Д-р Н. Не си длъжна, ако е твърде болезнено. К

След като Сенди отново бе в пълно съзнание, обсъ­дихме нейната роля при смъртта на брат й. Каза, че когато се появила особена миризма, която нарече „ми­рис на смъртта", от областта на гърлото на Кийт, разбрала, че е време да се подготви. Трябва да добавя, че появата на този мирис не означавала непременно, че Кийт ще умре веднага. Почти без да мисли, Сенди пришепнала в ухото му: „Кийт, готов ли си за отпътува­не?" След миг брат й премигнал три пъти, което било знакът за „да". Спокойно изключила системата му. По-късно, когато лекарят пристигнал в дома им, апара­тът, отново бил включен и Кийт бил обявен за мър­тъв.

През останалата част от деня тя не изпитвала чув­ство за вина. Но вечерта, когато си легнала, в съзна­нието й се прокраднали съмнения за машиналната й реакция. Известно време неспокойно се мятала в леглото и накрая заспала. След малко Кийт се явил в съня й и с усмивка на благодарност й казал, че се е справила блестящо и че я обича, няколко седмици по-късно Сен­ди медитирала и във видение зърнала брат си. Седял на скамейка и разговарял с „двама монаси в тоги". Обър­нал се към нея, засмял се и казал: „Дръж се, сестричке!" Всеки дълбоко религиозен човек би решил, че живо­тът на този млад мъж не е принадлежал на него, а на Бог. Вярно е, че получаваме телата си от висша духовна сила, но животът ни принадлежи изцяло на самите нас. Правото да се избере смъртта в подобен случай е широко дискутирана тема в юридическите среди напоследък, особено когато става дума за лекар, помогнал на неизлечимо болен пациент да прекрати живота си. Изтъква се аргументът, че щом смъртта е заключителното действие от драмата на живота и желаем това действие да отразява собствените ни убеждения, тряб­ва да имаме такова право, независимо от религиозните и моралните възгледи на мнозинството. Противоположното мнение е, че животът е дар, който трябва да пазим, и имаме известен морален дълг въпреки собстве­ните си чувства. След всичко, което съм научил за избо­ра на душите на следващ живот и свободната им воля да правят промени в него, вярвам, че имаме право да изберем смъртта, когато е напълно невъзможно да се възстановим и животът ни отново, да стане пълноце­нен. Не е необходимо да се протака деградацията на човешката същност. Следващият случай предлага по-конвенционално представяне на свободната воля и се от­нася за смисъла на живота.

• Случай шестдесет и пети •

Емили беше близо петдесетгодишна жена, която пожела да се срещне с мен, защото се тревожеше за целта на живота си. В годините, докато възпитавала децата си, била секретарка на половин работен ден. Неудовлет­ворена от тази роля, продължила образованието си и получила квалификация на медицинска сестра с интерес към гериатрията. По време на обучението си установи­ла, че предпочита да обслужва възрастни хора, защото обичали да й разказват съдбите си. През целия си живот Емили се е интересувала от духовността. Сподели, че възпитанието й от строг, деспотичен и твърде религи­озен баща я подтикнало да търси по-нетрадиционни пъ­тища към духовно познание.

Въпреки че две години преди срещата ни Емили бе станала правоспособна медицинска сестра, не бе практикувала новата си професия поради съмнения в своя­та компетентност. Понеже имала щастлив брак и съп­ругът й се грижел за издръжката на семейството, било лесно от време на време да започва работа, без да се тревожи за заплащането и без напрежение или отго­ворност.

Когато направихме бърз преглед на последния минал живот на Емили, в началните етапи от сеанса открихме, че се е казвала сестра Грейс и е била монахиня от ордена „Сестри на милосърдието" в Нова Англия. Била предложена за игуменка, но отказала, защото се бояла да поеме пост на ръководител и чувствала, че няма да се справи. По-нататък проследихме от духовния свят другите предишни прераждания на Емили и се оказа, че е имала поредица животи на свещеници и монахини в затворени общности. Както сподели: „Умеех да служа на Бога, без твърде много да се занимавам с грешките на външния свят."

Често ми задават въпроса, дали планиращите експерти настояват да приемем определен живот поради някаква причина. Този случай е подходящ пример колко благосклонни са водачите, докато най-сетне се почувства­ме готови за по-големи предизвикателства. Всеки живот на Емили през последните петстотин години е преминал в религиозен орден под една или друга форма. Това поведение в миналото е главната причина за неувере­ността й в днешния живот.