София, 2004 “Всеки човек има право на условия на труд, при които се опазват неговото здраве, безопасност и достойнство”

Статутът на СУБЗР представлява основополагащ фирмен документ, който определя мястото, целите, приоритетите и структурата на СУБЗР сред другите системи на фирменото управление. Разработва се от висшето ръководство на фирмата.

Политиката по БЗР определя общите насоки и цели на фирмата по отношение осигуряването на БЗР, изразени от неговото висше ръководство съгл.чл.14 от ЗЗБУТ. Тя включва ангажиментите на ръководството относно:

• 
  интегриране на дейността по осигуряване на безопасност и здраве във всички дейности на фирмата;
  
• 
  поставяне, обявяване и постигане на високи цели за безопасност и здраве при работа в съответствие с изискванията на нормативните документи и принципа на превантивността, съчетани с процес на по-нататъшно подобрение, отчитайки ефикасността на разходите;
  
• 
  осигуряване на адекватни ресурси за осъществяване на целите на политиката;
  
• 
  поставяне управлението на безопасността и здравето при работа, като първостепенна отговорност на всички ръководители отгоре до долу;
  
• 
  осигуряване необходимо и достатъчно популяризиране и пропагандиране на политиката, за да бъде разбрана, прилагана и поддържана на всички нива, чрез нагледни материали, обучение на персонала на всички нива, личен пример;
  
• 
  изграждане на ефективна, съответстваща на спецификата и големината на фирмата СУБЗР като инструмент за осъществяване на политиката;
  
• 
  осигуряване активното участие на работещите;
  
• 
  периодичен мениджърски преглед на политиката и системата за управление на БЗР с оглед по-нататъшно подобряване.
  

Приоритетното подреждане на целите на политиката се основава на преценката за баланса между изискванията на нормативната база, големината на риска и ресурсите, с които разполага фирмата. Целите на политиката трябва да са насочени към:

• 
  Развитие на фирмената политика за БЗР, процедурите и правилата за непрекъснато и прогресивно подобряване на БЗР с тенденция към намаляване до пълно ликвидиране на трудовите злополуки, професионалните заболявания, инцидентите, авариите и др.;
  
• 
  Проверки на оценките на риска, обсъждане/оценяване на всякакви необходими допълнителни мерки за контрол и как това ще се отрази на досегашните мерки и процедури;
  
• 
  Наблюдение на цялостната работа на фирмата по безопасността;
  
• 
  Преглед на нещастните случаи и проишествия, включително препоръките и оздравителните мерки за да се предотвратят нови такива;
  
• 
  Повишаване на съзнанието за безопасност и здраве вътре във фирмата. Преглед и намиране на нови допълнителни форми за обучение по здраве и безопасност;
  
• 
  Намаляване на загуби и разходи от аварии, трудови злополуки, професионални заболявания и др. свързани с труда заболявания с временна нетрудоспособност;
  
• 
  Осигуряване доставка на суровини, отговарящи на изискванията за безопасност;
  
• 
  Запазване на устойчива работоспособност на работниците, профилактика на умората и стреса при работа и увеличение на производителността на труда;
  
• 
  Повишаване престижа на професията и работата, привлекателността и удовлетвореността от труда в полза на индивида и обществото;
  
• 
  Спазване изискванията за безопасност на произвежданата продукция и съдействие за повишаване безопасността на потребителя от продукта ;
  
• 
  Осигуряване безопасност на лицата посещаващи фирмата;
  
• 
  Осигуряване безопасност на населението в зоната от възможни въздействия;
  
• 
  Осигуряване безопасността на съседни фирми от възможни аварийни ситуации;
  

Организационната структура на СУБЗР се базира на съществуващата управленска система във фирмата с допълнение от някои специфични органи, съгласно изискванията на ЗЗБУТ, и отразено в документите, регламентиращи управлението на фирмата. Тя осигурява конкретното участие на ръководството и неговите отговорности за изпълнението на политиката по здраве и безопасност.

Примери от практиката на водещи европейски фирми показват колко важно е работодателите да бъдат мотивирани за действие по осигуряване на здраве и безопасност при работа и подпомагани в изпълнението на предвидените им в Закона задължения. Особена роля в подпомагането на работодателите имат специалистите от звената по БЗР и Службите по трудова медицина, при непосредственото участие на Комитетите по условия на труд и активното участие на работещите.

От изключителна важност за създаване на култура за безопасност и ефективност на СУБЗР е изискването работещите на всички нива във фирмата да знаят своите задължения и отговорности за осигуряване на БЗР, както и да са на ясно как техните действия или бездействия влияят на ефективността на СУБЗР. Тези задължения и отговорности трябва да кореспондират и да не са в противоречие със задълженията и отговорностите им съгласно общата система за управление на фирмата.

Основните документи на СУБЗР, определящи задълженията и отговорностите са:

1. 
   функционални характеристики на звената (поделения, цехове, бригади);
   
2. 
   длъжностни инструкции на лицата, ангажирани по нива в управлението на фирмата;
   
3. 
   длъжностна инструкция на специалиста по БЗР;
   
4. 
   функции и задачи на комитетите и групите по условия на труд ;
   
5. 
   задължения и отговорности на работниците.
   

• 
  функционалната характеристика на звеното, което ръководи или при липса на такова, на основата на фирмения правилник за вътрешния ред или правилника за дейността и организацията на фирмата и другите вътрешно-фирмени документи;
  
• 
  участието му в осъществяването на процедурите за управление на БЗР;
  
• 
  задълженията и отговорностите, съгласно правилниците по техническа безопасност или по техническа експлоатация, както и други национални или отраслови нормативни актове.
  

