Д-р Н. Всички групи ли проявяват интерес към игрите?
К. Не всички. Моята група обича забавленията и избягва да се застоява твърде много в класните стаи. Някои от другите ни смятат за малко буйни и недисциплинирани. Има четири души в групата ни, които не са толкова запалени по игрите, така че търсим попълнения за отборите си от други общности.
Д-р Н. Вярно ли е, че душите могат да пренесат игрите, които са харесвали на Земята, в духовния свят?
К. (поколебава се.) Да... Но някои не могат да се видят тук...
Д-р Н. Защо? Дай ми примери за игри, които не са пренесени.
К. Не виждам голф, защото е твърде самотна игра, съревновавате се със себе си. Тенисът е малко по-добър, но също почти не се играе, защото могат да участват само двама, което е ограничаващо.
Д-р, н. Това означава ли, че футболът е популярен в духовния свят?
К. Ммм... Не особено. Избягваме игри със звезди на отбора, като защитници и капитани. При американския футбол има твърде неравностойни позиции. За предпочитане е европейският. Трудно е за обяснение. Харесваме колективни игри с много участници, всеки от които има равностойна позиция и изпълнява едни и същи... действия.
Д-р Н. Аз обичам да плувам, но навярно и този спорт не се практикува там?
К. (смее се.) Грешите. Ако не искате да се върнете на Земята като дух специално за това, бихте могли да пресъздадете тук подобие на вода или на игрище за голф, или каквото би е нужно, за да възстановите приятните си спомени. Но ако желаете и други души да участват в спортните ви игри, от значение е и тяхната воля.
Д-р Н. Значи виждаш разлика между индивидуални и групови развлекателни занимания?
Сподели с приятели: |
