Гражданска и наказателна отговорност

Правилата за здравословни и безопасни условия на труд са важна част от правната уредба на трудовите отношения. При нарушаване на тези правила правонарушителите носят дисциплинарна, имуществена, административно-наказателна и наказателна отговорност.

Спазването на правилата за ЗБУТ е задължение на работника или служителя, съгл. чл. 126, т.6 на Кодекса на труда (КТ), и е елемент от задължението му да спазва трудовата дисциплина, за виновното неизпълнение на която носи дисциплинарна отговорност (чл.186, изр.1 КТ). Субект на дисциплинарна отговорност може да бъде само работникът или служителят, защото само той е подчинен на определената в предприятието трудова дисциплина. Предпоставките за налагане на дисциплинарна отговорност са:

• 
  нарушение на трудовата дисциплина в резултат на действие (работа с машина, без да се познават правилата за работа с нея) или бездействие (на работното място не се употребяват лични предпазни средства, противоотрова и др.);
  
• 
  вина в резултат на непрадпазливост (небрежност) или умисъл;
  

В глава ХІХ, раздел ІІ на КТ и в специалните закони (напр. чл.99 ЗНЗ и др.) се съдържа правната уредба на административнонаказателната отговорност на ЗБУТ. Основание за такава отговорност е административното нарушение на правната уредба относно ЗБУТ. Субект на отговорността може да бъде всяко административнонаказателно отговорно лице, всеки нарушител, който има задължение по ЗБУТ. Административно наказание може да бъде наложено на държавен орган, на работодателя, на работник или служител. По-голямо наказание се налага на работодателя и на длъжностните лица, които имат задължения да осигурят ЗБУТ, отколкото на работника или служителя, който е длъжен да спазва тези условия. Административните нарушения може да са резултат от:

• 
  нарушаване на правилата за ЗБУТ (чл. 413 КТ) – може да се изрази чрез действие или бездействие;
  
• 
  възпрепятстване на дейността на контролен орган (чл. 415 КТ) – неизпълнение на задължително предписание или създаване пречки на контролен орган.
  

Нарушенията на правилата за ЗБУТ, които представляват престъпления, са установени в НК като отделни престъпни състави, за които е предвидено съответно наказание. Такива престъпления са предвидени в чл. 123, чл. 134 и чл. 136 НК и това са престъпления против личността:

Деянието се определя като “злепоставяне”, когато се извършва нарушение (от действие или бездействие) на конкретно правило или правила от правната уредба по ЗБУТ и то трябва да не е просто нарушение, но и да създава опастност за живота и здравето на трудещите се. Субект на престъплението може да бъде всяко наказателноотговорно лице. Наказанието е лишаване от свобода, а когато е извършено по непредпазливост – поправителен труд;

Престъплението се изразява в причиняване на смърт, тежка или средна телесна повреда в резултат от неспазване на правилата за ЗБУТ поради незнание или немарливо изпълнение на дейност, преставляваща източник на повишена опасност. Субект на престъплението може да бъде всяко наказателноотговорно лице, включително работник, служител или работодател. Наказанието е лишаване от свобода и то се завишава, ако деецът е бил в нетрезво състояние. Наказателната отговорност се налага с осъдителна присъда от наказателен съд. Тя може да се наложи едновременно с дисциплинарна и имуществена отговорност.

ІІІ. УПРАВЛЕНИЕ НА БЕЗОПАСНОСТТА И ЗДРАВЕТО ПРИ РАБОТА

Съвременната философия за същността на дейността за осигуряване на безопасност и здраве при работа е, че тя е икономическа категория, т.е. тя е бизнес и трябва да се разглежда като такава. Тази дейност не е самоцел, а елемент на една съвременна политика към ефективен бизнес, изискваща и съответната организация за интегриране на дейността по осигуряване на безопасност и здраве на работещите с основната програма и бизнес организацията на фирмата. Тази задача може да се формулира и по друг начин – вграждане на елементите, свързани с безопасността и здравето, във всяка дейност и направление на бизнеса. Така поставена, превантивната работа става ресурс за извършване на основната дейност, а не просто товар, който обременява системата за управление на организацията.

