Д-р Н. Сюсиус, с какво се отличава зълва ти по цвят и форма? К

Преди да продължим с въпроса за звука и приликата в някои духовни имена, ще обясня кармичната връзка между клиентката си Леели и най-добрата й приятелка Мегън. Историята ми се струва дълбоко трогателна. Във встъпителния разговор на случай 34 Леели сподели, че е професионална певица и понякога гърлото и ларинксът й са особено чувствителни. Реших, че е нормално за човек с нейната професия, и не открих нищо необи­чайно, докато не стигнахме до момента на смъртта й в миналото прераждане. Тогава разбрах, че Леели тряб­ва да преодолее отпечатък от предишно телесно стра­дание, пряко свързано с гърлото й.

В миналия й живот Мегън била по-малката й сест­ра. Като младо момиче Мегън била принудена от баща си да се омъжи за богат, жесток, по-възрастен мъж на име Хогър, който я биел и изнасилвал. След известно време Леели й помогнала да избяга от съпруга си и да замине с младия си любим (Роджър). Същата нощ вбе­сеният Хогър открил Леели в скривалището й и няколко часа се гаврил с нея, за да я принуди да му каже къде е сестра й.

Леели не разкрила нищо и Хогър започнал да притиска гърлото й, за да изкопчи информация. Тогава тя по­могнала на сестра си да спечели време, като го прати­ла в погрешна посока. Хогър удушил Леели и побягнал навън, но не успял да намери Мегън. По-нататък в се­анса ни Леели каза: „Пеенето в този живот е израз на любов, защото в миналия гласът ми бе заглушен заради обичта ми."

Видяхме, че цветът, формата, движението и звукът са индивидуални белези на душите в техните групи. Изглежда, тези четири елемента са свързани, въпреки че светлинната енергия, вибрационните форми и движението на вълните, както и звуковите резонанси на души­те в една група не са еднакви. Все пак има известна прилика между тези елементи на някои души и най-очевидно за спиритуалния регресионист е звуковото сходство.

В духовния свят съществува звуков език, който не се вмества в систематизацията на говоримите езици. Чувал съм, че там има смях, тананикане, рецитиране и пеене, както и шум на вятър и дъждовен ромон, но са неописуеми. Някои клиенти произнасят имената на ду­шите в групите си така, сякаш настройват струни на музикален инструмент, за да звучат в хармония. Слу­чай 34 е пример за афинитет към звука „с" в имената на тесния кръг приятели. В случай 26 двама учители носеха имената Бион и Релон. Изглежда, това представ­лява ритмичен синхрон на душевни енергии в общностна група.

Някои клиенти в състояние на хипноза срещат труд­ности при произнасянето на духовните имена. Твърдят, че те се състоят от неизречими вибрационни резонанси. Има и по-сложни случаи. Един клиент каза: „Истинските ни духовни имена са нещо подобно на емоции, но не представляват познати човешки чувства; така че не мога да ги назова със звуци." В имената има и вокална символика със скрит смисъл, който не може да се де­шифрира с човешки изразни средства.

Все пак много клиенти, които се стремят да запом­нят някое духовно име, успяват да го предадат чрез звук и ритъм. Някои използват гласни звукове, за да характеризират членовете на общностните си групи. Веднъж разговарях с душа, която нарече трима свои при­ятели Ки, Ло и Су. Случаи, в които се набляга на една буква от азбуката, както в последния, не са нещо нео­бичайно за мен. Поради някаква причина имената на дос­та водачи завършват на „а".

Имал съм и клиенти, за които е по-лесно да диктуват духовните имена буква по буква, вместо да се опитват да ги произнесат, но същевременно твърдят, че из­писването няма толкова голямо значение за тях, колкото звученето. Попадал съм и на съкратени версии на истинските имена. Един клиент каза: „В моята духовна група наричаме водача Нед." настоях да узная цялото име и накрая успях да го запиша на хартия. Резултатът беше: Неедааззбаариан. Разбрах предпочитанието му. Продължихме сеанса с краткото Нед.

Правото на личен избор също е важен фактор, кога­то някои смята, че ако ми каже името на водача си, с това би помрачил по някакъв начин връзката помежду им. Трябва да уважавам желанията на душите и да бъда търпелив. Може би по-нататък в сеанса смущението ще изчезне. Една клиентка например каза, че водачката й се казва Мери. После добави: „позволява ми да я нари­чам така пред вас." Приех това и продължихме и в един миг името на водачката стана Мазукия. По време на регресия има моменти, в които не бива твърде настой­чиво да се изисква информация.

