Съобщение на комисията до европейския парламент и до съвета стратегия за разширяване и основни предизвикателства през периода 2011—2012 г

2.Основни предизвикателства

Укрепването на правовата държава бе определено като продължаващо голямо предизвикателство и е от решаващо значение за напредъка на страните по пътя към членство в ЕС. През последните години на този въпрос се отделя по-голямо внимание на всички етапи от процеса на присъединяване в съответствие с подновения консенсус за разширяването.

Акцентът върху правовата държава намери израз в подробното разглеждане на тази тема по време на водените с Хърватия преговори за присъединяване, особено във връзка с преговорните глави „Съдебна власт и основни права“ и „Правосъдие, свобода и сигурност“. Значимостта на въпросите, свързани с правовата държава, в основните приоритети, посочени като условия за започване на преговорите за присъединяване с Албания и Черна гора, е друг пример за приоритетното значение, което се отдава на тази област още преди започването на самите преговори.

Опитът, натрупан по време на преговорите за присъединяване с Хърватия, ще бъде използван при текущите и бъдещите преговори с други държави. За тази цел Комисията ще предложи нов подход към въпросите, свързани със съдебната власт и основните права и с правосъдието и вътрешните работи. Тези въпроси следва да се разглеждат на ранен етап от процеса на присъединяване, а съответните глави да се отварят въз основа на планове за действие, тъй като при тях е необходимо да бъдат постигнати убедителни резултати. Комисията ще докладва редовно, на всички етапи от процеса, за постигнатия в тези сфери напредък, като прави съпоставка със заложени в плановете за действие цели, и, при необходимост, ще определя нужните корективни мерки. Средствата по ИПП ще бъдат използвани за подпомагането на този процес.

В контекста на предприсъединителния процес Комисията насърчава страните да създадат независима и ефективна съдебна власт и да отстранят съществуващите недостатъци. В тази връзка Хърватия подобри системата си за назначаване на съдии, Сърбия предприе преглед на процедурата за преназначаване на съдии и прокурори, а Черна гора започна преразглеждане на основни конституционни и правни разпоредби относно съдебната власт. Косово приключи процеса на проверка на съдиите и прокурорите.

Борбата с корупцията е сред основните предизвикателства за правовата държава в повечето страни, обхванати от процеса на разширяване. Корупцията продължава да бъде сериозен проблем, който засяга не само всекидневието на гражданите в сфери от жизненоважно значение като здравеопазването и образованието, но и се отразява отрицателно на инвестициите и стопанската дейност и нанася щети на националния бюджет, особено по отношение на обществените поръчки и приватизацията. През последните години Комисията изостри вниманието си към борбата с корупцията в страните, обхванати от разширяването.

Значителният опит, придобит от работата със страните, обхванати от процеса на разширяване, допринесе за разработването на собствен подход на ЕС за борба с корупцията във всички вътрешни и външни области на политиката⁴. В момента Комисията работи по създаването на механизъм за мониторинг на корупцията за държавите-членки, но тя ще продължи да дава голям приоритет на мониторинга на политиките за борба с корупцията в страните, обхванати от разширяването, още от началните етапи на подготовката за присъединяване, като акцентът бъде поставен върху резултатите и устойчивостта. Освен това Комисията ще насърчава тясното координиране между международните донори, за да се осигури оптимално използване на ресурсите.

През изминалата година Комисията активизира диалога си по теми, свързани с правовата държава, със страните от Западните Балкани. Целта е да се подобри подготовката на по-ранните етапи от предприсъединителния процес благодарение на подробен анализ на сферата на правосъдието и вътрешните работи. За тази цел в повечето от страните, обхванати от процеса на разширяване, бяха организирани експертни мисии. Комисията засили сътрудничеството и обмена на информация със съответните агенции на ЕС, сред които Европол, Frontex, Евроюст и Европейския център за мониторинг на наркотиците и наркоманиите, както и с регионални инициативи, Съвета на Европа и други международни организации. Там, където бе целесъобразно, бяха използвани целеви показатели още на ранните етапи от процеса. Стартиран бе структуриран диалог относно правосъдието с Босна и Херцеговина и Комисията предлага подобен диалог относно принципа на правовата държава да бъде установен и с Косово, като целта е да се преодолеят предизвикателствата в тази сфера и да се окаже подкрепа за съдебната реформа.

