Държавата си е плюла на петите и дим да я няма

да ни втълпят три мита -парите ще са повече, реформата продължава, здравеопазването е основен приоритет на властта.

Нищо от това не е вярно. Ако погледнем пораженията, които ГЕРБ нанесе в здравеопазването, изводът е един - не приоритет, здравеопазването е последна грижа на това управление."

Депутатът Мая Манолова коментира парите за здраве в бюджет 2013


Най-много искат да се махнат от Монтана, най-малко -от Враца

Перник лидер по плащания под масата за здраве
МИЛА ГЕШАКОВА

В България се очертава регионално разделение - група области са добри в социално-икономическо отношение, други значително изостават. Това показва мащабно проучване на Института за пазарна икономика (ИПИ) „Регионални профили: показатели за развитие 2012". То представя социално-икономическото състояние и развитие на областите по 57 показателя, обединени в осем категории. (Виж таблицата.)

София е най-богатата област със стандарт на живот, в пъти по-висок от другите. Варна, Бургас, Благоевград и Пловдив са с добро развитие, а обещаващи тенденции има в София- област, Русе и Враца.

Най-зле са нещата в областите Разград и Силистра, сочи проучването.

Ето още факти и изводи от него.

• Най-добра е средата за бизнес в Търговище, Ямбол, Смолян, Благоевград, Враца, Габрово. Най-лоша е в Кюстендил, София и Перник.

• Най-добре развита е икономиката на София, Варна и Габрово.

• Икономически Русе, Враца и София-област вървят нагоре, а Разград и Силистра затъват.

• Най-много бедни има във Видин, най-малко - в Благоевград.

• Най-доволни от живота са в област Ловеч, а по-специално - от стандарта си на живот, в Разград, Бургас и Силистра.

• Най-голям процент хора, които биха се преместили в друга област, има в Монтана. А най-малко - във Враца.

• Най-много като процент от населението са висшистите в София, а най-малко - в област Кърджали.

• Най-доволни от работата на полицията са в Търговище, а най-недоволни са в Кюстендил, Пловдив, Перник и София.

• Най-висока средна оценка на държавните изпити по БЕЛ през 2012 г. са постигнали учениците в София-област - 4,54, а най-ниска в област Разград - 3,82.

От ИПИ са анкетирали 1952 граждани на 28-те области, а също и представители на бизнеса. Според това допитване по показател

„възприятие за корупция" областите София, Кюстендил и Перник са най-зле

На другия полюс са областите Разград, Търговище и Смолян.

Представителите на бизнеса пък преценяват, че корупция в съдебната система има най-много в Бургас и София-област, а най-малко - в Смолян и Разград.

• Според проучването на ИПИ най-много се плаща нерегламентирано за здравеопазване в Перник, а най-малко - в Търговище.

София е лидер и по механичен прираст на населението заедно с

Варна и Бургас. Привлича хора от всички краища на страната с високите доходи и относително стабилния си пазар на труда. Дава сериозни възможности за бизнес. Но въпреки това София е на опашката по отношение на бизнес средата. Тук местните данъци и такси са значителни, а оценките за работата на администрацията - ниски.

Столицата е в негативната класация на първенците по вредни емисии на вещества заедно със Стара Загора и Варна. Иначе си остава ареал с най-добро здравеопазване и образование. Според икономистите от ИПИ близостта до столицата няма еднопосочно влияние върху съседните области и не дава автоматични предимства.

Добрич, Кърджали, Кюстендил, Монтана и Плевен са областите със средни оценки - главно заради негативно мнение за инфраструктурата и здравеопазването. -

Докладът на ИПИ представя Габрово като

област на контрастите

От една страна, е сред водещите икономики в страната. Получава високи оценки за бизнес среда, здравеопазване и качество на околната среда. Но развитието на Габровска област през последните години е сред най-негативните за цялата страна. Безработицата тук се увеличава по-бързо, отколкото в страната, също и негативното демографско развитие. Висшистите тук намаляват обратно на тенденцията в национален мащаб. Но Габровска област към края на 2011 г. успява да отчете най-добро усвояване на европейски средства.

