Работно оборудване – чл. 8 на ЗЗБУТ

Работно оборудване е всяка машина, апарат, инструмент, инсталация, устройство, уредба или съоръжение, използвани при работа. Към него има следните изисквания:

• 
  работното оборудване трябва да е подходящо за извършваната работа, така че да не застрашава здравето и безопасността на работещите;
  

• 
  работно оборудване се избира съобразно специфичните условия и характеристики на работата с цел намаляване на съществуващите в предприятието рискове за здравето и опасностите, произтичащи от използването му;
  
• 
  работното оборудване се предлага на пазара и/или се пуска в действие и използва само, ако отговаря на изискванията за ЗБУТ, установени с нормативни актове;
  
• 
  работното оборудване се поддържа и своевременно ремонтира през целия период на използването му, включително и след извеждането му от експлоатация, така че да не застрашава здравето и безопасността на работещите;
  
• 
  в случаите когата работното оборудване създава специфични рискове за здравето и безопасността на работещите, които не могат да бъдат отстранени, се ограничава броят на лицата, които го използват, Монтажът, демонтажът, подмяната, поддръжката и ремонтът на това оборудване се извършват само от правоспособни лица.
  

“Лично предпазно средство” (ЛПС) е всяко приспособление (екипировка), проектирано да се носи или използва от работещия, за да го предпази от една или повече възможни опасности, заплашващи неговото здраве и безопасност, както и всяко допълнение и принадлежност или специално работно облекло, проектирани за същата цел.

Лични предпазни средства се използват при работа с риск, който не може да се отстрани по друг начин. Те трябва да осигуряват защита срещу опасностите, да не са вредни за здравето и да не пречат на извършването на работата.

2.5. Ръчно обработване на товари – чл. 11 на ЗЗБУТ

Ръчната работа с тежести и свързаните с нея увреждания на мускулно-скелетната система на човека са характерни за широк кръг дейности. Този проблем е широко разпространен и се отнася не само за дейностите пряко свързани с постоянно ръчно обработване на товари. Решаването на проблемите свързани с мускулно-скелетните увреждания са един от приоритетите в работата на Европейската комисия за БЗР.

Основните изисквания на Закона в тази област са в две направления:

• 
  за избягване на ръчно повдигане, поддържане и пренасяне на тежести да се използват подходящи технически средства и работно оборудване;
  
• 
  в случаи, когато ръчното повдигане, поддържане и пренасяне на тежести не може да се избегне, да се предприемат организационни мерки и се използват позходящи средства за намаляване на риска от злополуки и увреждане на здравето на работещите лица.
  

При работа с високо нервно-психическо натоварване, наложен ритъм, монотонност и принудителна работна поза и при сменна работа се въвеждат физиологични режими на труд и почивка, които спомагат за запазване на здравето и работоспособността на работещите лица.

Тази област за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд е с много широк обхват и приложимост във всички икономически дейности. Нервно-психичното натоварване, наложеният ритъм, монотонността и др. фактори са свързани с понятието “стрес при работа”. Професионалният стрес е дисбаланс между комплексните условия на труд и трудовото натоварване от една страна и от друга, индивидуалните възможности на лицето да изпълнява трудовата си дейност. Той е реакция на човека, подложен на прекомерно натоварване и напрежение. Стресът не е заболяване, но ако той е силно изразен и човекът е подложен продължително време на неговото въздействие, може да доведе до психически и физически увреждания – депресии, нервни разстройство, заболявания на сърдечно-съдовата система и др. Работата по овладяването на тези проблеми е подчинена на създаване на ред, на правилно разпределение на функциите и отговорностите в трудовия процес, на организацията на работата в предприятието и на общите принципи за профилактика. Когато се определят направленията за работа и се анализират условията на труд на работното място, следва да не бъдат пренебрегвани и въпросите свързани с психологическия тормоз на работното място (мобинг).

