Социология

революция- идва от латински и означава връщам се назад, отново преминавам обратно целия път/.

като рязка, радикална промяна на цялата система от обществени отношения; бърз и често насилствен поврат, който води до институционализиране на нов политически и социален порядък

всяка промяна от радикален неполитически характер, който по насилствен път предизвиква качествен преход в състоянието и развитието на една или друга сфера на обществената система. Терминът “социална революция” придобива самостоятелен статус в марксистката теория за обществото. Революцията разрешава натрупаните противоречия в материалната база на обществото. В интерпретациите на социалистическата революция има 2 тенденции:

ОПТИМИСТИЧНА – мислителите на ХІХ век, според които социалните революции са израз на неизбежното развитие на обществото към свобода и хармония;

КОНСЕРВАТИВНА /песимистична/- след Френската революция. Според тях социалните революции са продукт на неконтролируеми, деструктивни народни емоции и инстинкти.
РЕВОЛЮЦИИТЕ са:

• 
  аграрна революция – изменения в средствата за производство, тип собственост в селското стопанство;
  
• 
  демографска- понятие за означаване на промените в демографското развитие в края на ХVІІІ век, характеризираща се с намаляване на смъртността, застаряване на населението;
  
• 
  индустриална- началото на класическия капиталистически растеж, който се основава на техническия прогрес;
  
• 
  културна- процеса на ликвидиране на неграмотността и разширяване на достъпа до културни ценности, за участие на много хора в културните процеси;
  
• 
  научна /Томас Кун/- смяната на парадигма, която е неспособна вече да обяснява феномените;
  
• 
  перманентна- отнася се до социалистическия етап;
  
• 
  сексуална- 60- те години в Западна Европа и САЩ.
  

• 
  глобализация;
  
• 
  индивидуализация;
  
• 
  революция на половете;
  
• 
  недостатъчна заетост;
  
• 
  глобални рискове.
  

• 
  глобалност- локалност;
  
• 
  глокализация /едновременност на глобалност+локалност/;
  
• 
  индивидуализация и колективизация;
  
• 
  национализъм и универсализъм;
  

Социалната норма е такова предписание, в съответствие с което трябва или не трябва да бъде извършено определено действие. Не всяко предписание е социална норма, а само това, което приема формата на безлично, всеобщо и общозадължително изискване.

Всеобщността на нормативните изисквания се опира на 2 основни принципа:

• 
  равенство на всички пред нормите;
  
• 
  универсализация на нормативното предписание.
  

Социалната норма дава и мащаба на допустимата свобода на действие. тя определя границите на позволеното /допустимото/, дължимото и забраненото /недопустимото/. Нормата не е индивидуално, нито абсолютно общо правило. Тя е такова общо изискване, което регламентира, съгласува и генерализира постъпките на хората. Социалните норми изразяват потребностите, интересите и целите на определена социална общност. Те еволюират исторически и носят социокултурната специфика на общността. Усвояват се посредством процесите на социализация и функционирането им е свързано със санкции.

Има няколко социологически теории за девиантно /отклоняващо се/ поведение:

Социалният контрол може да бъде:

предварителен;

по време на контролирана дейност;

след нея

Резултатността му силно се повишава ако се опира на ефекта на микросредата.