Предложения за разширяване на приложното поле на методите за алтернативно разрешаване на спорове в българския данъчно-осигурителен процес

Законодателните промени в данъчно-осигурително процесуално законодателство към настоящия момент могат да бъдат извършени в действащия процесуален закон – Данъчно-осигурителния процесуален кодекс. Доколкото същият е приложим в работата на Националната агенция за приходите, то считаме, че не трябва да се изчаква във времето, а при първа възможност следва да се гласуват нови, разширяващи приложното поле на извънсъдебните способи за разрешаване на спорове в административния процес по ДОПК законодателни промени. Също така, много лесно могат да се “пренесат” в новия законодателен акт вече действащи и проверени от практиката норми и принципи.

С оглед на компетентните органи от Националната агенция за приходите е удачно да бъдат извършени и законодателни изменения и допълнения и в Закона за Националната агенция за приходите.

Вън от това, заместващото прилагане на нормите на Административнопроцесуалният кодекс и Гражданският процесуален кодекс дават достатъчно възможности на органите на приходната администрация да прилагат в данъчно-осигурителния процес алтернативните методи за разрешаване на спорове. Приносът на настоящия труд от гледна точка на практиката на администрацията може да бъде търсен в две насоки – в препратките към едни действащи нормативни актове и в предложенията за изменения и допълнения на други действащи нормативни актове.

Накратко, предложенията за промени в Данъчно-осигурителния процесуален кодекс и в Закона за Националната агенция за приходите, във връзка с разширяване на възможностите за използване на алтернативното разрешаване на спорове в процесите, администрирани от приходната администрация изглеждат по следния начин:

В Данъчния осигурителен процесуален кодекс предлагаме:

Да се създаде нова алинея 4 на чл.6 със следния текст :

“Чл.6, ал.4. Участниците в производствата по този кодекс по всяко време на процеса са длъжни да положат усилия да разрешат възникнал между тях спор чрез методите за алтернативно разрешаване на спорове.”

Мотиви : Още в основните начала (принципите) на кодекса трябва да се предвидят не само възможностите за алтернативни методи за разрешаване на спорове в данъчно-осигурителния процес, но и самото процесуално задължение на страните да направят всичко необходимо да използват тези средства, за да разрешат възникнал между тях спор. Това е оправдано както с оглед на социалната толерантност, така и по отношение на институционалния авторитет на данъчната администрация, а също така и изхождайки от чисто икономическия аспект на спестяване на време и средства за уреждане на спора. Извеждайки като принцип алтернативното разрешаване на спорове, българският данъчно-осигурителен процесуален кодекс би транспонирал всички нормативни ценности и добра практика както на Европейския съюз, така и на Съвета на Европа още на базова основа.

В чл.36 да се създаде нова алинея 2, а сегашната алинея 2 да стане алинея 3:

“Чл.36, ал.2. Производството е прекратява и когато целите на същото са постигнати чрез реално изпълнение на базата на алтернативен метод за разрешаване на спорове”.

Мотиви: Когато едно задължение се изпълнява на базата на доброволност, ефективността от изпълнението е същата, понякога и по-висока от тази, която може да се реализира в един формален процес. Разбира се, тук трябва да се калкулират и такива нематериални ценности като вътрешна убеденост, кооперативност, взаимно уважение и бъдещо сътрудничество. Затова, при постигането на целите на приходния процес по друг начин, а не чрез формалното административно произвоство, отпада нуждата от последното, за което то трябва да бъде прекратено, т.е. – по него да не се извършват никакви последващи дейстия, като случая се счита за приключен.

Да се създаде нов чл.112а със следното наименование и съдържание:

„Ранно разглеждане на случая”

Чл.112а. (1) По всяко време на ревизията по инициатива на ревизираното лице и/или на ревизиращите органи всеки спорен въпрос относно фактите или приложимия закон може да бъде отнесен за ранно разглеждане на случая до съответните органи по административно обжалване и органите по данъчна-осигурителна методология. Становището на последните органи са задължителни за ревизиращите органи по приходите.

(2) Когато спорът е отнесен за ранно разглеждане на случая, законоустановените срокове за приключване на ревизията не текат.”