Реформата на публичната администрация, целяща по-голяма прозрачност, отчетност и ефективност, които са от първостепенно значение за демокрацията и правовата държава, продължава да бъде основен приоритет в контекста на политическите критерии в повечето страни, обхванати от процеса на разширяване. Въвеждането на подходящи административни процедури, включително по отношение на човешките ресурси и публичното финансово управление, е от решаващо значение за прилагането на достиженията на правото на ЕС. Необходимо е страните да положат по-големи усилия за подобряване на публичната си администрация, като се ръководят от всеобхватни национални стратегии.

В някои страни, обхванати от процеса на разширяване, нарастват случаите, при които разделението между управляващите партии и държавата не се спазва в достатъчна степен. Подобни практики представляват заплаха за прилагането на принципа на правовата държава и функционирането на демокрацията.

Свободата на словото е основно право, което е гарантирано от международното право и представлява неразделна част от функционирането на една плуралистична демокрация. За процеса на присъединяване осигуряването на тази свобода е основен елемент от политическите критерии за членство, определени в Копенхаген.

Медийната среда в страните, обхванати от процеса на разширяване, като цяло е плуралистична. Въпреки това в редица държави напоследък бяха наблюдавани отрицателни развития в тази сфера, което буди сериозно безпокойство. Комисията се спира подробно на свободата на словото в придружаващите доклади, в които е разгледана ситуацията във всяка страна.

Предизвикателствата пред свободата на словото и медиите са свързани с: политическо вмешателство, което понякога се проявява и чрез правната система; икономически натиск; прибягване към престъпни деяния и корупция с цел упражняване на влияние върху медиите; и недостатъчна закрила на журналистите срещу тормоз и дори насилие. Предизвикателствата от икономически характер се отнасят до липсата на прозрачност и концентрирането на собствеността, отсъствието на лоялна конкуренция и липсата на независимост на пазарните регулаторни органи. В редица страни, обхванати от процеса на разширяване, цялостното прилагане на медийното законодателство е незадоволително. Все още не са разкрити множество случаи на нападения срещу журналисти, включително убийства, няколко години след извършването им. Правната рамка в Турция все още не осигурява в достатъчна степен зачитането на свободата на словото. Големият брой съдебни дела и разследвания срещу журналисти и неправомерният натиск, упражняван върху медиите, будят сериозно безпокойство.

Всичко това значително ограничава медиите при изразяването на гледни точки, които критикуват управлението, и обезсърчава разследващата журналистика. Медиите и журналистите често са принудени да прибягват до самоцензура.

От основно значение е страните, обхванати от процеса на разширяване, да гарантират наличието на открита и плуралистична медийна среда, чрез която ще се изгради култура на критична и независима журналистика. Необходимо е обществените радио- и телевизионни оператори да подобрят икономическото си положение и да увеличат автономията си, за да могат да изпълняват своята роля. Едновременно с това медийната професия следва да се саморегулира въз основа на изчерпателни етични кодекси и професионални стандарти.

През май 2011 г. Комисията организира конференция, посветена на свободата на словото, в която участваха медии и представители на гражданското общество от Западните Балкани и Турция. Целта на конференцията бе да се отиде по-далеч от официалните събеседници от управлението и да се достигнат тези, които са пряко засегнати, за да бъдат изслушани техните гледни точки и опит. Заключенията от конференцията ще продължат да се използват в работата на Комисията в тази сфера.

