога не съм попадал на клиент, живял във форма, която да не е доминиращият интелект на пла­нетата.

Това, което ни очаква, не е наказание, а по-скоро про­светление. Все още голяма част от човешкото общест­во не може да се отърси от натрапчивото чувство, насаждано с хиляди години от земните култури, че в отвъд­ния свят съществува някаква форма на съд и наказание, както на Земята. Може би не е ад, в който ще ни измъч­ват силите на мрака, но във всеки случай е нещо непри­ятно. Надявам се с това, което ще споделя в тази глава, да донеса утеха на хората, склонни да изпитват страх от наказание след смъртта. На някои заставането пред съвета на старейшините няма да се стори особено при­ятно изживяване. Може би тази глава няма да се хареса и на епикурейците, отдали се единствено на удоволстви­ята в живота, без да се интересуват от страданията на другите. Както и на иконоборците, които са противници на всяка власт - морална или каквато и да е.

В духовния свят съществува съвършен ред и съветът на старейшините е олицетворение на справедливостта. Това не означава върховна власт, но, изглежда, те са най-висшите създания, отговорни за душите, които все още се прераждат на Земята. Тези мъдри същества проявяват дълбоко съчувствие към човешките слабости и приемат грешките ни с безкрайно търпение. Получаваме мно­го нови шансове в бъдещите си животи. В тях няма лесни кармични избори, иначе не бихме научили нищо от време­то, прекарано на Земята. Но рисковете за живота и здра­вия ни разум на тази планета не са създадени, за да ни донесат нови страдания след смъртта.

Мястото за оценка на душите

Клиентите ми казват, че се срещат със съвета скоро след края на поредния си живот, а много от тях гово­рят и за второ посещение малко преди следващото прераждане. От двете заседания, изглежда, по-важно за ду­шата е първото. По време на тази среща се прави пре­глед на най-важните решения, които сме взели през от­миналия живот. Внимателно се оценява поведението и отговорността за постъпките ни на основните кармич­ни кръстопътища. На първото събрание ясно осъзнава­ме грешките си, особено ако сме причинявали страдание на другите. Ако има втора среща, когато наближи вре­мето за ново прераждане, тя е по-спокойна и се обсъждат главно възможностите за избор в предстоящия жи­вот и очакванията за бъдещето.

Водачите ни уведомяват, когато е време да застанем пред съвета, и обикновено ни придружават до простран­ството, в което се събират издигнатите магистри. Спо­ред повечето клиенти учителите остават почти мълча­ливи, докато трае обсъждането. Но ако по-напреднала душа сподели, че е отишла сама на срещата, не е необи­чайно да види учителя си до членовете на съвета. Кога­то водачите ни застават заедно с нас пред магистрите, почти не се намесват. Това е, защото предварително са обсъдили отминалия ни живот със съвета.

Като наши главни учители и защитници те могат да се включат, за да доизяснят мислите ни или обяснят някоя концепция, ако по време на обсъждането усетят, че сме смутени. Имам чувството, че водачите играят много по-съществена роля при обсъждането, отколкото предполагат повечето души.

Описанията на всички клиенти как протичат заседа­нията на съвета са удивително сходни. Когато стигна

До тази част от сеанса, обикновено задавам въпроса, какво се случва, когато дойде редът им да застанат пред групата мъдри същества? Ето един типичен отговор:

„Очакваният момент настъпи. Ще се срещна със светците, водачът ми Линил ме повежда от стаята на моята общностна група по дълъг коридор покрай още няколко класни стаи. Преми­наваме в друга зона, с по-широк коридор с мраморни колони. Стените са от нещо, подобно на разноцветни матови стъкла. Чу­вам тиха хорова музика и струнни инструменти. Светлината е нежна, златиста. Всичко е така отпускащо, дори романтично, но съм малко притеснен. Влизаме във вътрешен двор с красиви цветя и фонтан. Това е чакалнята. След няколко мига Линил ме въвежда в кръгло помещение с висок куполообразен таван. От горе се спускат лъчи светлина. Светците седят в полукръг на дълга извита маса. Пристъпвам към средата на стаята, пред масата, а Линил застава зад мен отляво."

