Слушай Своето Тяло, които участваха в моите изследвания и ми предоставиха много от елементите в тази книга
Изтегляне 480.84 Kb.
|
| * Бягащият позволява да бъде убеден, че се занимава със себе си и с другите, за да не чувства различните преживени отхвърляния.
* Зависимият обича да се прави на независим и да казва на ляво и на дясно до каква степен се чувства сам и няма нужда от никого. * Мазохистът се убеждава, че всичко, което прави за другите, му доставя огромно удоволствие, и че действително слуша своите нужди, като прави това. Той отлично се преструва, когато казва и мисли, че всичко е добре, както и когато намира извинения за ситуациите или хората, които са го унижили. * Контролиращият е убеден, че никога не лъже, че винаги държи на думата си и че от никого не го е страх. * Скованият много обича да казва на всекиго колко е справедлив, че в живота му няма проблеми и обича да си мисли, че има много приятели, които го обичат, както той тях. Лекуваме вътрешните си травми по същия начин, както се възстановяваме от физическите си наранявания. Бил ли си вече толкова нетърпелив да видиш как изчезва някаква пъпка на лицето ти, че постоянно да я чоплиш? Какво се случваше? Навярно пъпката оставаше много по-дълго време, нали? Точно това се случва, когато нямаме доверие на силата за излекуване на нашето собствено тяло. За да изчезне даден проблем (какъвто и да бил той), първо трябва да го приемем, да му дадем безусловна любов, вместо да искаме да го накараме да изчезне. Твоите дълбоки травми също имат нужда да бъдат признати, обичани и приети. Припомням ти, че да обичаш безусловно, означава да приемаш, дори и да не си съгласен и дори и да не разбираш защо се случват някои положения. Да обичаш една травма или да обичаш пъпките на лицето си, означава да приемеш, че ти ги създаваш поради някаква специфична причина и най-вече с цел да ти помогнат. Вместо да искаш да накараш пъпките да изчезнат, трябва да ги използваш, за да осъзнаеш някакъв аспект в себе си, който не искаш да видиш. Всъщност тези пъпки искат да привлекат вниманието ти, за да те накарат да осъзнаеш, между другото, че в момента може би те е страх да не „изложиш себе си" в някаква ситуация и че този страх ти пречи да бъдеш такъв, какъвто си. Приемайки това ново поведение, вече няма да виждаш пъпките си по същия начин, нали? Това може да те доведе дори дотам да им благодариш. Ако избереш да преживееш този житейски опит, приемайки този вид умствено поведение, сигурно е, че пъпките ти ще изчезнат много по-бързо, защото иде бъдат признати и обичани заради ползата от тях. Осъзнай, че това, от което се страхуваш от другите, или това, в което ги упрекваш, ти също им го причиняваш, както и на себе си. Ето няколко примера, за да докажем до каква степен понякога човек може да причини зло на себе си. • Този, който страда от отхвърляне, подхранва своята травма всеки път, когато гледа на себе си като на нищожество, негоден за нищо, човек, който не предизвиква никаква разлика в живота на другите, както и всеки път, когато бяга от някаква ситуация. Този, който преживява изоставяне, подхранва травмата си всеки път, когато изоставя някакво намерение, което му е било близко на сърцето, когато се остави да падне, когато не се грижи достатъчно за себе си и не си дава вниманието, от което има нужда. Кара другите да се страхуват, понеже се вкопчва прекалено много в тях, и по този начин прави така, че да ги изгуби и отново да се окаже сам. Кара тялото си да страда много, като си създава болести, за да привлече вниманието. Този, който страда от унижение, подхранва травмата си всеки път, когато се принизява, когато се сравнява с другите, смалявайки се, когато се обвинява, че е дебел, че не е добър, че му липсва воля, че е използвач и т.н. Унижава се като носи дрехи, които подчертават недостатъците му, и освен това ги цапа. Кара тялото си да страда, като му дава прекалено много храна за смилане и поглъщане. Кара се да страда, като поема върху себе си отговорностите на другите, което го лишава от свободата му и от време за самия себе си. Този, който преживява предателство, поддържа травмата си, като лъже себе си, като се кара да вярва в неверни неща и не спазва ангажиментите към самия себе си. Наказва се като прави всичко сам, защото няма доверие на другите и не моя е да разчита на никого. Или пък когато го прави, е толкова зает да проверява какво правят другите, ч е се лишава от много време, което може да посвети на себе си. • Този, който страда от несправедливост, облагодетелства травмата си като е прекалено взискателен към себе си. Не зачита границите си и си причинява много стрес. Несправедлив е към себе си, защото се критикува и му е трудно да види добрите си качества, както и това, което прави добре. Страда, когато вижда само това, което той не е направил, или грешката, която е била допусната от него. Причинява си страдание, тъй като му е трудно д а си достави удоволствие. По-горе споменах значението на това да приемеш безусловно своите травми. Необходимо е също така да приемеш маските, които си позволил на твоето его да създаде, за да прикрие тези травми и по този начин да ти спести страданието. Да обичаш и да приемеш травмата, означава да я признаеш, да знаеш, че си се върнал на тази Земя, за да излекуваш този вид травма и да приемеш, че егото ти е искало да те предпази, създавайки маска. След това благодари на себе си за това, че си имал смелостта да създадеш и да поддържаш маска, която е допринесла да ти помогне; да оцелееш. Днес обаче тази маска ти вреди повече, отколкото ти помага. За теб е дошло време да решиш, че можеш да оцелееш, дори и да се чувстваш наранен. Вече не си малкото дете, което не може да се справя с травмата си. Вече си възрастен човек с повече опит и повече зрялост, с различен поглед върху живота, човек, който има намерението оттук насетне да се обича повече. В първата глава споменах, че преминаваме през четири етапа, когато създаваме дадена маска. Първият е този, в който сме такива, каквито сме. Вторият се състои в това да почувстваме болка, откривайки, че не можем да бъдем каквито сме, защото това не интересува възрастните около нас. За жалост възрастните не осъзнават, че детето се опитва да открие кой е, и вместо да го оставят да бъде каквото е, те се стараят още повече да повтарят на детето какво трябва да бъде. Третият етап представлява бунт спрямо преживяната болка. Именно в този момент детето започва да прави кризи и да се съпротивлява на родителите си. Последният етап - примирението - е този, в който решаваме да си създадем маска, за да се опитаме да не разочароваме другите и най-вече за да не преживяваме отново страданието, което е резултат от факта, че не сме били приети, когато сме били такива, каквито сме. Лечението ще бъде завършено, когато успееш да върнеш назад тези четири етапа, като започнеш от четвъртия и се връщаш към първия - този, в който отново ще станеш какъвто си. В този процес първото нещо, което трябва да направиш, е да осъзнаеш каква маска носиш. Ще успееш благодарение на петте глави, описващи всяка една от травмите. Вторият етап се преживява, когато изпиташ съпротива при четенето на тези глави или когато почувстваш съпротива да приемеш своята отговорност, предпочитайки да обвиняваш другите за твоите страдания. Кажи си, че е нормално за всеки човек да се съпротивлява, когато открие аспектите в себе си, които не харесва. Този етап се преживява различно от всеки един. Някои проявяват повече бунт и съпротива от други. Интензивността на твоя бунт зависи от твоята степен на приемане и откритост, както и от степента на твоята травма в момента, когато осъзнаеш какво става в теб. Третият етап е този, в който трябва да си дадеш правото да си страдал и да си се сърдил на единия от родителите си или и на двамата. Колкото повече усещаш страданието, което детето в теб е преживяло, толкова повече съчувствие към него ще проявиш и толкова в по-голяма дълбочина ще бъде проведен този етап. Също така през този етап ще стане и твоето отпускане по отношение на родителите ти, като проявиш съчувствие към тяхното собствено страдание. Накрая, четвъртият етап е този, в който си връщаш собствения вид, този, в който преставаш да смяташ, че все още имаш нужда да носиш своите маски, за да се защитаваш. Приемаш, че животът е изпълнен с опитности, които служат, за да разбереш кое е благотворно и интелигентно за теб. Точно това се нарича ЛЮБОВ КЪМ СЕБЕ СИ. Тъй като любовта има голяма сила за лекуване и за нов прилив на енергия, приготви се да наблюдаваш много промени в живота си: на равнището на отношенията ти с другите, както и на физическо равнище, сиреч оздравявания и промени във физическото ти тяло. Спомни си, че да се обичаш означава да си дадеш правото да бъдеш такъв, какъвто си в момента и да се приемаш, дори и да причиняваш на другите това, за което ги упрекваш. Любовта няма нищо общо с това, което правиш, или това, което притежаваш. Да се обичаш, това е да си дадеш правото понякога да нараняваш другите, като ги отхвърляш, изоставяш, унижаваш, предаваш или като си несправедлив към тях, въпреки себе си. Ето един важен етап по пътя към излекуването на твоите травми. Изтегляне 480.84 Kb. Сподели с приятели:
|