Напредък в страните, обхванати от процеса на разширяване, и план за 2011—2012 г

3.Напредък в страните, обхванати от процеса на разширяване, и план за 2011—2012 г.

Преговорите за присъединяване с Хърватия приключиха през юни, след като през изминалата година страната изпълни показателите за затваряне на преговорни глави в оставащите области, включително трудните глави относно съдебната власт и основните права и политиката в областта на конкуренцията. Хърватия постигна значителни резултати в борбата с корупцията, въведе нова обективна и прозрачна система за назначаване на съдии и прокурори и подобри в голяма степен изпълнението на програмите за жилищно настаняване за завръщащите се бежанци. Значителен напредък бе отчетен при преструктурирането на корабостроителниците, намиращи се в затруднено положение.

Резултатът от преговорите за присъединяване ще бъде вписан в договор за присъединяване, който, както бе предвидено на заседанието на Европейския съвет през юни, следва да бъде подписан до края на годината Това следва да даде възможност на Хърватия да се присъедини към ЕС на 1 юли 2013 г., при условие че дотогава приключат необходимите процедури по ратификация. Подготовката на Хърватия за поемане на произтичащите от членството отговорности след приемането е на много високо равнище. Страната изпълнява политическите критерии от Копенхаген. Очаква се до 1 юли 2013 г. тя да е изпълнила и икономическите критерии и критериите, свързани с достиженията на правото на ЕС. Този устрем трябва да бъде запазен.

Необходимо е Хърватия да продължи да използва реформите, които бяха извършени и капацитета, който бе създаден по време на преговорите за присъединяване. Комисията ще осъществява строг мониторинг на начина, по който страната изпълнява всички поети ангажименти, и на продължаващата ѝ подготовката за поемане на произтичащите от членството отговорности след присъединяването. По-специално, мониторингът ще бъде съсредоточен върху поетите от Хърватия ангажименти в следните области: съдебна власт и основни права, правосъдие, свобода и сигурност и политика в областта на конкуренцията.

Мониторингът ще се изразява в редовно актуализиране на таблиците за мониторинг, осъществяване на диалог в рамките на Споразумението за стабилизиране и асоцииране, провеждане на мисии за партньорска оценка, изготвяне на предприсъединителната икономическа програма и изпращане на фискални уведомления. На всеки шест месеца до присъединяването на Хърватия Комисията ще публикува оценка на изпълнението на поетите от страната ангажименти по тези глави. През есента на 2012 г. на Европейския парламент и на Съвета ще бъде представен подробен мониторингов доклад.

Ако по време на мониторинга бъдат установени въпроси, будещи безпокойство, и Хърватия не ги реши, Комисията, при необходимост, ще изпрати писма за ранно предупреждение до хърватските власти и може да предложи на Съвета да вземе всички целесъобразни мерки още преди присъединяването. Освен това, както и при петото разширяване, договорът за присъединяване ще съдържа обща икономическа предпазна клауза, предпазна клауза за вътрешния пазар и предпазна клауза в областта на правосъдието, свободата и сигурността.

От Хърватия се очаква да продължи да играе активна роля в регионалното сътрудничество на Западните Балкани. Комисията очаква да започне прилагането на сключеното между Словения и Хърватия споразумение за арбитраж за границата. Тя ще подкрепи създаването и функционирането на арбитражен съд, както се предвижда в това споразумение. Комисията приветства изразената от хърватското правителство готовност да окаже подкрепа на останалите държави от региона по пътя към членство в ЕС и насърчава Хърватия да работи за уреждането на нерешените двустранни въпроси със своите съседи преди присъединяването. Същевременно политическите лидери трябва да избягват изявления и действия, с които би могло да се постави под въпрос важността на помирението или да се пренебрегне сериозността на военните престъпления.