Комисията ще следи отблизо развитията в рамките на съществуващите споразумения и структурирани диалози със страните, обхванати от процеса на разширяване. Тя ще включи в по-голяма степен тези въпроси в преговорите за присъединяване, особено в главата за съдебната власт и основните права. Комисията ще определи приоритети и ще насърчи усилията на правителствата за установяването на европейски стандарти по отношение на свободата на словото. За тази цел ще бъде засилено сътрудничеството със съответните партньорски държави и международни организации, по-специално със Съвета на Европа и Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа. Диалогът с журналисти и техните асоциации ще бъде доразвит.

Регионалното сътрудничество и добросъседските отношения са основни елементи на Процеса на стабилизиране и асоцииране и затова Комисията отблизо следи развитията в тези сфери на всички етапи от процеса на присъединяване. Регионалното сътрудничество подкрепя и насърчава помирението в регион, който преживя тежки конфликти в близкото минало. Регионалното сътрудничество и търговия могат да донесат допълнителни икономически ползи за региона. Освен това регионалното сътрудничество е неразделна част от процеса на интеграция в ЕС, за която често е необходимо да се предприемат регионални подходи и мерки.

През последното десетилетие бе постигнат значителен напредък в това отношение, като през изминалата година бяха предприети още важни стъпки. Посещенията на ръководители от региона, по-специално от Сърбия и Хърватия, в съседни държави и изявленията, направени във връзка с конфликтите от 90-те години, допринесоха в голяма степен за помирението в региона. Очаква се процесът от Сараево относно завръщането на бежанците, в който участват Сърбия, Хърватия, Босна и Херцеговина и Черна гора, да приключи успешно в идните дни. Инициативите на неправителствени организации и гражданското общество, като Младежката инициатива за човешки права, Комисията за истина и помирение (RECOM) и инициативата Игман, играят важна роля за укрепване на помирението между гражданите на региона, а не само между правителствата.

Сътрудничеството в конкретни сектори функционира добре и бележи напредък, включително по отношение на Енергийната общност, Общоевропейското авиационно пространство и съвместното обучение в Регионалното училище за публична администрация (ReSPA), което понастоящем е вече напълно действащо. През декември 2010 г. Комисията предложи стратегия за насърчаване на развитието на региона на река Дунав, която впоследствие бе одобрена от държавите-членки⁵. Регионалната търговия, осъществявана в рамките на Централноевропейското споразумение за свободна търговия (ЦЕФТА), нараства и в споразумението бяха включени области като политиката на конкуренция, по-нататъшното премахване на тарифните пречки и либерализирането на услугите. Съветът за регионално сътрудничество (СРС) стартира изпълнението на тригодишната си стратегия и работна програма, предвиждащи действия, които са насочени в по-голяма степен към постигането на резултати.

Едновременно с това все още съществуват въпроси, произтичащи от минали конфликти, и други нерешени двустранни въпроси, които продължават да бъдат основно предизвикателство пред стабилността на Западните Балкани и се отразяват на регионалното сътрудничество, отношенията между страните, тяхното вътрешно функциониране и процеса на реформи. Трябва спешно да се предприемат действия по въпросите, които все още не са решени. С уреждането им ще бъде отстранено сериозно препятствие по пътя на Западните Балкани към ЕС.

По-специално, споровете по междуетнически въпроси или въпроси, свързани със статута, в Босна и Херцеговина и Косово продължават да пречат на нормалното функциониране на институциите, спират процеса на реформи и европейската програма и понякога могат да имат по-мащабни регионални последици. Комисията е на мнение, че следването на пътя за членство в ЕС е най-добрият начин държавите да решат тези проблеми. Неотдавнашните развития, и по-специално напредъкът в улеснения от ЕС диалог между Белград и Прищина, са от основно значение в този контекст. Отбелязаната през август десета годишнина от подписването на Охридското рамково споразумение напомня, че трудните етнически въпроси могат да бъдат успешно решени чрез диалог и компромис.

