Следите на душите
Изтегляне 1.91 Mb.
|
- Навигация на страницата:
- Д-р Н.
| Д-р Н. Защо?
К. Ако разберат, ще й задават твърде много въпроси. Силно е привързана към тях, а и ние искаме Лавани да поддържа нормални отношения със своите, макар и да знаем, че скоро ще надрасне тази група благодарение на дарбите си. Другите все още не са мотивирани от същото желание. Д-р Н. Щом душите са телепати и знаят всичко едни за други, не виждам как Лавани би могла да скрие това от приятелите си. К. Истина е, че белите не умеят да издигат прегради като нас за някои лични неща. Научихме Лавани да го прави, казах ви, че има забележителен потенциал. (след пауза добавя.) Естествено всеки уважава правото на другите да имат лични мисли. Не е необичайно, когато душа като говорещата в случай 32 се прероди, младата, с която работи, да по-желае да бъде нейно дете в живота. Днес Лавани е дъщеря на клиентката. Случва се и обратното, по-напредналата душа да избере ролята на дете, а по-неопитната - на родител. Чувал съм и описания на души, загубили яркостта на цвета си. Повечето от нас на различен етап от съществуването си са правили крачка назад в развитието след няколко живота, но когато цветът ни забележимо се влоши, това се дължи на сериозно и трайно състояние, следва разказ на един клиент, който носи ясно послание за всички. „Жалко за Кларис. Така сияеше със зеления си цвят Беше чудесен лечител, но бе покварен от властта. За Кларис нещата бяха твърде лесни... Беше много талантлив. Падението му продължи в поредица животи, пълни със зло. Толкова обичаше да бъде възхваляван и боготворен, че суетата замъгли истинската му същност. Кларис започна да губи дарбите си и забелязахме, че цветът му става все по-блед и матов. Накрая работоспособността му значително намаля и беше изпратен отново да се учи. Надяваме се скоро да се върне при нас." Изтегляне 1.91 Mb. Сподели с приятели:
|