Бивша югославска република Македония

Проведените през юни парламентарни избори в бившата югославска република Македония съответстваха до голяма степен на международните стандарти и страната продължи да извършва реформи, свързани с присъединяването. Управляващата коалиция е стабилна. Страната продължава да изпълнява в достатъчна степен политическите критерии. Известен напредък бе постигнат при реформата на парламента, съдебната власт, публичната администрация и зачитането и защитата на малцинствата, въпреки че продължават да са налице сериозни предизвикателства. Нужно е да се положат допълнителни усилия, по-специално във връзка със свободата на словото в медиите, независимостта на съдебната власт, реформата на публичната администрация и борбата с корупцията. Политическите сили трябва да полагат по-големи усилия в подкрепа на сътрудничеството.

Страната продължава да изпълнява ангажиментите си по Споразумението за стабилизиране и асоцииране (ССА). Комисията запазва предложението си за преминаване към втория етап на асоциирането, както се предвижда в ССА, и приканва Съвета да направи това незабавно.

Комисията отбелязва, че Съветът не е могъл да изпълни препоръката ѝ от 2009 г. за започване на преговори за присъединяване с бившата югославска република Македония. Преминаването на страната към следващия етап от процеса на присъединяване ще се отрази благоприятно на устрема на реформите, на междуетническите отношения и на целия регион.

Спорът с Гърция за наименованието на бившата югославска република Македония стои нерешен вече двайсет години. От 90-те години се води диалог под егидата на ООН, който от 2009 г. насам се допълва от двустранни контакти, включително на равнище министър-председатели. Все още обаче предстои тези процеси да дадат резултати. Поддържането на добросъседски отношения, включително договарянето на взаимно приемливо решение на спора за името под егидата на ООН, продължава да бъде от основно значение. Комисията набляга на нуждата от незабавно удвояване на усилията за намиране на решение. Тя призовава също така да се избягват действия и изявления, които биха могли да се отразят отрицателно на добросъседските отношения. Въпросът с наименованието трябваше отдавна да бъде решен.

Черна гора

През декември 2010 г. Европейският съвет даде на Черна гора статут на страна кандидатка и одобри седемте основни приоритета за започване на преговори за присъединяване, посочени в становището на Комисията относно кандидатурата на страната за членство в ЕС.

От приемането на становището досега Черна гора отбеляза добър напредък при изпълнението на политическите критерии от Копенхаген и като цяло постигнатите резултати са удовлетворителни, особено във връзка с установените основни приоритети. Законодателната и институционална рамка бе усъвършенствана, като целта бе да се подобрят работата на парламента, рамката за провеждането на избори, професионализмът и деполитизацията на публичната администрация, независимостта и отчетността на съдебната власт, борбата с корупцията и организираната престъпност, свободата на медиите и сътрудничеството с гражданското общество. Необходими са обаче постоянни усилия, за да бъдат постигнати допълнителни резултати в сферата на правовата държава, по-конкретно във връзка със случаите на корупция по високите етажи и на организирана престъпност. Също така бяха предприети положителни стъпки с оглед на политиката за борба с дискриминацията и за подобряване на положението на разселените лица. Понастоящем е необходимо това да намери практически израз в намаляване на дискриминацията на уязвимите групи от населението, сред които са и разселените лица.

Комисията ще отделя специално внимание на напредъка на Черна гора във връзка с правовата държава и борбата с дискриминацията, за да поддържа устрема за реформи в тези сфери, и ще продължи да оказва подкрепа на страната за извършването на свързаните с ЕС реформи.

Албания

Вътрешнополитическият живот в Албания бе белязан до голяма степен от продължаващата политическа безизходица и допълнителна конфронтация. Ожесточените сблъсъци между антиправителствени демонстранти и полицията, при които загинаха четирима души, засилиха недоверието между политическите сили, както и това към някои държавни институции. Въпреки че проведените през май местни избори бяха определени като конкурентни и прозрачни, при тях бяха установени безспорни недостатъци, които трябва да бъдат отстранени. По-специално, полемиката около преброяването на неправилно пуснати бюлетини на изборите за кмет на Тирана изостри още повече различията между управляващото мнозинство и опозицията.

Налице е спешна нужда политическите сили в Албания да възстановят и поддържат политически диалог, който ще даде възможност на основните демократични институции, а именно парламента, да функционират правилно и да бъде постигнат напредък по пътя на интеграция в ЕС. Съществените недостатъци, установени на последните и предпоследните избори, дават основание за извършването на всеобхватна избирателна реформа. От полза за тази реформа ще бъдат провеждането на консултации с външни независими експерти и постигането на консенсус сред политическите партии.

Двете основни политически партии приеха предложението на ЕС да се ангажират конструктивно с приоритетите на страната за европейска интеграция. В момента от основно значение е политическите партии в Албания да се ангажират със структурирана и непрекъсната съвместна работа по отношение на европейските реформи. Действията за постигането на напредък трябва да включват съвместен преглед и приемане на плана за действие, в който са отразени препоръките от становището, и график за извършването на основни промени, включително на такива, свързани с парламентарната дейност и изборите.

Като цяло Албания отбеляза ограничен напредък при изпълнението на политическите критерии за членство и на дванайсетте основни приоритета за започването на преговори за присъединяване, посочени в становището на Комисията, което бе одобрено от Съвета през декември 2010 г. Известен напредък бе постигнат в борбата с организираната престъпност и подобряването на отношението към лишените от свобода лица в затворите и във връзка с правата на детето. Напредъкът по отношение на съдебната власт, политиката за борба с корупцията, правата на собственост и осигуряването на по-добри условия на живот за ромската общност е недостатъчен. Освен това е необходима още работа във връзка с парламентарната процедура и изборите. Албания стартира изпълнението на план за действие, чрез който да бъде отговорено на препоръките в становището на Комисията. Въпреки това са необходими допълнителни усилия, включително установяването на тясно сътрудничество с опозицията, за да могат предвидените действия да бъдат ефективни и завършени. Необходимо е Албания да полага постоянни усилия и да постигне видим напредък по всички тези въпроси, преди Комисията да може да препоръча даването на статут на страна кандидатка и започването на преговори за присъединяване към ЕС.

Албания продължи безпроблемно да прилага Споразумението за стабилизиране и асоцииране. През декември 2010 г., в резултат на удовлетворителните резултати от диалога за либерализиране на визовия режим, за гражданите на страната бе въведен безвизов режим на пътуване в Шенгенското пространство.

Комисията е поела ангажимента да продължи да подкрепя Албания при изпълнението на свързаните с ЕС реформи и на основните приоритети от становището.

Босна и Херцеговина

Действията на политиците в Босна и Херцеговина продължават да показват, че липсва споделено виждане относно цялостната посока на развитие и бъдещето на страната и институционалното ѝ устройство. Не бе постигнат консенсус, чрез който да се гарантира и усъвършенства функционирането на институциите, като едновременно с това бъдат защитени интересите на съставните народности, особено с оглед на широко споделения стремеж в страната за членство в ЕС. Изграждането на изпълнителни и законодателни органи след проведените през октомври 2010 г. избори все още предстои да приключи със сформирането на правителство на държавно равнище. Това дълго закъснение пречи на Босна и Херцеговина да извърши така необходимите реформи, които биха ѝ дали възможност да постигне допълнителен напредък по пътя към ЕС. Процесът на присъединяване към ЕС изисква функционални институции на всички равнища и ефективен механизъм за координиране на работата със Съюза, което ще даде възможност на страната да изразява единна позиция.

В резултат на това реформите като цяло бяха много ограничени. Постигнати бяха някои резултати, по-специално такива, вследствие на които през декември 2010 г. бе въведен безвизов режим на пътуване в ЕС за гражданите на страната. През юни управляващите се съгласиха да участват в структуриран диалог с ЕС, посветен на правосъдието, в рамките на Процеса на стабилизиране и асоцииране, като целта е да се установи независима, ефективна, безпристрастна и подотчетна съдебна система.

Спазването на Европейската конвенция за правата на човека е основно изискване във Временното споразумение и Споразумението за стабилизиране и асоцииране. В тази връзка постоянното закъснение при хармонизирането на конституцията с решението на Европейския съд за правата на човека относно дискриминация на етническа основа при представителството в институциите на страната продължава да буди сериозно безпокойство¹⁰. Трябва да бъдат предприети надеждни действия във връзка с решението на Европейския съд за правата на човека и да бъде приет Закон за държавната помощ на държавно равнище. Необходимо е също така да бъде постигнат напредък с оглед на приемането на държавно равнище на Закон за преброяването и ускоряването на реформите, чрез които да се улесни интеграцията на страната в ЕС. Приемането на Глобалната фискална рамка е приоритет за осигуряването на фискална устойчивост.

Управлението на Босна и Херцеговина продължава да включва международно присъствие с мандат за изпълнение. Във връзка с окончателните решения за Brčko, които са сред поставените цели и представляват едно от условията за закриване на Службата на върховния представител¹¹, напредък бе отбелязан при решаването на въпроса с електроенергията. Необходимо е да се положат повече усилия, за да бъдат изпълнени останалите условия и за да се осъществи преходът от държава с международна система на управление и сигурност към държава със свои собствени институции, които поемат цялата отговорност за политическия и законодателния процес, в съответствие с изискванията, на които трябва да отговаря една държава, която желае да членува в ЕС. Над тези въпроси стои нуждата от създаване на стабилна политическа среда.

Установяването на структуриран диалог, посветен на правосъдието, и опитът, натрупан при извършването на реформите в контекста на либерализирането на визовия режим, показват как да се продължи по-нататък: възприемайки европейски подход на диалог и компромис и съсредоточавайки се върху програмата за членство в ЕС, страната ще може постепенно да премине от парализа и конфронтация към сътрудничество и от международен надзор към бъдеще в ЕС.

ЕС засили ролята си в Босна и Херцеговина с встъпването в длъжност на първия самостоятелен представител на ЕС в страната. ЕС ще продължи да засилва подкрепата си за институциите в страната, за да могат те да изпълнят целите, заложени в програмата за ЕС, в съответствие със заключенията на Съвета от март 2011 г.

Сърбия

Успоредно с настоящото съобщение Комисията прие становището си относно кандидатурата на Сърбия за членство в ЕС. Направените в становището заключения и препоръка се съдържат в приложение към настоящото съобщение.

В период на предсрочни парламентарни избори и проточило се избиране на нов президент от страна на парламента напредъкът по програмата за реформи е малък. По време на самите избори бяха установени сериозни недостатъци, които трябва да бъдат отстранени. Конституционният съд изигра положителна роля посредством начина, по който изпълняваше отговорностите си.

Новото правителство демонстрира ангажимента си по отношение на европейската перспектива на Косово, включително посредством постоянни усилия в области като визите и търговията и създаването на Национален съвет за интеграция в ЕС. Неотдавна новият парламент започна да приема нужното законодателство за стартирането на основни реформи. Необходимо е да се направи много повече за решаване на проблема с организираната престъпност и корупцията. Публичната администрация е слаба, а извършването на съдебната реформа продължава да бъде предизвикателство.

Вследствие на резолюцията на Общото събрание на ООН от септември 2010 г. между Прищина и Белград бе стартиран диалог, способстван от ЕС. Целта му е да се насърчи сътрудничеството, да се постигне напредък по пътя към ЕС и се подобри животът на хората. До септември този диалог бе воден в общо взето конструктивен дух и чрез него бяха постигнати споразумения по няколко въпроса: свободното движение на стоки и хора, гражданския регистър и кадастъра. Необходимо е тези конструктивни усилия да продължат и да доведат до по-нататъшни действия за нормализиране на отношенията, а постигнатите споразумения да бъдат изпълнявани добросъвестно.

Подобрение бе отчетено при интеграцията на косовските сърби, живеещи на юг от река Ibër/Ibar. Косовските сърби участваха в преброяването в Косово, а участието им в неотдавнашните общи избори се увеличи. От друга страна, междуетническото напрежение и инциденти в северната част на Косово продължават. Отделни сръбски структури, подкрепяни от Белград, се противопоставиха на преброяването и призоваха към бойкот на изборите, организирани от косовските власти. Комисията приканва всички засегнати страни в Косово да допринесат за намаляване на напрежението и да оказват пълно сътрудничество на EULEX.

Намирането на решения посредством диалог и отхвърлянето на едностранните действия и насилието е единственият възможен начин за постигането на напредък в Косово. Комисията призовава всички участници в процеса да отхвърлят насилието и да се въздържат от предприемането на мерки, които застрашават стабилността.

Косово споделя европейската перспектива на Западните Балкани. През март Комисията разпространи предложението си за рамково споразумение, даващо възможност на Косово да участва в програми на ЕС — една от основните инициативи, обявени в съобщението относно Косово от 2009 г.¹² Тя ще продължи да подкрепя усилията на Косово за изпълнение и на другите две основни цели — либерализиране на визовия режим и сключване на търговско споразумение с ЕС, както и други усилия за извършване на реформи, които укрепват европейската перспектива на Косово. Комисията ще извърши преглед на съобщението си от 2009 г., за да гарантира, че Косово може да се възползва в по-голяма степен от процеса на присъединяване към ЕС. Тя предлага стартирането на структуриран диалог с Косово относно правовата държава. Комисията подчертава също така, че е важно Косово да започне всеобхватна програма за северната част.

3.2. Турция

С динамичната си икономика, с важната роля, която играе в региона, и с приноса си за външната политика и енергийната сигурност на ЕС Турция е държава от основно значение за сигурността и просперитета на Европейския съюз. По отношение на търговията и чуждестранните инвестиции страната вече е до голяма степен интегрирана в ЕС посредством Митническия съюз. Тя се превърна в значима промишлена платформа за редица водещи европейски дружества и по тази причина е ценен елемент от конкурентоспособността на Европа. Високият растеж на БВП на Турция, който бе почти 9 % през 2010 г., а тази година се очаква да достигне 6,1%, и членството ѝ в Г-20 засилват още повече икономическата значимост на страната.

Приносът на Турция към Европейския съюз в редица области от решаващо значение ще бъде напълно ефективен само при воденето на активен и надежден присъединителен процес, при който трябва да се съблюдават поетите от ЕС ангажименти и поставените условия.

От основно значение е Турция да продължи извършването на реформи, свързани с политическите критерии за присъединяване. Създаването на специално министерство по въпросите на ЕС е окуражителен сигнал в това отношение. През последните десет години бе постигнат значителен напредък, но е необходимо да се положат сериозни допълнителни усилия, за да се гарантират на практика основните права, по-специално свободата на словото, правата на жените и свободата на вероизповедание. Неотдавна Турция прие законодателство за религиозните фондации, чрез което се улеснява възстановяването на конфискувана собственост на религиозните фондации, и това представлява значима стъпка напред. Комисията е готова да оказва допълнителна подкрепа на Турция за постигането на напредък при осъществяване на необходимите реформи, сред които и реформата на конституцията, в която трябва да участват всички заинтересовани от процеса страни.

Турция провежда все по-активна дипломатическа дейност след събитията в Северна Африка и Близкия изток. Освен това тя продължава да бъде конструктивен партньор на Западните Балкани. Като стабилна държава с демократични институции и бързо развиваща се икономика и в качеството си на страна кандидатка, водеща преговори за присъединяване към ЕС, Турция може да играе важна роля за установяването на стабилност и оказването на подкрепа за реформите в съседните ѝ държави, които са съседни и на Европейския съюз. ЕС доразвива политическия си диалог с Турция по въпроси от общ интерес в сферата на външната политика. В сегашния контекст е важно този диалог да се развива като допълнение към присъединителния процес и с оглед на по-голяма координация.

Предвид напредъка, постигнат от лидерите на двете общности под егидата на генералния секретар на ООН за намирането на всеобхватно решение на кипърския проблем, Турция се насърчава да поеме по-твърд ангажимент и да допринесе по-активно за тези разговори чрез конкретни действия. Постигането на всеобхватно решение е от интерес за всички страни, тъй като чрез него ще се постигне по-голяма стабилност в Югоизточното Средиземноморие, ще се създадат нови икономически възможности и ще се даде силен тласък на водените от Турция преговори за присъединяване към ЕС, които достигнаха решителен етап.

Комисията е обезпокоена от неотдавнашното напрежение в отношенията между Турция и Кипър. Тя припомня, че Съветът прикани да се избягват всякакъв вид заплахи, източници на напрежение или действия, които биха могли да засегнат добросъседските отношения и мирното уреждане на спорове. Освен това ЕС припомни всички суверенни права на държавите-членки на ЕС, сред които е и правото да сключват двустранни споразумения съгласно достиженията на правото на ЕС и международното право, включително Конвенцията на ООН по морско право. В съответствие с повтарящите се позиции на Съвета и на Комисията от предишни години Комисията отново посочва, че Турция трябва спешно да изпълни задължението си за пълно прилагане на Допълнителния протокол и да отбележи напредък в нормализирането на двустранните отношения с Република Кипър. Тя приканва също така да се избягват всякакъв вид заплахи, източници на напрежение или действия, които биха могли да засегнат добросъседските отношения и мирното уреждане на спорове. ЕС ще продължи да следи отблизо и да прави преглед на напредъка, постигнат по тези въпроси, съгласно съответните решения на Съвета.

Турция трябва да увеличи усилията си за решаване на неуредените двустранни въпроси със своите съседи, включително споровете относно границите. Гърция направи значителен брой официални оплаквания относно нарушения на нейните териториални води и въздушно пространство от страна на Турция, включително полети над гръцки острови.

Комисията ще работи за започването на нов възходящ етап от процеса на присъединяване на Турция. За установяването на по-конструктивни и положителни взаимоотношения следва да се изготви нова и положителна програма, която да се основава на прагматичен подход и да съдържа конкретни действия в области от взаимен интерес, общо разбиране за ограниченията и стремеж към напредък при постигането от Турция на съответствие с ЕС.

Тази програма следва да обхваща широк кръг от области, сред които са по-интензивен диалог и сътрудничество във връзка с политическите реформи, визите, мобилността и миграцията, по-нататъшното участие на Турция в общностни програми като „Европа за гражданите“, побратимяването на градове, търговията и Митническият съюз, като целта е да се уредят продължаващите търговски спорове, да се установи по-тясна координация при преговорите по споразумения за свободна търговия и да се проучат нови възможности за пълноценното използване на съвместния икономически потенциал на ЕС и Турция. Паралелно с преговорите за присъединяване Комисията възнамерява да засили сътрудничеството си с Турция, включително във връзка с глави, по които в момента не могат да започнат преговори за присъединяване, като това ще бъде подкрепа за усилията на страната да продължи реформите и да постигне привеждане в съответствие с достиженията на правото. Тя ще продължи да информира Съвета веднага щом прецени, че Турция е изпълнила съответните целеви показатели¹³.

Исландия продължава да се възстановява от финансовия и икономически колапс от 2008 г. и 2009 г. Политическата обстановка се запази стабилна, въпреки че на няколко пъти коалиционното правителство бе подложено на изпитание, а парламентарното му мнозинство намаля.

Процесът на присъединяване на Исландия продължи и в момента приключва прегледът на исландското законодателство. В широк набор от области на политиката страната вече се е интегрирала до голяма степен с ЕС, което е значително предимство в процеса на присъединяване. Комисията взема под внимание особеностите и очакванията на Исландия, като следва съществуващия подход при преговорите за присъединяване и изцяло запазва принципите и достиженията на правото на Съюза. Чрез непрекъсната открита и конструктивна работа ще бъдат намерени решения, отразяващи силното сътрудничество между ЕС и исландските власти.

Въз основа на това бяха стартирани преговорите за присъединяване по конкретни преговорни глави. Отворени бяха четири глави, от които две бяха временно затворени. Предвид общата добра степен на привеждане в съответствие, особено по главите, обхванати от споразумението за Европейското икономическо пространство (ЕИП) и от Шенгенското споразумение, би следвало преговорите да протекат добре. Все още е необходимо Исландия да изпълни съществуващи задължения, като тези, определени от Надзорния орган на ЕАСТ по силата на Споразумението за ЕИП.

Предприети бяха комуникационни дейности за насърчаването на информирана дискусия относно процеса на присъединяване на Исландия. Присъединяването към ЕС продължава да бъде оспорвана тема в Исландия. Комисията ще продължи да оказва подкрепа в сферата на информацията и междуличностните контакти.