В съответствие с мястото в управлението на фирмата, задълженията и компетенциите на средният и низов ръководен персонал се свеждат до:

1. 
   Участва в разработването на политиката за БЗР в съответствие с указанията на висшето ръководство;
   
2. 
   Участва в разработването на програми и планове за изпълнение на политиката за БЗР;
   
3. 
   Поема ясна отговорност за изпълнение на политиката за БЗР и създаване на култура по безопасност;
   
4. 
   Участва в дейностите, свързани с оценка на рисковете за БЗР и инициира мерки за тяхното отстраняване или намаляване;
   
5. 
   Изпълнява задачите, свързани с осъществяване на безопасно протичане на производствените процеси, като изпълнява ефективен оперативен контрол (доставка, производство, съхранение, транспорт) и системно проучва, регистрира и отчита ключови параметри, влияещи на БЗР;
   
6. 
   Осигурява безопасност на персонал, извън състава на звеното което ръководи, ако той извършва работи (монтаж, настройки, ремонт и др.) на територията на звеното;
   
7. 
   Ръководи/изпълнява дейностите, свързани с предотвратяване и ликвидиране на отрицателните последици от трудови злополуки, аварии и други опасни събития;
   
8. 
   Полага усилия за изучаване и прилагане на добра практика за БЗР;
   
9. 
   При възникнали проблеми извън неговата компетентност и възможности, търси помощта на по-горните ръководители и специалисти от звената по БЗР и СТМ;
   
10. 
    Осъществява периодично обучение и инструктаж за БЗР в съответствие с изискванията за култура по безопасност;
    
11. 
    Проявява инициатива и осъществява вътрешния контрол (проверки, наблюдения, оценки, одит) за изпълнение на изискванията за БЗР и реализация на мерките, съгласно политиката и плановете за БЗР;
    
12. 
    Ръководи, осъществява или участва в разследването и анализирането на причините за трудовите злополуки;
    
13. 
    Участва в провеждането на мениджърския преглед за изпълнението на политиката за БЗР;
    
14. 
    Работи съвместно с КУТ и ГУТ;
    
15. 
    Осъществява активни комуникации с работниците с оглед: разясняване на политиката за БЗР и изискванията за култура по безопасност; активно въвличане на работниците в изпълнението на политиката по БЗР; търсене на нови идеи, решения и добра практика в областта на БЗР; комуникиране на работнически предложения, идеи, критични бележки и др., за решаване от тях или по-горе;
    
16. 
    Съдейства активно за осигуряване на необходимите ресурси.
    

Централно място в СУБЗР се отрежда на специалиста/звеното по БЗР, без това да отменя отговорностите и задълженията на работодателя. В зависимост от обема на дейностите, естеството на работата и характера на професионалния риск работодателят трябва да назначи или да определи като задължение на едно или повече длъжностни лица, с подходящо образование и квалификация, организирането на тази дейност в предприятието. Съгласно Закона може да създаде и специализирана служба – обект на отделна наредба. Организацията на дейността на звеното по БЗР се основава на ЗЗБУТ – чл.24, ал. 1 и чл. 14, ал.2; Наредба №3/1998г. на МТСП; на правилници и наредби за техническа безопасност и техническа експлоатация и др. и на фирмената СУБЗР. Ръководителят на звеното/специалистът по БЗР пряко се ръководи и контролира от работодателя, който му осигурява необходимата информация и условия за ефективно изпълнение на неговите функции и задачи;

1. 
   От името на работодателя организира, осъществява, контролира и координира дейностите във фирмата, свързани със защитата и профилактиката на професионалните рискове за живота, здравето и работоспособността на персонала, в съответствие с изискванията на нормативната уредба на национално, отраслово и фирмено ниво, в т.ч. при разработването на интегрирана фирмената политика за превантивност и култура по безопасност и изпълнението й чрез инструментите на СУБЗР. За целта:
   

• 
  участва в организацията и контролирането на дейността, свързана с разработването на политика на фирмата по БЗР;
  
• 
  организира и участва в оценяването, регистрирането и профилактиката на професионалните рискове;
  
• 
  организира и участва в разработването на програми и планове по БЗР в съответствие с фирмената политика като: осъществява конкретни мерки по БЗР; организира дейността на СУБЗР, на аварийната и противопожарната защита, контрола, прегледите и одита по БЗР, обучението и инструктажа по БЗР;
  
• 
  участва в работата на КУТ в предприятието и изпълнява функциите на негов секретар, като подпомага методически комитета при обсъждането и вземането на решения, планирането на дейността му, води протоколите от заседанията и отговаря за тяхното съхранение, предоставя информация на заинтересованите и компетентни органи и на длъжностните лица с функция на секретар;
  
• 
  методически ръководи, координира и отчита дейността на специалистите по БЗР в поделенията на фирмата;
  
• 
  сътрудничи и подпомага СТМ при изпълнението на нейните функции и задачи;
  
• 
  предприема мерки за координиране действията по осигуряване на БЗР и противопожарната осигуреност при съвместна работа с работници от др. фирми.
  

2. 
   Консултира и подпомага работодателя и другите длъжностни лица по прилагане на изискванията и нормите за БЗР при работа и противопожарна осигуреност за:
   

• 
  осъществяване целите на политиката по БЗР в т.ч. за култура по безопасност;
  
• 
  прилагане на нормите и изискванията за БЗР и средствата за реализирането им;
  
• 
  функционирането на системата за управление на БЗР;
  
• 
  разработването на работните инструкции;
  
• 
  осъществяване на социалния диалог по въпросите на БЗР при колективното договаряне.
  

3. 
   Осъществява контрол от името на работодателя за спазване на нормите и изискванията по БЗР, противопожарната безопасност и за изпълнението на задълженията по тях:
   

• 
  разработва и предлага показатели за оценка параметрите на условията на труд;
  
• 
  осъществява превантивен контрол за съответствието с изискванията на БЗР и противопожарната осигуреност при: въвеждане в експлоатация на нови обекти, оборудване, технологии и работни места; пускането в експлоатация след ремонт, реконструкция или модернизация на оборудването, обектите и работните места;
  
• 
  контролира осъществяването на оперативния контрол от съответните длъжностни лица;
  
• 
  осъществява контрол за прилагане на мерките за безопасност при изпълнение на видовете работи като: предписва мерки на съответните длъжностни лица за отстраняване на констатирани нарушения; при непосредствена опасност за живота и здравето на персонала спира машини, съоръжения и работни места и незабавно информира за това работодателя;
  
• 
  упражнява контрол за спазване на изискванията за техническото състояние и функциониране на съоръженията с повишена опасност като: регистрирането, отчета и техническото освидетелстване на тези съоръжения; издава разрешение за въвеждане на съоръженията в експлоатация, за извършване на периодични прегледи и изпитания;
  
• 
  контролира състоянието на сградите, машините и съоръженията в противопожарно отношение;
  
• 
  участва в разследването на обстоятелствата и причините за тежки и смъртни трудови злополуки, проишествия и аварии;
  
• 
  контролира снабдяването, ползването, съхранението, поддръжката и изпитанието на : личните предпазни средства, работното облекло и обувки; защитните средства за работа по електрическите уредби и съоръжения;
  

4. 
   Организира, участва и контролира системата за инструктаж по БЗР и правилника за противопожарна безопасност;
   
5. 
   Участва в изпитните комисии и осъществява котрол за:
   

• 
  изпълнението на учебните програми за подготовка и опреснителни курсове за експлоатационния персонал;
  
• 
  редовната проверка на знанията на работниците по правилника за техника на безопасност, правилника за техническа експлоатация, за противопожарна осигуреност, производствените инструкции и др.;
  
• 
  придобиване на правоспособност за извършване на определени дейности и клас по електро-безопасност.
  

