Снахи и свекърви Регине Шнайдер, Клеменс фон Лук

Изпратена от Надя Р. на www.spiralata.net
8
завинаги. И то не само в Германия, но и в много други страни. „Колкото бели врани, толкова добри свекърви" - казва една югославска поговорка. От Монголия идва друга:
„Добре е, когато свекърът и свекървата са далече, а водата и горивото близо." И един малко груб пример от Абисиния:
„Свекървата, която се грижи за всичко, заслужава една трета от ударите,
предназначени за жената."
Навсякъде по света се е установила представата за грозния „домашен дракон" или, казано по- съвременно, за постоянния „смутител на домашното спокойствие". В
момент на дълбоко самопрозрение великият, макар и дребен на ръст Наполеон е казал:
„Донесох на света много нещастия,
но поне не съм бил свекърва."
Днес, смятат много хора, подобни зли и глобални приказки би трябвало постепенно да отмрат.
Все пак живеем във време, когато влиянието на свекървата може да се прецени едва ли не само по телефонната й сметка. За постоянна намеса в живота на „децата" като че ли не остава много място.
Кой възрастен син, коя снаха позволяват на старите поколения да им предписват как да живеят?
Съвсем естествено е, че през изминалите години имаше някои опити веднъж завинаги да се

приключи с привидния кошмар „свекърва" и да бъде провъзгласена нова ера на взаимно разбирателство. „Моята свекърва е най-добрата ми приятелка" - гърмяха булевардните вестници.
Ако се вгледаме по-внимателно обаче, ще открием, че истински промени не са настъпили. И
нашите модерни, просветени времена не можаха да разклатят сериозно образа на „злата свекърва".
Дори напротив, шегите за вечно мърморещите, властни и преди всичко нагли свекърви продължават да се разпространяват и могат да се намерят във всяка страница с вицове.
Може би причината е и тази, че темата за свекървата е почти изцяло загърбена в модерните немски изследвания на семейството. Това оставя голямо пространство за спекулации. Американката
Луси Роуз Фишър е една от малкото западни социоложки, които са се занимавали подробно и сериозно с отношенията между снахи и свекърви. За да направи достоверни сравнения, тя е разпитала майки, дъщери и свекърви за субективните им усещания за намеса.
Дъщерите трябвало да дадат данни за това колко пъти майките и свекървите им са се явявали неканени на гости. И обратно, майките и свекървите трябвало да отговорят колко често се обаждат на младата двойка по телефона или наминават да видят „децата". Оттук произлизат големи разлики: и днешните снахи често възприемат

съветите на свекървите си като намеса, докато съветите на собствената майка много по-рядко се определят като намеса в личния живот (вж. графиката).
Майки
Свекърви
Дъщерите (снахите) се чувстват по- 17,9%
13%
малко застрашени от намеса,
отколкото си мислят майките (свекър- вите)
Преценката за намеса съвпада
67,8%
26,1 %
Дъщерите (снахите) се чувстват 14,3%
60,9%
застрашени от намеса по-силно,
отколкото си мислят майките (свекъ- рвите)
Общо:
100%
100%

Из: „Linked lives", Луси Роуз Фишър, Ню Йорк, 1986
Образът на новата, недосаждаща и единствено дружелюбна и старателна свекърва все още се разминава с реалните условия. Участниците го знаят или поне го усещат:
„Всяка свекърва се старае да не бъде такава" - казва мюнхенският автор Ернст Хаймеран, обяснявайки по този начин типичното за времето поведение да се отбягва проблемът. Тя иска да бъде само приятелка и майка, без да претендира за омразната намеса в чуждия живот.
Изпратена от Надя Р. на www.spiralata.net
9
Колкото и прашно да ви се струва клишето: май наистина има нещо вярно,
че свекървите са със зли очи. Наистина ли скромното й посещение може да предизвика семейна природна катастрофа?
Наистина ли е толкова по-непоносима, колкото повече желае най-доброто за милия си син!
Вероятно емпиричната истина, що се отнася до въздействието на „мъжката майка" върху модерния брак или подобното на брак съжителство, е някъде по средата.
Ясно е едно: двете крайности,
както въплъщението на изначалното зло, така и омаловажаването й като
„приятелка и безкористна консултантка", със сигурност минават покрай действителния конфликт. И
още по-лошо, те засилват поляризацията между добро и зло, между най-добра приятелка и жестока

конкурентка за благоволението на мъжа.
Време е да добием реална представа за жената, която може да затормози истинското партньорство между мъжа и жената. В нередки случаи, както показват резултатите от най-новото изследване на „Форса", в почти 12 процента от разводите в Германия,
възрастните родители са причина за раздялата.
„Връзката с майката, която трудна се поддава на дефиниране - твърди хамбургският психолог
Михаел Тил, след като е водил многобройни терапевтични разговори, - е една от най-сигурните ипотеки, които мъжът внася в партньорството." Психолозите единодушно подчертават непроменено същественото значение на тясната връзка между майката и сина за развитието на партньорството му,
макар че по правило участниците в него се стараят да си изградят разумно,
еманципирано общуване.
Тази ипотека, когато свекървата тайничко се промъква под току-що приготвената завивка, е на първо място тегоба за снахата. Защото, който вярва, че модерните свекърви си имат по-добри занимания,
отколкото да съперничат на снахите си за благоволението на любимия си син, много се лъже. И днес,
както и в предишните поколения, е валидно следното: съперница на

съпругата е не толкова по- младата, по-красивата, потенциалната наследница, а предшественицата,
майката. Едип е актуален както и преди 2 000 години.

Изтегляне 0.62 Mb.

Сподели с приятели: