Слушай Своето Тяло, които участваха в моите изследвания и ми предоставиха много от елементите в тази книга
Изтегляне 480.84 Kb.
|
Тези травми и тези маски ще бъдат обяснени в подробности в следващите глави. Важността на маската е в зависимост от степента на травмата. Маската представлява тип личност със свойствения за нея характер, тъй като са развити множество убеждения и те ще влияят на вътрешното състояние и на поведенията на човека. Колкото по-тежка е травмата, толкова по-често ще страдаш, което ще ти наложи по-често да носиш маската си. Ние носим дадена маска, само когато искаме да се предпазим. Например в случая, когато даден човек изпитва чувство за несправедливост в резултат на някакво събитие или когато преценява себе си като несправедлив или когато се страхува, че другите ще го преценят като несправедлив, той носи маската си на скованост, сиреч придобива поведението на скован и непоколебим човек. Ето един образ, за да илюстрираме по-добре начина, по който травмата и съответната маска са свързани. Вътрешната травма може да се сравни с физическа рана, която носиш на ръката си от дълго време, която не забелязваш и си занемарил грижите за нея. По-скоро си предпочел да я вържеш с превръзка, за да не я забелязваш. Тази превръзка съответства на маската. Повярвал си, че по този начин можеш да се правиш, че не си наранен. Смяташ ли, че действително това е решението? Разбира се, че не! Ние всички го знаем, но що се отнася до егото, то не го знае. Това е един от начините му да ни погажда номера. Да се върнем на този пример с раната на ръката. Да речем, че това порязване ти причинява силна болка всеки път, когато някой докосне ръката ти, дори и да е защитена от превръзката. Когато някой те хване за ръката от обич и ти започнеш да викаш: „Ох! Причиняваш ми болка!", можеш да си представиш изненадата на другия. Дали той наистина е искал да ти причини болка? Не, защото ако ти страдаш, когато някой пипне ръката ти, то е, защото си решил да не се погрижиш за раната си. Другият не е отговорен за твоята болка. Така е с всички рани и травми. Много са случаите, когато се чувстваме отхвърлени, изоставени, предадени, унижени или с нас се отнасят несправедливо. Всъщност всеки път, когато се чувстваме наранени, това е нашето его, на което му харесва да вярва, че някой друг трябва да бъде наказан. Това означава, че търсим да намерим някой виновен. Понякога решаваме, че ние сме този виновен, а в действителност това не е по-вярно, отколкото когато обвиняваме някого другиго. Нали знаеш, в живота няма виновни хора - само страдащи. Сега зная, че колкото повече обвиняваме (себе си или другите), толкова повече една и съща опитност се повтаря. Обвинението служи само да направим някого нещастен. Но когато гледаме със съчувствие частта от човека, която страда, събитията, ситуациите и хората започват да се променят. Маските, които създаваме, за да се предпазим, са видими в морфологията на даден човек, в неговия външен вид. Често ме питат дали е възможно да се определят травмите при малките деца. Лично аз се забавлявам, като гледам седемте си внука, които сега, когато пиша тези редове, са на възраст от седем месеца до девет години. При повечето от тях вече мога да започна да виждам техните травми във физическия им вид. Травмите, които по-лесно се виждат на тази възраст, са белег за по-силна травма. Обаче при две от трите ми деца можех да наблюдавам как телата им на възрастни показват травми, различни от тези, които виждах, когато бяха деца или юноши. Тялото е толкова интелигентно, че винаги намира начин да ни накара да разберем какво имаме да оправяме. В действителност нашият вътрешен БОГ го използва, за да ни говори. В следващите глави ще откриеш как да разпознаваш своите маски и маските на другите. В последната глава говоря за новите поведения, които трябва да усвоиш, за да успееш да излекуваш тези травми, на които не си обръщал внимание досега, и по този начин да престанеш да страдаш. Така преобразяването на маските, които прикриват тези травми, става естествено. Освен това е важно да не се залавяш за думите, използвани за изразяване на травмите или на маските. Някой може да е бил отхвърлен и да страда от несправедливост; друг може да е бил предаден и да преживява това като отхвърляне; трети може да е бил изоставен и да се чувства унижен и т.