Свързаният с работата стрес се превръща в сериозен проблем за професионалното здравеопазване и е причина за намаляване на производителността и за икономически загуби. Съществуват много възможности, които могат да бъдат взети под внимание при определяне на подходите за превенция при всеки отделен стресорен фактор. В законодателствата на страните от ЕО, които имат закон за професионалното здраве и специално за превенция на стреса (напр. Великобритания, Холандия, Швеция), стресът се категоризира като увреждане, причинено от небрежност на работодателя, когато са налице здравни оплаквания и нарушения, свързани с работното място, които са предвидими и са могли да бъдат избегнати.

Опасни са тези вещества, които поради особените си химични и физични свойства, обуславящи тяхната реактивност и токсичност, могат по пряк или косвен начин да увреждат човешкото здраве. В световната практика са въведени класификатори за тези вещества.

Безопасното производство, използването и съхранението на химични вещества и препарати се урежда със Закона за защита от вредното въздействие на химични вещества, препарати и продукти и свързаните с него подзаконови актове. Той регламентира широк кръг конкретни изисквания, свързани с осигуряването на безопасност и здраве при упортреба, които работодателят трябва да изпълни.

Конкретните изисквания за различните видове химически и др. вещества са регламентирани и в съответните правилници по безопасност на труда. От особена важност е работещите да бъдат запознати и обучени с нормите и изискванията за безопасност при работа с опасни вещества, със знаците и символите за опасност, поставени върху етикетите на опаковката им и какви ограничения и изисквания трябва да се спазват в тази област. Осигуряването на необходимите лични предпазни средства и осъществяването на контрол за тяхното използване е основно задължение на работодателя.

Производителите, вносителите и дистрибуторите, пускащи на пазара опасни за здравето вещества и материали, трябва да осигурят изискваната маркировка и информационен лист за безопасност.

3. Задължения и организация за осигуряване на ЗБУТ

Основен принцип на ЗЗБУТ е, че задълженията за създаване на ЗБУТ са разпределени между държавата, работодателите и работещите.

Осигуряването на здравословни и безопасни условия на труда е важно задължение на държавата (чл. 35-43 на ЗЗБУТ), което се изпълнява от определени държавни органи на изпълнителната власт (министрите, ръководителите на други ведомства, като държавни агенции, изпълнителни агенции и др.) и на местното самоуправление (общински съвети, кметове).

Задълженията на държавата относно осигуряването на здравословни и безопасни условия на труд се свеждат до:

• 
  Определяне на държавната политика – чл. 35-36. Това е правомощие на Министерския съвет, което се упражнява чрез издаване на нормативни актове, приемане на национални програми и др.
  
• 
  Осъществяване на държавната политика (чл. 36-38) – правомощие на министрите, ръководителите на други ведомства и органите на местното самоуправление. Тези органи провеждат държавната политика по здраве и безопасност чрез издаване на ведомствени нормативни документи, отпускане на финансови средства, осъществяване на проекти, внос на апаратура, контрол върху условията на труд и т.н.
  

Съвременна политика и съвременна система за управление на БЗР се осъществява с действено, активно и непосредствено участие на социалните партньори. В закона е посочено, че политиката за осигуряване на БЗР се определя и осъществява на основата на постоянни консултации и сътрудничество в рамките на структурите за тристранно сътрудничество на национално, отраслово и регионално равнище. Създаден е специализиран постоянен орган за координация, консултации и сътрудничество при формирането и осъществяването на държавната политика по условия на труд – Национален съвет по условия на труд (чл. 39-40 ЗЗБУТ), както и отраслови, браншови и регионални (местни) съвети по условия на труд (чл. 41-43 ЗЗБУТ).

За финансиране на дейностите и мероприятията за подобряване на условията на труд е създаден фонд “Условия на труд” към МТСП, управляван с участието на всички социални партньори. Неговата правна уредба се съдържа в чл. 44-50 ЗЗБУТ и Наредба № 2 от 1998 г. за управление на фонд “Условия на труд”. Контролът по набирането и изразходването на средствата от фонд “Условия на труд” се осъществява от Сметната палата и от Главно управление “ДФК” при МФ.