Наскоро бяха отчетени положителни резултати при преодоляване на проблемите, които са свързани с приобщаващия характер на регионалните инициативи и се дължат на различни гледни точки за статута на Косово, но е необходимо да се направи повече. В рамките на диалога между Белград и Прищина бе постигнато споразумение Сърбия да приеме митническите печати на Косово, което следва да даде възможност за възстановяване на търговията в рамките на ЦЕФТА. Преди това бе възстановено провеждането на заседания на ЦЕФТА и СРС с участието на всички заинтересовани страни и бе подписана Пан-евро-средиземноморската конвенция относно преференциалните права за произход. Различията относно статута на Косово обаче продължиха да пречат на финализирането и подписването на Договора за транспортна общност и прилагането на автономните търговски мерки спрямо Косово и други партньори от Западните Балкани. Тези различия все още възпрепятстват развитието на договорни отношения между ЕС и Косово.

Все още предстои да бъде намерено всеобхватно решение на въпросите, свързани с регионалното сътрудничество, в контекста на диалога между Белград и Прищина. Комисията приканва всички участващи страни да потърсят практически и прагматични решения, за да се гарантира приобщаващият характер на регионалното сътрудничество, без оглед на различните им позиции по въпроса за статута на Косово. Постигнатият през изминалата година напредък показва, че това е възможно.

Завършването на процеса по раздаване на правосъдие за престъпления, извършени по време на войните в бивша Югославия, е от основно значение за постигането на трайно помирение. Пълното сътрудничество с МНТБЮ продължава да бъде основно условие в процеса на присъединяване за Западните Балкани. Неотдавнашното арестуване и предаване на МНТБЮ в Хага на последните двама обвиняеми бе значителна стъпка в тази посока. Също така Комисията призовава съответните правителства да полагат по-енергични усилия за надлежното водене на националните съдебни дела за военни престъпления.

Комисията приема много сериозно доклада, приет от Парламентарната асамблея на Съвета на Европа през януари (доклада Marty), относно престъпления, за които се твърди, че са били извършени по време на конфликта в Косово и след него, включително насилствено изваждане на човешки органи. Тя напълно подкрепя воденото от EULEX разследване, подчертава важността на защитата на свидетелите в този контекст и приветства създаването на работна група на EULEX в Брюксел и сътрудничеството на съответните правителства с нея.

Като цяло е важно правителствата и организациите на гражданското общество в региона да положат по-големи усилия, за да обяснят на гражданите, че помирението е неразделна част от европейското им бъдеще и че правосъдието във връзка с военните престъпления е задължителен елемент на този процес. Политическите лидери следва да избягват изявления и действия, които биха могли да поставят под въпрос тези важни принципи.

Що се отнася до нерешените двустранни въпроси, необходимо е тези въпроси да бъдат уредени от засегнатите страни възможно най-рано в процеса на разширяване, като се действа решително и в дух на добросъседство и се вземат под внимание цялостните интереси на ЕС. Комисията призовава засегнатите страни да положат всички необходими усилия за решаване на неуредените спорове относно границите в съответствие с установените принципи и средства, включително да предадат съответния случай на Международния съд, ако това е целесъобразно. Двустранните въпроси не трябва да пречат на процеса на присъединяване. Комисията е готова да способства за даването на необходимия политически тласък за търсенето на решения и да подкрепя свързаните с това инициативи.

Сключеното между Словения и Хърватия споразумение за арбитраж за границата, което трябва да започне да се прилага по-късно тази година, подготвя почвата за уреждането на двустранните въпроси. Комисията настойчиво приканва страните по спора за наименованието на бившата югославска република Македония да приложат същия конструктивен подход в текущите преговори под егидата на ООН.

2.4. Постигане на устойчиво икономическо възстановяване и приемане на стратегията „Европа 2020“

Всички страни, обхванати от процеса на разширяване, започнаха да се възстановяват икономически, въпреки че темпото е различно: Турция излезе от кризата с по-силна икономика и растежът ѝ продължава да бъде впечатляващ, но има все по-ясно изразени признаци на прегряване. Икономиките от Западните Балкани също започват да се възстановяват, въпреки че ще мине известно време, преди да се върнат на нивото отпреди кризата. Икономиката на Исландия продължава да се възстановява от тежките икономически сътресения, които претърпя по време на кризата.