Мотиви: Най-дълбоките конфликти в данъчно-осигурителния процес възникват и се развиват в ревизионното производство. Това е така, защото именно в това производство се определят най-сериозните задължения за данъци и осигурителни вноски. Засягайки силно имуществената сфера на ревизираното лице, производството по ревизия съдържа в себе си множество спорни въпроси. Част от тях са свързани с фактите – приемането или неприеманото им, резултатите, до които те водят поотделно или в тяхната съвкупност. Много важно е обаче и правилно да се тълкува приложимият закон във всеки един случай. Буквално това значи, коя точно правна норма и от кой закон ще бъде приложена при определянето на публичните задължения по пътя на ревизията. Най-удачно е да се възприеме проверената в американския данъчен процес алтернативна форма за разрешаване на спорове – ранно разглеждане на случая. Именно чрез този способ се ангажират органите, които биха разглеждали по административен ред една евентуална жалба против акта, издаден в ревизионното производство. Също така биха могли да се ангажират и органите по приходите, които се занимават с данъчно-осигурителната методология – разглеждане и тълкуване на законодателството с оглед на практически казуси и изготвяне на становище и указания до органите по приходите. Ако едните или другите органи на приходната администрация бъдат ангажирани в един ранен процес на ревизията, то и ревизираното лице, и ревизиращите органи ще имат предварителна ясна представа относно приложимия закон и приетите факти по случая, и биха преценили шансовете си в едно административно или съдебно обжалване. Това би понижило до минимум едно преднамерено необосновано поведение от издаване на акт или подаване на жалба, при положение, че фактите или законът биха се интерпретирали по различен начин. Рационалността от прилагането на ранното разглеждане на случая е водещ аргумент за прилагането му.

Дял Трети да бъде наименован „ОБЖАЛВАНЕ И АЛТЕРНАТИВНО РАЗРЕШАВАНЕ НА СПОРОВЕ”.

Мотиви: Методите за алтернативното разрешаване на спорове са желаният заместител на административното и съдебното обжалване във всеки един процес. Именно затова формалния и неформален способ за защита на права и законни интереси трябва да бъдат поставени под един знаменател като абсолютно еквивалентни, макар и в условията на алтернативност.

В чл.144 да се създадат нови алинеи 4, 5 и 6 със следното съдържание:

“Чл.144.(4) Към производство по обжалване се приравняват и процедурите, сроковете и участниците при водене на преговори, сключване на споразумение, провеждане на медиация и арбитраж, посредничество на омбудсмана, ранно разглеждане на случая, както и други методи за алтернативно разрешаване на спорове. В тези случаи се прилагат съответните разпоредби на Админинистративнопроцесуалния кодекс, Закона за омбудсмана, Закона за медиацията, Закона за местното самоуправление и местната администрация и Закона за международния търговски арбитраж.

Мотиви: Изрично трябва да бъде записано в законодателството, че процедурите за алтернативно разрешаване на спора се приравняват на процедурата по обжалване. Без значение е дали двете процедури могат да се развият в един и същ, или в различни моменти на взаимоотношенията между органите на приходната администрация и физически и юридически лица. Дори и това да бъде в един много по-ранен момент (примерно – в производството по регистрация), алтернативното производтво би трябвало да се разглежда като производство по обжалване (дори подобно изрично да не е предвидено на тази фаза). Задължителността на постигнатите споразумения трябва да обвързва приходната администрация. До споразумението може да се стигне и чрез самостоятелни алтернативни способи – медиация, намеса на обмудсмана и други подобни. Споразумението трябва да е писмено, с оглед на формата на доказване. Тази форма е необходима не само в отношенията между администрацията и лицата, но и за преценка на законосъобразността и целесъобразността на постигнатите споразумение при последващ контрол.

В чл.152, ал.2 след думата “орган” текстът да се промени в следния вид: “съответният състав по обжалването при Централното управление на Националната агенция за приходите”, и навсякъде по надолу в тестовете на кодекса да не премахне изразът “директор на дирекция “Обжалване и управление на изпълнението”.