В Стара Загора и Търговище условията за бизнес са добри. Безработицата тук спада по-бързо, отколкото в национален мащаб. Двата града обаче са на опашката по развитие на социалната среда и по околна среда.

Най-динамично се развива инфраструктурата във Видин и Смолян. Затова са на 2-а и 3-а позиция след първенеца Габрово. Водят и по здравеопазване и образование. Тук обаче заетостта е много слаба.

Разград и Силистра са най-лошите икономики сред областите. Лошо е социално-икономическото състояние и на Велико Търново, Ловеч, Пазарджик, Перник, Сливен, Хасково, Шумен и Ямбол.

Собствените приходи на общините не оказват особено влияние върху икономиката на съответното населено място, защото се облага имуществото, а печалбите от доходи не влияят на местните бюджети. В повечето общини едва 1 на всеки 10 лева идва от местните данъци.

Намалява броят на напусналите начално и средно училище, също броят на завършилите технически училища. В много области се поддържат специалности,които не се търсят от бизнеса, констатират от ИПИ.


Запечатват без пари зъбите срещу кариес
• Фотополимерът се нанася с четка.

• Кампанията е до края на ноември зъболекаря.

Модерна защита от кариес, при това без пари, може да получи всяко дете от 6 до 9 г., съобщиха от Българския зъболекарски съюз. Кампанията се финансира от здравното министерство и се провежда за втора година у нас.

Върху зъбите с четчица се нанасят силантите - фотополимери, които представляват механична защита срещу кариес. Всяко дете има право на 4 силанта на 6-тите зъби, поясни д-р Николай Шарков. Процедурата гарантира, че поне 4-5 г. защитените места няма да се развалят. Кампанията спестява на семейството разходи за 200 лв. на дете, колкото излиза защита със силанти по пазарни цени. Процедурата е безболезнена и трае около 30 минути.

Силантите са от специален материал, който образува тънък слой върху дълбоките вдлъбнатини на дъвкателните повърхности на зъбите, и пазят емайла от бактериите. Ако има рекламации, слоят ще бъде поставен отново за сметка на

Запечатването на зъбите трябва да се прави до 3 г. след поникването на постоянните зъби. През тези години те се минерализират и са особено уязвими към увреждане от бактериалната плака. Шестите зъби обикновено се появяват като първи от постоянните и затова развиват кариес. 90% от извадените 10 000 постоянни зъба на деца до 18 г. у нас са именно такива.

Д-р Шарков призова родителите да ползват по-активно пакета за деца, който се поема от здравната каса. Въпреки че в него щедро са включени повече услуги, едва родителите на 20% от децата се възползвали от тези свои права.

Поставянето на силантите става само при желание от страна на родителите. За повече подробности за кабинетите, които участват в кампанията, и за всякакви въпроси за зъбите може да се звъни на безплатен телефон 080014546. Информация има и в интернет на сайта oralnaprofilaktika.bg.

Националната профилактична програма има и други елементи. От зъболекарския съюз поясниха, че стоматолозите ще обучават децата на устна хигиена и правилно хранене.

Децата налитат повече на сандвичи от типа фастфуд - мека храна с много въглехидрати. Затова 98% от българите имат кариеси, каза д-р Шарков. Другата причина била немарливото миене на зъбите. Дори студентите ми по дентална медицина научават едва в трети курс как правилно да правят това, допълни д-р Шарков. Много младежи под 18 г. имали извадени постоянни зъби, обикновено именно шестите, които сега се запечатват със силанти.


