Софтуерни технологии
Моделиране на софтуерния пазар
Изтегляне 2.27 Mb.
|
Свързани:
empty doc
| 11.7. Моделиране на софтуерния пазар
Специален интерес представлява моделирането на софтуерния пазар. Са- мо по себе си то е интересно от теоретическа гледна точка, но е изненадващо колко полезни практически резултати биха могли да се извлекат от един доста- тъчно адекватен модел, стига да е основан на достоверни входни данни. Първите и като че ли най-успешни опити за моделиране на софтуерния пазар са отразени в няколко статии с основен съавтор и идеолог Суон (напр. [6]). У нас този модел е бил усъвършенстван в определени насоки [7]. Моделът на Суон се основава на някои познати икономически модели, но в него са въведени съществени допълнения, важни за отразяване особеностите на софтуерния пазар. Разглеждат се два аспекта на вътрешното качество на прог- 149 рамния продукт — хоризонтален и вертикален. Към хоризонталния аспект се отнасят тези характеристики на качеството на продукта, за които няма общо съгласие на потребителите, а към вертикалния — тези, за които всички потре- бители са на единно мнение. Освен това в модела се отчита и редица от външни обстоятелства (m. нар. среда), свързани с продукта и от значение за предпо- читанията на потребителя — брой на (другите) потребители, допълнителни въз- можности (,,add-on-s"), възможности за връзка с други продукти, фактори, на- маляващи риска от това продуктът бързо да остарее. В модела се приема, че интересът на потребителя i се описва с функцията U(i) = a(i) + b(i) * m(j) * N(j) + c(i) * Q(j) , (11.1) където Q(j) представлява вътрешното качество на продукта j, N(j) е броят на инсталираните копия от продукта j, m(j) е коефициент, усилващ значението на N(j), a(i), b(i), c(i) са параметри, отразяващи предпочитанията на потребителя i. Ще отбележим, че формулата е дадена вече във вид, в който параметрите за хоризонталното и за вертикалното качество са обединени в члена c(i) * Q(j) след добре дефинирана за целта процедура. Възможно е и известно нормализи- ране на тази формула. Предполага се, че всеки нов потребител i избира продукт j така, че да мак- симизира U(i). Отделно от това се прави и предположение (изведено от пред- шестващи емпирични изследвания), че потребителите се появяват в постоянен поток, дефиниран чрез т. нар. S-крива: където n(t) е броят на новите потребители в момент t (или сумата на продадени- те на тях моделирани програмни продукти), n(l) е същото в началния момент 1, g е функцията на нарастване, t* е инфлексната точка на кривата S, nmax — нивото на насищане с нови потребители. Да илюстрираме използването на модела с един пример. Да предположим, че n(l) = 1, t* = 3 и nmax=5. Броят на продуктите нека е 3 с дати на въвеждане на пазара 1, 3 и 5 и със съответно вътрешно качество Q(1)=1, Q(2)=2, Q(3)=3. Предполагаме още 15 потребителски типа от c(l)=0 до c(15)=5.7. Като изход от модела се получава обемът на продажбите за всеки продукт j в даден период t, както и общият брой на продажбите. Общият обем на про- дажбите зависи само от nmax, t* и n(l). Обемът на продажбите за отделния продукт j се определя динамично от неговото вътрешно качество Q(j) и от сре- дата N(j), която е имал в предходния период. Това става по следния начин: Пресмята се за всеки потребителски тип с функцията на предпочитание за всички продукти j. Намира се за всеки от типовете, кой продукт j има максимално U(j). Преброява се за всеки продукт, от колко потребителски типа е бил пред- почетен. 150 Този брой, отнесен към общия брой потребителски типове (в случая 15), дава каква част от общия обем на продажбите за периода t е получил про- дуктът j. Средата N(j) за всеки продукт се увеличава с броя на продажбите, нап- равени за този период. Преминава се към пресмятания за следващия период. Получените по този начин и при тези входни данни резултати са дадени в таблица 11.1. Изтегляне 2.27 Mb. Сподели с приятели:
|