Мотиви: Утвърдената практика още с действието на отменения ДПК, както и въз основа на вътрешните процедури за данъчната/приходната администрация е, че същинската работа по жалбите се извършва от екипи към съответния директор – бившите Регионални данъчни директори, сега - директори на дирекции “Обжалване и управление на изпълнението”. Само формално, съответният директор подписва решението по жалбата. Крайно време е служителите от приходната администрация, които извършват работа по жалбите да поемат своята персонална професионална отговорност за мотивите и диспозитивите на решенията, които подготвят. Само така ще се постигне онази прозрачност, която се изисква от обществото по отношение на администрацията. След като съдебните състави излизат наяве чрез посочването на имената на съдиите, защо администрацията да не го прави? Има обаче и още едно основание решаващият орган да бъде колективен – така се намалява значително възможността за корупционни действия. Явно е, че когато цялата дискреционна власт се концентрира в едно лице-директор, и това лице е ръководител на служителите, които подготвят решението по жалбата, да има възможност по отношение на тях. Дори и да не указва какво точно решение да бъде изготвено като проект, и впоследствие – утвърдено от директора, то последният винаги може да връща на служителите подготвеният проект. Всъщност, проектът на решение се превръща в решение едва когато е подписан от директора. Така може и да се бави неоправдано решението, тъй като то зависи само от волята на едно лице-институция. При колективните състави е налице по-висока степен на организираност и дисциплинираност, тъй като натовареността им зависи от натовареността на отделните им членове. Затова, дори от гледна точка на бързината в производството, е повече от оправдано решаващите органи по административното обжалване да са колективни. Така се премахва и още една опасност – при отсъствие на директора трябва формално да е назначен негов заместник. При опорочаване на формалната процедура по заместването се опорочават и всички актове и действия, извършени от заместника. При колективни състави, отсъствието на един от членовете не би трябвало да е проблем при добра организация на работния процес. Защото в условита на взаимозаменяемост, той може да бъде заместен от друг служител. По този начин от гледна точка на ефективността на администрацията се постига едно постоянно и непрекъсваемо обслужване на правата и интересите на жалбоподателите. Всички тези ефекти се развиват не само в чисто адмистративната и правна сфера, но и в социалната – с оглед на уважението на обществото към администрацията, както и на нейната по-голяма прозрачност и отвореност.

В чл.159 да се създаде нова алинея 4 със следното съдържание:

„Чл.159, ал.4. Председателят на съдебния състав задължително приканва страните да разрешат спора чрез методите за алтернативно разрешаване на спорове, като ги уведомява за неблагоприятните последици на отказа да сторят това. При изразено съгласие спорът да бъде разрешен по горния начин производството по делото се спира, а възобновяването му се извършва при приключване на действията по алтернативно разрешаване на спора и непостигнат резултат. При постигнат положителен резултат и разрешен спор производството се прекратява”.

Мотиви: Исторически погледното, алтернативните методи за разрешаване на спорове първоначално са възникнали като „извънсъдебни” способи за разрешаване на спорове. Излизайки вън от съдебната система, чрез прилагане на гъвкав инструментариум за разрешаването им, повечето правни и неправни спорове са били приключвани чрез „приятелско разрешаване” бързо, ефективно и без големи финансови разходи. Именно ефективността на този подход е развила тези способи не само в съдебната част на спора, но и в един по-раншен етап – спорът между страните или спорът в административния процес. Точно на базата на тези аргументи е повече от ясно, че именно в съдебната фаза на административният процес по ДОПК, касаещ данъци и осигурителни вноски, трябва много ефективно да се търси приложението на алтернативните на формалните законови начини за разрешаване на възникнал спор. Това ще има ефект от гледна точка на фиска – съдебната система няма да изразходва средства за дела, които са излезли от юрисдикцията й. Но политическият и социалният момент тук са особено важни – чрез намаляване на броя на съдебните дела, съдебните състави ще могат да се концентрират върху действително важните за отделния гражданин, обществото и държавната власт въпроси, в случая на административните съдилища – защита на личните данни или осигуряване достъп до информация.