Накрая трябва да отбележа, че духовните ни имена могат леко да се изменят с развитието ни. Работих с доста напреднала душа, която по-рано се е казвала Ви­на, а сега името й се е променило на Кабина. Попитах защо и Кабина отговори, че вече е ученичка на старши водач на име Кафарина. Когато се поинтересувах от значението на тази прилика между имената в духовния свят, тя отвърна, че това не ме засяга. Има клиенти, които откровено отказват да отговарят на някои въп­роси, ако чувстват, че съм засегнал правото им на ли­чен избор.

Духовни групи за обучение

В първата си книга посветих отделни глави на начина­ещите, средно напредналите и напредналите групи ду­ши и техните водачи. Дадох и примери за групови енер­гийни упражнения, чрез които душите се учат да създа­ват и оформят физически образи, като камъни, почва, растения и по-низши форми на живот. Нямам намере­ние да се повтарям с тези теми, а само да разширя знанията на читателя за други аспекти на живота в духовните общности.

В този раздел ще разгледам връзките между обучава­щите се души в духовната група и значението на структурните аспекти на училищата и класните стаи, за ко­ито вече стана дума в тази глава. Духовните учебни центрове не винаги се визуализират като сгради с класни стаи и библиотеки. Често клиентите ми ги описват просто като „пространството, което е наш дом". Но образът на мястото за духовно обучение може внезапно да се промени в съзнанието на говорещия.

Когато проучванията ми за живота след смъртта бяха публикувани, някои хора критикуваха аналогиите ми с човешки училища и класни стаи при съставянето на модели на духовните центрове за обучение. Една двойка от Колорадо ми писа: „Според нас, да говорите за учи­лища в отвъдния свят, е проява на лош вкус, която може би се дължи на някогашната ви работа като препо­давател." Други са ми казвали, че за тях училището е дълга поредица от сблъсъци с бюрокрация, авторитарно отношение и унижения от съучениците им. Не желаят да виждат в отвъдния живот нищо наподобяващо човешки класни стаи.

Зная, че много читатели имат лоши спомени от вре­мето, прекарано в училище. За съжаление земните учи­лища, както и всички други институции имат недоста­тъци, които са резултат от човешки грешки. Някои учители и ученици могат да бъдат обвинени в арогант­ност, деспотично отношение и безразличие към чувст­вата на другите. Във всяко учебно заведение има неща, заслужаващи критика. Все пак много от нас си спомнят, че са имали добър учител, който винаги се е стремял да им даде полезна информация, или са завързали приятел­ства за цял живот със съученици.

Функционалните аспекти на добиването на духовно познание извикват в човешкото съзнание представата за учебни центрове и съм сигурен, че водачите ни имат пръст в създаването на визуализации на земни сгради за душите, идващи от нашата планета. Хората в състоя­ние на хипноза говорят за прилики със земни форми и структури в някои отношения, но в други аспекти от разказите им има съществени различия. Клиентите ми твърдят, че всички в ефирните учебни зони се отнасят към тях с изключително разбиране, доброта и безгра­нично търпение. Дори при анализирането на постиженията на всяка душа останалите от духовната й група показват искрена обич, уважение и готовност взаимно да си помагат, за да постигнат по-съществен напредък в следващите прераждания.

В духовните групи индивидуалността се цени. Очаква се всеки да се отличи с нещо и да даде свой принос. Има буйни и кротки души, но никой не доминира и не засенчва другите. Индивидуалността се уважава, защото всяка душа е силна със своите качества и слабости, които допълват тези на останалите в групата. Образуването на групи се основава както на приликите, така и на разликите. Различията в характера са особено важни, защото душите, които прекарват животите си заедно, споделят събраната мъдрост и опит от всяко прераждане.

Душите обичат да се закачат и шегуват помежду си, но винаги изпитват уважение едни към други, дори към онези, които са ги карали да страдат в живота. По-скоро проявяват толерантност, отколкото прощават. Знаят, че повечето отрицателни черти, свързани с човешкото его, които са им причинявали мъка, са погреба­ни след смъртта на тялото. На първо място в списъка на отрицателните емоции са гневът и страхът. Душите сами изявяват желание да покажат или научат някои уроци и кармичният план не винаги се осъществява спо­ред очакванията им поради влиянията на земното обкръжение.

Помня как след една от лекциите ми психиатър афро-американец вдигна ръка и каза: „Теориите ви за гру­пите ми напомнят за племенни отношения." Отговорих, че с искрената лоялност и взаимна подкрепа между ду­шите духовните групи наистина напомнят племена. Но връзките им с другите групи съвсем не приличат на от­ношения между племена. Земните общества имат ужасния навик да се отнасят в най-добрия случай с недоверие едни към други, а в най-лошия - с жестокост. Душите в общностите в духовния свят са склонни да проявяват строгост, сдържаност или снизходителност помежду си, но не виждам нищо, което да подсказва дискриминация или отчуждение във или между духовни групи. За разлика от хората всички духовни същества са сплотени. Съ­щевременно душите дълбоко уважават неприкосновеността на другите групи.

