Слушай Своето Тяло, които участваха в моите изследвания и ми предоставиха много от елементите в тази книга
Изтегляне 480.84 Kb.
|
| Истинската любов е житейският опит да бъдеш такъв, какъвто си.
За да достигнеш по-бързо до този етап, ти препоръчвам в края на всеки ден да си правиш равносметка на това, което ти се е случило. Открий маската, която е надделяла, като те е накарала да реагираш при дадена ситуация или ти е диктувала поведението ти към другите или към теб самия. Отдели след това време да отбележиш наблюденията си, без да забравяш най-вече да си запишеш как си се почувствал. За да завършиш, прости си, като си дадеш правото да си използвал тази маска, знаейки, че в този момент искрено си вярвал, че това е бил единственият начин да се защитиш. Припомням ти, че да се чувстваш виновен и да се обвиняваш е най-доброто средство да продължаваш да реагираш по същия начин, когато се появи сходна ситуация. Никаква промяна не е възможна без приемане. По какъв начин можеш да разбереш, че изживяваш в пълнота това приемане? Когато разбереш, че поведението ти, което току-що е засегнало някого другиго или теб самия, е част от това да си човек и че приемаш да понесеш последиците от него, каквито и да са те. Това понятие за отговорност е изключително важно, за да се приемеш напълно. Фактът, че си човек, означава, че не можеш да се харесваш на всички и че имаш правото да проявяваш някои човешки реакции, които могат да не се харесат на другите: приеми се, без да се осъждаш или да се критикуваш. Следователно приемането е ключовият елемент за привеждане в действие на излекуването. Всъщност ще откриеш за голяма своя изненада, че колкото повече си признаваш правото да предаваш, отхвърляш, изоставяш, унижаваш, да бъдеш несправедлив, толкова по-малко ще го правиш! Изумително, нали? Ако следваш наставленията ми от известно време насам, няма да си учуден. В противен случай не искам от теб да ми вярваш или да ме разбираш, защото това понятие не може да бъде разбрано с ума. То трябва по-скоро да бъде експериментирано. Повтарям този голям духовен закон за любовта във всичките ми книги, ателиета и лекции, защото той трябва да бъде чут много пъти, преди да бъде усвоен. Давайки си правото да причиняваш на другите това, което се страхуваш да не преживееш самият ти, до степен, че да си създадеш маски, за да се защитаваш, ще ти бъде много по-лесно да признаеш правото на другите да постъпват по същия начин и понякога да имат поведения, които събуждат твоите травми. Да вземем за пример баща, който решава да лиши от наследство едната от дъщерите си, която напълно се е разбунтувала срещу него. Тя не е искала да учи и да стане „преуспял човек", както е очаквал той от нея, предвид на големия й талант. Тя може да възприеме това решение като предателство, изоставяне, отхвърляне, унижение или несправедливост. Всичко зависи от това какво има да оправя тя на Земята в този живот. Познавах една млада жена, която преживя подобен житейски опит и го почувства като предателство, защото никога не беше и помисляла, че баща й може да стигне дотам. Надяваше се по-скоро баща й да я приеме с нейните избори, като в крайна сметка допусне, че тя има правото да прави каквото пожелае с живота си. Единственото средство за нея е да излекува тази травма и да престане да привлича към себе си ситуации, в които преживява предателство с мъжете в своя живот и на първо място да осъзнае, че баща й също се е почувствал предаден от нея. Фактът, че дъщеря му не е отговорила на неговите очаквания, за него е форма на предателство. Той може да си каже, че след всичко, което е направил за нея, тя би трябвало да е признателна, да стане по-отговорна жена и да бъде неговата чест и гордост. Той също се е надявал един ден тя да се върне и да му каже, че е имал право и да му се извини. Това, което се случва между бащата и неговата дъщеря, ни показва, че този мъж е преживял същия вид предателство със собствената си майка