И все пак, страните, обхванати от процеса на разширяване, са изправени пред сериозни социално-икономически предизвикателства. Безработицата продължава да бъде висока и да нараства в повечето страни. Безработицата в Косово, Босна и Херцеговина и бившата югославска република Македония е най-високата в Европа. Относителният дял на икономически активните лица е малък, особено сред жените и младите хора, а неофициалната трудова заетост продължава да бъде предизвикателство. В износа на Западните Балкани, който допринася за възстановяването, продължават да преобладават стоките с ниска добавена стойност, включително стоки, при които има колебания в цената и които са изложени на силна конкуренция от бързо развиващите се пазари.

Повечето страни, обхванати от процеса на разширяване, продължиха да водят като цяло предпазливи макроикономически политики. Фискалната консолидация и реформата на пазарите на труда все още са най-спешният краткосрочен приоритет, което показва, че предизвикателствата са доста сходни с тези, пред които са изправени държавите-членки на ЕС понастоящем. Необходимо е да се извършат още структурни реформи, за да се насърчи конкурентоспособността и да се подобри инвестиционният климат, като по този начин ще се привлекат преки чуждестранни инвестиции, ще се допринесе за създаването на работни места и ще се постигне устойчив растеж. Подобряването на капацитета на публичната администрация и укрепването на правовата държава, включително чрез реформиране на съдебната власт и борба с широкоразпространената корупция, представляват важни предизвикателства, пред които са изправени Западните Балкани. Напредъкът в тези сфери ще се отрази благоприятно и на бизнес средата. Публичните услуги, насочени към предприятията, и инвестициите в инфраструктурата все още са недостатъчни.

Реформата на пазара на труда, включваща преглед на системите плащане-полза, данъчни въпроси и преразглеждане на образователните системи, следва да допринесе за отстраняването на сериозна структурна слабост на Западните Балкани и пречка за постигането на по-голям, устойчив и приобщаващ растеж.

Приемане на целите на стратегията „Европа 2020“

„Европа 2020“ е стратегията на ЕС за растеж за текущото десетилетие, чиято цел е Съюзът да стане интелигентна, устойчива и приобщаваща икономика в един променящ се свят. Страните, обхванати от процеса на разширяване, се насърчават да се присъединят към стратегията и да участват в свързаните с нея водещи инициативи⁶. Това осигурява ценна опорна точка за извършването на реформите.

Целите на „Европа 2020“ намират отражение в диалога относно икономическата политика и трудовата заетост и социалните политики, които Комисията води със страните, обхванати от процеса на разширяване. Комисията съобрази програмирането на финансовата помощ с целите на стратегията, особено във връзка със социално-икономическото развитие. Тези цели се вземат предвид и при сътрудничеството на Комисията с международните финансови институции.

Продължаващата криза с дълга в Европа подчерта колко важни са стабилните публични финанси и затова Комисията споделя някои от механизмите си за партньорска проверка със страните кандидатки и потенциални кандидатки. Осъществяваният от ЕС многостранен фискален надзор е важно средство за постигането на тази цел и ще бъде постепенно адаптиран към предстоящото укрепване на икономическото управление в ЕС.

Координирането на политиката със Западните Балкани и Турция в областта на развитието на частния сектор се направлява от разпоредбите на Small Business Act на ЕС⁷. Благодарение на това координиране, извършвано въз основа на редовни оценки спрямо установени от ЕС показатели, бяха изготвени добре изпитани препоръки, отразяващи националните особености на страните, обхванати от процеса на разширяване. Комисията предлага резултатите от Small Business Act да бъдат използвани като референтно средство за бъдещи дейности, свързани с малките и средните предприятия, в региона.