В чл.165 да се добави второ изречение със следния текст: „Постигнатите писмени споразумения между приходната администрация и субекта по всички производства по този кодекс също имат силата на изпълнители основания”.

Мотиви: Централен въпрос относно ефективността на алтернативните методи за разрешаване на спорове е тяхното изпълнение. Съгласие винаги може да бъде постигнато, мнение на трето лице – медиатор или омбудсман винаги може да бъде възприето. Но същественият въпрос остава – какво се случва, ако една от страните или и двете не изпълнят това, което като краен резултат е постигнато при неформалното разрешаване на спора? Когато по законодателен път е закрепено приравняването на тези методи като краен резултат – споразумение, към изпълнителните основания, то няма никаква пречка да се пристъпи дори и към принудително изпълнение. Запазва се не само правната сигурност, но и фискалния интерес. Налице е и един чисто социален ефект – безспорните задължения за данъци и осигурителни вноски притежават качеството определеност и стабилност, както ако бяха определени с акт на приходната администрация. Не остава и капка съмнение, че някой може да се отклони от своите задължения за данъци и осигурителни вноски, което е в интерес на цялото общество.

В чл.197, ал.3 да се добави следното изречение: “Съдът прекратява производството по делото, когато страните постигнат споразумение относно обезпечителните мерки”.

Мотиви: Чрез извънсъдебното постигане на споразумение се постига ефект както за страните, така и за фиска. Социалният и политически ефект от освобождването на съдебният състав от още едно дело се изразява като краен резултат в концентрирането на съдилищата към проблемните за общестото въпроси – борба с престъпността и корупцията.

В чл.209, ал.2 да се създаде т.9 със следното съдържание: “ писмени споразумения между приходната администрация и субекта”.

Мотиви: По този начин се запазва не само правната сигурност, но и фискалния интерес. Налице е и един чисто социален ефект – безспорните задължения за данъци и осигурителни вноски притежават качеството определеност и стабилност, както ако бяха определени с акт на приходната администрация. Не остава и капка съмнение, че някой може да се отклони от своите задължения за данъци и осигурителни вноски, което е в интерес на цялото общество.

В чл.222, ал.1 да се създаде т.5 със следното съдържание: „при започнало производство за алтернативно разрешаване на спора по изпълнението”.

Мотиви: Когато длъжникът има какво да предложи като обект на изпълнението, и това е различно от имуществото, към което вече се е насочил публичния изпълнител, очевидно може да се търси позитивния ефект – доброволност, добросъвестност, сътрудничество. Затова действията по същинското производство би трябвало да се спрат, докато не е виден ефекта от процедурата за постигане на съгласие. От гледна точка на институционалното уважение и отчитайки обществения интерес едно доброволно посочване на имущество и приемането му от страна на администрацията води до по-висока степен на ефективност при изпълнението.

Да се създаде нов чл.281 със следното наименование и съдържание:

Споразумение в административнонаказателното производство

“Чл.281. (1) До издаване на наказателното споразумение между нарушителя и административнонаказващия орган от Националната агенция за приходите може да бъде постигнато споразумение за прекратяване на административнонаказателното производство.

1. 
   има ли извършено деяние, извършено ли е то от нарушителя, съставлява ли деянието нарушение на данъчното и осигурително законодателство и по кой закон;
   
2. 
   какъв да бъде видът и размера на наказанието;
   
3. 
   изричното съгласие на нарушителя да поеме отговорността и изтърпи наложеното наказание.
   
4. 
   как ще се процедира относно предмета на нарушението и веществените доказателства по случая, а също и във връзка с предметите, притежаването на които е забранено от закона.
   