Когато за първи път чух за събранията на съвета, се запитах защо е необходимо да се провеждат в такава авторитарна обстановка, а не например на поляна, щом мъдреците са толкова благосклонни. Младите души каз­ват, че мястото е „създадено специално за техните из­пити", а по-напредналите обясняват, че има важна при­чина формата му да бъде като купол. Целта е висшето присъствие да фокусира светлинната си енергия над всички присъстващи по време на цялата процедура. По-нататък в тази глава ще се спра на силното въздействие на това присъствие.

Почти всички клиенти визуализират седалището на съвета, както е показано на фигура в. Долавят в него прилика със земно светилище. Тази „небесна черупка на състрадание", както един клиент назова залата на своя съвет, е символичен образ на храмове, джамии, синагоги и църкви. Фигура в показва централната маса (в), коя­то обикновено е дълга, с извити краища, за да могат да седнат голям брой старейшини. Някои клиенти споде­лят, че виждат тази маса леко издигната на подиум. Установих, че малките различия се дължат на това, което всяка душа счита за най-съществено при срещи­те. Ако душата се отнася със страхопочитание към съвета, може би за това има важна причина, която по-късно ще потърся в миналия живот на клиента.

Фигура в . Седалището на съвета



Типична структура на мястото, където душите се срещат със старейшините. Повечето хора виждат това просторно помеще­ние като огромна ротонда с куполообразен таван. Душата влиза к нея от края на коридора (а) или от вътрешен двор. Застава в центъра (в), а водачът - зад нея, обикновено отляво (с) старей­шините седят на дълга извита маса (d) отсреща. В някои случаи масата е правоъгълна.

Не винаги клиентите в състояние на хипноза имат же­лание да споделят подробности за въпросите на старейшините. Не трябва да бъдат смутени, че хипнотерапевтът ще узнае как е протекла срещата им със съвета. Изглежда, на несъзнателно ниво доверието в спиритуалния регресионист ги предразполага да споделят съкровените си спомени. По тази причина изследванията ми вър­ху паметта на хората за духовния свят отнеха толкова години. Беше като подреждане на пъзел. Откъслечните сведения, които получавах за духовния свят, водеха до по-значими неща, за които не би ми хрумнало да попитам в цялостен контекст. Например причината, поради която някои души виждат старейшините на издигнат подиум, беше малка подробност, зад която установих, че се крие дълбок смисъл. Същото важи и за позицията на водача, особено на първото изслушване.

Както може да се види на фигура в, в цитирания слу­чай водачът (с) се намира вляво. Дълго не разбирах за­що учителят обикновено е зад разпитваната душа, и то точно от тази страна. Ако душата има двама водачи, обикновено по-младият влиза и застава отдясно. През повечето време присъства само по-опитният водач. Ед­ва малък процент от клиентите ми твърдяха, че стои вдясно. Когато питах защо е така, отговорите бяха уклончиви, като: „о, няма толкова строго правило", „та­ка е прието" или „всеки заема определено място от уважение." доста време просто не задавах този въпрос.

Докато един ден много проницателна напреднала ду­ша ми обясни колко важни са правилата при общуването със съвета. Изрових въпроса си за местоположението на водача и най-сетне получих ясен отговор.

• случай тридесет и седми •

Д-р Н. Защо водачът ти стои зад теб отляво?

К. (смее се.) Не знаете ли? При повечето човешки същес­тва лявата половина на главата доминира над дясна­та.

Д-р Н. Какво общо има това с местоположението му?

К. Връзката лява-дясна страна... Не е синхронна.

Д-р Н. За неравнрвесието между дясното и лявото полу-кълбо на човешкия мозък ли говориш?

К. Да, проблемът ми... Както и на много други наскоро завърнали се от Земята е леката слабост на енергий­но възприятие от лявата ни страна. Не трае дълго.

Д-р Н. И докато стоиш пред съвета, все още чувстваш влиянията на човешкото тяло? Носиш в себе си този физически отпечатък?

К. Точно така. Не успяваме да се отърсим от това въз­действие до първата среща със съвета. Сякаш от смъртта ми са изминали само няколко часа. Необходи­мо е повече време, за да се освободим напълно от напрежението на физическото тяло... Ограниченията му... Това е и една от причините да не се нуждая толкова от подкрепата на Джеръм (водача) при вто­рата среща.

Д-р Н. Защото?...

К. Дотогава способността ни ефективно да приемаме телепатични послания се възстановява.

Д-р Н. Ако обичаш, обясни какво точно прави Джеръм, за да ти помогне, докато стои от лявата ти страна.

К. При повечето хора лявата половина е по-скована от дясната. Джеръм ми помага да приема енергийните послания на съвета, влизащи от дясната ми страна, като задържа мислите, които биха могли да се изплъз­нат през лявата.

Д-р Н. Искаш да кажеш, че аурата ти е като решето?

К. (смее се.) Понякога изглежда така, от лявата страна. Водачът ми създава преграда за мислите, които бих могъл да пропусна, отразява вълните и ги връща обратно към мен. Това подпомага разбирането ми.

Д-р Н. Мислиш ли, че изпраща заедно с тях и свои мисли?

К. Сигурно. Иска всичките да проникнат и останат в съзнанието ми.

Още няколко разговора с клиенти потвърдиха това, което научих от случай 37 за отразяващия ефект. В началото на преражданията си, докато се учат да из­ползват своите уникални и сложни елементи, душите откриват, че в мозъка на повечето хора няма баланс между дясното и лявото полукълбо. Казвали са ми, че никоя душа не е обитавала две тела с еднаква връзка между двете мозъчни полукълба и еднакво критично мислене, творчески наклонности и начин на изразяване чрез езика. Това е главната причина по-мъдрите души да пред­почитат сливането им с нови тела да става в по-ранните месеци след зачеването.

Понякога регресионните терапевти откриват влия­ния на физически травми от минали животи, пренесени в сегашните тела на клиентите. Обикновено такива хо­ра се обръщат към нас, след като традиционната меди­цина не е успяла да им помогне. Възможно е например някой физически проблем да е резултат от насилствена смърт в предишен живот. Част от работата ни е да депрограмираме тези влияния, когато вредят на способ­ностите на клиента.

В четвърта глава видяхме как отпечатъкът на физически убреждания може да бъде пренесен и в духовния свят. Трябва да отбележа, че преди случай 37 дори не предполагах, че влиянията на човешкото тяло могат да се отразят на общуването ни със съвета. Знаех, че по-някога при изслушванията членовете на съвета разго­варят помежду си чрез бързи високи или ниски вибрации. Повечето души не разбират този вид комуникация между старейшините. Очевидно объркващият ефект е пред­намерен. Мисля, че мога да направя извода, че когато част от разговора по време на срещата изисква превод, обикновено помагат водачите ни.

Като спиритуален регресионист използвам доста не­традиционен, но ефективен подход при общуването на душата със съвета. Когато клиентът ми застане пред своя съвет, често му казвам да попита старейшините и присъстващия водач дали познават моя духовен водач. Клиентът обикновено отговаря утвърдително, като каз­ва, че всички магистри в духовния свят се познават. Тогава продължавам с въпроса, защо според клиента ми тези магистри, неговият и моят водач са се наговорили да го изпратят при мен точно в този ден? Отговорът може да разкрие доста неща, понеже говорещият усеща синхронността. Когато използвам този метод, клиен­тът под хипноза често подхвърля нещо от рода: „Зна­ете ли, виждам как вашият водач стои надвесен над лявото ви рамо, помага ви и се смее на усилията ви да съберете повече информация за духовния свят, отколкото е нужно да знаете."

Преди да застанат пред своя съвет, душите са раз­говаряли за отминалия живот с водачите си в периода за ориентация. Въпреки това при срещите със съвета се чувстват най-уязвими заради постъпките си. Целта на събеседванията не е унижаване на душите и наказание за грешките им. Старейшините разговарят с душа­та, за да й помогнат да постигне целите си в следващо­то прераждане. Всяка душа има представа какви въпроси ще й бъдат зададени за отминалия живот, макар и да знае, че никои две срещи със съвета не протичат по един и същ начин. Забелязал съм, че на събеседванията на по-младите души и водачът, и магистрите са особе­но благосклонни и внимателни. От ранните си проучва­ния за заседанията на съвета научих, че по време на тези изпити духовните магистри са едновременно строги и снизходителни към клиентите ми.

