София, 2004 “Всеки човек има право на условия на труд, при които се опазват неговото здраве, безопасност и достойнство”

ОРМ е особено важна дейност за предприятия, които са задължени да създават Служби по трудова медицина, поради съществуващ висок риск. Квалификацията на лицата, които ще бъдат ангажирани с ОРМ, трябва да им позволява: да установяват проблемите свързани със БЗР; да правят оценка и степенуване по приоритет на необходимостта от промени; да дават предложения за възможни решения и да определят ситуации, при които е необходима помощ от външни експерти.

В идеалния случай, оценката на работните условия е интегрална част от ежедневната управленска практика – вътрешния контрол. Тя е грижа на всеки отдел и член на организацията.

За успешното извършване на оценка на работното място могат да помогнат следните препоръки:

1. 
   Възползвайте се от възможностите да започнете ОРМ – добри възможности са: желание на фирмата да изпълнява превантивна политика или да въведе процедура за управление на качеството; при пилотен или инвестиционен проект, или план на фирмата за реорганизация; оплаквания на работещи от работните условия; високи нива на отсъствията по болест поради неблагоприятни работни условия; при злополука или авария; при промяна на нормативните задължения.
   
2. 
   Формулирайте фирмена политика, която свързва дейността по БЗР с други организационни проблеми, като качество, околна среда, технологични промени и управление на човешките ресурси. Работните условия трябва да са грижа на всички, а принципът за вътрешен контрол да е възможно по-широко възприет.
   
3. 
   Отговорността и осигуряването на широко участие в оценката са от решаващо значение. Ангажирането на най-високо ръководно ниво е решаващо за поставянето на ясни цели. Междинните и непосредствени ръководители трябва да имат ясни отговорности с насочено внимание към условията на труд и ОРМ.
   
4. 
   Планирайте внимателно оценката на работното място – времето изразходвано за организация, ще се компенсира по време на оценката и последващите заключителни дейности. Обърнете внимание на:
   

• 
  формулиране на ясни и реалистични цели и задачи;
  
• 
  съгласуваност с фирмената политика;
  
• 
  кадрово обезпечаване (обучение, задачи, отговорности); роля на външни експерти;
  
• 
  работническо участие;
  
• 
  работен график;
  
• 
  последващи заключителни дейности: избор на приоритети, изготвяне на план за действие, проектиране и реализация на подобрения.
  

5. 
   Осигурете необходимата подготовка и адекватни знания, чрез обучение на участниците в оценката от фирмата, за да могат: да обсъждат проблемите по БЗР с експерти и консултанти; да реализират възможния максимум от ОРМ; да съдействат за повишаване на качеството на безопасността, на управлението на здравето като цяло и на ОРМ в частност.
   
6. 
   Изберете подходящи методи и инструменти, които предоставят достатъчна информация чрез приемливо усилие. Прилагането на няколко по вид методи често дава най-добри резултати;
   
7. 
   Осигурете участието на работниците или техните представители. Те трябва да имат влияние на стратегическо ниво при приемането на политиката за БЗР и задачите по нея, да участват на определено ниво при планирането и извършването на ОРМ, да бъдат информирани и да представят своите коментари по съдържанието на крайните писмени заключения. Планирането на дизайна и реализацията на подобренията също изисква участието на работещите.
   
8. 
   Наблюдавайте работните условия в ежедневната практика – направете ОРМ и управлението на безопасността и качеството част от ежедневната управленска практика.
   
9. 
   Учете се от опита. Прегледайте пълния реализиран процес на ОРМ с цел следващия път да го извършите по-добре. Открийте слабите места, извършете анализ цена – ефект, установете дали всички участници са изпълнили своите задължения по адекватен начин.
   