3.2. Задължения и отговорности на работодателя

Отговорностите и задълженията на работодателя по осигуряване на БЗР са регламентирани в гл. 3 на ЗЗБУТ и са съобразени с изискванията на конвенциите на МОТ и аналогичните директиви на ЕС. Работодателят носи най-високата отговорност по цялата верига от изисквания за осигуряване на здраве и безопасност. Той е длъжен да приложи на практика нормативните изисквания, като може да създаде и поддържа условия на труд, които са и по-добри от нормативно установените. Съгл. чл. 275, ал.1 КТ работодателят е длъжен да осигурява такива условия на труд, при които “опасностите за живота или здравето на работещия да бъдат отстранени, ограничени или намалени”, т.е. предвидена е различна степен на предотвратяване на неблагоприятното въздействие на условията на труда, когато има непреодолими или естествени за дадена дейност вредности, които се отразяват върху участниците в трудовия процес

1. 
   Да предприема необходимите мерки за безопасността и опазване здравето на работниците, включително профилактика на професионалните рискове, предоставяне на информация и обучение, както и осигуряване на необходимата организация и средства.
   
2. 
   При откриване на предприятие, както и при промяна на дейността и технологиите му, декларира в 30-дневен срок от началната дата на настъпване на събитието в съответната дирекция “Областна инспекция по труда” местонахождението, вида и характера на производствената дейност, броя на работниците, условията на труд, рисковите фактори и взетите мерки, които гарантират недопускане на аварии, професионални увреждания и злополуки (чл. 15 ЗЗБУТ).
   

3. 
   Мерките за осигуряване на здраве и безопасност да се прилагат на основата на общите принципи на профилактиката съгласно чл.4.
   
4. 
   Да оценява рисковете за безопасността и здравето на работниците на работните места, при избора на работно оборудване, технологии и използване на химични вещества или препарати. Методите на работа и производство, както и профилактичните мерки, прилагани от работодателя трябва:
   

• 
  да осигуряват подобряване нивото на защита на работниците;
  
• 
  да бъдат интегрирани с всички дейности в предприятието и на всички йерархични нива;
  

5. 
   Планирането и въвеждането на нови технологии да става след обсъждане с работниците и/или техните представители по отношение на последиците от избора на оборудването, условията на труда и работната среда, с оглед тяхната безопасност и здраве.
   
6. 
   До места със специфична или сериозна опасност да се допускат само работници, които са подходящо обучени и инструктирани.
   
7. 
   Когато няколко предприятия използват едно работно място, работодателите трябва да си сътрудничат за прилагане на мерките за безопасност, здраве и трудова хигиена, и отчитайки естеството на дейността да координират своите действия по въпросите на защитата и профилактиката на професионалните рискове, да се иформират взаимно и да информират работниците си по отношение на тези рискове.
   
8. 
   Когато възлага задачи на работника, да отчита неговите възможности във връзка със здравето и безопасността му. Да осигурява здравно наблюдение на работниците в съответствие с рисковете за здравето и безопасността им.
   
9. 
   Да предприема мерки за осигуряване на първа помощ, противопожарна охрана (ППО) и евакуация на работещите в съответствие с естеството на дейностите и размера на предприятието, като урежда всички необходими контакти с външни служби. Мерките и правилата за осигуряване на първа и спешна медицинска помощ, в случаи на аварии и ППО се определят с наредба на министъра на вътрешните работи, министъра на здравеопазването и председателя на Държавна агенция “Гражданска защита” (изм. ДВ, бр. 18/2003 г.)
   
10. 
    При никакви обстоятелства мерките свързани с безопасността, хигиената и здравето при работа не трябва да въвличат работниците във финансови разходи.
    
11. 
    Да осигурява адекватно обучение по безопасна работа на всеки работник при постъпването му на работа, при преместване на друго работно място или промяна на професията му, при въвеждане на ново оборудване или промени в оборудването и/или технологията, в съответствие със спецификата на всяко работно място и професия.
    
12. 
    Задължително да установява, разследва и регистрира всяка станала трудова злополука и известните му случаи на професионални заболявания по ред и начин, определени с отделен закон.
    