Мутирал ген превръща момиче в жива статуя

Луиз: Няма да се предам, ще живея, както искам
Британката Луиз Уедърбърн страда от рядко генетично заболяване, което я превръща в жива статуя. 19-годишното момиче обаче е решило да не се предава: "Няма да престана да живея живота си", казва борбено Луиз и отказва да бъде победена от страданието, пише в. „Дейли мейл".

Момичето е родено със заболяване със сложното латинско име Fibrodysplasia ossificans progressiva. То превръща меките тъкани в кости и така тялото става като вкаменено. Според статистиката вероятността да се заболее от фибродисплазия е 1 на 2 млн. В целия свят в момента има регистрирани 700 такива случая,

а във Великобритания те са 45. Лечение засега няма, а продължителността на живота на онези, които са засегнати, рядко надхвърля 40 години. След няколко години госпожица Уедърбърн няма да може да се движи без инвалидна количка.

Тийнейджърката, която живее в градче в района на Абърдийн, обаче е оптимистично настроена: „Никога не съм спира да правя това, което искам да правя", казва тя.

Момичето отправило първото си предизвикателство, като започнало да посещава училище, макар

през по-голямата част от времето досега да се е обучавало у дома. Луиз прави първите си стъпки в модния дизайн, като е участвала в Лондонската седмица на модата и е била гостенка на списание „Ел". Историята й бе разказана и в документален филм на „Ченъл фор", който бе излъчен в началото на месеца.

„Бих искала да помогна обществото да научи повече за фибро-дисплазията - казва тийнейдърката. - Близките ми знаят всичко за това заболяване заради мен, но то е доста непознато сред по-голямата част от хората."

При болестта на живите статуи, както популярно наричат фибродисплазията, кости започват да се формират в мускулите, сухожилията и други съединителни тъкани. Втвърдявания се образуват и върху ставите, като по този начин стойката „замръзва" в едно положение. С течение на времето движенията стават все по-затруднени. Човешкото тяло се обездвижва като манекените от витрините на магазините, откъдето идва друго популярно име на страданието. Наричат го още и болест на хората камъни.

Единствено сърдечният мускул, езикът и диафрагмата са пощадени

Костните израстъци са непредвидими, понякога са близо един до друг, друг път - отдалечени.

Заболяването се причинява от генна мутация, която настъпва по случайност. Генът, отговорен за страданието, е обозначен от науката като ACVR1. Той е бил идентифициран през 2006 г.

Първият симптом, че детето може да има фибродисплазия, са малформациите на двата палеца на краката, които се забелязват още при раждането.

Калцирането на ставите и сухожилията става от горе на долу, като започва от тила, слиза през раменете и ръцете, после в областта на кръста и свършва с краката. За нещастие нищо не може да спре или забави формирането на костите, след като то започне.

Диагностицирана в ранното детство, Луиз е в пубертета, когато болестта се развихря. Ръцете й стават неподвижни, гръбначният й стълб „замръзва".

" Бях на 3 годинки, когато вървях по пътя и паднах. Помислих, че съм си навехнала лакътя, но лекарите установили, че става дума за фибродисплазия", спомня си момичето. „Никой около мен не се е отнасял по различен начин,

след като стана ясно, че съм болна, а семейството ми е голяма подкрепа за мен", добавя момичето.

Страданието по никакъв начин не е засегнало любовта на госпожица Уедърбърн към модата. Тя си купува всички нови материали и часове наред практикува техники и стилове, пълни и гардероба си с тоалети, които отговарят на актуалните тенденции. „Майка ми и баба ми винаги са били облечени по последна мода. Ние със сестрите ми сме се учили от тях. Бих искала самата аз да се занимавам с моден дизайн, да стана гримьорка или да работя за списание като „Ел", казва младата британка. "Чувствам се щастлива, когато нося красиви дрехи", казва още тя.