н. Когато прочетеш описанието на всяка травма и нейните характеристики, ще ти стане по-ясно. Петте описани в тази книга явления могат да приличат на явленията, описани в други изследвания. Всяко изследване е различно и това, което четеш в момента, няма намерение да отменя или да замества направените в миналото. Една от тези теории, създадена от Жерар Хюйманс преди повече от сто години, и днес все още е популярна. В нея намираме следните осем характерологични типа: страстният, холеричният, нервният, сантименталният, сангвиничният, флегматичният, апатичният и аморфният. Когато той използва думата страстен, за да опише даден тип личност, това не пречи на останалите типове да преживеят опита на страстта в техния живот. Всяка дума, използвана за описване на типовете, е необходима, за да опише доминантния характер на дадена личност. Така че повтарям - не бива да се залавяш за буквалното значение на думите. Възможно е докато четеш описанието на поведението и положението на маската на всяка травма, да познаеш себе си във всяка една от тях. Всъщност обаче се случва много рядко един човек да има и петте травми. Ето защо е важно добре да запомниш описанието на физическото тяло, защото то отразява вярно това, което се случва вътре в теб. Много по-трудно е да се разпознаеш чрез емоционалния и умствения план. Спомни си, че нашето его не иска да бъдат разкрити всичките ни убеждения, защото именно с тези убеждения ние го храним и то оцелява. Няма да обяснявам повече егото в тази книга, защото говоря за него подробно в моите книги Слушай своето тяло - твоят най-голям приятел на Земята и Слушай твоето тяло, още. Възможно е да реагираш и да изпиташ някои съпротиви, осъзнавайки, че хората, страдащи от такава травма, реагират срещу определен роднина. Преди да стигна до това заключение, първо проверих при хиляди хора дали случаят е точно такъв и отговорът беше положителен. Повтарям тук това, което казвам във всяко ателие, което ръководя: родителят, с когото имаш чувството, че се разбираш най-добре, когато си бил юноша, е този, с когото имаш да оправяш най-много неща. Напълно нормално е да ти е трудно да приемеш, че се сърдиш на родителя, когото обичаш най-много. Първата реакция на тази констатация обикновено е отричането, следва гняв и едва след това човек е готов да се изправи лице в лице с действителността: това е началото на оздравяването. Описанието на поведението и на положенията, свързани с различните травми, може да ти се стори отрицателно. Следователно, разпознавайки една от твоите травми, е възможно да реагираш срещу описанието на маската, която си създал, за да избегнеш страданието. Тази съпротива е съвсем нормална и човешка. Дай си време. Спомни си, че също като при хората около теб, когато маската ти е тази, която те кара да постъпваш по определен начин, ти не си такъв, какъвто си. Не е ли успокоително да знаеш, че когато дадено поведение те дразни или не ти харесва у другите, това показва, че тези хора са си сложили маските, за да избягнат страданието? Като си припомняш постоянно това, ще бъдеш по-толерантен и ще ти бъде по-лесно да ги гледаш с любов. Да вземем за пример юноша, който се държи „твърдо". Когато откриеш, че той се държи така, за да прикрие своята уязвимост и страха си, твоята връзка с него става различна, защото знаеш, че той не е нито жесток, нито опасен. Запазваш спокойствие и дори можеш да забележиш качествата му, вместо да се страхуваш и да виждаш само недостатъците му. Окуражително е да знаеш, че дори и да си се родил с травми, които трябва да лекуваш и които редовно се подновяват от реакциите ти спрямо хората и обстоятелствата около теб, маските, които си създал, не са постоянни. Прилагайки на практика методите за лечение, препоръчани в последната глава, ще видиш как твоите маски постепенно ще се смалят и в резултат на това поведението ти ще се преобрази, а е възможно дори и тялото ти да се промени. Все пак може да минат няколко години, преди да установиш резултатите във физическото си тяло, защото то се преобразява винаги много по-бавно, поради осезаемата материя, от която е съставено. Нашите по-деликатни тела (емоционалното и умственото) отнемат по-малко време, за да се преобразят в резултат на решение, взето в дълбочина и с любов. Например много е лесно да желаеш (емоционално) и да си представяш (умствено), че посещаваш някаква друга страна. Решението да направиш това пътуване може да се вземе за няколко минути. За сметка на това обаче, преди да си планирал всичко, да си го организирал, да си спестил необходимите пари и т.н., конкретизирането на това намерение във физическия свят ще отнеме повече време. Един добър начин да провериш своите физически преобразования е да си правиш снимки всяка година. Обърни внимание на това да снимаш в едър план всички части на тялото си, за да можеш хубаво да виждаш детайлите. Вярно е, че някои хора се променят много по-бързо от други, също както някои хора могат да успеят да конкретизират своето пътуване по-бързо от други. Важното е постоянно да продължаваш да работиш върху вътрешното си преобразяване, защото това е, което ще направи от теб по-щастлив от живота човек. Докато четеш следващите пет глави, ти препоръчвам да отбелязваш всичко, което ти се струва, че отговаря на теб, а после да препрочетеш главата или главите, които описват най-добре твоето положение и най-вече физическия ти вид. Изтегляне 480.84 Kb. Сподели с приятели:
|