Когато бях лектор във вечерен колеж, открих, че някои от студентите ми, включително и възрастните колежани, смесват фактите със собствената си ценност­на система. Докато работеха по концептуални пробле­ми, понякога започваха спорове, основани на погрешни съждения, и дори си противоречаха. Все пак това е нор­мално за студенти. Накрая се научиха да съпоставят и синтезират идеите по-ефективно. След като натрупах този опит, започнах да се занимавам с проучвания за духовния свят.

В ранните години на хипнотичните си изследвания бях изумен от пълната липса на самозаблуди при духов­ното обучение. Видях, че водачите учители могат ед­новременно да присъстват навсякъде, макар и не винаги видимо. Учителите ни се появяват и изчезват при ду­ховните учебни занимания, но никога не пречат на себепознанието ни. Въпреки че самите души все още не са всезнаещи, натрупаният опит им помага без колебание да разбират кармичните уроци и ролята, която са изиг­рали в събитията от миналия си живот. Аксиома в ду­ховния свят е, че душите са най-строги в преценката на собствените си постижения.

В духовните групи за обучение има удивителна ясно­та на рационалната мисъл. Самозаблудата не същест­вува, но трябва да изтъкна, че мотивацията за полагане на усилия във всеки живот не е еднаква за всички души. Някои клиенти са ми казвали: „Ще си поиграя известно време." Това означава, че ще се прераждат по-рядко, ще избират по-лесни животи или и двете. Въпреки че подоб­ни решения не радват учителите, те ги уважават. Дори в духовния свят някои ученици не винаги влагат голямо старание. Мисля, че това са малцинството души, твър­де свързани със Земята.

За древните гърци думата „персона" е била синоним на маска. Определението е подходящо за ролята на оби­таваното тяло във всеки живот. Когато се прераждаме, характерът на душата се съчетава с темперамента на тялото и се формира нова личност. Тялото е външ­ният образ на душата, но не е пълно въплъщение на същността й. Душите, идващи на Земята, възприемат себе си като маскирани актьори в един свят сцена. В шекспировия „Макбет", подготвяйки се да срещне смъртта, кралят казва: „Животът е ходеща сянка, слаб актьор, който се мъчи на сцената, а после навеки замлъква." Тази известна реплика донякъде описва отноше­нието на душите към земния им живот, с разликата, че щом започне пиесата, повечето от нас не знаят, че из­пълняват роля, и го разбират едва след края на предс­тавлението поради амнезията, блокираща спомените ни.

Тази аналогия с пиеса, както й предишните, с училище и класни стаи, представят образно това, което виждат клиентите ми в дълбок хипнотичен транс. Някои споде­лят, че когато се завръщат при групите си след особено тежък живот, приятелите им ги посрещат с бурни ръкопляскания и възгласи. Аплодисментите са за добре изиг­рана роля в току-що завършилото представление. Един клиент каза: „Главните участници в последната ни пи­еса ще се оттеглят в ъгъла, за да обсъдят отделни сцени от нея, преди да започнем подготовката за след­ващата." Клиентите ми често се шегуват относно пред­лаганата им нова роля, която изпълняват в сегашния си живот, и разискванията, преди да бъдат взети окончателните решения кой какъв ще играе в бъдеще.

Водачите ни се явяват режисьори, които преглеждат сцените от миналите ни прераждания кадър по кадър и преценяват постиженията и пропуските ни. Припомнят грешките ни. Разглеждат се всички възможни развръзки и се съставят нови сценарии с различни възможности за избор при подобни обстоятелства. Подробно се анализи­рат моделите на поведение на всеки актьор, след което започва преглед на всички роли в сценария. Понякога ду­шите решават да разменят ролите си и да разиграят многократно ключовите сцени, за да преценят резулта­тите с различни изпълнители от своята или от някоя съседна група. Настоявам клиентите да ми разказват за тази размяна. Тя дава възможност на душата да пре­цени миналите си постъпки от гледна точка на свиде­тел, докато друг актьор изпълнява нейната роля.

Преразглеждането на алтернативи от предишния жи­вот представлява психологическа драма, която намирам за полезно терапевтично средство в сегашния живот на душата. Сценичните аналогии в духовните групи не преповтарят преживяванията й на Земята като обикновена интерпретация, а предлагат обективно разбиране и стимулират желанието й за развитие. Системата е ин­тересна. Душите никога не се отегчават от тези образователни упражнения, които разбиват творческо мис­лене, оригиналност и желание за триумф над злощастията чрез добиване на мъдрост от връзките с хора. Ви­наги имат желание следващия път да се справят по-добре. Както и да изглеждат, учебните пространства представляват шахматна дъска за душите, върху която могат да изпробват всеки възможен ход и да стигнат до най-доброто решение. Всъщност някои от клиенти­те ми наричат целия процес на прераждане „играта".