Нейната мечта се сбъдва, тъй като по време на снимките на документалния филм участва в Седмицата на модата в Лондон и посещава списанието. Всичко това е голямо изпитание за Луиз. Тя трябва да ходи навсякъде,

придружавана от близките си, тъй като движенията й са ограничени. Освен това се налага да внимава много, когато е на места, пълни с хора, тъй като всяко побутване може да я събори. При фибродисплазията дори минималните травми може да доведат до възпаление на тъканите, което предшества формирането на костите.

„Но ако непрекъснато мисля за това, значи да не излизам от вкъщи", казва храброто момиче.

Сестра й Саманта, на 21 години, я придружавала по време на Седмицата на модата в Лондон. Там Луиз помагала на дизайнерката Надин Мераби в правенето на прическите и грима на моделите, преди те да излязат на подиума. По време на посещението й в „Ел" до нея неотлъчно била майка й Сиона, на 44 години.

И на двете места момичето е посрещнато с много добри чувства. Това невинаги се случва във всекидневието й. „Хората реагират по различен начин, когато ме видят. Понякога се налага дълго да обяснявам какво ми има, за да разберат - казва Луиз. - Но за близките ми аз съм си напълно нормална.

Тийнейджърката е категорична, че болестта няма да се изправи на пътя й. Затова тя смята да преследва кариерата, която е избрала, доколкото е възможно, от дома си. Вече има свой блог за мода, развива и малък бизнес с козметика.

Нови медицински опити дават надежди за лечението на болестта. Наскоро

учени успяха да спрат развитието при мишки

„Доколкото знам, те се надяват да открият облекчение за болестта до три или пет години. Аз също се надявам, но все пак не съм много превъзбудена, тъй като може да се окаже, че е нужно повече време", казва Луиз. Момичето обаче отказва да се страхува за бъдещето - от възможността да не живее повече от 40 години или да бъде заковано в едно положение.

„Не се страхувам, защото не мисля за това. Ако се случи, ще се случаи, а ако междувременно учените намерят лечение, това ще е чудесно", смята Луиз Уедърбърн.


Редките болести не са толкова редки
Поне 400 000 българи са измъчвани от различни редки болести. Бройката показва, че въпреки названието тези диагнози засягат много хора. Според медицината близо 80% от редките заболявания са наследени или породени от генна мутация. Но заболяване може да се отключи от инфекции или алергии, както и да се развие като резултат на дегенеративни процеси или вредни влияния на околната среда. Всъщност никой не е застрахован, че точно на него не може да му се случи. В поредица от материали ще ви разкажем за тези диагнози и за живота на хората с такава съдба.


Професор дари 4000 лв.
Изтъкнатият акушер-гинеколог проф. д-р Иван Козовски, който ръководи един от най-успешните инвитро центрове у нас, дари вчера 4000 лв. лични средства на АГ болницата във Варна.

По негова воля ще бъдат купени аспирационна система и пулсоксиметър за неонатологията. Само през 2012 г. там са обгрижени 247 недоносени бебета, както и други деца с различни здравословни проблеми.

Дипломи ще получат бъдещи медсестри, акушерки, здравни мениджъри и специалисти по управление на здравните грижи.

Отличник на випуск 2012 на факултета е Слава Аврамова, магистър по здравен мениджмънт. Още 11 души са отличниците на випуска от всички специалности, завършили с успех над 5,80.


Полк. д-р Александър Парашкевов:
Лекарят трябва да има сърце!
Български медици се подготвят за мисия на сирийско-йорданската граница
Андрей РАНГЕЛОВ

Преди 20 години, на 27 август 1992 г. е създаден Военномедицинският отряд за бързо реагиране (ВМОБР). Тази основна единица на ВМА преминава през различни етапи на развитие, оказвайки медицинска помощ на пострадали хора в най-горещите точки на света и при кризисни ситуации у нас. Годишнината е поводът за разговора ми със заместник-началника на Военномедицинска академия полковник д-р Александър Парашкевов, който е и началник на ВМОБР.