6. 
   Осъществява контрол, заедно със СТМ за:
   

• 
  специализираната закрила на работниците и служителите съгласно гл.15 от КТ;
  
• 
  прилагането на компенсаторните механизми за работа при опасни и вредни условия на труд;
  
• 
  промоция на здравето и санитарно-битовото обслужване.
  

7. 
   Участва в разработката на показатели за оценка на дейността по БЗР и на тази основа – методики за санкциониране и стимулиране. Предлага и прилага мерки за:
   

• 
  санкциониране при нарушаване на нормите и изискванията за БЗР и неизпълнение на определените задължения, съгл. чл.188 от КТ;
  
• 
  стимулиране на добри практики при осигуряването на БЗР;
  
• 
  разпространяване на полезните за бъдещата работа изводи, направени при анализа на причините за случаите на санкциониране и стимулиране.
  

8. 
   Инициира, организира и разработва самостоятелно или съвместно с други органи и длъжностни лица във фирмата, нормативната уредба по БЗР:
   

• 
  различни уредби в съответствие със СУБЗР;
  
• 
  осигурява включването на проблематиката по БЗР в работните инструкции и технологичната документация;
  
• 
  инструкции за безопасност на работните места;
  
• 
  инструкциите и плановете в случай на аварии.
  

9. 
   Организира, поддържа и при нужда предоставя на заинтересованите компетентни органи, изискващата се от нормативните актове документация.
   
10. 
    Осъществява взаимодействие с външни организации, имащи функции и компетентност по БЗР като:
    

• 
  Изпълнителна агенция “Главна инспекциа по труда”;
  
• 
  Инспекция противопожарна охрана при МВР;
  
• 
  Национален осигурителен институт – по отчитане на трудовите злополуки;
  
• 
  Държавна инспекция за контрол на съоръженията с повишена опасност при Държавната агенция по стандартизация и метрология.
  

11. 
    Периодично през годината и за всяка изтекла година изготвя анализ на дейността и състоянието на БЗР, която се разглежда от КУТ в предприятието и се предоставя за ползване на заинтересованите страни.
    
12. 
    Длъжностното лице, ръководител на звеното по БЗР, при осъществяване на своята дейност има право:
    

• 
  на свободен достъп до всички обекти и съоръжения във фирмата;
  
• 
  да изисква от отговорните длъжностни лица да предоставят необходимите документи, сведения, писмена или устна информация, необходима за изпълнението на функциите и задачите му;
  
• 
  да проверява наличието и валидността на документите за правоспособност на персонала, съгласно изискванията на нормативната уредба;
  
• 
  по преценка на работодателя да участва в различни мероприятия, курсове, симпозиуми, съвещания и др., свързани с повишаване на квалификацията по БЗР.
  

13. 
    Специалистът по БЗР не може да бъде поставян в неблагоприятно положение, в следствие на добросъвестното изпълнение на задълженията си.
    
14. 
    За неправомерно упражняване или за неупражняване на предоставените права, или неизпълнение на задълженията си, съгласно ЗЗБУТ и подзаконовите нормативни актове, звеното/специалистът по БЗР носи административна и наказателна отговорност.
    

Основен принцип на политиката на фирмата за БЗР и важен елемент на СУБЗР е сътрудничеството по въпросите на безопасността и здравето между работодателя, ръководния персонал и работниците или техните представители .

• 
  подскажат идеи при изпълнението на оперативните задачи и при извършването на ремонтните работи, които да подпомагат отстраняването на потенциалните опасности и обстоятелства;
  
• 
  подпомагат експертите при оценка на рисковете за БЗР по работните места, за оценка на “това, което реално се случва”;
  
• 
  бъдат комуникативните линии между ръководството на всички нива и работниците, за споделяне и убедено участие в изпълнението на задачите за достигане целите на политиката за БЗР на фирмата;
  
• 
  спомагат за избягване на евентуална съпротива срещу въвеждането на СУБЗР и да разяснят и убедят работниците в ползата от нейното функциониране.
  

1. 
   КУТ към фирмата се създава на основата на чл. 27-32 от ЗЗБУТ;
   
2. 
   Статутът на КУТ във фирмата урежда: организацията на работа, задачите, правата и отговорностите на неговите членове;
   
3. 
   Дейността на КУТ обхваща всички аспекти на осигуряването на БЗР във фирмата;
   
4. 
   В работата на КУТ могат да бъдат привлечени и опитни външни експерти и представители на контролните органи.
   

1. 
   Съставът на КУТ във фирмата е максимум 10 души, от които:
   

• 
  Председател на КУТ е работодателят или негов представител;
  
• 
  Заместник-председател е представител на работниците и служителите;
  
• 
  Секретар на КУТ е желателно да бъде ръководителят на звеното по БЗР, като представител на работодателя;
  
• 
  Членовете от страна на работодателя се определят с негова заповед и могат да бъдат ръководители и други специалисти, носещи отговорност в областта на БЗР;
  
• 
  Членовете от страна на работещите се номинират от синдикалните организации.
  

2. 
   Представителите на работещите в КУТ се избират съгл.чл.6 от КТ с мандат 4 г.
   
3. 
   В състава на КУТ, чрез квотите на работодателя или работниците, се осигурява и представител/и от звена на фирмата, разположени извън нейното седалище.
   
4. 
   КУТ работи съгласно своя статут и организира дейността си съобразно следните основни правила:
   

• 
  КУТ към фирмата тясно си сътрудничи и координира дейността си с комитетите или групите към поделенията на фирмата, ако има такива;
  
• 
  Събира се на заседание най-малко един път на тримесечие (чл.29, т.1 от ЗЗБУТ)
  
• 
  КУТ може да бъде свикан по всяко време по инициатива на председателя, неговия заместник или от член на комитета, след съгласуване с председателя.
  
• 
  КУТ към фирмата работи на основата на годишен план, който се актуализира.
  
• 
  Дневният ред за работа на комитета се подготвя от секретаря и се утвърждава от председателя или неговия заместник.
  