Международната организация по труда и Европейският съюз създават механизми, инструментариум и условия за въвеждане на единство в етапите и формите за ефективно управление на безопасността и здравето при работа. Създадени са различни стандарти, методики и системи за управление, които позволяват включването на дейността по здраве и безопасност във фирмената политика на предприятието. Различните модели, методически указания, стандарти и т.нар. “Кодекси на добра практика” нямат задължителен характер. Те по-скоро са препоръки и база за постигане на по-добро ниво на превенция с измерими резултати по отношение на:

• 
  намаляване на риска от професионални болести и трудови злополуки и на свързаните с тях парични загуби и трудозагуби;
  
• 
  подобряване на фирмения имидж посредством повишаване конкуренто- способността и качеството на труда, чийто елемент са условията на труда;
  
• 
  осъществяване на творчески и професионално насочен социален диалог.
  

Министерството на труда и социалната политика и Министерството на здравеопазването препоръчват на работодателите, с активното участие на работещите и комитетите по условия на труд, на базата на методическите указания на МОТ ( ILO-OSH 2001), да разработят и внедрят своя, адаптирана към характера на дейността, система за управление на безопасността и здравето при работа (СУБЗР), като неразделна част от управлението на предприятията. Потребността и ползата от въвеждането на СУБЗР във фирмата е продиктувана и от сложността и спецификата на дейностите за осигуряване на БЗР, поради мултидисциплинарността на решенията (технически, организационни, икономически, медицински, социални и др.) и широкия обхват на въздействие на тези решения, касаещи всички елементи на производствената среда.

Физическият модел на една фирма представлява съвкупност от персонал, обединен под ръководството на управленски органи, с обща цел и ползващ съответно технически средства, технологии, материали и продукти, енергия и други ресурси за създаване, посредством производствения процес, на нови продукти или услуги.

Съгласно този модел, фирмата може да се разглежда като съставена от две системи – управлявана (обект на управление) и управляваща (субект на управление), свързани помежду си с прави и обратни информационни връзки (фиг.1). Процесът на управление е целенасоченото въздействие на управляващата система върху управляваната система и включва оперативно управление (регулиране) и проспективно управление, свързано с моделиране на бъдещото състояние на обекта на управление.

Съществува и информационен кръг, който отразява информацията отнасяща се до адекватността и ефективността на управляващата система по отношение на управляваната система и околната среда, на основата на която при необходимост се взимат решения за усъвършенстване на самата управляваща система.

Фиг. 1^ – Информационен модел на управление на фирма

Управлението на фирмата е организационна система, т.е. субектът и обектът на управление са длъжностни лица, изпълняващи съответни дейности, свързани с управлението на елементите на системата. В този смисъл субектът представлява съвкупност от равнища и звена на управление. Управляващата система разработва и осъществява управленски въздействия, обхващащи всички дейности, изпълнявани в управляваната система, както и такива, отнасящи се до собствената й организация и ефективност с оглед постигане целите в политиката на фирмата.

За изпълнение на своите функции, управляващата система ползва информацията на входа и изхода на системата. Управлението се осъществява чрез обмена на информация между обекта и субекта на управление, като потоците информация отразяват актуалното състояние и поведение на обекта на управление и процеса на изпълнение на съответните управленски решения. Това е информация за: оперативното изпълнение на процесите и управленските решения; текущо възникнали проблеми и идеи за подобрения; проявата на смущения (СМ₁) в системата за управление и (СМ₂) в управляваната система ( примерно – трудови злополуки, аварии, инциденти и т.н.); както и информация за взаимодействието на фирмената система с околната среда и за функционирането на самата управляваща система.

Обект на управление в разглежданата система е практическата дейност на фирмата, представена с вход, главни структурни елементи и изход.

Входът на системата представлява актуалната информация за ресурсите, необходими за осъществяването на производството:

• 
  оборудване (основно и спомагателно), машини, инсталации, сгради, складове;
  
• 
  материали – суровини, заготовки, сглобени възли и др.;
  
• 
  енергийни ресурси – ел.енергия, горива и др. видове енергийно захранване;
  
• 
  трудови ресурси;
  
• 
  информационни ресурси и ноу-хау;
  
• 
  финансови ресурси.
  