Признавам, че когато за първи път чух за събеседва­нията, в съзнанието ми се прокраднаха съмнения. Предположих, че щом душата е призована да отговаря пред по-висши същества, навярно този кармичен преглед има и наказателен аспект. Явно се е дължало на културата, с която съм израснал. По-късно разбрах смисъла на зас­таването пред съвета. Старейшините са едновременно строги, но любящи родители, ръководители, насърчава­щи учители и съветници. Душите изпитват уважение към тях. Всъщност самата душа е своят най-строг съдник. Установих, че оценката на духовната ни група мо­же да бъде далеч по-критична от тази на старейшини­те, въпреки че критиката на приятелите винаги е при­месена с насмешка.

Докато душите се движат към пространството, къ­дето ги очаква съветът, реакциите им могат да бъ­дат най-различни. Попадал съм на клиенти, които с нетърпение очакват да се видят със старейшините, за да чуят по-висша преценка за напредъка си. Други са неспокойни, но тревогата им бързо се разсейва, когато започне събеседването. Старейшините имат способ­ността почти веднага да предразполагат душите, зас­таващи пред тях. Една от най-очевидните разлики между земните съдилища и събранията на магистрите в духовния свят е фактът, че всички в залата са телепати. Следователно присъстващите знаят цялата исти­на за всеки аспект от поведението ни и изборите, които сме направили през последния си живот. Измамата е невъзможна Няма нужда от доказателства, адвокати или съдебни комисии. За да съставят подходящ план за бъдещето ни, старейшините искат да се уверят, че напълно разбират последиците от постъпките ни, осо­бено за другите.

Старейшините ни питат какви чувства изпитваме във връзка с главните епизоди в живота си и решенията, които сме взели. Похвалните постъпки и онези, които са навредили на някого, се обсъждат открито с нас, без злоба или размахване на показалец. Независимо колко пъ­ти сме повтаряли едни и същи грешки, съветът проявява безгранично търпение към нас. Самите ние не сме така търпеливи със себе си. Мисля, че ако съветите на всички души от Земята не бяха толкова благосклонни, повечето биха се отказали и никога не биха се върнали тук. Душите имат право да откажат да се прераждат на Земята.

Старейшините се интересуват дали смятаме, че оби­таваното тяло е помагало, или е пречело на развитие­то ни. Вече обмислят следващото ни прераждане и бъ­дещото ни обкръжение. Искат да знаят дали сме гото­ви за нов живот. Много клиенти имат чувството, че старейшините все още не са взели решение за бъдещи­те им прераждания. На тази среща нищо не изглежда предначертано.

Най-важна на събеседванията е целта на живота ни. Старейшините знаят всичко за нас, преди да се явим, но по време на обсъждането внимателно се преценява как душевното ни съзнание се е съчетало с човешкия мозък. Знаят какво сме постигнали по-рано в други тела. Това включва способността или неспособността ни да овла­дяваме примитивните инстинкти и отрицателните емо­ции на телата си на Земята. Принудата, илюзиите и личните пристрастия никога не се използват от души­те като извинение за поведението им. Не твърдя, че не се оплакват пред съвета заради трудностите си. Но признават, че тежестта на изпитанията в живота не оправдава грешките им.

Старейшините се стремят да разберат дали душа­та е съхранила ценностите и идеалите на безсмъртния си характер при прераждането. Искат да знаят дали сме се поддали на влиянията на тялото, или сме надделели над тях. Дали душата наистина е успяла да се съчетае с мозъка в хармонична човешка личност. Чле­новете на съвета разпитват душите за използването на властта. Дали сме изиграли положителна роля, или сме били покварени от стремежа да властваме над ос­таналите. Дали сме се подвели по чужди убеждения, без да проявим лична сила, или сме дали свой принос. За съвета не е толкова важно в колко живота сме допус­нали грешки, а дали сме събрали кураж да се отърсим от тях и продължим.

Облик и структура на съвета

Много клиенти смятат думата „старейшини" за подхо­дящо название, защото напредналите същества от съве­та се визуализират като възрастни хора. Често ги описват плешиви или с бели коси и бради. Когато попитах за пола на тези същества, стигнах до някои изводи. Повече­то от членовете на съвета са с образ на възрастни мъже, което е резултат от земните културни стереотипи. Мъдростта се свързва със старостта, а присъствието на повече мъже, отколкото жени се дължи на дългата ни история на мъжко господство във властта.