• 
  Участие на външни специалисти, нечленове на комитета, се допуска след съгласуване с председателя или неговия заместник.
  
• 
  За всяко заседание на КУТ се води протокол от секретаря, който съдържа: резюме на разискванията; решения и становища на комитета; приложени писмени становища и материали по обсъжданите въпроси; протоколите се подписват от всички участници, като подписите с “особено мнение” се обясняват със зъбележка към протокола; протоколите се съхраняват при секретаря на КУТ, а един екземпляр се предава в деловодството на фирмата;
  
• 
  Решенията на КУТ се привеждат в изпълнение само със заповед на работодателя.
  

1. 
   При разработването на политиката по здраве и безопасност КУТ участва в дейностите, свързани с формиране на политиката по БЗР на предприятието и обсъжда декларацията на ръководството за фирмената му политика по БЗР;
   
2. 
   Обсъжда и предлага за утвърждаване от работодателя на основните документи на СУБЗР в предприятието;
   
3. 
   Обсъжда и предлага за утвърждаване от работодателя на система от показатели за измерване и оценка на състоянието на условията на труд, оценка на професионалните рискове и ефективното функциониране на СУБЗР;
   
4. 
   Обсъжда и дава становище по проектите на програми и планове, свързани с осигуряване на БЗР;
   
5. 
   Обсъжда планираните промени в технологията, организацията на труда и работните места и предлага решения за опазване на здравето на работниците и служителите;
   
6. 
   Обсъжда докладите на специализираните служби по трудова медицина (СТМ);
   
7. 
   Периодично обсъжда изпълнението и плановете по БЗР, както и задачите, свързани с решаването на текущо възникнали проблеми;
   
8. 
   Обсъжда всяко тримесечие състоянието на дейността и дава предложения за нейното подобряване по отношение на: условията на труд; трудовия травматизъм; оценките за рисковете от трудови злополуки и професионални заболявания; защитата от пожар и аварии; здравното състояние на персонала; ефективното функциониране на СУБЗР;
   
9. 
   Изисква от работодателя да предприема необходимите мерки и прави предложение за отстраняване на опасностите или за временно ограничаване на риска за здравето;
   
10. 
    Извършва проверки по спазване изискванията на ЗБУТ и участва в проверките, извършвани от контролните органи. Обръща се към контролните органи, ако прецени, че взетите мерки не са достатъчни да гарантират здравето и безопасността на работещите;
    
11. 
    Обсъжда и формулира становища по: ведомствените нормативни документи по БЗР; нормативните документи по организацията и управлението на фирмата, които имат косвено влияние върху БЗР; параметрите на колективното договаряне, които се отнасят до условията на труд и компенсаторните механизми по КТ; предложения на звена или отделни лица от персонала, касаещи БЗР; информации, указания, заповеди и др. материали, предоставени от заинтересовани и компетентни органи в областта на БЗР;
    
12. 
    Предлага, обсъжда и взема решения за стимулиране и санкциониране на персонала за работата му по БЗР: обсъжда и предлага на ръководството за утвърждаване на методика/наредба за стимулиране и санкциониране; стимулира и санкционира лица от ръководството и изпълнителния персонал;
    
13. 
    Обсъжда програми за обучение, квалификация и информация на персонала по въпросите на безопасността и здравето при работа.
    

1. 
   Членовете на КУТ се ползват от правата по чл. 30 от ЗЗБУТ, а именно:
   

• 
  Да бъдат задължително обучавани по програма, ред и изисквания, определени от Наредба № 4 (ДВ, бр. 133/1998г. на МТСП и МЗ, изм. и доп. бр. 85/2000 г.);
  
• 
  На достъп до наличната информация относно: условията на труд; трудовия травматизъм, здравния статус на персонала и обобщените (неперсонални) данни за професионалните заболявания; пожарната и аварийна безопасност; резултатите от проверки на контролните органи;
  
• 
  Да изискват от работодателя да предприеме необходимите мерки за БЗР;
  
• 
  Да правят предложения за мерки за отстраняване или намаляване на професионалните рискове, както и за повишаване на ефективността на СУБЗР;
  
• 
  Да участват в проверките, извършвани от контролните органи;
  
• 
  Да се обръщат към държавните контролни органи, ако преценят, че взетите от ръководството мерки не са достатъчни да гарантират БЗР;
  
• 
  Работодателят осигурява необходимите условия и средства на представителите на работещите за изпълнението на техните функции и обучение, които се провеждат в рамките на работното време, без това да се отразява на заплатата;
  
• 
  Представителите на персонала – членове на КУТ, не могат да бъдат поставяни в неблагоприятно положение за дейността им по осигуряване на БЗР.
  

2. 
   Отговорности на членовете на КУТ към фирмата:
   

• 
  Членовете на КУТ са длъжни предварително да се запознаят с материалите по въпросите, които ще се обсъждат и да подготвят своето становище в съответствие с действащата нормативна уредба;
  
• 
  Председателят на КУТ обобщава различните мнения и носи отговорност за правилността на взетите решения;
  
• 
  Работодателят не носи пряка административна или наказателна отговорност в случай на неизпълнение на решение на КУТ във фирмата. Изпълнението е въпрос на негова преценка, тъй като съгл. чл. 14, ал. 1 и 2 на ЗЗБУТ той има задължението и отговорността да осигури ЗБУТ;
  
• 
  Членовете на КУТ трябва да демонстрират и да лобират своя ангажимент към осигуряването на политиката по БЗР и културата по безопасност;
  
• 
  Право да говори или да коментира от името на КУТ има председателят на комитета или неговият заместник;
  
• 
  Решение на комитета, записано в утвърден протокол от негово заседание, може да бъде променено само с ново решение.
  

Службата по трудова медицина (СТМ) е основен елемент в СУБЗР. Тя организира своята дейност на основата на правилник за устройството и дейността й (чл.18 от Наредба № 14 на МЗ за СТМ). В случай, че СТМ е изградена към фирмата, този правилник е елемент на СУБЗР. СТМ има консултативна, обслужваща и разработваща дейност. Тя не изпълнява разпоредетилни и контролни функции. Това са предимно превантивни функции – да консултира и подпомага работодателя, КУТ и ГУТ при организирането, планирането и изпълнението на задълженията им по отношение на осигуряване и поддържане на ЗБУТ и укрепване на здравето и работоспособността на персонала във връзка с извършваната от него трудова дейност.