• 
  техническа подсистема – обхваща производственото оборудване като ресурс;
  
• 
  технологична подсистема – представлява единството на материалните, информационните и енергийните ресурси. Нейните елементи са отделните процеси и операции, които се реализират посредством съответното оборудване и са подредени в съответствие с правила и норми в зависимост от организацията на производствения процес;
  
• 
  подсистема на съвместния труд – съвкупността на всички форми на труд. Нейните елементи са хората, които с труда си и приложението на технологията осигуряват ефективността на производството;
  
• 
  икономическа подсистема – обхваща икономическите процеси, протичащи в производството.
  

За характеризирането на обекта се изхожда от съдържанието на термина “осигуряване на безопасност и здраве при работа” като съвкупност от планирани и осъществени мерки и средства, които дават достатъчна увереност, че са изпълнени законовите норми и изисквания за безопасност, приемани като най-ниско ниво на защита. Мерки се характеризират по обхват и вид.

• 
  защита от опасностите, пораждани от използването на техниката, технологиите, организацията на труда и от самия персонал;
  
• 
  всички режими на работа на производствената система;
  
• 
  всички етапи на жизнения цикъл на производствената система: проектиране и конструиране, строителство, монтаж, експлоатация, закриване, ликвидиране.
  

• 
  първични мерки – интегрално свързани с функционирането на техниката и технологията още в етапа на проектиране, за отстраняване или намаляването на риска до безопасни нива. Това е т.нар. “вградена” или “присъща “ безопасност;
  
• 
  вторични мерки – за отстраняване или намаляване на риска, неовладян с конструкцията на техниката или технологията, чрез предприемане на допълнителни технически мерки за безопасност, които да предпазят персонала от пряк контакт с опасността или намалят нейното опасно въздействие;
  
• 
  организационни мерки – да спрат въздействието на опасния фактор върху човека чрез обучение и инструктаж, разделение на труда, осъществяване на координация вътре в работния екип и със съседите, както и осигуряване на необходимите за безопасността комуникации;
  
• 
  лични предпазни средства – да предпазят работника от един или повече опасни фактора;
  
• 
  активно предпазно поведение – определя поведението на работника и реда за изпълнение на видовете работи, свързани с възможни опасности, които реално съществуват и не са отстранени чрез някои от посочените по-горе видове мерки;
  
• 
  компенсаторни мерки – прилагат се при работа в опасна за здравето и безопасността среда, когато предходните мерки са изчерпани (профилактична храна, допълнително заплащане, намалено работно време, удължен платен годишен отпуск);
  
• 
  медико-профилактична защита от вредните условия на труд или т.нар. промоция на здравето и санитарно-битово обслужване на персонала.
  

В Приложение 2 е представен класификатор на дейностите, обект на управление от системата за безопасност, т.е. практическата дейност на фирмата за осигуряване на здраве и безопасност, която обхваща:

• 
  осигуряване на безопасност и здраве при режим на нормална експлоатация на производствената система без значителни отклонения, водещи до опасни събития и разстройване на производството;
  
• 
  осигуряване на безопасност чрез мерките за предотвратяване на аварии, застрашаващи живота и здравето на персонала и предприемане на мерки за защита и ликвидиране на отрицателните последици от авариите;
  
• 
  обучение, квалификация и възпитание на персонала за безопасно изпълнение на видовете работи.
  

Крайният резултат, “изхода” от функционирането на системата за защита и съответно нейното управление, представлява нивото на риска за БЗР. Това ниво е и мярката за оценяване ефективността на управлението на безопасността и здравето във фирмата.

Спецификата на дейностите по осигуряване на БЗР определят нова област на фирмено управление – управление на безопасността и здравето при работа, за чиято реализиция е необходимо да се изгради функционално обособена система за управление на безопасността и здравето при работа (СУБЗР).

2. Система за управление на безопасността и здравето при работа

В началото на 2003 г. МТСП и МЗ представиха за ползване предложените от МОТ методически указания за системи за управление на БЗР (ILO-OSH 2001). Те нямат задължителен характер, а са по-скоро практически указания, които могат да послужат като модел за изграждане на фирмена СУБЗР с цел изпълнение на задълженията по осигуряване на здраве и безопасност и за извличане на максимална полза от тях чрез включването им във фирмената политика. В основата им е заложено убеждението, че доброто управление на труда, основано на самонаблюдение, самооценка и подходящи мерки за подобряване, спомага във висока степен за намаляване на риска на работното място. Подобно управление може да бъде по-ефективно от простото спазване на отделните законови изисквания. Счита се, че ако СУБЗР е направена добре, това е равно на саморегулираща се система за управление, която гарантира развитие на фирмата по спирала.