В контекста на Инвестиционната рамка за Западните Балкани Комисията насърчава международните финансови институции, които са нейни партньори, да подкрепят нови форми на финансиране на малките и средните предприятия, по-специално механизми за дялово участие, за рисков капитал и за гарантиране. Тя ще участва във финансирането на Платформа за малките и средните предприятия в Западните Балкани, чиято цел е да се подобри достъпът на тези предприятия до финансиране посредством гаранции и рисков капитал.

В сферата на научните изследвания и иновациите сътрудничеството между страните, обхванати от процеса на разширяване, и ЕС вече е напреднало по отношение на допустимостта за участие в инициативи на ЕС. Страните, обхванати от процеса на разширяване, участват в Седмата рамкова програма за научни изследвания и технологично развитие и Програмата за конкурентоспособност и иновации. Въпреки това според текущите показатели тези страни са в повечето случаи значително под средното за ЕС равнище по отношение на инвестициите и изготвянето на политики за научни изследвания и иновации. Ръководителите от региона са приканени да поемат ангажимент за увеличаване на инвестициите в научни изследвания, иновации и човешки капитал на предстоящите министерски конференции.

Необходимо е страните, обхванати от процеса на разширяване, да бъдат по-добре подготвени да реагират в контекста на изменението на климата и да се присъединят към усилията на ЕС за преодоляване на това предизвикателство, включително чрез повишаване на осведомеността. Постоянните действия в сферата на климата ще донесат ползи под формата на ниски въглеродни емисии и могат да създадат работни места.

Все още предстои зараждащото се икономическо възстановяване да намери израз в подобряване на социалното положение. Делът на населението, живеещо под прага на бедност, продължава да бъде голям, а в Западните Балкани той нараства. Големият дял на неофициалната трудова заетост се отразява отрицателно на социалното положение, особено на младите хора.

Осигуряването на работни места и социалното приобщаване на уязвимите групи е приоритет. Въпреки това реалните инвестиции в социалния сектор са малко, а сътрудничеството с международните донори срещна препятствия при стратегическото планиране. В диалога си относно политиките Комисията отделя специално внимание на политиките за трудова заетост и социално приобщаване и насърчава държавите да си поставят ясни и реалистични цели в тези две области и да насочват по-добре социалните разходи в съответствие с определени приоритети. Страните, обхванати от процеса на разширяване, следва да приемат целите на Европейската платформа срещу бедността и социалното изключване.

Следва да се приемат постоянни мерки за приобщаването на всички уязвими групи към обществото. Що се отнася до ромското малцинство, което е в особено неравностойно положение, Комисията прикани Западните Балкани и Турция да си сътрудничат в платформите на ЕС за ромите, в рамките на които редовно се следи приобщаването и се предлагат съответни действия. Комисията проведе поредица от семинари, посветени на ромското малцинство, чиято цел бе да се насърчат държавите от региона да преразгледат и усъвършенстват съответните национални планове за действие и тяхното изпълнение по отношение на борбата с дискриминацията и по-добрата интеграция на ромите, особено в сферите на образованието, трудовата заетост, жилищното настаняване и здравеопазването. Страните от Западните Балкани следва да положат големи усилия за улесняване на гражданската регистрация на разселените лица.

По-доброто образование и обучение е основен фактор за извършването на структурна промяна, чрез която да се постигне устойчив и приобщаващ растеж. Досега инвестициите в образованието, уменията и квалификацията обикновено бяха малки, а регионалното признаване на националните квалификации — недостатъчно. Необходимо е да се извършат реформи в държавните образователни системи и в инфраструктурата и да се изготвят програми за професионално обучение, образование и придобиване на квалификации, които са съпоставими на международно равнище и решават проблема с несъответствието на уменията.

Комисията даде възможност на страните кандидатки да участват в стратегическата рамка „Образование и обучение 2020“, към която все още предстои да се присъединят бившата югославска република Македония и Черна гора. Комисията предложи да разработи платформа за Западните Балкани в областта на образованието и обучението въз основа на отворения метод на координация, в която ще могат да участват всички страни, обхванати от процеса на разширяване. Това ще засили диалога относно основните предизвикателства на политиката и ще осигури изпълнението и мониторинга. Страните от Западните Балкани бяха поканени да участват в централизираните дейности по Програмата на ЕС за учене през целия живот.