13. 
    За организиране на изпълнението на дейности, свързани със защитата и профилактиката на професионалните рискове, работодателят в зависимост от обема на дейността, естеството на работата и характера на професионалния риск, да назначава или определя едно или повече длъжностни лица от предприятието с подходящо образование и квалификация или да създава специализирана служба за организиране на дейностите по осигуряване на здраве и безопасност. Ако е необходимо, да привлича компетентни външни специалисти и организации, в т.ч. и служби по трудова медицина (чл. 24 ЗЗБУТ). Функциите и задачите на длъжностните лица и на специализираните служби се определят с наредба на министъра на труда и социалната политика. На нейна основа работодателят регламентира функциите и задачите им съобразно конкретните условия.
    
14. 
    Да осигурява обслужване на своите работници и служители от служба по трудова медицина (СТМ), създадена самостоятелно, в съдружие или от други юридически лица (чл.25 ЗЗБУТ).
    
15. 
    Да се консултира с работещите или с техните представители и организации, като създава възможност за участието им при:
    

• 
  определянето на работниците или служителите, които ще извършват дейности по осигуряването на ЗБУТ, първа помощ, борба с пожарите и авариите, както и при планирането и организацията на тяхното обучение;
  
• 
  обсъждането и приемането на всички мерки, които се отнасят до тяхното здраве и безопасност;
  

16. 
    Да изисква мотивирани мнения на синдикалните представители. На равнище предприятие социалният диалог в областта на БЗР е двустранен – Комитет или група по условия на труда (КУТ/ГУТ) – чл. 27-32 ЗЗБУТ.
    

Съгласно изискванията на ЗЗБУТ работниците и служителите имат редица права, отнасящи се до ЗБУТ, които се реализират чрез съответните задължения на работодателя. Това са най-вече правото им да работят в безопасни условия на труд, да бъдат информирани за опасностите и правото им на отказ да извършват дадена работа в случай на непосредствена опасност. Работническото участие в осигуряването на БЗР може да бъде пряко или косвено стимулирано и реализирано посредством комитетите и групите по условия на труд и синдикалните организации.

Задълженията на работниците и служителите се определят от чл. 33 и 34 на ЗЗБУТ. Основно задължение на всеки работник е да не бъде пасивен участник в осигуряването на БЗР, а да се грижи както за собственото си здраве и безопасност, така и за безопасността и здравето на други лица, пряко засегнати от неговата дейност. Той трябва да извършва дадена работа само съобразно своята квалификация и дадените му от работодателя инструкции за осигуряване на неговата защита от опасните и вредни производствени фактори.

В чл. 34 на ЗЗБУТ са конкретизирани задълженията на работниците за правилното използване на производственото оборудване, материалите, транспортните средства, сградите и съоръженията, както и предоставените им ЛПС и средствата за колективна защита. Изпълнението на тези задължения е като първа стъпка за осигуряване на БЗР. От работника се изисква и да формира мислене и поведение за действие, като: предварително обмисля задачата, която ще изпълнява, на основата на необходимите за това знания и квалификация; внимателно и отговорно да подхожда към нейното изпълнение; да обменя с ръководители и колеги необходимата за осигуряване на безопасността информация и т.н. Това практически означава в характера на работника да се изгражда съзнателно отношение към безопасността на труда – явление, наричано в САЩ и западноевропейските страни култура на безопасност.

Редица проблеми в трудовия процес е възможно да бъдат оценени само при прякото и интензивно участие на работниците – например стресът. Съществува разлика между работата, така както е описана в работната инструкция и така както в действителност се извършва, в резултат от отклонения, свързани с външни елементи (шум, климат, осветление, време от деня, организация на работа и т.н.). Тези отклонения водят до промени във физическото и психическото състояние на работниците, които трябва да адаптират своето поведение в зависимост от променящите се обстоятелства. По тази причина оценката на риска трябва да включва и оценка на адаптивното поведение на работещите. Сътрудничеството с работниците в тези случаи е незаменимо. Същото важи при обозначаване на опасностите, свързани с работното място и трудовите дейности, с оценка на експозицията на неблагоприятни окръжаващи условия и т.н., тъй като е основано на познанията на работещите за производствените процеси, задачи и проблеми. Редица проблеми, с които работниците се сблъскват ежедневно, могат да останат незабелязани отвън.