Всеки работодател е задължен да осигури трудовомедицинско обслужване на наетите от него работници и служители от СТМ – чл. 25 на ЗЗБУТ. Законовото задължение на работодателите е в съответствие с европейската стратегия за осигуряване на БЗР чрез прилагане на превантивни подходи. По своя превантивен характер, смисъл и съдържание на дейността това обслужване се различава съществено от досегашното обслужване на работещите по месторабота. Само големи фирми могат да създадат свои СТМ. За средните и малки фирми се дава възможност на работодателя да осигури с договор обслужването от външни или кооперирани служби по трудова медицина. В този смисъл могат да се въведат следните понятия:

• 
  Клиент на трудовомедицинското обслужване е ръководството на предприятието, което плаща за услугите, които ще бъдат предоставени от СТМ.
  
• 
  Потребители на услугите са работниците.
  
• 
  Ориентация към клиента означава, че СТМ търси и предлага най-добрите и най-професионалните решения за удовлетворяване потребностите на клиента. Означава също, че клиентът трябва да бъде добре информиран за проблемите и потребностите на фирмата от трудовомедицинско обслужване, а СТМ от своя страна да бъде добре информирана за проблемите и потребностите на клиента и да стане по-професионален и конкурентен доставчик на услуги с висока степен на ефективност. Като правило СТМ не може да се ангажира с професионални дейности, които са извън обхвата на нейната компетентност.
  

За да бъде ефективна дейността на СТМ, е необходимо добро планиране както на времето за доставяне и изпълнение на услугите, така и на тяхното съдържание. Заедно с клиента СТМ изготвя план за услугите, които ще бъдат предоставени в съответната фирма. От съществена важност е представители на работещите да участват при съставянето на плана, който е обща собственост на СТМ и на клиента. Планът в писмена форма трябва да бъде интегрална част от фирмената система за управление на здравето, безопасността и околната среда. Планът съдържа списък на проблемите, върху които ще работи СТМ, интервенциите, с които ще се решават проблемите и конкретните дейности.

При разработването на плана на СТМ трябва да бъдат подредени по приоритети както непосредствените, така и отдалечените рискове за здравето и потребностите на работещите във фирмата. Това най-добре се постига в диалог между специалистите по трудова медицина, специалистите по безопасност и ръководството на фирмата. Това е процес, при който се отделя специално внимание на подходите и ценностите. Когато здравето на хората е под въпрос, показателят “разходи – ефективност” не може да бъде единствената база за определяне на приоритетите.

Планът на СТМ представя в писмен вид потребностите на конкретната фирма, целите, действията, сроковете и отговорните лица. Съществено е интегрирането на този план в общата стратегия на фирмата, показател за което е неговото оповестяване и обсъждане с персонала, утвърждаване от ръководството и осигуряването на адекватни ресурси за неговата реализация. Планът трябва да е реалистичен и изпълним, всяка година да бъде преглеждан и оценяван от вътрешен и външен одит, а също и когато настъпят промени в работната и околната среда, както и в работните контингенти.

При организирането на работата на СТМ във фирмата е важно да се утвърдят основните услуги. Ако някоя от дейностите не е от компетентността на съответната СТМ, по-добре е да се потърси услуга на друга СТМ или на външни специалисти

Осъществяване на основните задачи на СТМ в рамките на СУБЗР се извършва чрез изпълнение на задачи в следните направления:

СТМ подпомагат работодателя чрез предоставяне на експертни съвети на ръководството, отделния работник , КУТ и ГУТ за извършване на превантивни дейности, насочени към:

• 
  постигане и поддържане на здравословна и безопасна работна среда;
  
• 
  постигане и поддържане на работоспособна и мотивирана работна сила;
  
• 
  превенция на свързаните с труда заболявания и злополуки;
  
• 
  поддържане и укрепване на работоспособността на работещите.
  

1. 
   Идентифициране и оценка на риска за здравето на работното място.
   
2. 
   Изследване и наблюдение на факторите на работната среда и работните практики, които могат да имат неблагоприятен ефект върху здравето на работещите, както и качеството на санитарно-битовото обслужване.
   
3. 
   Участие в анализите на трудовите злополуки и професионалните заболявания.
   
4. 
   Участие в разработването на програми за подобряване на работния процес, а също и за проверка и оценяване на здравните аспекти на нововъведения (технологии, оборудване, материали и т.н.).
   
5. 
   Съвети по планирането и организацията на работата, дизайна на работните места, избора и поддръжката на машините и съоръженията, суровините и материалите, които се използват при работа.
   
6. 
   Съвети по въпросите на БЗР, хигиената, ергономията, индивидуалното и колективно защитно оборудване.
   
7. 
   Оценка пригодността на персонала за съответната работа.
   
8. 
   Утвърждаване на адаптацията на работата към работника.
   
9. 
   Изследване и оценка за влиянието на условията на труда върху здравословното състояние на работещите и разработване на медико-профилактични мерки за намаляване и предотвратяване на трудовите злополуки и професионалните заболявания, за поддържане и подобряване на здравето и работоспособността на работещите.
   
10. 
    Съдействие за доставяне на информация и участие в програми за обучение и здравно образование на персонала в областта на БЗР, хигиената и ергономията.
    
11. 
    Участие в организацията за оказване на първа помощ и спешно лечение.
    
12. 
    Оказване на помощ за професионална рехабилитация на работещите.
    
13. 
    Разработване и реализиране на специализирани програми за промоция на здравето на работното място.
    
14. 
    Съвети за ефективно и ефикасно използване на ресурсите чрез установяване на добра комуникация и връзки в предприятието и извън него между работодатели, специалисти по безопасност, синдикати, работници, инспекции по труда, осигурителни институти, общохпрактикуващи лекари и др.
    
15. 
    Осигуряване на добро качество на трудовомедицинското обслужване най-вече с цел превенция на вредните въздействия при работа и предотвратяване на свързаните с труда заболявания.
    

• 
  Целите и задачите на организацията по осигуряването на ЗБУТ.
  
• 
  Стратегиите – начините за изпълнение на политиката на фирмата по БЗР.
  
• 
  Структурата – помощ при структуриране на ръководството, разпределение на трудовите задачи и отговорности, вземането на решения и комуникациите по БЗР.
  
• 
  Методите – работните процедури и техниките, оборудването, правилата и инструкциите за работа, насоките за работа/ системата за управление на БЗР.
  
• 
  Хората – различните аспекти, свързани със здравето и качеството на живот на персонала и неговата удовлетвореност от работата (компетентност, умения и отговорности, социални взаимовръзки, социална подкрепа и социална сплотеност в организацията).
  