Мотиви: Така предложеният текст е близък до разпоредбите на Чл.чл.229а, 229б, 229в от Закона за митниците, които имат много силно практическо приложение вече няколко години. Административнонаказателната практика на митническите органи е улеснена много от алтернативните методи за разрешаване на спорове, чрез предвиденото споразумение в производството по административно наказване. Докато преди наличието на тези текстове за българската правна теория и практика звучеше почти еретично приложението на споразумение в административнонаказателно производство, тези законови текстове и сполучливото им приложение в практиката доказаха своята ефективност. Затова е крайно време подобни текстове да намерят своето систематично място и в Данъчно-осигурителния процесуален кодекс. Ефектът от подобно споразумение би бил както по отношение на принципа за спазване на законите, така и по отношение на фиска, но също и към обществената нагласа към административните нарушения. Признавайки извършеното нарушение и поемайки определена отговорност, нарушителят всъщност попада в категорията на „поправилите се”. Изричният запис, че вина не се обсъжда пък запазва и достойнството на лицето и едни евентуални последващи неблагоприятни резултати за него – ако се възбуди наказателно производство от общ характер. Признанието на вина в административнонаказателното производство би могло да се използва в наказателното, а това не е в интерес на правото на защита. Като се има предвид и огромната претрупаност на съдилищата с дела от административнонаказателен характер, споразумението цели бързина, доброволност и ефективност.

В чл.14 на мястото на алинея 2 (отменена) да се създаде алинея 2 със следното съдържание:

Мотиви: В частта, касаеща задълженията на органите и служителите на НАП изрично трябва да е отбелязано задължението им да полагат усилия да разрешават възникнали спорове с другите участници в данъчно-осигурителния процес, чрез използване на гъвкави и прозрачни способи за това. Законовият текст ще създаде една настройка на работещите в Националната агенция за приходите към използването на тези алтернативни средства. Ефектът има и юридическа, и социална страна – законодателят сам дава приоритет на тези средства и ги въздига като задължения на органите и служителите на агенцията. Обществото бива убедено, че в данъчно-осигурителния процес дава възможност за използване и на неформални процедури за разрешаване на спорни въпроси.

Първо, препоръките на Съвета на Европа относно използването на алтернативните методи за разрешаване на спорове между администрацията и гражданите дава достатъчно нормативна основа, емпиричен материал, теоретични постановки и добри практики, за да бъде следвана гъвкаво е ефективно от националните законодателства и администрациите на страните-членки на Съвета на Европа.

Второ, резултатите от проведената анкета показват, че преобладаващата част от анкетираните застават на позицията, че използването на алтернативните методи за разрешаване на спорове в данъчния процес ще доведе до по-справедливо и по-бързо разрешаване на данъчните спорове.

Трето, 61% от анкетираните лица виждат необходимостта от промяна в нормативна база, промяна в ценностната система и наличието на квалифицирани кадри, за да се постигне ефективно прилагане на извънсъдебните форми за разрешаване на спорове в данъчния процес. Това е изводът, свързан с потребността от промяна на организационно и структурно ниво в приходната администрация, както и от нуждата за „достъпния за гражданите език” в комуникацията с данъкоплатците и в преговорите и споразуменията с тях.

Четвърто, предложенията за разширяване на приложното поле на алтернативните методи за разрешаване на спорове в данъчно-осигурителния процес могат да се търсят най-малко в две нормативни измерения - препратките към едни действащи нормативни актове и в предложенията за изменения и допълнения на други действащи нормативни актове. Предложенията са систематизирани и сериозно мотивирани от гледна точка на аргументационното им ниво.

Заключение

Анализът на събраните данни в рамките на дисертационното изследване и направените изводи по отношение на основните задачи доказват основната теза на работата, че че алтернативните методи за разрешаване на спорове са приложими в данъчно-осигурителния процес, като довеждат не само до разрешаване на съществуващи или бъдещи спорове, но и постигат целите на законодателството чрез нови правомощия (възможности за действие, определени чрез права, задължения и отговорности) на приходната администрация.

В резултат на изследването бе установено динамичното развитие на българското законодателство в последните години, насочено към прилагането на нови и нови методи за алтернативно разрешаване на спорове в данъчно-осигурителния и административния процес, но не бе доказано, че българската приходна администрация прилага по-често тези възможности в практиката.

Първата основна задача на изследването - ясно формулиране на работните хипотези и на докторската теза, както и посочване на акцентите и методите в изследователския процес, бе постигната чрез последователно следване на методологията на изследователския процес.

