Специализиран научен съвет по политология при висшата атестационна комисия

Препоръките на Съвета на Европа⁶⁷ относно медиацията са свързани с:

- Препоръка № R (98) 1 на Комитета на министрите към страните-членки относно семейната медиация;

- Препоръка № R (99) 19 на Комитета на министрите към страните-членки за медиация по наказателноправни въпроси;

- Препоръка № R (2001) 9 на Комитета на министрите към страните-членки за алтернативите на съдебния спор между административните органи и частни лица;

- Препоръка № R (2002) 10 на Комитета на министрите към страните-членки за медиация по граждански въпроси.

При защита на тезата на настоящия труд трябва да бъде отразена Препоръка № R (2001) 9 на Комитета на министрите към страните-членки за алтернативите на съдебния спор между административните органи и частни лица. В преамбюла на препоръката се припомнят Препоръка № R (81) 7 за мерките, улесняващи достъпа до правосъдие, която в приложението си изисква мерки за насърчаване използването на помирение и медиация, както и Препоръка № R (86) 12 относно мерките за предотвратяването и намаляване на прекомерното работно натоварване в съдилищата. От текста на тази препоръка може да направим анализ, че тя е пряко обвързана с разглеждането на делата в разумни срокове, по смисъла на чл.6.1. от Европейската конвенция за правата на човека (ЕКПЧ). Тук може да се направи извода, че препоръката разглежда възможността за широкото използване на алтернативни средства за разрешаване на административни спорове, като с това цели да доближи административните власти към обществото.

Анализирайки този акт на международен орган, можем да приемем, че се препоръчва на правителствата на страните-членки да насърчават използването на алтернативни средства за разрешаване на спорове между административните органи и частни лица.

От Общите условия на приложението към препоръката можем да изведем следната класификация на алтернативните методи за разрешаване на спорове, а именно: вътрешни прегледи; помирение; медиация; уреждане чрез преговори и арбитраж.

Регламентацията на алтернативните средства следва да обезпечи получаването от страните на съответната информация за възможното им използване; да обезпечи също и независимостта и безпристрастността на помирителите, медиаторите и арбитрите; да гарантира справедлива процедура, като взема предвид зачитането на правата на страните и принципа на равнопоставеността; да гарантира прозрачност при използването на алтернативни средства и определено право на преценка по целесъобразност; да обезпечи изпълнението на решенията, постигнати с използването на алтернативни средства.

Може да бъде направен извода, че някои от алтернативните средства (помирение, медиация, спогодба чрез преговори) могат да бъдат използвани по време на съдебното производство по препоръка на съдията. Единствено арбитражът принципно изключва съдебното производство, и обратно.

Например, по време на съдебното производство съдията може да препоръча на страните да се обърнат към медиатор, който да сближи позициите им, като по този начин спорните въпроси, повдигнати в съдебното производство, биха станали безпредметни. Нещо повече, съдията има задължение да насочи страните към сключване на споразумение. По този начин съдията дава възможност на страните да водят преговори, които биха разрешили спорните моменти между тях. Изготвеното от тях споразумение би било одобрено от съдебния състав и би имало силата на съдебно решение. Тези правни възможности са залегнали в новоприетото българско законодателство - Граждански процесуален кодекс (Обн., ДВ, бр.59 от 20.07.2007 г., в сила от 1.03.2008 г.). Нормата на чл.140 от този кодекс предвижда, че съдията напътства страните по делото към медиация или друг способ за доброволно уреждане на спора. Изводът е, че българският законодател се съобразява изцяло с препоръките на Съвета на Европа в областта на алтернативното разрешаване на спорове.

От препоръката може да бъдат изведени и предимствата на алтернативните средства, при следната систематизация: бързина, минимална формалност, дискретност, дружелюбност на самата процедура, възможност за уреждане на спора на базата на принципа на справедливост, икономичност, правят тези средства особено привлекателни. Анализирайки съдебните процедури лесно можем да видим тяхната формалност. Тя обаче се явява гаранция, която е присъща на правосъдието. Формалността обаче се „вторачва” в спора и „забравя” за гъвкавостта. Затова често се използва изразът „юридическа/съдебна битка”, тъй като страните приемат съдебната процедура като нещо особено крайно и жизненоважно. При административните спорове, когато се атакува самия административен акт, в гражданите е налице чувството „на обреченост”, защото и администрацията, и съда са структури на държавата. Но понякога гъвкавостта е по-важна от формалността – когато са засегнати жизненоважни лични или обществени интереси, бързината и ефективността на разрешаването на спора са приоритетни. Спазването на закостенелите процедури със сигурност може да доведе до един предвидим резултат – забавяне на решението по случая. Именно тук е едно от най-важните приложения на алтернативните методи за разрешаване на спора. Вън от това, различните способи за алтернативно разрешаване на спора дават допълнителни гаранции за многовариантност. Понякога, близостта на тези инструменти може да породи въпроси във връзка с квалификацията им. Например, приликите между близките институти на помирението и медиацията се коренят в това, че и двете средства могат да приключат със спогодба, постигната чрез преговори, или с оттегляне на акта от административния орган. Според Димитър В.Димитров, включването на трета страна в процеса на разрешаване на конфликта е задължително, когато :

