Социология

• 
  изучаване на особеностите на личността през различните възрастови етапи и
  
• 
  изучаване на своеобразието на събитията на конкретната личност.
  

От социологическа гледна точка за демографски данни се ползват изданията на Националния статистически институт. Поколението е съвкупност от хора приблизително на една и съща възраст, които в отделни периоди от живота си са били свидетели или участници в определени обществени събития, притежават обединяващи ги биографични обстоятелства, специфични елементи в ценностната система и във формата на поведението си /например при война, поколение на прехода и др/. Последователността на поколенията е фактор за социална промяна, доколкото смяната на доминиращото поколение на възрастните с идващото по- младо поколение променя образците на поведение, господстващата ценностна система.

Съществуват 2 проблема в генерационните отношения:

проблемът за възприемствеността и възпроизводството на обществената система чрез взаимодействие между поколенията;

за различията и противопоставянето, включително и проблема за конфликтите между поколенията, при които по- възрастните поколения в по- голяма степен са носители на консервативно начало в обществото. В периоди на устойчив икономически растеж има приемственост, но в периоди на преходи, катаклизми, ускорено техническо развитие тогава различията между поколенията рязко се увеличават. Тогава на преден план излиза проблема за конфликта между поколенията /генарациите/ Тогава не е възможно новите поколения да повторят старите поколения. Значително се скъсяват поколенческите вълни. говорим за поколение вече през 10 години, а не през 20-25 години. Наблюдават се промени в поколенията през 60- те години на ХХ век. Отделното поколение не е хомогенна общност, тук също има диференциация, различия, които ги има като цяло в обществото /религиозни различия, културни, етнически/. Младите поколения стават доминиращи. Маргарет Мид, дъщеря на Джордж Мид разработва въпроса за отношенията между поколенията.

обективна маргинализация- например маргиналните икономически личности не са “вградени в икономиката на страната. Една част са в така наречената неофициална, черна подземна икономика. В политиката маргинализацията виждаме в лицето на корумпиращите се и кариеристични политически лидери.

Маргинален- страничен, неофициален.

7 въпрос:
СОЦИАЛНА СТРАТИФИКАЦИЯ. СОЦИАЛНА КЛАСА, СОЦИАЛЕН СЛОЙ, КАСТА. СОЦИАЛНО НЕРАВЕНСТВО. СОЦИАЛНА МОБИЛНОСТ
Социална стратификация- наличието на определени слоеве; съществува йерархична подредба на различни социални групи от слоеви тип /касти, кланове, съсловия/, заемащи социално неравностойни позиции, в които влизат и към които принадлежат индивидите, семействата им, дадено общество с неговата регионална етнокултурна и историческа специфика. Това е подредената по специфичен начин съвкупноскт от конкретните социални неравенства, в които индивидите и техните общности заемат определено положение /от най- благоприятното до най- неблагоприятното/ по един, няколко или система от социално значими признаци /професия, икономическо състояние, престиж/.

Социалната стратификация е съставена от отделни социални слоеве /страти/, които представляват неповторимо съчетание на позициите, ранговете на членовете им в основните съществуващи и възпроизвеждащи се социални неравенства. Слоевата група е съответната уникална комбинация от отделни статусови измерения на неравенствата /имуществено, финансово, културно/.

Съществуват 2 основни насоки на интерпретация на социалната стратификация според влагания обхват на понятието:

номиналисти. Обхваща социалната стратификация като съвкупност от автономии и непряко сводими и съпоставими неравенства и ранжирани по различни критерии;

синтетична насока- интерпретира социалната стратификация като една обща цялостна система от най- важните неравенства между хората. В основата на общата йерархично подредена система на социалната стратификация се поставя един или няколко взаимосвързани типа неравенства. Например концепцията на Маркс и Енгелс е, че те приемат, че тук господстващия критерий е кой притежава собствеността върху средствата на производство.

Теория за многомерната социална стратификация на Макс Вебер- основни диференциращи линии в обществото са очертани под 3 структури /йерархии/:

Цялостният социален статус е сложно единство от 3 страни:

• 
  като социална от междукласов или вътрешнокласов характер /например буроазията се дели на едра, средна и дребна; интелигенцията не е класа, тя е между класите, тя не е каста, слой, а е прослойка/;
  
• 
  като базисен вид социална група, имаща определено място в системата на социалното неравенство.
  

Социалната мобилност има 3 основни периода:

• 
  свързана с теоретичната дейност на Сорокин, че такова социално явление съществува 30-40- те години на ХХ век;
  
• 
  около 60- те години на ХХ век, широко многообразие на емпиричните изследвания- питър Блау, Дънкан- хората получават социален статус в зависимост от професията. Престижът е функция на дохода и образованието.
  
• 
  около 70- те – 80-те години на ХХ век, наблюдава се интерес към макросоциалните фактори.
  

В зависимост от направленията си социалната мобилност е хоризонтална или вертикална. Когато промяната се реализира в рамките на една и съща група, то тогава е хоризонтална. При осъществяване на възходящо или нискостоящо преместване в йерархията на социална структура от една в друга социална група, социалната мобилност е вертикална. Ако една мобилност се реализира в рамките на едно поколение, тя е вътрешногенерационна. За междугенерационна мобилност се говори когато се осъществяват мобилностни процеси между поколенията на изследваните лица и техните родители, прародители или деца.

В съвременните общества социалната мобилност има 3 функции:

• 
  възпроизводство на социалните групи и слоеве /вливане на нови членове/;
  
• 
  чрез нея се постига необходимото съответствие между работна сила и изискванията на производствено- икономическата структура;
  
• 
  социална функция на социалната мобилност- когато хората се движат, променят статуса си, тоест могат да бъдат свободни да направят нещо, да преодоляват социални конфликти.
  