Втората основна задача - разглеждане и съпоставяне на различните методи за алтернативно разрешаване на спорове, бе реализирана чрез сравнителен анализ, теоретични и практически изводи относно резултатността на всеки един от тези способи, както и чрез акцентиране на възможностите за по-широко използване на всеки един от тези методи в практиката.

Третата основна задача - оценка на българския нормативен, теоретичен и практически опит по отношение на формалните и неформални методи за разрешаване на спорове в данъчно-осигурителния процес и извършване на анализ на данъчно-осигурителния процес намери своя окончателен резултат чрез посочване на конкретни предложения за разширяване на приложното поле на алтернативните методи за разрешаване на спорове.

Непрекъснатата промяна в нормативната уредба, както и институционалните и обществени настройки към позитивните резултати от използването на алтернативните методи за разрешаване на спорове в данъчно-осигурителния процес са налице. Считаме, че по-широкото им приложение ще бъде от полза не само на държавата и обществото, но и на всеки данъкоплатец, който има спор с приходната администрация. Ползите биха били налице и за самата приходна администрация. Една администрация с „човешко лице”, която комуникира на „достъпния за гражданите език” и следва нормативната база и добрите практики на Европейското правно пространство, би повишила до оптимално ниво своя капацитет за ефективно, ефикасно и икономично изпълнение на възложените й от Държавата функции и предоставянето на висококачествени услуги на бизнеса и гражданите.

ПОЛЗВАНИ ИЗТОЧНИЦИ

Книги,антологии, монографии и учебници

ГАЛТУНГ, Йохан, Разрешаване на конфликти: и двете плюс още нещо: увод към работата с конфликти, превод: Стефан Николов, “Сиела”, София, 2005, стр.стр.261

ДАРЕНДОРФ, Ралф, Модерният социален конфликт, превод : Екатерина Алексиева, Издателска къща “Златорогь”, София, 1998, стр.стр.267

ДИМИТРОВ, Димитър Велков, Социология на конфликта, ИПК”РАЦИО-90”, София, 1999, стр.стр.155

ДИМИТРОВ, Димитър В., Управление на конфликта, ИК”Марица”- Пловдив, София, 2005, VІІІ-231

ДИМИТРОВ, Димитър В., Успешните преговори, ГорексПрес, София, 2007, VІІ-227

ДИМИТРОВ, Димитър Йорданов, Конфликтология, Университетско издателство “Стопанство”, София, 2003, стр.стр.246

МАНЕВ, Маньо, Арбитражът, Издателска къща “Фльорир”, София, 2004, стр.стр.Х-239

МАНЕВ, Маньо, Медиацията и гражданският процес, Издателство “Фльорир”, София, 2004, стр.стр.V-311

МАРКХАМ, Урсула, Управление на конфликта. Стратегии, които ще ви помогнат да постигнете и поддържате мира, ЛаковПРЕС, превод : Александър Георгиев Маринов, София, 2001, pp.ХІ-162

СЛАВОВА, Мария, Омбудсманът – българската перспектива, “Гея Либрис”, София, 2002, стр.стр.96

СОРОКИН, Питирим А., Кризата на нашето време, превод : Дина Белева, Издателство „Дамян Яков”, София, 2004, стр.стр. 279

СТЕФАНОВА, Марина, Отвъд Темида. Правни аспекти на медиацията в България, София, 2002, стр.стр.VІІ-251

ФУКО, Мишел, Надзор и наказание. Раждането на затвора, превод : Петко Стайнов, Антоанета Колева, Университетско издание „Св.Климент Охридски”, София, 1998, стр.стр. 353

BANSAL, Ashwinie Kumar; Arbitration & ADR. Arbitrarion, Conciliation, Mediation, Negotiation, Expert Determination, Early Neutral Evaluation, Mini-Trial, Dispute Resolution Board, Nayay Pannchayat, Couarts and Legal Aid, Universal Law Publishing CO. PVT. LTD., Delhi – 110 033, 2005, pp.XVIII-171

BENNETT, Steven C., Arbitration : Essential Concept, ALM Publishing, 2002, New York, New York, pp.X-201

COOPER, Phillip J., Public Law and Public Administration, F.E.Publishers, Inc., Itasca, Illinois, third edition, 2000

