Отделяне на проблема от институционалните и/или личностни особености
|
1. Преговарящите от “другата” страна не са абстрактни лица от правния свят, а реални хора. В този смисъл те също притежават характери, темпераменти, емоции. Затова всички тези аспекти трябва да се имат предвид.
Трябва да се има предвид също и факта, че всяка една от страните вижда проблема от „своя гледна точка”. Затова е повече от полезно да се погледне на проблема и от тази насока, а още по-добре би било да се търси и трета, неутрална „гледна точка”.
Затова преговарящите от екипа на Националната агенция за приходите трябва да имат предвид всичко това още в момента на започване на преговорите.
|
|
2. Служителите на Националната агенция за приходите, които участват в процеса на преговорите трябва да отчитат и факта, че те трябва да защитят поне две важни ценности в момента на водене на преговорите.
Първата от тях е интересът на фиска, съответно на самата приходна администрация.
Вторият от тях е запазването на личното и професионално достойство, както и на “добрия тон”. Понякога съвместяването на тези ценности е много трудно. Също така и най-вече от гледна точка на институционалните интереси може да се стигне до колизия с принципа на законността. Това би се случило, когато трябва да се признае незаконен акт или действие на администрацията. Непризнаването към момента, макар и да изглежда, че „защитава” институцията, всъщност води до нарушаване принципа на законност, както и до накърняване на личното и професионално достойнство на преговарящия служител.
|
|
3. Служителите от Националната агенция за приходите трябва да имат предвид, че понякога проблемът може да е “личен” – от другата страна просто могат да желаят конфликта с приходната администрация или с определени служители. Това може да е в резултат на непоправимо разстроени отношения между данъкоплатец и приходна администрация/служители. В този случай усилията трябва да се концентрират на това персонално ниво – оздравяване на отношенията и постигане на по-голямо доверие и уважение между страните.
|
|
4. Служителите от Националната агенция за приходите, които водят преговори трябва да са подготвени за това, че от другата страна може да е налице пълно неразбиране на същността на данъците, нуждата от администрация, нуждата от спазване на законодателството и така нататък. В този случай е нужно да се постигне съгласие на първо място относно базовите моменти – данъците като приходна част на бюджета; задължителността им; администрирането им от определени служители. След това с търпение трябва да се разясняват законовите процедури и възможностите за прекратяване на спора със споразумение.
|
|
5. При правене на предложение за споразумение към другата страна трябва да се имат предвид всички тези особености, споменати по-горе, но за всеки един конкретен случай.
|
Емоционалност
|
1. Първо трябва да се разпознаят емоционалните настройки на участващите в преговорите – позитивни или негативни; настъпателни или отбранителни и т.н. Това се отнася не само за другата страна, но и за настройките на всички участници от екипа на Националната агенция за приходите.
|
|
2. След това честно трябва да се подходи към другата страна и да се споделят емоциите на преговарящия екип от страна на Националната агенция за приходите, както и очакването от позитивно развитие на спора, с приключването му чрез споразумение.
|
|
3. Следващата стъпка е да се позволи на другата страна да даде воля на емоциите си. Тук трябва да се следи това да бъде в рамките на ограничено време 3-4 минути. Недаването на възможност на другата страна за “освобождаване на емоциите” би довело до едно напрежение, което може да избухне във всеки момент; а прекаленото изслушване на емоционалните й настройки би обезмислило търсената цел – постигане на споразумение.
|
|
4. Служителите на Националната агенция за приходите, които участват в процеса на водене на преговори, трябва да са подготвени към емоционални провокации. Те никога не трябва да се поддават на тях. Те трябва да помнят, че освем себе си, представляват цялата администрация, труда на своите колеги и доверието на ръководството.
|
|
5. Преговарящите от страна на Националната агенция за приходите трябва да могат във всеки един момент да използват символика. Едно извинение или изказано съжаление (дори действително да няма за какво) винаги обезоръжава другата страна и изгражда база за конструктивен диалог.
|
Комуникативност
|
1. Служителите от Националната агенция за приходите трябва да имат нагласата действително да изслушат становището на другата страна. Това е друга гледна точка, и дори само разбирането й може да даде незабавно решение на проблема.
|
|
2. Чрез „достъпен за гражданина език” трябва да може да се разясни на другата страна позицията на Националната агенция за приходите. Данъчното законодателство е прекалено сложно, за да се обяснява още по-неясно с бюрократичен или правен език.
|
|
3. Добре е не само да се говори, но и да се мисли в множествено число – от гледна точка и на двете страни в процеса на водене на преговори. Когато се предлага нещо, удачно би било да се започне с “Ние”.
|
Вглеждане в интересите, а не в изходните позиции на двете страни
|
1. Ако се установят интересите, много по-лесно може да се намери поле за постигане на споразумение. При позициите страните са отдалечени една от друга и нито едната от тях не желае да направи първата крачка. Това трябва да бъде преодоляно чрез сближаване на интересите им – търсене на пресечни точки между тях.