Има два фактора, които създават тези стереотипни образи: 1) проектирани са от съвета така, че да се съчетаят с представите и опита ни като души от Земята. 2) при извикването на спомени чрез регресия има процес на припокриване. Докато се връща към преживяванията си на срещата със съвета в чисто душевно състояние, клиентът същевременно общува с мен чрез сегашното си тяло, носещо белега на всички културни влияния в съвременния живот.

Като безплътни същества отново сме подвластни на същите влияния, когато проектираме физическия си образ от минал живот пред членовете на духовната си група. Той отразява характера и настроението ни в мо­мента, като същевременно представлява такава фор­ма, че душите, които не са ни виждали скоро, веднага да ни познаят. Сигурен съм, че след години регресионните терапевти, чиято работа е подобна на моята, ще открият в съветите колкото мъже, толкова и жени. Имай­те предвид, че когато разглеждам някое събеседване,

Обикновено то е между прераждания в минали векове. Винаги отдавам значение на земното време, когато пре­ценявам реалността на спомен от духовния свят в съз­нанието на клиента.

В подкрепа на това твърдение за пола трябва да до­бавя, че повечето от напредналите ми клиенти, както и голям брой средно развити души виждат членовете на съвета с променящ се образ. Старейшините се явяват пред душата ту с мъжки, ту с женски черти. Въпреки това, понеже повечето хора или не могат, или не желаят да кажат имената на членовете на съветите си, по-често говорят за тях в мъжки род, отколкото в женски, въпреки променливия им вид. За сметка на това сред во­дачите има колкото с мъжки, толкова и с женски образ.

Ако се върнем на фигура в, читателят ще забележи, че масата на съвета (а) се намира в дъното на ротондата. Душата (в) застава точно в средата на помеще­нието. Почти всички клиенти казват: „Стоим прави от уважение." Не съм сигурен дали имат избор. Попадал съм на по-напреднали души, които сядат в единия край на масата, до членовете на съвета, но това не се смя­та за обичайно и според средно развитите е прекалена дързост. Когато чувам, че няма маса и старейшините желаят да общуват приятелски с клиента ми, разбирам, че работя с високоразвита душа, която скоро ще дос­тигне нивото на водач.

Съвсем младата душа, която се е прераждала на Земята по-малко от пет пъти, вижда съвета по-различен начин от всички други, както личи от следващия цитат:

„Четиримата от групата ми често си играем. Вършим лудо­рии, когато водачът ни Минари не е наблизо. С приятелите ми се хващаме за ръце, когато стане време да се срещнем с две важни личности. Отиваме на място, пълно с ярки цветове. Мъж и жена, широко усмихнати, седят на кресла с високи об­легалки. Току-що са приключили с малка група деца, които ни махат, докато излизат. Двамата изглеждат на тридесет и няколко години. Биха могли да ни бъдат родители. Мили и вни­мателни, те ни дават знак да се приближим. Питат ни как се справяме и какво бихме искали да правим в следващия си жи­вот. Съветват ни внимателно да слушаме това, което ни каз­ва Минари. Сякаш се намираме в магазин за детски играчки с двама дядо коледа."

Фактът, че душата се явява на събеседване заедно с други от групата си, недвусмислено издава, че клиентът ми все още е считан за „душа дете". Разбрах, че се е прераждал на Земята само веднъж преди сегашния си живот. Открих, че начинът на протичане на събеседва­нето се променя някъде между втория и петия живот. Един клиент, току-що направил този преход, възкликна:

„О, колко различно изглежда всичко! Тази среща е по-офици­ална от предишната. Малко съм притеснен. Има дълга маса и трима възрастни искат да им опиша напредъка си. Сякаш току-що съм положил изпит и е време да чуя оценката си,"

Най-често душата вижда между три и седем члена на съвета. Понякога напредналите души разговарят със от седем до дванадесет старейшини. Това не е строго ус­тановено правило. Но с развитието на душите характерът им става по-сложен и е необходима преценката на повече специалисти. Открих, че по-малко развитите ду­ши често не могат да познаят членовете на съвета си, освен председателя и може би още един старейшина на масата. Тези двама са най-ангажирани със случая, докато наблюдаващите старейшини остават неясни образи на заден план.