FISHER, Roger; URY, William; PATTON, Bruce, ed., Getting to Yes. Negotiating Agreement Without Giving In, 2 edition, Penguin Books, 1991, Penguin Books USA Inc., 375 Hudson Street, New York, New York 10014, U.S.A., pp.V-199

FISHER, Roger; URY ; ERTEL, Danny , Getting Ready to Negotiate. The Getting to Yes Workbook, 1 edition, Penguin Books, 1995, Penguin Books USA Inc., 375 Hudson Street, New York, New York 10014, U.S.A., pp.X-173

GIDDENS, Anthony, Sociology, second edition, Polity Press, Cambridge CB2 1UR, UK, 1996, printed in Great Britain by T.J.Press (Padstow) Ltd, pp. XXІІ-797

SHELL, G.Richard, Bargaining for Advantage. Negotiation Strategies for Reasonable People, Penguin Books, first published 1999, reprinted 2001, pp.XІІ-278

STULBERG, Joseph B., Taking Charge/Managing Conflict, The Wooster Book Company, Wooster, Ohio, 1987 D.C.Heath and Company, 2001, pp.ІІІ-177

Конституция на Република България

Административнопроцесуален кодекс

Граждански процесуален кодекс

Граждански процесуален кодекс (Обн., ДВ, бр.59 от 20.07.2007 г., в сила от 1.03.2008 г.)

Данъчен процесуален кодекс (отменен)

Данъчно-осигурителен процесуален кодекс

Закон за Националната агенция за приходите

Закон за местните данъци и такси

Закон за данъчното производство (отменен)

Закон за медиацията

Закон за омбудсмана

Закон за местното самоуправление и местната администрация

Закон за международния търговски арбитраж

Закон за администрацията

Документи на Европейския съюз

България, 2005, Цялостен мониторингов доклад, Европейска комисия, Брюксел, 25 октомври 2005

„Данъчната система трябва да се дискутира по-широко”, Георги Саракостов, представител на Българската международна бизнес асоциация (БИБА) в Националния съвет по данъчна политика, пред „Капитал”, интервю на Йордан Матеев, в.КАПИТАЛ, 11-17 юни 2005 г., стр.20-21.

USAID, ABA/CEELI, Медиацията – препоръки на Съвета на Европа, СИБИ, София, 2003

Balkan Legal Forum 2002, The Role of the Legal Profession for the Stability and Economic Growth, September 25-27, 2002, Sofia, Bulgaria (materials)

U.S. Agency for International Development (USAID), E&E Regional Participant Training Program (PTP), World Learning, U.S. Treasury Tax Program, Working visitation for Bulgarian Appeals Officers, August 10-25, 2002, Washington D.C., U.S.A. (materials)

Central European University (CEU), Summer University, in co-operation with Benjamin N. Cardozo School of Law, New York and Hamline University School of Law, Minnesota, Managing Conflict and Fostering Democratic Dialogue, July 15-August 2, 2002, Budapest, Hungary (readers and materials)

Материали от Туининг-проект между българската, холандската, шведската и ирландската данъчни администрации.

Речници и енциклопедии

Български тълковен речник, Л.АНДРЕЙЧИН, et al., четвърто издание, допълнено и преработено от ДИМИТЪР ПОПОВ (ed.), Наука и изкуство, София, 2002, pp.1093

Black’s Law Dictionary, Second Pocked Edition, BRYAN A.GARNER, Editor in Chief, WEST GROUP, A THOMPSON COMPANY, ST.PAUL, MINN., 2001

Електронни сайтове

www.adr.org

http://www.irs.gov

http://www.euro-ombudsman.eu.int/report/en/default.htm

www.csd.bg

http://www.anticorruption.bg/ombudsman/bg/

http://www.sofiaombudsman.bg/

europa.eu.int/eur-lex/

www.government.bg/

www.sibi.bg

www.mjeli.government.bg

http://www.biba.bg/Publications.asp

www.lcia-arbitration.com

http://www.transcend.org/

Университетски трудове

ДИМИТРОВ, Димитър Велков, Дисертационен труд за присъждане на научна степен „доктор на социологическите науки”, „Трудови конфликти (механизъм и форми на проявление)”, Институт по социология, Българска академия на науките, София, 1999 г.