1. 
   Съвети за предотвратяване на нарушения в здравето от неблагополучията в организацията на труда.
   
2. 
   Да подпомага организацията за хуманизиране на работното място, т.е. да се отдава първостепенно значение на хората и на техния потенциал за творчество и разтеж чрез разглеждане и оценка на ред въпроси от значение за трудовата медицина като:
   

• 
  стойност на работата – оценка от ръководството и колектива, а и от самия работник, наличие на обратна връзка, критика, окуражаване и подкрепа;
  
• 
  физическо и умствено натоварване при работа, количество и обем работа, стрес при работата, режим на работа;
  
• 
  разумно работно натоварване и възможности за релаксиране извън работното време;
  
• 
  социални взаимодействия и връзки с колегите и ръководството, междуличностните отношения при работа, стил на ръководство, мотивация и т.н., както и предотвратяване на морално, физическо и сексуално насилие, дискриминация и конфликти;
  
• 
  експозиция на неблагоприятните фактори на работната среда и ергономичните условия на работното място;
  
• 
  възможности за контрол върху работата;
  
• 
  възможности за обучение и усъвършенстване на уменията и израстване в кариерата.
  

1. 
   Оценка на риска / мониторинг на експозицията / управление на риска:
   

• 
  идентифициране и оценяване на рисковете за здравето на работещите, произтичащи от опасности на работното място;
  
• 
  набелязване на мерки за предотвратяване, отстраняване или намаляване на риска, както и мерки за контрол на риска, когато е необходимо.
  

2. 
   Оценка на безопасността и здравето на работното място:
   

• 
  съвети при планирането и организацията на работата във всичките й аспекти и на всички етапи, за да се осигурат условия на работа, непредизвикващи непосредствени или отдалечени увреждания на здравето на работещите;
  
• 
  сътрудничество и съвместна работа със службата по безопасност в предприятието, КУТ и с работещите, за да се осигури обхващане на всички аспекти на БЗР в оценката на работното място и търсене на решения на проблемите;
  
• 
  прилагане на принципите на превенция при даване на съвети: как да бъде планирана и извършвана работата; събиране и обработване на фирмената документация необходима за оценката; изготвяне и поддържане на досиета на работните места и на работещите; провеждане на оценката на риска по системен начин, включително и по отношение на околната среда, когато е целесъобразно; информиране и обучаване на работещите по подходящ начин;
  
• 
  осигуряване на обучение на персонала на СТМ и помощ от експерти, когато е необходимо.
  

3. 
   Комуникация на риска – подготовка на програми за обучение на работниците и на ръководството на предприятието след изясняване на факторите, влияещи върху възприемането на риска.
   

• 
  при започване на работа, свързана с опасности за здравето или със специални изисквания по отношение на здравето;
  
• 
  когато трудовата задача или условията на труд се променят съществено;
  
• 
  след периоди на заболяване, което променя работоспособността;
  
• 
  когато работникът трябва да бъде трудоустроен.
  

Здравното наблюдение трябва да включва:

• 
  индивидуална и групова оценка на здравното състояние (по определени контингенти, професионални групи, възрастови групи и групи по стаж ), професионалните заболявания и трудовите злополуки, огледите и инспекциите на работните места, проведените изследвания;
  
• 
  прогнози за поява на свързани с работата неблагоприятни ефекти върху здравето;
  
• 
  насоки за превантивни действия и процедури за отстраняване на причинните фактори чрез превантивни мерки;
  
• 
  насоки за провеждане на епидемиологични изследвания за причините на свързаните с труда негативни ефекти върху здравето чрез идентифициране на причинните фактори (физични, химични, биологични, поведенчески, организационни, психологични е др. производствени експозиционни фактори);
  
• 
  оценка ефективността на вече предприети превантивни мерки;
  
• 
  насоки за фирмената политика и програма по здраве и безопасност, включително за финансиране на тяхното приложение.
  

За всяка ефективна фирмена политика съществено значение имат Програмата за оказване на първа помощ и за управлението на трудовите злополуки, установяването на отговорностите, осигуряването на необходимия персонал и на комуникация с работниците. Работодателят е длъжен да информира работниците за организацията за оказване на първа помощ, вкл. за разположението на необходимата апаратура и наличността на обучен персонал. Това се извършва при инструктажа на новопостъпилите работници или при започване на работа на ново работно място. Обучението, документацията и оборудването трябва да бъдат осъвременявани. Работодателят трябва да осигурява подходящ брой на персонала, обучен за оказване на първа помощ. Обучението трябва да се извършва по национално утвърдена система, както и във връзка със специфичните особености на организацията да се осигурява допълнително обучение. Подходящият брой на обучения персонал се определя въз основа на няколко фактора:

• 
  достъпът до лечение е труден, поради голямото разстояние до центровете за спешна помощ;
  
• 
  възможности за ползване на обучен персонал на друг работодател;
  
• 
  работници, които редовно работят на голямо разстояние от предприятието;
  
• 
  брой на работещите, вкл. промени във връзка със сменен режим;
  
• 
  възможности за поемане функциите на обучения персонал, вкл. по време на годишен отпуск, от други обучени лица или поне от някой, който да е в състояние да има контрол върху ситуацията и да организира даването на първа помощ.
  

Фирмите с потенциално големи рискове, трябва да имат утвърден план за действие в аварийни ситуации и план за обучение за оказване на първа помощ.

Целите на дейностите на СТМ се обсъждат с всички участници в дейностите по осигуряване на здраве и безопасност във фирмата (работодател, работещи, синдикати) на всички етапи – при поставянето на целите, формирането на приоритетите, оценката на ефикасността на програмите, управлението на качеството и постоянното му подобряване. За оптимизиране на дейностите по БЗР е наложително те постоянно да се оценяват (одитират).

Важни условия за добрата практика са:

• 
  планът за действие по здраве и безопасност (ситуационният анализ, определянето на общите цели, процедурите по плана и стратегиите на интервенционните процедури, оценяването на резултатите) за конкретната фирма да съответства на потребностите й;
  
• 
  планът да е съгласуван с участниците в дейностите по здраве и безопасност във фирмата;
  
• 
  отговорностите и сроковете да са ясни;
  
• 
  да се разбират и да се съобразяват: икономическото състояние на фирмата, регионалните и браншовите особености, наличните и планираните дейности по БЗР, очакванията от СТМ.
  