и че и тя също го е изпитала с него. Като проверим това, което нашите родители са преживели като по-млади, забелязваме, че историята се повтаря от поколение на поколение и това ще продължи, докато не се осъществи истинска прошка. Това ни помага да проявяваме повече съчувствие и разбиране по отношение на нашите родители. Когато откриеш своите травми, силно ти препоръчвам да провериш с твоите родители дали са познали същите травми. Спомни си, че те може би няма да са преживели опитности, идентични с твоите, но че по-скоро са почувствали същите травми и са обвинявали родителите си за същите неща като теб. Този подход става лесен за осъществяване, когато престанем да се обвиняваме за поведенията, диктувани от нашите травми, и приемем, че това е част от това да сме човешки същества. Тогава се чувстваме много по-спокойни и уверени да разговаряме с нашите родители, без да се страхуваме да бъдем обвинени, а това ги кара и тях да се разкрият по-пълно - ако не се чувстват осъждани. Когато говориш с тях, ти ще им помогнеш да извършат техния процес на прошка с техните родители. Това ще им помогне също така да си дадат правото и те да бъдат човешки същества, да имат травми, които ги карат да реагират, и понякога да се държат по начин, който е обратното на това, което биха желали. Когато говориш с родителя, с когото си преживял травма, ти препоръчвам освен това да провериш с него дали и той не е преживял същата травма с теб. Ако например си жена и кажеш на майка ти, че си преживяла отхвърляне с нея от времето на твоето юношество, попитай я дали й се случвало да се почувства отхвърлена от теб. Това може да й помогне да се освободи от дълго сковавани и често несъзнателни емоции. Благодарение на теб майка ти може да ги осъзнае. След това би могла да я накараш да ти разкаже за това, което е преживяла със собствената си майка. (Този пример е адресиран и към мъжете и техните бащи.) За повече подробности по въпроса за истинската прошка ти препоръчвам да прочетеш другите ми книги, в които говоря за това. Припомням ти, че ако си идеализирал родителя, с когото си преживял травма, и особено ако си смятал този родител за светец, е напълно нормално да ти се струва трудно да си дадеш правото да си му се сърдил. Кажи си по-скоро, че ако този родител е имал вид на светец в твоите очи, вероятно това се е дължало на факта, че е страдал от травмата от несправедливост и е успявал да се контролира достатъчно, за да не показва това, което изпитна. Хората от типа мазохист също лесно могат да минат за светци поради голямата им отдаденост. Ето няколко средства, които ще ти покажат, че твоите травми наистина са на път да бъдат излекувани. • Твоята травма от ОТХВЪРЛЯНЕ е на път да бъде излекувана, когато започнеш все повече и повече да заемаш своето място, когато посмееш да се утвърждаваш. Освен тона, ако някой сякаш забравя, че съществуваш, ти можеш все пак да се чувстваш добре в кожата си. Случват ти се все по-малко ситуации, в които се страхуваш да не се паникьосаш. • Твоята травма от ИЗОСТАВЯНЕ е на път да бъде излекувана, когато започнеш да се чувстваш добре, дори и да си сам, и започнеш да търсиш по-малко внимание. Животът не е така драматичен. Имаш все по-голямо желание да започваш проекти и дори и другите да не те подкрепят, можеш да продължиш. Твоята травма от УНИЖЕНИЕ е на път да бъде излекувана, когато отделиш време да провериш твоите нужди, преди да кажеш „да" на другите. Поемаш много по-малко неща на раменете си и се чувстваш по-свободен. Преставаш да си създаваш граници. Способен си също така да изразяваш желанията си, без да чувстваш, че притесняваш някого или дори, че си досадник. Твоята травма от ПРЕДАТЕЛСТВО е на път да бъде излекувана, когато вече не преживяваш толкова много емоции в момента, когато някой или нещо провали плановете ти. По-лесно се отпускаш. Уточнявам, че да се отпуснеш, означава да престанеш да бъдеш зависим от резултатите, да престанеш да искаш