Предназначението на оценката на риска е да даде на работодателя необходимият инструментариум за предприемане на мерки за осигуряване на БЗР по един ефективен и превантивен като подход начин. За да изпълни това свое предназначение оценката на риска следва да осигури следните по-важни цели:

• 
  да се провери адекватността на съществуващите мерки за безопасност спрямо разумно предвидимите за условията на фирмата рискове;
  
• 
  да се разкрият опасностите и поражданите от тях рискове, така че в съответствие с нормативната уредба да се определят необходимите и достатъчни мерки обхващащи: всички аспекти на производствените, спомагателни и други дейности изпълнявани във фирмата; персонала на фирмата и външният персонал, пребиваващ на производствената площадка;
  
• 
  да се осигури необходимата информация за: подбор на най-доброто технологично и спомагателно оборудване; използваните материали, продукти и енергия; устройството на работните места; организацията на труда; организацията на производството, в т.ч. на ремонтната дейност; планиране развитието или промените заложени в бизнес-програмата на фирмата;
  
• 
  информиране и обучение на работещите за съществуващите рискове и начини на тяхното предотвратяване;
  
• 
  организиране на дейността за прилагане на необходимите мерки, включващи фирмени правила – работни инструкции, длъжностни инструкции, норми, фирмената политика и СУБЗР;
  
• 
  при невъзможност за отстраняване на риска да се определят приоритетите при въвеждане на определените в резултат на оценката на риска мерки за безопасност. Мерките да не водят до друг риск;
  
• 
  да се предостави основа за преценка на ефекта от предприетите мерки за подобрение условията на труд над минимално изискваните параметри от закона;
  
• 
  да се демонстрира пред заинтересованите и компетентни органи и лица, че осигуряването на БЗР във фирмата е в съответствие с изискванията на законовите и подзаконови нормативни актове, както и с постиженията на добрата практика в съответния вид производство.
  

• 
  да направи оценка на риска за БЗР, която да обхване работните процеси и работното оборудване, помещенията, работните места, организацията на труда, използването на суровини и материали и др. странични фактори;
  
• 
  да планира подходящи мерки за предотвратяване на риска в съответствие с направената оценка, а когато това не е възможно, да осигури защита на работещите и на другите лица;
  
• 
  да отчита специфичните опасности за работещите, които се нуждаят от специална закрила, включително и тези с ограничена трудоспособност;
  
• 
  да осигурява ефективен контрол за извършване на работа без риск за здравето;
  
• 
  да предвиди съответните улеснения за лицата с ограничена трудоспособност на работните им места при изпълнение на трудовите им функции;
  
• 
  да създаде необходимата организация за осъществяване на наблюдението и контрола при изпълнението на планираните мерки;
  
• 
  да не допуска до местата, където съществува сериозна или специфична опасност за здравето и живота лица, които не са подходящо обучени, инструктирани, екипирани;
  
• 
  да предприеме необходимите мерки за координация на действията за осигуряване на ЗБУТ, когато на един обект или работна площадка се извършват работи или дейности от работници или служители и на други работодатели.
  

Във връзка с оценката на риска са въведени следните понятия:

Оценката на риска е сложна и скъпо струваща процедура. Резултатите са количествени и имат аналитично-статистически характер. За конкретна практическа ситуация се решават въпроси за едновременното действие на множество фактори, сложни взаимодействия с прояви на комплексно и комбинирано действие, за чувствителността на реално експонираните лица и за разходите по процедурата. Преди да се пристъпи към оценка трябва да се реши: кои работни места са обект на оценката, кои са оценяваните дейности и кои техни аспекти трябва да бъдат разгледани на първо място.

Първоначалното общо определяне на опасностите може да обхване всички работни места, дейности, лица и аспекти от работата. Всеки разглеждан аспект на дейността трябва да съответства на свързания с него риск. Няма смисъл да се извършва задълбочена оценка по аспект от работата, който не е свързан с оплаквания от страна на работниците или сериозни последици. В такива случаи е достатъчен само бърз преглед. Степента на детайлизиране на оценката зависи от вида и естеството на опасностите, с отдаване на по-голямо значение на възможните последици от тях, и от броя на изложените на опасност лица.