Според Указанията и препоръките на МОТ всяко предприятие, независимо от своя размер и вид производствена дейност, трябва да създаде своя собствена система за управление на дейностите по здраве и безопасност. Особено важно е създаването на система за управление в малките предприятия. Тя трябва да бъде обект на контрол от страна на контролните органи на държавата, както и обект за оказване на помощ и съдействие от страна на Службите по трудова медицина. Това означава осигуряване на обучение по системата за управление на дейностите по здраве и безопасност за всички специалисти, както във фирмата, така и за контролните органи и службите по безопасност и трудова медицина, които ще оказват съдействие на работодателите.

Управлението на БЗР във фирмата е специфична дейност и представлява съвкупност от всички общи функции на управлението, които определят политиката за БЗР, целите и отговорностите на отделните звена и длъжностните лица, както и тяхното осъществяване посредством:

• 
  планиране на безопасността и здравето при работа (БЗР);
  
• 
  оперативни дейности и методи за изпълнение на изискванията за БЗР – осъществяване, поддържане и усъвършенстване на системата за защита;
  
• 
  всички системно осъществявани дейности за контрол и доказване, че се изпълняват изискванията за БЗР (контрол, одит, прегледи и др.)
  
• 
  дейностите във фирмата за по-нататъшно повишаване на резултатността (нивото на БЗР) и ефикасността (съотношението “цена-полза”) на дейностите и средствата (елементите на системата за защита), необходими за реализиране на политиката за БЗР.
  

Фиг. 2. Главни сектори и техните основни елементи в системата за управление на дейностите по здраве и безопасност във фирмата

Политиката на фирмата се основава на принципите на националната политика по здраве и безопасност и задължително осигурява участието на работещите. Тя е базата за системата на управление и определя посоките, които организацията /фирмата, предприятието/ трябва да следва.

Организацията във фирмата съдържа елементите за отговорност и отчетност, компетентност и обучение, документация и комуникация. Тя осигурява конкретното участие на мениджмънта и неговите отговорности за изпълнение на политиката по здраве и безопасност.

Планирането и внедряването съдържа елементите първоначален преглед, планиране на системата за управление и нейното внедряване, поставянето на конкретни цели и предприемане на дейности за превенция на рисковете, произтичащи от конкретни опасности. Чрез първоначалния преглед се установява състоянието на дейностите по здраве и безопасност спряма изискванията на нормативната база, което е отправна точка за политиката на фирмата по здраве и безопасност.

Оценката съдържа елементи на мониториране изпълнението на дейностите и показатели от измерванията на параметрите на работната среда, травматизма, професионалната заболяемост, общата заболяемост, одит и преглед на извършеното от мениджмънта. Оценката, извършена в резултат на периодичен одит, показва как действа системата, какви са слабостите и къде са нужни подобрения.

Действията за подобряване включват превантивните и коригиращите действия в резултат на проведените оценка и одит, при спазване на принципа на постоянното подобряване. Подчертана е потребността от непрекъснато подобряване на изпълнението на дейностите по здраве и безопасност чрез постоянно усилване на политиката, начините и средствата за превенция и контрол върху свързаните с труда увреждания и заболявания и производствения травматизъм.

Осигуряването на БЗР е съвкупност от управленски и оперативни дейности във фирмата. С разглеждането на фирмата като система, състояща се от субект и обект на управление, тези дейности могат да се представят чрез обобщен модел показан на фиг. 3. Управленските дейности са тези използвани от субекта на управление, а оперативните обхващат прякото въздействие върху обекта на управление (приложение 2 – класификатор на дейностите).

Фиг. 3. Модел на дейностите за осигуряване на безопасност и здраве при работа

Въвеждането на фирмена политика по БЗР и съответна система за управление ще създаде необходимите условия за получаване на сигурност, че дейността на фирмата съответства на държавната политика и изискванията за БЗР съгласно ЗЗБУТ и подзаконовите нормативни актове.