Причините за срещаните трудности при избор на СТМ и при последващата съвместна работа могат да се формулират така:

• 
  все още няма точни и ясни критерии и системи за оценка на качеството на работата и предлаганите услуги от СТМ;
  
• 
  има раздвояване в предлаганите услуги от СТМ в посоките по осигуряване на техническа безопасност и по осигуряване на трудово-медицински дейности, в зависимост от преобладаващите технически или медицински специалисти в тях;
  
• 
  няма правила за доказана добра трудово-медицинска практика и съответни стандарти по трудова медицина;
  
• 
  много от извършените услуги в процеса на работа между работодател и СТМ се правят формално, с което не може да се постигнат добри резултати по осигуряване на ЗБУТ;
  
• 
  няма единен критерий или правила при изготвяне на анализите за здравословното състояние на работещите;
  
• 
  слаба подготовка на техническите специалисти в СТМ по нормативните документи и изисквания в областта на ЗБУТ и липса на учебни програми и осигурено обучение за изграждане на такива специалисти.
  

Добрите резултати от работата на дадена фирма, винаги са свързани с доброто сътрудничество мужду участниците в нея на всички нива. Особено важно е сътрудничеството на работодателя с работещите. Участието на работниците в обсъждането на проблемите по ЗБУТ е важно, защото точно работникът има право на защита на здравето и живота през цялата му трудова дейност.

Всеки от участниците в дейността по осигуряване на ЗБУТ носи отговорност и има възможност да прилага коригиращи мерки на съответното ниво. Държавата има важна роля за създаване на ЗБУТ, но на практика това може да стане възможно само с помощ от и в предприятието.

Отговорността за това в предприятието се носи от:

1. 
   Ръководството на предприятието – определя политиката и организира създаването на безопасна и здравословна работна среда.
   
2. 
   Специализираните звена и структури – осъществяват специализирана дейност и контрол по условията на труд.
   
3. 
   Работниците и служителите – непосредствени участници в производството, които с поведението си реагират непосредствено към работната среда.
   

• 
  то е основано на познанията за производствените процеси, задачи и проблеми (редица проблеми, с които работниците се сблъскват ежедневно, могат да останат незабелязани отвън);
  
• 
  води до съпричастност от страна на работниците;
  
• 
  подобрява възприемането на резултатите;
  
• 
  подобрява сътрудничеството, свързано с планове за проектиране и техническа намеса;
  
• 
  качеството на оценката на работното място и на професионалния риск зависи в голяма степен от сътрудничеството с работниците.
  

• 
  осигури организация за действия по ликвидиране на опасностите;
  
• 
  осигури звена в предприятието, които да го консултират и подпомагат в дейността му по осигуряване на ЗБУТ;
  
• 
  осигури укрепване на здравето и трудоспособността на работещите във връзка с извършваната от тях работа;
  
• 
  осигури на всеки работещ подходящо обучение по ЗБУТ,
  

• 
  използва правилно машините, апаратите, инструментите, опасните вещества и материали, транспортните средства и другото работно оборудване;
  
• 
  използва правилно дадените му ЛПС и специално работно облекло и обувки;
  
• 
  използва правилно средствата за колективна защита и не ги отстранява или изменя самоволно;
  
• 
  информира незабавно работодателя или съответните длъжностни лица за всяка възникнала обстановка при работа, която може да представлява непосредствена опасност за здравето;
  
• 
  съдейства на работодателя при изпълнение на мероприятията за осигуряване на ЗБУТ;
  
• 
  изпълнява предписанията, дадени от контролните органи и т.н.,
  

4. 
   Комуникации в системата за управление
   

1. 
   Идентифицирането и получаването на актуална за нейната дейност информация от външни източници, което включва:
   

• 
  нови нормативни актове по БЗР, допълнения или изменения в тях;
  
• 
  информация, необходима за идентифициране на опасностите, оценка и управление на рисковете, в т.ч. и рисковете от аварии и опазване на околната среда, посредством информация за новостите в науката и практиката на БЗР – научни разработки, нови техники, технологии и т.н., както и добра практика чрез метода на бенчмаркинга;
  
• 
  информация за новостите и развитието на практиката за управление на БЗР.
  

2. 
   Осигуряване на условия за комуникиране на информацията, отнасяща се до БЗР, до всички хора от фирмата, които се нуждаят от нея. Това изисква:
   

• 
  да се определят потребностите от информация;
  
• 
  да се осигури удовлетворяване на тези потребности;
  
• 
  да се създаде такава организация, че потокът от информация във фирмата да протича както “отгоре-надолу”, така и “отдолу-нагоре” и по хоризонтала;
  
• 
  да не се допуска подценяване на проблемите на БЗР при редовните оперативки и съвещания;
  
• 
  редовно да се докладват опасностите и грешките както в организацията на дейностите, така и на средствата за осигуряване на БЗР;
  
• 
  да се извличат поуки от трудовите злополуки и проишествия (опасни събития, недовели до злополуки), за да се избегне тяхното повтаряне.
  

3. 
   Осигуряване на обратна връзка и получаване на предложения, касаещи БЗР от работниците и служителите.
   
4. 
   Осигуряване на своевременно предаване на необходимата информация на заинтересованите и компетентни страни извън фирмата.
   

4. 
   Документиране на СУБЗР
   

1. 
   Документи на системата за управление на безопасността и здравето при работа;
   
2. 
   Документи, съдържащи важни аспекти по безопасността и здравето, които се ползват от системата за управление;
   
3. 
   Работна документация.
   

• 
  Политика по БЗР и целите на организацията, вкл. Декларация на ръководството на фирмата за неговата политика за БЗР.
  
• 
  Описание на СУБЗР: организационна структура, функции и отговорности на звената и длъжностните лица.
  
• 
  Описание на документираните процедури от технологията за управление.
  

По-долу са изредени основните документи, свързани с функционирането на СУБЗР и получените резултати, без претенции за абсолютна пълнота:

1. 
   Програми и планове за осигуряване на БЗР, вкл. за предотвратяване на аварии;
   
2. 
   Документи за осъществяване на контрола и оценъчната дейност:
   

• 
  планове и графици за контрол и оценка;
  
• 
  протоколи за резултати от текущ контрол, препоръки за коригиращи действия и тяхното изпълнение;
  
• 
  документи от тематични проверки, предложени коригиращи мерки и тяхното реализиране;
  
• 
  документи за организацията и резултатите от оценката на риска;
  
• 
  документи за проведените одити и мениджърски прегледи: организация, резултати, коригиращи действия и действия за непрекъснато подобряване;
  
• 
  документи за отделни измервания, анализи и оценки на параметрите на условията на труд.
  

