Д-р Н. А какво става, ако не получиш топка? К

В началото на изследванията си нямах представа за множеството разновидности на духовните игри. Всяка от тях има свое очарование. Когато опознах духовните форми на развлечение, успях да предразположа клиенти­те си да споделят подробности за любимите си занима­ния. Разбрах, че предпочитанията зависят от характера на душите. Освен това научих, че някои игри могат да преминат в тренировъчни упражнения и че се привли­чат участници от различни групи. В тази връзка една игра се откроява в съзнанието ми.

Мисля, че криеницата оказва значително влияние вър­ху бъдещите пътешественици, за които ще стане дума в следващата глава. Има различни нива в зависимост от уменията на участниците и се създават пространстве­ни рамки за ориентация на интересуващите се души. Бях заинтригуван от тази игра, след като чух за появата на треньори в по-сложните нива. Клиентите ми ги нари­чат инструктори. Това са опитни специалисти, които обучават талантливите любители на приключения за пътешествия в различни измерения. Ето един цитат от доста напреднала душа, която иска да стане пътешественик.

„Криеницата в духовния свят започва като упражнение със светлина и тъмнина. При заниманията с по-млади души излъч­ваме енергията си от разстояние и бързо я скриваме, когато децата тръгнат към нас. Блокираме и същевременно отново освобождаваме телепатична енергия, за да съчетаем визуални­те и духовните сигнали. В началото създаваме светлинни пор­тали между енергийни колони, които използваме като равнини в сянка, подредени в паралелни или хоризонтални линии. По-късно образуваме произволни геометрични фигури. Повечето млади трудно се научават да ни засичат и откриват, когато се шмугваме между порталите, но се забавляват, защото на този етап за тях всичко е игра.

Някои стават толкова добри, че вече не можем да ги заблу­дим. След време онези, които желаят да продължат, стават специализанти и са готови да бъдат въведени в нашата тре­нировъчна зона на границата на измеренията, които са разде­лени от енергийни бариери и вибрационни пулсации. Трудно е, защото обучаващите се трябва да свикнат да се приспособяват към вълните с различна конфигурация, които съществуват във всяко измерение, и бързо да синхронизират енергията си, за да могат да преминават. На този етап мнозина се отказват. Сякаш се намираме в огледална зала. Душите като мен, които желаят да продължат, защото обичат работата, трябва да се научат да се ориентират в духовните измерения без структури и форми. Те съществуват като вакуум между физическите измерения. Донякъде все още смятам това упражнение за развлекателно. Толкова е завладяващо, че нямам тър­пение да се завърна у дома и отново да се включа в играта с приятелите си."