- Полковник Парашкевов, как ще характеризирате дейността на ВМОБР за тези 20 години?

- Отрядът е създаден през 1992 г. с идеята да има една военномедицинска структура, която да реагира при бедствени ситуации, тоест при инциденти с масово пострадали.

Като всяко нещо и отрядът се развива. След влизането на България в НАТО през 2004 г. на ВМОБР се дадоха и други функции, с подбора и изпращането на наши хирургични екипи за работа във военнополевите болници на НАТО. Първият български екип беше изпратен през 2004 г. в испанска военнополева болница. Имах честта да водя този тим от 5 души и бях главен хирург на испанската военна болница в продължение на половин година.

Но мисиите на българските военни медици не започват от 2004 г. или 2002 г. Поглеждайки в историята назад, те водят началото си още от 1904 г. и оттогава продължават под една или друга форма.

ВМА и в частност ВМОБР осигурява в медицинско отношение нашите контингенти зад граница. В момента са в Афганистан, преди това бяха в Ирак, в Босна и Херцеговина. Имаме и екипи, работещи в многонационалните болници на НАТО в Афганистан.

Според статистиката 92 екипа вече са преминали през тези болници. Към това трябва да се прибави и участието ни във всички международни учения и полеви занятия на българска територия.

Наш екип вече втора година работи в Кандахар. Идеята на този тим е да обучава афганистанските колеги. Той наистина има успех! Отзивите са положителни. Афганистанските колеги напреднаха и сега може би ще намалим бройката, която изпращаме там. Има ефект от нашата работа.

Имаме и чисто хуманитарни мисии като осигуряването на бежанския лагер в Радуша, Македония, през 1999 г., изпращането на екипи при земетресението същата година в Турция. Действахме и при земетресението в Хаити. Пет медици бяхме там, работихме около месец и нещо.

Отрядът е участвал също в оказването на помощ при жп катастрофата в Казичене през 1992 г., при токсикологичната авария в село Кръстевич, Пловдивско, през 1993 г., при аварията в ТЕЦ в Гълъбово през 1994 г. Наши модули помагаха на населението при на-

водненията през 2005 и 2006 г. в Курило.

По всяка вероятност предстои изпращане на наши екипи в бежанския лагер на границата между Сирия и Йордания. Това е нещо ново, което очакваме всеки момент да се случи. Така че натрупахме богат опит. Влязохме в медицинската система на НАТО и работим достойно с нашите колеги.

- В какво ще се изразява евентуалната мисия в Йордания?

- Според информацията потокът от бежанци от Сирия нараства. Те са вече около 350 000, а се очаква да станат 700 000 души, макар че трудно се прогнозира. Става въпрос за бежански лагер, в който има жени, деца, мъже.

Затова екипът, който евентуално ще бъде изпратен, е с по-широк обхват. В него има инфекционист, детски лекар, гинеколог и т. н. Но всичко е въпрос на бъдещо правителствено решение. Подготвили сме хората и необходимите документи. Имаме

одобрението от приемащата болница, в която ще работят нашите специалисти. Тя вече е развърната.

- През тази година участвахте в мисия в областите Кърджали и Смолян за медицински прегледи на местното население. Ще продължите ли тази практика?

- Искахме тази година във връзка и с годишнината освен занятията нашата работа да има и материална изява. Хората да усетят ползата от работата ни. Насочихме се към тези райони в Родопите, в които, както се вижда и сега, има проблеми с медицинската помощ.

Работихме около месец и половина - два. Прегледахме голяма част от желаещите да бъдат прегледани, разбира се - в полеви условия. Смятаме с подкрепата на ръководството на Министерството на отбраната догодина да продължим, може би в този район, може и в друг в зависимост от ситуацията.

- Като имате предвид съвместната работа с екипи от други държави - къде стои България по отношение на военната си медицина?