Резултатът от участието ни в пиесата може да бъ­де добър, приемлив или незадоволителен. Зная, че крити­ците ми ще направят извода, че това подозрително напомня системата за оценяване в земните училища. Иде­ята не е измислена от мен. Казвали са ми, че оценката на приятелите в духовните групи не е страшна, а сти­мулира мотивацията ни. Струва ми се, че повечето ду­ши изявяват желание да повторят играта от миналия си живот, за да бъдат по-добре подготвени за следваща­та. Като атлети шампиони искат непрекъснато да по­добряват постиженията си. Знаят, че ще достигнат до определено ниво на развитие и познание, когато играта най-сетне ще свърши със спускането на завесата след представлението и края на преражданията им. Това е целта на душите, които идват на Земята.

Както изтъкнах в началото на този раздел, упражненията в учебните центрове не се ограничават с прегле­да на минали животи. Сред всички занимания основно място заема боравенето с енергия. Уменията се разви­ват с разнообразни техники в класните стаи. Както вече споменах, хуморът е неизменна част от живота в духовния свят. Ученичката от следващия случай дава известна представа за шегите в групите с разказа си как по бреме на един от творческите часове с прияте­лите й са се поувлекли.

• случай тридесет и пети •

Д-р Н. Каза че групата ти се е събрала в помещението, наподобяващо класна стая, но не съм сигурен какво става там.

К. Тук сме за творческо упражнение с енергия. Водачът ми Тринити стои пред учебната дъска и рисува някаква фигура.

Д-р Н. А ти какво правиш в момента?

К. Седя на чина си както всички други... И наблюдавам Тринити.

Д-р Н. Опиши ми обстановката, в една дълга редица ли сте седнали, или как?

К. Не, на отделни чинове... Горната им част се отваря.

Д-р Н. Къде се намираш ти спрямо приятелите си?

К. Отляво. Каели шегаджията (братът на клиентката ми в този живот) седи до мен. Джак (съпругът и) е точно зад мен.

Д-р Н. Каква е атмосферата в стаята в момента?

К. Спокойна, много отпускаща, защото упражнението е толкова лесно, че почти ми доскучава да гледам как Тринити рисува.

Д-р Н. Нима, какво рисува Тринити?

К. Показва... Ха, как бързо да създадем мишка... От раз­лични енергийни части.

Д-р Н. Ще се разделите ли на групи, за да съедините енергиите си едни с други за тази задача?

К. (махва с ръка.) О, не. Вече лесно се справяме с това. Ще бъде индивидуален тест.

Д-р Н. Опиши теста, ако обичаш.

К. Трябва много бързо да визуализираме мишка в съзнани­ето си... Като съчетаем необходимите енергийни час­ти, за да създадем цяло животно. Има правила за подреждането на енергията при всяка творческа зада­ча.

Д-р Н. Значи ще бъдете изпитвани за правилните стъпки за създаване на мишка?

К. Ммм... Да... Но... Всъщност това е тест за бързина. Тайната на успеха при творческо упражнение е бърза­та концептуализация... Да знаем с коя част на живот­ното да започнем. После преценяваме необходимото количество енергия.

Д-р Н. Струва ми се трудно.

К. (с широка усмивка.) Лесно е. Тринити трябваше да избере по-сложно същество...

Д-р Н. (настойчиво.) Е, струва ми се, че Тринити знае какво прави. Не разбирам... (прекъсва ме с истеричен смях и питам какво става.)

К. Каели ми намигна, повдигна плота на чина си и виждам как отвътре изпълзява бяла мишка.

Д-р Н. значи е избързал със задачата?

К. Да, и сега се перчи.

Д-р Н. Тринити вижда ли това?

К. (все още се смее.) Разбира се, той не пропуска нищо. Просто спира и казва: „Добре, щом сте толкова гото­ви да започнете, хайде бързо да го направим всички заедно."

Д-р Н. И какво става?

К. Из цялата стая плъзват мишки. (хили се.) Уголемя­вам ушите си, за да стане още по-забавно.

Ще завърша раздела с по-сериозен пример за групово упражнение с енергия. Досега не съм описвал този тип урок. В случай 36 трима приятели помагат на четвърти, който току-що е влязъл в тяло на Земята. За разлика от напредналите души с развити способности от предишния случай те са част от учебна група, наскоро преминала във второ ниво.