МЛАДЕНОВ, Младен, Магистърска теза на тема “Новия мениджмънт в публичния сектор – функцията “Обжалване” в българската Данъчна администрация”, Университет за национално и световно стопанство – София, Институт за следдипломна квалификация, Финансово-счетоводен факултет, София, 2003.

Публикации на автора:

МЛАДЕНОВ, Младен, “ДПК” в Данъчно облагане, ИК “КИНГ”, София 2000;

МЛАДЕНОВ, Младен., “Разликата между легално и нелегално избягване на данъчното облагане – европейско разбиране” в Публични финанси, ИK “Кинг”, София 2001;

МЛАДЕНОВ, Младен, Въвеждащо ръководство, МФ, ГДД, София 2000;

МЛАДЕНОВ, Младен., Базови изисквания за законосъобразност и обоснованост на актовете, издавани от органите на Данъчната администрация, ГДД, София 2000;

МЛАДЕНОВ, Младен, Влияние на решенията на Конституционния съд на РБългария, Европейския съд по правата на човека и Съда на Европейските общности върху работата на българската Данъчна администрация, ГДД, София 2000;

МЛАДЕНОВ, Младен, “Математическо тълкуване на правна норма-чл.109, ал.1 от Данъчния процесуален кодекс (ДПК) през призмата на теория на множествата” в Административно правосъдие, бр.6/2000, ИК “Фенея”, София;

МЛАДЕНОВ, Младен, “Правни рамки и норми в административните дейности” , ИПАЕИ, София, 2001/2003;

МЛАДЕНОВ, Младен, “Tаx Liabilities Adjustment – Legal and Economic Aspects”, in Tax Tribune 2001/1, Issue 9;

МЛАДЕНОВ, Младен, “Необходимостта от обжалване по административен ред в данъчния процес и нуждата от функция “Обжалване” в данъчната администрация” в Право без граници бр. 2/2000,София;

МЛАДЕНОВ, Младен, “Обжалването и новите възможности за партньорство с данъкоплатците”, във Взаимодействие на счетоводната и данъчната система (коментари по прилагане на МСС), Изд. Мисъл, София, 2002;

МЛАДЕНОВ, Младен, “Обжалването и новите възможности за партньорство с данъкоплатците” в Счетоводство плюс. Списанието на българските счетоводители, бр.9/2002;

МЛАДЕНОВ, Младен, “Някои идеи за подобряване на данъчния процес”, в Общество и право, бр. 2/2003;

МЛАДЕНОВ, Младен, „Административно право и административен процес: приложни аспекти”, ИПАЕИ, София, ноември-декември 2006;

МЛАДЕНОВ, Младен, „Методи за алтернативно разрешаване на спорове в данъчния процес”, в „Право без граници”, бр.1-4/2006;

МЛАДЕНОВ, Младен, „Споразумението в административния процес”, в „Публична администрация”, бр.4/2006, ИПАЕИ, София.

В изследването са повдигнати множество теоретични и практически въпроси, които се изследват в тяхната съвкупност и взаимозависимост, а самото изследване е подчинено на строг и систематичен научен план.

Включеното наблюдение дава възможност непосредствено да се наблюдава изследваната област чрез получаване на актуална и необработена информация

Казусите позволяват разглеждане на проблематиката в окончателната й фаза – при крайни резултати.

Анкетата като метод на изследване най-обобщения емпиричен материал по отношение на очакванията на обществото. Анкетата се проведе на публични места, като единственият критерии за избор на респондентите бе тяхното съгласие да участват в нея т.е. – анкетата бе базирана на принципите на доброволността и съдействието за изследователски цели. Възможностите на този подход на изследване се изразяват преди всичко в непосредствеността и непредубедеността на отразяваните отговори от „закрит тип”. Широката дисперсия на участващи в анкетата дава гаранции за достоверност на получените резултати.

Съчетаването на сравнителните и исторически изследвания дава възможност за комплексен поглед върху изследваната проблематика – едновременно времеви и интердисциплинарен.