Струва ми се интересно, че съществува някакъв вид протокол, свързан с местата на членовете на съвета. Подреждат се в редица, като по-малко активните учас­тници сядат в краищата на масата. Почти винаги в средата седи председател, точно срещу душата. Този старейшина задава повечето въпроси и се явява ръководител и арбитър. Броят на присъстващите е различен на всяка среща в зависимост от обстоятелствата на току-що изживения и предстоящия живот. Председате­лят, а може би и още един-двама членове на съвета обикновено са присъствали на множество събеседвания между прераждания. Друг любопитен аспект на процеду­рата е, че членовете на една и съща духовна група обик­новено се явяват пред различни съвети. Предполагам, че това се дължи на различния характер на всяка душа. И степента й на развитие. Клиентите ми не могат да дадат отговор на този въпрос.

Когато някой ми каже, че член на съвета се е върнал на катедрата след дълго отсъствие или се е появил нов, това събужда интереса ми. Един клиент сподели:

„След миналото си прераждане разговарях с нова съветничка. Не беше нелюбезна, но направи критична забележка за пренебре­жението ми към жените в минали животи. Дошла е, за да със­тавим заедно план как да преодолея склонността си да изключвам жените от живота си, която пречи на развитието ми."

Явно в определени моменти в съветите ни се включват специалисти, които ни помагат със своя опит, ако се поддаваме на едни и същи слабости. При събеседване­то си с трима старейшини един клиент каза:

„Само ръководителят в средата разговаря с мен. Старейшината отляво излъчва топла, благосклонна енергия, а другият, от дясната страна, ми изпраща ободрителни сигнали. Изглежда, в този момент имам нужда от спокойствие, защото обсъждаме справянето ми с гневните емоции в живота."

Друга клиентка обясни протичането на срещите си със своя съвет по следния начин:

„След много прераждания членовете на съвета ми стават ту трима, ту четирима. Забелязах, че четвъртият старейшина има сребрист цвят, докато останалите са в нюанси на тъмновиолетово. Наричам го свой личен съветник. Всеки път, кога­то го видя на катедрата, зная, че ще изслушам лекция за лип­сата на самоувереност. Казва ми, че съм твърде сдържана ду­ша и се страхувам да отстоявам своето дори когато зная, че съм права. Признавам колко плаха съм на Земята и той внима­телно ми обяснява, че ако се изявявам, ще се радвам на повече обич и уважение. Боя се от спорове и враждебност. Той казва: „Никога не бихме поискали от теб нещо, с което не можеш да се справиш, не се страхувай да се изявяваш, имаш способнос­ти."

Тази душа е избрала женско тяло с дребничък ръст и простовати черти за този живот, въпреки че е полу­чила съблазнително предложение да бъде ослепителна красавица. Сподели, че се е надявала да зарадва сребрис­тия съветник, като приеме това предизвикателство и живота с родители, които са я пренебрегвали и подце­нявали в детството й. Попитах клиентката коя реплика на сребристия член на съвета я е крепила най-много през последните няколко века. Тя отвърна: „То­ва, което спечелиш от всеки труден живот, остава за цяла вечност."

Докато с личните си водачи обсъждаме дали сме по­стигнали целите си и преценяваме всяка стъпка от от­миналия живот, старейшините задават по-общи въпроси. Не се интересуват само от последното ни прераждане. Въпросите им обхващат всички предишни животи и са свързани с цялостния ни напредък и самоусъвършенстване. Старейшините искат да узнаят дали раз­виваме потенциала си. Убедил съм се, че комитетът е внимателно балансиран от старейшини, чийто характер и минало имат нещо общо с душите, които се явяват пред тях. Понякога долавям лична привързаност между някого от съвета и клиента си. Изглежда, има старейшини, които умеят да се идентифицират с характера, силните страни и слабостите, интересите и целите на душата.

Въпреки това, което току-що споделих, трябва да до­бавя, че огромното мнозинство от хората под хипноза не се чувстват близки със старейшините от съветите си. Изпитват уважение и почит към тях, но не и дълбока привързаност, каквато показват към духовните си вода­чи. Затова следващият случай е изключителен.