всичко да става според твоето планиране. Вече не се стремиш да бъдеш център на привличането. Когато си много горд от себе си след някакъв подвиг, можеш да се чувстваш добре, дори и другите да не ти го признават. Твоята травма от НЕСПРАВЕДЛИВОСТ е на път да бъде излекувана, когато си позволиш да не си чак такъв перфекционист, да правиш грешки, без да преживяваш гняв или да се критикуваш. Даваш си правото да показваш своята чувствителност, да плачеш пред другите, без да губиш контрол и без страх от преценките на другите. Друго чудесно предимство на това да излекуваме травмите си е, че ставаме самостоятелни, вместо емоционално зависими. Емоционалната самостоятелност е способността да знаем какво искаме и да правим необходимите действия за неговото осъществяване; и когато имаме нужда от помощ, ние знаем как да я поискаме, без да очакваме непременно някой определен човек да го направи. Самостоятелният човек не казва: „Какво ще стане с мен, ако съм сам?", когато някой изчезне от живота му. Чувства мъка, но дълбоко в себе си знае, че може да оцелее сам. Надявам се откриването на твоите травми да ти донесе много съчувствие към теб самия и да ти помогне да постигнеш по-голям вътрешен покой, като преживяваш по-малко гняв, срам и ожесточение. Признавам, че никак не е лесно да се изправим срещу това, което ни причинява болка. Човешкото същество е измислило толкова много средства да подтиска болезнените си спомени, че е много примамливо да прибягваш до тези методи. За сметка на това, обаче, колкото повече подтискаме болезнените си спомени, толкова по-дълбоко в подсъзнанието се настаняват те. После един ден, когато вече нищо не можем да направим и достигнем границата си на контрол, тези спомени изплуват па повърхността и болката ни става още по-трудна за управляване. Като се изправяме лице в лице с тези травми и ги лекуваме, пялата енергия, която е служела за подтискане и прикриване на нашите болки, накрая е освободена и може да бъде използвана за много по-продуктивни цели, сиреч за да създаде живота ни такъв, какъвто го искаме и това като бъдем такива, каквито сме. Не забравяй, че всички ние сме на тази планета, за да си спомняме кои сме, че всички ние сме БОГ, преживявайки различни опитности в плана на земното. За жалост, по пътя сме го забравили - през всичките ни превъплъщения от началото на времената. За да си спомним кои сме, трябва да осъзнаем какви не сме. Ние не сме нашите травми, например. Всеки път, когато страдаме, ние смятаме, че сме това, което не сме. Когато изпитваш вина, защото току-що си отхвърлил някого или когато си бил несправедлив, например, ти си мислиш, че си отхвърлянето или несправедливостта. Ти не си опита, ти си БОГ, който преживява някакъв опит на една материална планета. Друг пример: когато тялото ти е болно, ти не си болестта, ти си човек, преживяващ опита на блокиране на енергия в някаква част от тялото ти и ние наричаме този опит болест. ЖИВОТЪТ Е ЧУДЕСЕН И СЪВЪРШЕН. Той е непрекъсната последователност от процеси, които ни водят към единственото основание за нашето съществуване, което е: ДА СИ СПОМЯМЕ, ЧЕ СМЕ БОГ. За да завърша тази книга, държа да ти покажа положителните аспекти, силите в нас, които са свързани с различните видове характер. Тези сили постоянно са тук, скрити във всеки един от нас. Но както споменах преди, те често са пренебрегвани или зле използвани поради важното място, давано на нашите маски; и всичкото това е, за да избегнем да видим или да почувстваме нашите травми. Щом веднъж травмите бъдат излекувани, сиреч когато сме такива, каквито сме, без страх, ето какво е възможно да изскочи иззад маските и травмите: Зад БЯГАЩИЯ (травма от отхвърляне) се крие човек, способен да свърши много неща, надарен с голяма работоспособност... • Човек, който може да се оправя в различни положения, притежаващ способност за творчество, за изобретяване, за въображение; • Особено силна способност да работи сам; • Ефикасен и