- Да не прозвучи нескромно, но стои много добре! С влизането ни в НАТО ние попаднахме в една нова система. Учихме се в движение, но бързо се научихме, най-вече за организацията на работата.

А самата работа като операции, като начин на лечение, разбира се, си я знаем, тя не е с нещо по-различна отпреди. Но спецификата е в организацията.

Влязохме от движение в тази военна травма-система, която е основната военномедицинска

система за осигуряване на войските на НАТО. Работим рамо до рамо с нашите колеги, не им отстъпваме. Отзивите са много положителни. Нашите колеги са много добри.

Особено за хирурзите, а и за другите специалности важи правилото, че на война се учи много, защото обстановката е друга. Но дори в нея той трябва да продължи да бъде медик. Да има сърце! Да посреща адекватно ситуациите в реалността.

В Афганистан той е поставен в същите условия, както другите военнослужещи и се учи от тях. Има ситуации, на които и аз съм бил свидетел - обстрелват базата, пристигат ранени, трябва да се оперира, да се работи. Така че трябва да превъзмогнеш малко или много собствения страх, който е нормален за всеки човек. В крайна сметка дългът ни зове!

- Може ли да се мисли за съкращаване на срока на мисиите на контингентите от 6 на 4 месеца, защото е известно, че след четвъртия месец мисията натежава на военнослужещите?

- Това колко продължителна да е мисията, е решение на самите правителства. Наистина досегашният опит показва, че до третия-четвъртия месец човек е мобилизиран, дава всичко от себе си, старае се.

След четвъртия месец идва рутината. Именно тогава стават и грешките, различните инциденти. Това важи както за медицинските екипи, така и за нашия контингент. Всичко е рутинно, предстои ти връщане... Да, 4 месеца е може би оптимален срок.

Но пък има различни

задачи, които трябва да се изпълняват. Да кажем - тези съветнически екипи, често съм говорил с американците, е добре да стоят една година, защото става въпрос за отношенията между ученик и учител. Изгражда се доверие. Когато стане смяна на учителя, ученикът се разсейва. Не винаги идва по-добър учител. Така че за тази задача е добре престоят да е едногодишен. Но това си е въпрос на законово решение и правни норми.

- След завръщането си от мисия как военните медици прилагат опита, натрупан на бойната линия?

- Това, което научаваме на мисия, е наистина опит в условията на война, на екстремни ситуации и климат. Всичко това е опит, който колегите прехвърлят в работата си тук.

Виждаме по пътищата ни какво става - води се война! Такива пътни инциденти, с тежки наранявания, с политравми, отговарят на травмите, получени при бойни действия.

Така че опитът на колегите, натрупан там, прилаган тук, има голям ефект. В тази посока военната травма-система е специфична система, която работи добре, приета е в НАТО. В България като член на алианса и на военномедицинското осигуряване, ние приемаме тази организация.

На конференция във Вашингтон миналата година беше отчетено, че там, където е приета тази военна травма-система, смъртността сред тежко ранените американци е само 3 на сто. Докато в други страни, където все още не е наложена, процентът става 4-5, а в страните извън НАТО е 10-12 на сто. Тези проценти се измерват в човешки животи и са много важни. Това показва ефективността на системата.

- Какво е бъдещето на ВМОБР?

- Двайсетгодишнината не е голяма възраст, но не е и малка за една структура. ВМОБР го има и ще го има в бъдеще, като може да се разшири, обогати, обнови, според ситуациите. Бедствията в цял свят нарастват в пъти. Ето виждаме как дори една голяма, мощна държава като САЩ също има проблеми заради урагана „Санди".

Така че бъдеще за ВМОБР има. Човешкият фактор е налице. Разбира се, трябва да подновим малко техниката и оборудването. Но е важно, когато се случат катаклизми, бедствени ситуации, да има една такава организирана сила. Така че структури като ВМОБР трябва да ги има, да се поддържат от целия народ, най-общо казано.