Активното участие на работещите в осигуряване на БЗР е необходимо да бъде осъществявано по цялата верига на дейността – от идентифициране на опасностите и оценката на риска до разработването на мерките за безопасност и тяхното поддържане. Този принцип е заложен в конвенциите на МОТ и директивите на ЕС и определя, че активното участие на работещите оказва положително въздействие, както на качеството и ефективността на мерките за безопасност, така и на мотивацията за безопасно извършване на работата. При това работниците вече са и икономически обвързани. Съгласно Кодекса за социално осигуряване част от личните осигуровки на работещите, постъпват във фонд “Трудови злополуки и професионални болести”. Съгласно промяната в Кодекса работодателят трябва да прави 4 осигуровки за всеки работник: за пенсия, здраве, злополука и безработица. От 2005 г. осигурителните вноски за трудова злополука и професионална болест ще са в зависимост от риска в предприятието. При по-висока степен на риск ще се увеличават и осигурителните вноски. Ще бъде въведена 4-степенна схема на риск. Това е т.нар. “икономическа преса” за предприятията, тъй като осигуровките ще се плащат от “Фонд работна заплата”, т.е. по-висок риск – по-голями вноски – по-малък фонд работна заплата.

4. Контрол по спазване на законодателството

Цялостният контрол за спазване на трудовото законодателство във всички отрасли и дейности по здраве и безопасност при работа упражнява Министерството на труда и социалната политика и се осъществява от Изпълнителната агенция “Главна инспекция по труда” (ИА ГИТ) чрез нейните структури (чл. 36,54 и 55 от ЗЗБУТ).

Правомощията на контролен орган по труда се упражняват от директорите на областните инспекции по труда и лицата, назначени на експертна длъжност “инспектор по труда”.

Контролът, извършван от Изпълнителната агенция, се характеризира с това, че е:

• 
  контрол за спазване на цялото законодателство по ЗБУТ, независимо от това в кой нормативен акт се уреждат изискванията, за кои конкретни задължения става въпрос и т.н.;
  
• 
  контрол по спазване на законодателството във всички отрасли, дейности и производства, където се полага труд по трудови правоотношения, независимо от техния вид, форма на собственост и организация;
  
• 
  външноведомствен контрол, тъй като се извършва от органи, които не са включени в състава или в организацията на проверяваните обекти, работодатели и т.н.;
  
• 
  интегриран контрол, т.е. инспекторите по труда проверяват спазването на изискванията за техническа безопасност, хигиена на труда, трудови правоотношения и трудова заетост.
  

Освен държавен в предприятията се извършва и вътрешноведомствен контрол от контролни органи към работодателя или по реда на социалното сътрудничество. За да се изгради вътрешноведомствен контрол в предприятието е необходимо:

1. 
   Да се определи длъжностно лице, на което да се възложи организирането и изпълнението на дейността, свързана със защитата и профилактиката на рисковете.
   
2. 
   На длъжностните лица на различните нива на управление да се включат като задължение контролни функции.
   
3. 
   Да се определят ясно формите на контрол и начините за комуникация.
   
4. 
   Да се определят видовете и периодичността на измерванията за състоянието на условията на труд.
   
5. 
   Да се създадат условия за информиране на персонала за резултатите от контрола.
   

• 
  задължение на държавата е да създаде независима администрация, която да извършва висококвалифициран, безпристрастен и обективен контрол;
  
• 
  задължение на работодателя е да осигури ефективен фирмен контрол за извършване на работа, без риск за човешкото здраве и по безопасен начин;
  
• 
  право на синдикалните организации е да сигнализират контролните органи за нарушения по трудовото законодателство, както и да искат административно наказание на виновните лица.