2.5. Разширяване на транспортните и енергийните мрежи

Подобряването на транспортното и енергийното сътрудничество със страните, обхванати от процеса на разширяване, се отразява благоприятно директно на европейските граждани и предприятия. Свързването на транспортните и енергийните мрежи е основен елемент в сътрудничеството на ЕС с всички съседни държави, като целта е да се насърчат устойчивият икономически растеж, търговският и културният обмен и трудовата заетост и да се подобрят условията на живот. По отношение на страните, обхванати от процеса на разширяване, това сътрудничество е насочено и към подготвянето на тези страни за цялостното приемане и изпълнение на достиженията на правото на ЕС в областта на транспорта и енергетиката.

Стратегически разположена на кръстопът между Европа, Близкия изток и Кавказ, Турция непрекъснато развива и укрепва връзките си с ЕС, както се вижда от неотдавнашните развития в авиационния сектор и ролята на страната в изграждането на Южния газов коридор. По-нататъшното развиване на тези връзки ще бъде от полза както за Турция, така и за ЕС. Южният газов коридор ще допринесе за сигурността на доставките на природен газ за Европа, тъй като ще има значителен принос за увеличаване на маршрутите за доставка и ще стимулира конкуренцията на международния пазар на газ. Комисията оказва финансова подкрепа на Турция за доразвиването на нейните транспортни мрежи, по-специално по отношение на свързването на високоскоростните железници и модернизирането на пристанищните съоръжения. Паралелно с това Турция следва да бъде насърчавана да задълбочи развитието на пазара си на газ чрез по-голяма ликвидност и гъвкавост при сключването на договорите. Подобен процес би довел до създаването на енергиен възел, благодарение на който ще се постигне по-голяма сигурност на енергийните доставки.

В рамките на Транспортната обсерватория за Югоизточна Европа, която се занимава с определянето на приоритетни проекти от регионален интерес, бе определена регионална транспортна мрежа на Западните Балкани. Заедно с държавите-членки на ЕС и други европейски държави страните от Западните Балкани участват в Споразумението за общоевропейско авиационно пространство, което бе подписано през 2006 г. В стратегията за река Дунав също се предвижда сътрудничество в областта на транспорта.

От 2008 г. насам Комисията води преговори за създаването на транспортна общност с държавите от Западните Балкани, чрез която ще се установи интегриран пазар за инфраструктура и за автомобилен, вътрешноводен и морски транспорт. Преговорите почти са приключили, но се възпрепятстват от различия по въпроса за наименованието на Косово. Комисията призовава засегнатите страни да предприемат необходимите стъпки за бързото приключване на преговорите и подписването на договора.

Комисията предложи да се направи преглед на трансевропейските транспортни мрежи на ЕС (TEN-T), за да се подобрят връзките с държавите, обхванати от политиката на разширяване и политиката на съседство⁸.

В областта на енергетиката ЕС също продължава интегрирането на мрежите, по-конкретно като оказва подкрепа за Енергийната общност, която включва ЕС и неговите държави-членки, целия регион на Западните Балкани и някои държави, участващи в политиката на съседство⁹. Енергийната общност е изградена въз основа на правилата на ЕС относно енергетиката и благодарение на нея се създава отворен, прозрачен и конкурентоспособен регионален пазар, което помага за привличането на инвестиции. Достиженията на правото във връзка с Енергийната общност вече обхващат вътрешния енергиен пазар, енергийната ефективност и възобновяемите енергии, както и избрани части от достиженията на правото в сферата на околната среда, социалната политика и конкуренцията. Те ще бъдат разширени, за да може в тях да бъдат включени задължителните запаси от петрол в допълнение към пазарите на електроенергия и газ.