Слушай Своето Тяло, които участваха в моите изследвания и ми предоставиха много от елементите в тази книга
Изтегляне 480.84 Kb.
|
| Скованият човек обича всичко да бъде добре подредено. Не обича да му се налага да търси нещо. Някои могат дори да стигнат до обсебване в потребността си всичко да бъде съвършено подредено.
Освен това, скованият изпитва голяма трудност да направи разлика между скованост и дисциплина. Ето моето предпочитано определение за сковаността: скованият човек забравя своята първоначална потребност, а се захваща по-скоро за средството, чрез което да успее да задоволи тази потребност. Дисциплинираният човек намира начин да задоволи необходимостта си, но няма да изгуби тази необходимост от поглед. Да вземем за пример човек, който решава да върви пеша един час дневно, за да бъде в по-добро здраве и в по-добра физическа форма. Средството е ходенето пеша. Скованият ще си наложи да ходи пеша всеки ден - в хубаво и в лошо време, независимо дали има желание или не. Ако някой ден не го направи, ще се сърди на себе си. Що се отнася до дисциплинирания човек, той не забравя защо ходи пеша всеки ден. В някои дни ще реши да не върви пеша, като ще знае, че и това е добре за здравето му. Да се насилва, за него ще бъде по-вредно от каквото и да било друго. Няма да се почувства виновен от това и на другия ден ще продължи да ходи пеша със спокоен дух. Дисциплинираният човек не изоставя някакво намерение, защото е пропуснал един ден или защото е настъпила промяна в плановете му. Скованият често преживява стрес, защото си налага съвършенство във всичко. Контролиращият също преживява много стрес, но поради друга причина: той иска да успее. Иска на всяка цена да избегне провала от страх пред образа, който ще поднесе на другите, и от страх да не навреди на репутацията си. Човекът с маска на скован рядко боледува. Във всеки случай, дори и да го боли някъде, той ще започне да го чувства, едва когато положението му се влоши. Много е строг към тялото си. Той е от хората, които не чувстват, когато тялото им има нужда да изхвърли нещо, независимо дали соли или урина. От всички характери, той успява най-дълго да се контролира. Когато го почувства, то е, защото тялото му повече не може да се сдържа. Може да се удари, да се ожули и да си направи хубава синина, без да усети болка. Ако почувства някакво страдание в момента на удара, неговият механизъм за контрол се включва незабавно, което му дава огромна способност да скрие болката. Ще забележиш, че във филмите, в които някой трябва да бъде измъчван, или в шпионските филми избраните актьори винаги имат физическите характеристики на скования. Лесно можем да познаем полицая по тялото му на скован. Тези хора могат да имат и друга травма, но именно травмата им от несправедливост, тяхната скована част ги кара да си изберат професия, с която смятат, че допринасят за установяването на справедливостта на тази Земя. Когато обаче някой полицай или шпионин изглежда така, сякаш изпитва удоволствие да показва властта и силата си, то неговата маска на контролиращ е избрала тази професия. Често съм забелязвала, че скованите хора се хвалят и си създават славата, че никога нямат нужда от лекарства или от лекар. Мнозина от тях дори нямат личен лекар и ако им се случи нещо спешно, няма да знаят към кого да се обърнат. Когато решат да потърсят помощ можем да си направим извода, че страдат от доста време и че са достигнали до границата на своя контрол. Те не успяват да почувстват частта, която казва: „Няма да чувствам". Важно е да се знае, че никой не може да се контролира през целия си живот. Ние всички имаме граници във физически, емоционален и умствен план. Което обяснява защо често чуваме да се казва за скования човек: „Не разбирам какво му стана. Този човек никога не е боледувал, а ето че сега има проблем след проблем". Този тип ситуация се случва, когато скованият човек не може повече да се контролира. Емоцията, която скованият преживява най-често, е гневът, особено спрямо самия себе си. Първата му реакция, когато е гневен, е да нападне някого другиго, дори и когато гневът му е насочен срещу него самия. Всъщност той е гневен на себе си, защото не е видял правилно или не е направил каквото трябва, например. Да вземем случая на скован човек, който дава пари назаем на приятел, като добре знае, че той често има финансови трудности. Той му дава парите назаем, защото приятелят му е обещал, че ще ги върне след две седмици, тъй като очаква да получи някакви пари, но не удържа на обещанието си. В такъв случай скованият преживява гняв, защото се обвинява, че не е преценил правилно и му дава друга възможност. Той често иска да дава възможности на другите - по този начин се чувства по-справедлив. Ако е много скован, е много вероятно дори да не иска да види гнева си и да се опита да уреди положението, като извини другия. Същият този пример може да бъде преживян като травма от предателство, ако този, който дава парите, е контролиращ. Обаче той няма да се сърди на себе си, както прави скованият. Ще се сърди повече на приятеля си, на когото се е доверил, за това, че не е удържал на обещанието си, като не е върнал парите навреме. Изтегляне 480.84 Kb. Сподели с приятели:
|