|
|
2. Служителите на Националната агенция за приходите трябва да знаят, че дори при спорни и конфликтни ситуации има споделени и съвместими итереси – примерно, да не се стига до съд. Това би било една добра изходна точка за постигане на споразумение.
|
|
3. За приоритенните интереси и двете страни е удачно да се уведомят още при започване на преговорите. Примерно, служителите на Националната агенция за приходите могат да уведомят другата страна, че законоустановените суми на дължими данъци в конкретния случай не подлежи на обсъждане, но могат да се търсят начини за отсрочване или разрочване на плащането.
|
|
4. Служителите също така трябва да са наясно, че разрешаването или неразрешаването на конкретния случай по пътя на споразумението не прекъсва контактите с този данъкоплатец. Следващата година може да е налице подобна среща по подобен проблем. Затова страните трябва да запазят на всяка цена добрите си взаимоотношения. При преговорите трябва да се следи за настоящето, но да се гледа в бъдещето, а не в миналото.
|
|
5. При правене на предложение, служителите на Националната агенция по приходите трябва да са конкретни, но гъвкави. Примерно, удачно е да се дава повече от един вариант – два или три. Те трябва да са формулирани много точно, но да са взаимозаменяеми.
|
Намиране на възможност за взаимна обвързаност
|
1. Трябва да се избягват пречките за постигане на споразумение. Те могат да бъдат множество, но най-често срещаните от тях са:
- предварителна отрицателна настройка към разрешаването на проблема или към другата страна;
- очакване за постигане на точно определен резултат;
- очакване за ограничени възможности за действие;
- настройката, че разрешаването на проблема е проблем на другата страна – данъкоплатеца.
Служителите от Националната агенция за приходите трябва да избягват всички тези опасности. От тях само една все пак може и трябва да се проявява – налице са ограничени възможности за действие – това е определено в законовата норма поведение на приходната администрация.
|
|
2. От друга страна, трябва да се търсят всички възможности за действие в рамките на закона. Особено важно е да се приеме от служителите, че разрешаването на проблема е проблем и на двете страни. Понякога, с оглед на ефекта за фиска или за репутацията на приходната администрация, постигането на споразумение може да бъде по-важно дори за самата администрация, отколкото за данъкоплатеца.
|
Използване на обективни критерии
|
Обективните критерии за постигане на споразумение могат да бъдат:
- поделяне на разноските за медиатор, експерти и консултанти, както страните са ги направили досега;
- съразмерност на отстъпките на двете страни в рамките на закона;
- спазване на добрата практика и традицита;
- спазване на принципа на равното третиране, предвидимостта и предсказуемостта на админстрацията;
- създаване на прецедент при сложен фактически и правен случай, следвайки принципа на справедливостта.
Водещо условие е спазването на действащите законови норми. При това условие всяко едно споразумение е възможно.
|
|
Всеки един елемент от спора може да бъде постанен на разглеждане на основата на обективни критерии. При постигане на успех по даден елемент се преминава към следващия елемент, като отново трябва да се търси решение на същия обективен критерии. Едва когато това е невъзможно, трябва да се търси решение на базата на друг критерии.
|
|
Всяко рационално предложение на другата страна трябва да бъде прието от служителите на Националната агенция за приходите. Единственото условие тук е това предложение да е законосъобразно-
|
Постигане на съгласие за споразумение
|
Съгласие за споразумение се постига, когато вече не съществува спор по принципни въпроси между страните. Условието, без което не може е, да е спазен принципът на законността.
|
Изготвяне на споразумение
|
Служители на Националната агенция за приходите заедно с представители на другата страна изготвят детайлен проект на споразумение в писмен вид. Същият се съгласува с лицата, които имат правомощията да подпишат споразумението.
|
|
Споразумението се изготвя най-малко в три екземпляра – по едно за страните и едно за деловодството на Националната агенция за приходите. Ако при сключването на споразумение е участвал медиатор, екземпляр от същото се изготвя и за него. Ако споразумението е сключено по висящо съдебно производство, екземпляр има и за съдебното дело, което ще се прекрати с постигане на споразумението.
|
Подписване на споразумението и приключване на спора
|
Споразумението се подписва от оправомощени от изпълнителния директор на Националната агенция за приходи служители на агенцията. Върху подписът на тези служители се поставя печат на агенцията. От другата страна споразумението се подписва от лично от страните или от техни представители по пълномощие или закон. Когато споразумението е по висящ съдебен процес, същото се одобрява от съда.
|
|
Всички постигнати споразумения се регистрират в специален регистър за Споразуменията в Националната агенция за приходите.
|
|
С вписването на споразумението в регистъра, производството по висящия спор приключва по начина, който е указан в споразумението.
|
|
Националната агенция за приходите прави анализ на постигнатите споразумения.
В Агенцията се поддържа актуализирана база-данни за постигнатите споразумения.
Националната агенция за приходите периодично публично огласява критериите за постигане на споразумение, както и своята практика в тази насока.
|