Предмет на оценка са:

• 
  работна среда – шум, вибрации, осветление, микроклимат, радиация;
  
• 
  физическо натоварване – работна поза, тежка физическа работа, движения и използване на сила, ръчна работа с товари;
  
• 
  химични вещества, газове, пари, прах;
  
• 
  безопасност: при механично въздействие, височина, електрически удар, пожар, експлозии, химикали;
  
• 
  ергономия на работното място и работния участък – разположение, размери, контролни уреди, информационни панели;
  
• 
  биологични агенти – микроорганизми, бактерии, вируси, токсини;
  
• 
  умствено натоварване и емоционално напрежение, свързано с възприемане на информация, вземане на решения и др.;
  
• 
  стрес – изисквания за контрол и способност за контрол;
  
• 
  съдържание на работната дейност – времетраене на работните цикли, възможности за обучение;
  
• 
  организационни фактори – работни смени, йерархични нива, социална подкрепа, стил на ръководство.
  

Фиг. 4. Оценка на работното място и професионалния риск^

Оценката на работното място и професионалния риск включват следните задачи за изпълнение:

1. Разработване и утвърждаване на план-график за отделните етапи при оценка на работните места и професионалните рискове

Оценяването на работните места и професионалните рискове се планира, разпорежда и контролира от работодателя, като в този процес участват: Службата по трудова медицина, специалистът/отделът по безопасност и здраве при работа във фирмата, КУТ/ГУТ, специалисти и ръководители от фирмата.

Програмата се утвърждава от работодателя и включва следните елементи:

• 
  организация и координация на дейностите по оценка на риска;
  
• 
  подходи и методи за извършване на оценката;
  
• 
  оценители на риска;
  
• 
  начини за осигуряване на информация, обучение и консултации на оценителите;
  
• 
  етапи, последователност и срокове за оценяването на риска.
  

Събираната информация за състоянието на условията на труд във фирмата до момента ще трябва да се опише, систематизира и изучи. Това ще бъдат: данни от измервания на факторите на работната среда и трудовия процес и свързаните с тях потенциални опасности, които са вече известни; информация за групите работници, които трябва да се имат предвид при ОРМ и трудовия процес и особено тези с повишена уязвимост; информация за здравното състояние на персонала; за трудовите злополуки и професионални заболявания, както и за т.нар. квазизлополуки и проявите на непредпазливост; за мерките за безопасност; за нормативните документи и стандарти, имащи отношение към оценяването на работните места и професионалния риск конкретно за фирмата;

За идентифициране на опасностите се прилагат следните подходи:

• 
  Наблюдение на трудовия процес – насочено е към конкретните действия и начините, по които се извършват, като работната обстановка във връзка с извършваните дейности се обсъжда от работещите. Наблюдението се осъществява при сътрудничество от страна на работещите.
  
• 
  Проучване условията на труд, организацията по безопасност и здраве при работа и предприетите мерки за намаляване и ограничаване действието на съответните фактори.
  
• 
  Използване на контролни и анкетни карти, въпросници и интервюта за установяване на проблеми с: технологичното оборудване, работата, работния процес и работната среда.
  
• 
  Измерване параметрите на работната среда – отчитане резултатите от измервания на пределно допустимите концентрации на фактори на работната среда. За определяне на съответните опасности се използват данните от актуални измервания на параметрите на работната среда. Резултатите от измерванията дават най-обективната информация за рисковите фактори на работното място. Повечето измервание са сложни и следва да се провеждат от обучени специалисти
  

• 
  работещите, чиято дейност е свързана с опасностите на съответното работно място;
  
• 
  работещите, чиято дейност не е пряко свързани с опасностите на съответното работно място, но могат да бъдат изложение на тяхното въздействието;
  
• 
  външни лица, които могат да бъдат изложени на въздействие
  

Този етап завършва с попълване на графите “опасност”, “работни места”, “длъжности”, “брой подложени лица” и “време на експозиция” от картите за оценка на риска на работно място/длъжност.

За да се оцени значимостта на риска, трябва да се определи каква може да бъде тежестта на вредата, която той би могъл да породи и вероятността тази вреда да се получи. Ето защо, за всяка идентифицирана опасност се определят елементите на риска, който тя поражда. В зависимост от поставената цел, оценката на риска обхваща единият или двата вида последици:

• 
  Последици за персонала – вреда;
  
• 
  Щети отнасящи се до: повреди, разрушаване на материални активи; загуби от непроизведена продукция вследствие престой и щети на околната среда. Щетите могат да бъдат характеризирани в някаква скала от незначителни до катастрофални и /или във финансово изражение.
  