3. 
   Документация за трудовия травматизъм и здравословното състояние:
   

• 
  разследване, регистриране и отчитане на трудовите злополуки и професионални заболявания;
  
• 
  резултати от изследвания на здравното състояние на персонала и промоция на здравето (изпълнява се заедно със СТМ).
  

4. 
   Документи за квалификация, обучение и инструктажи:
   

• 
  обучение на ръководния персонал по нива на управление;
  
• 
  обучение на работещите, съгл. чл.26, ал.1, т.1 от ЗЗБУТ и чл. 281, ал. 1 от КТ;
  
• 
  обучение на членовете на КУТ и ГУТ, съгл. чл. 30, ал. 3 от ЗЗБУТ;
  
• 
  обучение и документиране на лицата с правоспособност за работа с машини, съоръжения и технологични процеси с повишена опасност, съгл. чл. 281, ал. 2 КТ;
  

5. 
   Архив на СУБЗР:
   

• 
  писма, заповеди, разпореждания и други;
  
• 
  архив за работата на КУТ и ГУТ;
  
• 
  архив от взаимоотношенията с компетентните органи по проблемите на БЗР – за противопожарна защита, за съоръжения с повишена опасност, за промишлени аварии, ГИТ и др.
  

6. 
   Списък на актуалните за фирмата нормативни документи по БЗР на национално, отраслово и фирмено ниво.
   
7. 
   Подробна документация за изпълнение на производствените процеси (при нормална експлоатация и в случай на създадена аварийна ситуация) – работни инструкции, чертежи, софтуерни продукти и т.н., които се съхраняват на работното място:
   

• 
  длъжностни инструкции – определят правата, задълженията, подчинеността и отговорността на персонала на всяко работно място;
  
• 
  експлоатационни инструкции:
  
• 
  оперативни – определят реда за пускане, спиране, превключване на задвижването и действието на персонала при нормална експлоатация и при аварийни ситуации;
  
• 
  технически – по въпросите на техническото обслужване на машините и съоръженията, указания за поддръжка на определен режим, ред за проверка, прегледи и текущи ремонти;
  
• 
  технологични – за ремонта на оборудването (профилактичен и основен) при откази и аварии.
  
• 
  инструкции за безопасност към отделни машини, съоръжения, технологични процеси и др., съгл. чл. 277 от КТ
  

8. 
   Документи третиращи отделни аспекти на БЗР:
   

• 
  програми и планове на фирмата със значение за БЗР: програми за развитие, промяна на продуктовата структура, оборудване и др.;
  
• 
  техническа документация, съхранявана в съответните ръководни звена за:
  

• 
  проекти за изградени мощности, за ново строителство, за реконструкция и модернизация;
  
• 
  документи по монтажа, настройката и приемането в експлоатация на оборудването, технологията и сградите;
  
• 
  документация за текущата експлоатация на производствените обекти;
  
• 
  документация по ремонтите;
  
• 
  документация по експлоатацията и поддръжката на различните средства за колективна защита: отоплителни, вентилационни и климатични инсталации; средства за борба с отделянета на газове, пари и аерозоли; за защита от шума, от вредни полета и лъчения и т.н.
  

Оценката на работното място (ОРМ) е изследователска дейност, която има за цел установяване на всички неблагоприятни ситуации и действия, които биха могли да причинят злополуки, заболявания и дискомфорт на работещите. Отговорност и задължение на работодателите е тази дейност в предприятието да се извършва системно и компетентно. Чрез нея се дава отговор на два въпроса:

• 
  Кои ситуации или дейности причиняват или е възможно да причинят заболявания или злополуки?
  
• 
  Трябва ли да се предприемат действия и какви ще бъдат последиците от тях?
  

Европейският опит учи, че специално внимание следва да се отдава на информацията за възможните ползи, които фирмите могат да реализират, чрез създаване на собствена практика за оценка на работното място в съответствие с типичните за фирмата проблеми, свързани с условията на труд. Оценката на работното място, извършвана от фирмата, интегрирана във фирмената политика за осигуряване на здраве и безопасност при работа, може да бъде отправна точка за конкретни превантивни действия.

Подходите за извършване на превантивни дейности трябва да се основават на осъзнатия интерес от страна както на работодателите, така и на работниците, а не на страха от евентуална санкция. Резултати от проучване във Великобритания показват, че средствата отделяни за безопасност и здраве са от 5% до 10% от общата печалба. Разходите и загубите от злополуки са били между 8 и 30 пъти по-големи от разходите за допълнителни възнаграждения. По този начин се обосновава икономическият ефект от инвестиране в осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд. Освен намалените разходи, управлението на здравословните и безопасни условия на труд повишава ефективността на бизнеса и имиджа на фирмата. В повечето европейски страни законодателството предвижда задължително организиране на някаква форма на “вътрешен контрол”, която е в съответствие с изискванията на стандартите за качество от серията ISO 9000 и ISO 14000.

За фирми, които за първи път ще извършват ОРМ, създаването на добра организация е от особена важност. Процесът на ОРМ следва да се провежда в тясно сътрудничество с работниците. Необходимо е да се формулира фирмената политика, която да свързва оценката на работното място с други организационни проблеми, като проблемите на качеството и на опазването на околната среда.

Планирането и организацията на работата се извършват на основата на принципите на превантивността:

• 
  отстраняване на рисковете като такива, отстраняване на рисковете на мястото на възникването им , оценка на рисковете, които не могат да бъдат отстранени;
  
• 
  адаптиране на работата спрямо индивида и адаптация на индивида към техническия прогрес при проектиране на работните места, избора на работното оборудване и на работните и производствените методи;
  
• 
  замяна на опасното с по-малко опасно или неопасно: разработване на последователна цялостна превантивна политика, която обхваща технологията, работните условия, въздействието на факторите на работната среда;
  
• 
  предимство на колективните мерки за защита пред личните предпазни средства;
  
• 
  осигуряване на правилен инструктаж на работниците.
  

• 
  Обща инспекция на работните условия чрез въпросници и оглед – подходящ за фирми, които искат да формират първа оценка на ситуацията и имат ограничен опит;
  
• 
  Оценки, насочени към конкретни задачи (напр. оценка на операциите) – фокусирани са върху реалното изпълнение на трудовите задачи от работещите. Полезни са при изготвяне на проекти и за всякакви други оценъчни дейности;
  
• 
  
  
  
  Изтегляне 1.26 Mb.
  
  Сподели с приятели: