Оказване на подкрепа за процеса на разширяване

4.Оказване на подкрепа за процеса на разширяване

Комисията оказва финансова и техническа подкрепа на страните, обхванати от процеса на разширяване, по време на подготовката им за присъединяване. Подпомагането се предоставя основно по Инструмента за предприсъединителна помощ (ИПП), за който са предвидени общо 11,6 млрд. EUR за периода 2007—2013 г.¹⁴

От 2010 г. насам Комисията постепенно изменя финансовата помощ от подкрепа за индивидуални проекти към по-глобален подход, обхващащ няколко сектора, и се съсредоточава върху важни области от програмата за реформи на държавите бенефициери. Правителствата в страните, обхванати от процеса на разширяване, се насърчават да провеждат всеобхватни и устойчиви политики в приоритетни сектори като правосъдието и вътрешните работи, публичната администрация, развитието на частния сектор, транспорта, енергетиката, околната среда и изменението на климата, социалното развитие, селското стопанство и развитието на селските райони.

В документите за многогодишно индикативно планиране за периода 2011—2013 г. се посочва кои са важните сектори за всяка страна, като се вземат под внимание конкретната ситуация в страната и напредъкът ѝ в присъединителния процес. Специално внимание се отделя на борбата с корупцията, развитието на гражданското общество и свободата на словото. Около 10 % от наличните средства по ИПП ще бъдат предоставени за изпълнението на проекти с участието на няколко държави на Западните Балкани и в Турция. Комисията прие днес преработената Многогодишна индикативна финансова рамка за подпомагане по ИПП, обхващаща периода 2012—2013 г.

В съответствие със съобщението си от юни 2011 г. „Бюджет за стратегията „Европа 2020“¹⁵ Комисията подготвя в момента правната рамка за предоставянето на предприсъединителна помощ по следващата многогодишна финансова рамка, която ще обхваща периода 2014—2020 г., като част от пакета инструменти в областта на външната дейност.

Подпомагането по настоящия регламент за ИПП доказа, че е ефикасно и ефективно. Във връзка с предложението за нов финансов инструмент, което ще бъде представено през декември 2011 г., ще бъде използван опитът, натрупан при прилагането на настоящия инструмент. Въз основа на това новият инструмент ще съдържа както подкрепа за изпълнение на критериите за присъединяване, така и подкрепа за социално-икономическото развитие.

Чрез воденето на диалог с държавите бенефициери, другите донори и гражданското общество и въз основа на натрупания досега опит Комисията разглежда начини за укрепване на връзката между финансовото подпомагане и приоритетите, посочени в стратегията за разширяване, за постигане на по-стратегическо, по-целенасочено и по-гъвкаво финансово подпомагане и за опростяване на процедурите. Сред обмисляните в този контекст елементи са по-дългосрочното и всеобхватно планиране на подпомагането, което да обхваща всички области на политиката, поставянето на по-силен акцент върху нуждите и приоритетите на държавите получатели, възнаграждаването на напредъка, постигнат в процеса на присъединяване, използването на средствата по ИПП за привличането на повече средства от други донори и частния сектор и засилването на ролята на гражданското общество.

4.2. Либерализиране на визовия режим и мобилност

Въвеждането на безвизов режим на пътуване в ЕС е от първостепенно значение за гражданите на всички държави партньори, обхванати от процеса на разширяване, и част от процеса на присъединяване. Предприемането на стъпки за либерализиране на визовия режим обаче е обвързано с това съответните страни да изпълнят условия, чрез които се защитават интересите на ЕС в сферата на вътрешната сигурност и политиката за миграция.

Исландия вече е част от Шенгенското пространство. Що се отнася до Западните Балкани, хърватските граждани винаги са пътували в ЕС без виза, за гражданите на бившата югославска република Македония, Черна гора и Сърбия бе въведен безвизов режим на пътуване в Шенгенското пространство през декември 2009 г., а година по-късно същият режим бе въведен и за гражданите на Албания и Босна и Херцеговина.

Взетите неотдавна решения за премахване на изискването за виза за гражданите на страните от Западните Балкани се основават на факта, че тези страни изпълняват показателите, които бяха определени в пътните карти в контекста на водените от Комисията диалози за либерализиране на визовия режим. Диалозите подействаха като силен стимул за извършването на реформи с цел да бъдат достигнати стандартите на ЕС в областта на правосъдието и вътрешните работи, по-конкретно чрез укрепването на административния капацитет във връзка с управлението на границите и сигурността на документите, чрез укрепването на принципа на правовата държава и чрез воденето на борба с транснационалната организирана престъпност, корупцията и незаконната миграция.

След премахването на изискването за виза обаче някои държави-членки на ЕС отчетоха значително увеличаване на броя на молбите за убежище, подадени от гражданите на засегнатите страни, по-специално от Сърбия и бившата югославска република Македония, което свидетелства за злоупотреби с безвизовия режим на пътуване. В отговор на това от януари 2011 г. Комисията въведе механизъм за мониторинг след либерализиране на визовия режим съгласно рамката на Процеса на стабилизиране и асоцииране, който предвижда участие заедно със засегнатите страни в диалог, чиято цел е да се оцени последователното изпълнение на реформите и ефективни коригиращи мерки. Оттогава засегнатите страни засилиха контрола на място и стартираха кампании, за да информират гражданите за техните права и задължения, произтичащи от безвизовия режим на пътуване. Комисията приканва властите на засегнатите страни да предприемат всички допълнителни мерки, които са необходими за безпроблемното функциониране на безвизовия режим на пътуване. За успешното прилагане на тези мерки са нужни също така по-голяма подкрепа и по-добри условия на живот за най-уязвимите засегнати групи, сред които и ромите.

При по-подробно преразглеждане на визовата политика на ЕС Комисията представи на Съвета проект на изменение на регламента за визите, който ще предвижда възможност за временно преустановяване на съществуващия безвизов режим с трета държава в случай на внезапен приток от хора¹⁶.

С либерализирането на визовия режим за Косово този процес ще бъде приключен за Западните Балкани. През декември 2010 г. Съветът потвърди тази перспектива, след като бъдат изпълнени всички условия. За изпълнението на тези условия Косово прие правна рамка за обратното приемане и подписа двустранни споразумения за обратно приемане с 13 държави от Шенгенското пространство. Косово е приело планове за реинтеграция, които продължава да изпълнява. Поради тази причина към края на годината Комисията ще започне с Косово диалог относно визите.

В съответствие със заключенията на Съвета от февруари 2011 г. ЕС и Турция предприеха по-активно сътрудничество по въпросите, свързани с визите, а Комисията стартира с Турция диалог относно визите, мобилността и миграцията. Този процес започна да дава резултати както във връзка с издаването на визи на турски граждани, които пътуват, така и във връзка с решаването на проблема с незаконната имиграция към ЕС, и ще помогне за очертаването на конкретни действия, които Турция трябва да изпълни с оглед на бъдещо либерализиране на визовия режим. В този контекст е важно Турция да направи необходимото за бързото сключване на споразумението за обратно приемане.

Обществената подкрепа е от основно значение за успеха на политиката на разширяване. Властите на национално, регионално и местно равнище в държавите-членки и страните, обхванати от процеса на разширяване, изпълняват централна роля в информационните и комуникационните дейности, осъществявани с тази цел.

Комисията е поела ангажимента да улеснява провеждането на информиран обществен дебат относно процеса на разширяване въз основа на фактическа информация, предоставяна по разбираем начин посредством всички видове медии. Необходимо е приоритетна публика за медиите да бъдат младите хора и определящи за формирането на общественото мнение фигури като журналисти и представители на гражданското общество и бизнеса. Парламентарният обмен може също да изиграе важна роля за насърчаване на информирания дебат и общото разбиране на процеса на разширяване.

Предстои да бъдат обсъдени следващите стъпки в процеса на разширяване с държавите, обхванати от този процес. Осезаемите резултати са най-добрата реклама за политиката на разширяване на ЕС. Успешното приключване на преговорите с Хърватия, икономическата устойчивост на държавите от Югоизточна Европа и конкретните резултати, постигнати по важни въпроси като енергийните доставки и транспортните мрежи, могат да бъдат ярки примери в това отношение. От основно значение е да се обясни на обществеността, че изпълнението на програмата относно разширяването може да помогне на ЕС да постигне целите си, свързани с икономическата криза, работните места, околната среда и изменението на климата, безопасността и миграцията, като същевременно се ускорят реформите и се подобрят условията на живот в държавите, обхванати от процеса на разширяване.