• 
  честотата, продължителността и спецификата на експозиция;
  
• 
  вероятността от възникване на опасно събитие;
  
• 
  техническите възможности за ограничаване или избягване на вредата;
  
• 
  човешките възможности за избягване или ограничаване на вредата (квалификация, опит, практически знания и умения, взаимодействие между хората, психологически, социални и ергономически аспекти);
  
• 
  стойности на параметрите на работната среда.
  

• 
  вида на обектите, подлежащите на защита хора, работната среда;
  
• 
  тежестта на възможните наранявания или увреждания на здравето – незначителни, сериозни, опасни и фатални;
  
• 
  обхват на вредата.
  

За оценката на риска се прилагат различни количествени и качествени методи и различни техники. Количествените методи се основават на математико-статистически модели, изискващи множество и различни по характер технически изпитания, опит и много висока квалификация на лицата разработващи модела. По-често се прилагат методи с използването на техники, съдържащи качествени елементи базирани на: експертна преценка за елементите на риска и оценка нивото на риска само във връзка с другите рискове или риска за цялата система – използва се отношение (степени), вариращи от незначителен (пренебрежим) риск да недопустим.

Етапът се състои във вземане на управленски решения от работодателя и съгласуването им с КУТ за профилактични мерки за отстраняване или минимизирани на риска и щетите от проявлението на опасността. Това е свързано с необходими инвестиции и време за осъществяване на мерките за безопасност. Изпълнението на някои от мероприятията е с организационен характер, не изискват инвестиции и са изпълними още в процеса на работата по оценката на риска.

Изготвя се план за действие, представляващ програма за превенция, разработена въз основа на оценката на риска.

Препоръчително е да се отразят всички проблеми, посочени от работниците и идентифицирани от оценителите. Не бива да се подминават някои от проблемите като маловажни, както и тези, за които на този етап няма решение.

Приоритетните проблеми се определят при спазването на следните основни критерии:

• 
  сериозност на опасностите;
  
• 
  брой на хората, които могат да бъдат засегнати;
  
• 
  влияние на опасностите върху травматизма, временната нетрудоспособност и професионалните заболявания.
  

• 
  за незабавна реализация;
  
• 
  за реализация в кратък срок;
  
• 
  за реализация в по-продължителен срок
  

Към втората група проблеми – за реализация в кратък срок, се включват тези, които ако не бъдат решени в близко бъдеще, представляват потенциална опасност за увреждане здравословното състояние на работещите или са предпоставка за трудови злополуки и професионални заболявания.

Към третата група – за реализация в по-дълъг срок се причисляват проблемите, за които се налага проучване на нашия и световен опит и осигуряване на необходимите финансови средства за реализация.

За всички предвидени мероприятия, включени в плана за действие се определят лица с делегиране на права и задължения за изпълнението им, предвидени ресурси и срок за изпълнение.

При вземане на решения трябва да се вземат под внимание следните принципи за превенция:

• 
  Предприетите мерки да бъдат насочени към източниците на проблемите;
  
• 
  Да се заменят опасните процеси, материали и оборудване с по-малко опасни;
  
• 
  Да се предпочитат колективните пред индивидуалните мерки за защита;
  
• 
  Да се използват постиженията на техническия прогрес;
  
• 
  Да се обучават периодично работниците;
  
• 
  Да се разработват правила за здравословни и безопасни условия на труд.
  

Оценката на риска е постоянен във времето процес. Тя трябва да се преразглежда при:

• 
  промени в условията на труд по работните места и длъжностните характеристики;
  
• 
  промени в технологията и технологичното оборудване;
  
• 
  промени в организацията на труда;
  
• 
  промени в нормативната база;
  
• 
  злополука, водеща до трайна нетрудоспособност или смърт;
  
• 
  нови данни от измервания.