Свежда се до 5 основни групи разбирания на понятието социална общност:

• 
  общността като основна историческа форма на социалност, най- често резюмирана в отношенията общност- общество /при Фердинанд Тьонис, при К. Маркс се говори за социална общност/. Приема се, че общественото развитие е постепенна смяна на доминирането на общностния и обществения тип социалност. В първия случай господства общността на несамостоятелния в исторически смисъл човешки индивид. Доминират емоционалните, живите, дори и интимните форми на съвместен живот, например съседските отношения. С прехода към капиталистически отношения на лична независимост и вещна зависимост се налагат рационалните, деловите, изкуствените форми на съвместен живот, тоест общностният тип се подчинява на обществения тип социалност. В този смисъл общност и общество нямат пряк емпиричен корелат. Те са само 2 идеални типа, два полюса в пространствотото където се разполагат реалните образувания;
  
• 
  второто разбиране за общност е общността като социална тоталност на териториална основа. Ограничената географска област, в която дадени човешки индивиди живеят поражда и възпризвежда определена свързаност и чувство за принадлежност към тази общност. Общността се схваща като “определена социална тоталност, в нея човешкият живот може да бъде изживян напълно, тя е глобално общество на местна локална основа”- Тьонис. В това схващане социалната общност се свежда до етничните и селищните обединения.
  
• 
  третото разбиране е общността като общност на интересите. Според това становище пространствената и териториалната близост не са необходими условия за съществуването на социална общност. По- важно е наличието на контакт между лицата и най- вече общи интереси, обща система от ценности, чувство за принадлежност към общността /например учени с една професионална ориентация, но от различни страни/.
  
• 
  четвъртото разбиране е общността като реално пространствено- времево обединение върху основата на социална връзка. То, заедно с второто становище, е най- разпространено.
  
• 
  петото становище е общността като основаваща се на общ социално значим признак, свързан с дейностната характеристика на обществото. Социалната общност е образувание, чието възникване и съществуване е във връзка с осъществяването на една, няколко или система от обществено значими дейности.
  

При типологизирането и класификацията на социална общност се използват следните критерии:

- според размерите: малки, средни, големи социални общности;

- според степента на официализираност на отношенията: формални и неформални;

- според интегрираността: с участие или с отчуждение;

• 
  според продължителността- трайни и нетрайни;
  
• 
  според броя на изпълняваните функции: еднофункционални, многофункционални и цялостни системи;
  
• 
  според типа на контактите: интимни, периодични, изкуствени;
  
• 
  според характера на властта: принудителни, възнаграждаващи и нормативни;
  
• 
  според функционалната им принадлежност: в промишлеността, в обслужването, в свободното време;
  
• 
  според начина на образуване: доброволни, принудителни, утилитарни /прагматични/.
  

В социологията се очертават няколко и някои от тях взаимнопротиворечащи си становища за същността на социалната група, а именно:

• 
  че групата е всяко множество от индивиди, имащи нещо общо- Абион Смол 1905г., създава първият тест по социология в Чикагския университет. Това становище е много критикувано, защото в групата има и надиндивидуални явления;
  
• 
  че групата е интегративно обединение от взаимодействащи си членове. Те отчитат и идентифицират индивидите в социалната група. Недостатък тук е, че диапазона за социалната група е много широк- както брачната двойка, така и селото, нацията и т.н.;
  
• 
  че групата е като малка общност- Джордж Хоулман в “Човешката общност” 1950г. свежда групата до първичната малка група според броя на членовете: от 3 до 7 човека; 2 човека не са социална група, защото няма баланс. Анализът се осъществява през 20- 30- те години на ХХ век в 3 основни направления:
  

СОЦИОМЕТРИЧНО направление- Джейкъб Морено, Кьониг

ГРУПОВО- Мичъл

Трите предпоставки представляват SYM LOG анализ.

• 
  групата като обективна макрогрупа. В това разбиране лежи идеята за група като психогрупи и социогрупи /например класови групи/;
  
• 
  групата като макро- мензо- микро- обединение от индивиди с еднакво или близко социално положение, които заемат определено място в обществото и изпълняват определени задачи;
  

• 
  определен брой хора, като броят варира в много широки граници;
  
• 
  социални вещи от един или друг вид;
  
• 
  дадена съвкупност от социални предписания, норми и правила, като те могат да бъдат писани и написани, които регламентират изпълнеието на функциите на социалната институция, нейното поведение и работата на хората в нея.
  

1. ОРГАНИЗАЦИОННА-

3. 
   ПОЗНАВАТЕЛНА /отделяне на клонове на науката в самостоятелни направления.
   

Критерият за оптималност на дадена институционна структура се състои в съответствието й с обществените потребности; в това, дали осигурява тази потребност в оптимална степен.

Първата е, че бракът се появява в първобитното общество когато има необходимост от регулиране на половото общуване. Има няколко форми в развитието на брака от безбрачно състояние към групов брак, при който половата връзка последователно се изключва първо родители и деца, след това братя и сестри и т.н. Известни са двоичен /чифтен/ брак и полигамията /полигиния+полиандрия/. За появата на моногамното семейство има много тези. Според Маркс моногамното семейство се появява с развитието на частната собственост върху средствата за производство, като една от най- важните му функции е натрупването, запазването и предаването на тази собственост.

• 
  микросоциологическо ниво- изучава изменията, структурата на личността в контактите й със социалната среда;
  
• 
  мезо- ниво- обхваща социалната промяна като резултат от непосредствените взаимодействия между индивидите като носители на социални роли и социалногрупови характеристики;
  
• 
  на социологическа макротеория, изследва връзката между социалната промяна в социологическата система на обществото като цяло и тази, на нейните основни подсистеми.