мисли за безброй много подробности; • Способен да реагира; в състояние да направи каквото трябва в случай на спешност; • Няма нужда от другите на всяка цена. Може много добре да се отдръпне и да бъде щастлив сам. Зад ЗАВИСИМИЯ (травма от изоставяне) се крие умел човек, който много добре умее да изразява желанията си... • Знае какво иска. Упорит, последователен в своите желания; • Не се отпуска, когато е решен да получи нещо; • Дарба на артист. Знае да улавя вниманието на другите; • Естествено весел, забавен и социален - отражение на радостта от живота; • Способност да помага на другите, защото се интересува от тях и знае те как се чувстват; • Способност да използва психическите дарби съзнателно, когато страховете са овладени; • Често притежава артистични дарби; • Макар и общителен, се нуждае от моменти на самота, за да почувства себе си. Зад МАЗОХИСТА (травма от унижение) се крие смел човек, обичащ приключенията, притежаващ големи способности в много области и между другото... • Познава нуждите си и ги зачита; • Чувствителен към нуждите на другите, способен също така да зачита свободата на всеки един; • Добър посредник, помирител. Способен да спре драматизирането; • Весел, обича удоволствията и кара другите да се чувстват добре; • По природа е щедър, услужлив, алтруист; • Талант на организатор. Умее да признава талантите си; • Чувствен, умее да си достави удоволствие в любовта; • Надарен с голямо достойнство, показва своята гордост. Зад КОНТРОЛИРАЩИЯ (травма от предателство) обикновено се крие човек, притежаващ качества на началник... • Със своята сила е способен да внася спокойствие и покровителство; • Много талантлив. Общителен и добър артист; • Притежава таланта да говори пред публика; • Способност да улавя и да оценява талантите на всеки един, като помага на хората да станат по-уверени в себе си; • Способност да предоставя пълномощия, което помага на другите да се оценят; • Бързо разбира как се чувстват другите и умее да разведри обстановката, като ги накара да се смеят; • Способен да премине с голяма скорост от един елемент към друг и да ръководи няколко неща едновременно; • Бързо взема решения. Намира каквото му е нужно и се заобикаля с хора, от които има нужда, за да премине към действие; • Способен на големи успехи на много равнища; • Доверява се на Вселената и на вътрешната си сила. Способен напълно да се отпусне. Зад СКОВАНИЯ (травма от несправедливост) се крие творческа личност, която притежава много енергия, това е човек, надарен с огромна работоспособност... • Подреден и отличен, когато трябва да се направи нещо, изискващо прецизност; • Отговорен, много надарен да се занимава и да се грижи за подробностите; • Способност да опростява, да обяснява ясно, за да преподава; • Много чувствителен, знае какво чувстват другите, като проверява собствените си чувства; • Знае какво трябва да знае в необходимия момент; • Намира точния човек, който да свърши някаква специфична работа, както и точното и прецизно нещо, което да каже; • Ентусиаст, жив и динамичен; • Няма нужда от другите, за да се чувства добре; • Също като бягащия, в случай на нужда знае какво да направи и го прави сам; • Успява да се изправи лице в лице с трудните положения. Както си могъл да установиш, някои сили се намират в повече от една травма и ефектът от това е, че прави тези травми десеторно по-силни. Следователно те се превръщат в необикновени средства за успех, за да дадат израз на това, което искаш. Като признаеш неповторимата личност, която си ти, не можеш да пропуснеш да изразиш един извор на енергизиращо вдъхновение. Повтарям, че създаването на нашите маски изразява най-голямото предателство между тях - предателството, че са забравили, че ние сме БОГ. Ето защо акростихът на петте травми дава думата ПРЕДАДЕН (на френски език, вж. бел. 1). Завършвам тази книга, като ти поднасям една поема от шведския поет Халмар Съодерберг. Изтегляне 480.84 Kb. Сподели с приятели:
|