- и двете страни са изчерпали докрай своите сили, средства, време и аргументи;

- налице са непримирими и несъвместими позиции на страните в спора;

- налице е различно тълкувание на приложимия закон по случая;

- едната или двете страни са засегнати от действието на другата страна;

- и за двете страни е важно да разрешат спора, като запазят добрите си взаимоотношения;

- те не могат да постигнат изход от спора сами и им трябва външна помощ.⁶⁸

Срещу акта на администрацията, който може да засегне техни права и законни интереси, гражданите притежават широк спектър възможни форми за защита. Най-често това са съдебните процедури по обжалване. Именно като тяхна алтернатива се разглеждат всички други способи за уреждане на спорове между администрацията и частните лица – медиация, помирение, спогодба чрез преговори, арбитраж.

Особено важно е служителите на администрацията, които имат право за сключване на спогодбата да притежават необходимите правомощия за това. Въпреки това, те не могат чрез спогодбата да нарушават или заобикалят законови разпоредби, както и да нарушават публичния интерес.

В Препоръка № R (85) 13 на Комитета на министрите за институцията на омбудсмана е отразено, че функциите на омбудсмана включват разглеждането на жалби по отношение работата на административните органи с цел защитата на правата и свободите на гражданина. В препоръката е записано, че при сложностите, свързани с модерната администрация, е желателно да са налице допълнения към обичайните процедури на съдебен контрол. По този начин омбудсманът се превръща в ключов фактор в развитието на общите принципи и правила на функционирането на администрацията и на поведението на служителите в публичната администрация. Именно тук можем да търсим основната ценност на тази препоръка – общите принципи и правила на дейност на администрацията могат да бъдат наблюдавани от омбудсмана, и това го превръща във всяко негово действие в коректив на публичната администрация.

Като обобщение може да се приеме, че българският данъчно-осигурителен процес създава условия за множество конфликтни и спорни ситуации. Това може да бъде превъзмогнато не само със законодателство, което изрично предвижда алтернативните методи за разрешаване на спорове, но и чрез квалифицирани служители в Националната агенция за приходите.

На национално ниво, както и на институционално ниво в Европейския съюз са познати множество алтернативни методи за разрешаване на спорове, като почти всички от тях без изключение са приложими и в данъчния процес. Практиката по прилагането им също е богата и ползотворна.

Препоръките в настоящия труд се изразяват най-вече към организационното, квалификационно и оперативно ниво на Националната агенция за приходите. Предложенията за допълнение на законодателството са ясни, аргументирани и правно издържани.

На теоретично ниво се развива постановката, че алтернативните методи за разрешаване на настоящи или бъдещи конфликти или спорове са присъща част от законоустановените процедури и очаквана част от практиката на всяка публична администрация, в това число – и на приходната администрация. Алтернативните методи за разрешаване на спорове не са „заместител”, а една от посоките за разрешаване на възникнали в приходния процес проблеми. Другата посока е традиционната – административно или съдебно обжалване на акт или на действие на приходната администрация.

Алтернативността на двете посоки се изразява в тяхното едновременно битуване на законодателно, практическо и теоретично ниво, но и в различното им проявление с оглед на време, място, ресурси и крайни резултати.

Ефективността на алтернативните на формалните начини за разрешаване на спорове е очевидна. Целта е постигната чрез самото разрешаване на конфликта. Но самата рационалност на подхода и равнопоставеността на администрацията и другия участник в данъчно-осигурителния процес спестяват не само време и средства, но и допринасят за развиване на отношения на добронамереност и доверие между тях. В този смисъл, алтернативните способи за разрешаване на спорове в контекста на приходната администрация създават „нова принадена стойност”, прибавяйки към материалния аспект на разрешения конфликт (изпълнението на акта или действието), нематериални (идеални) активи – висок авторитет на “администрацията с човешко лице”; добра репутация на данъкоплатеца (осигурителя), който в случая е действал в условията на сътрудничество с администрацията; позитивни отношения между тях, които са база за коопериране и в бъдещи взаимоотношения между тях; доброволност на изпълненията на задълженията, уговорени между страните и т.н.

Не по-маловажен е генералния извод от приложението на алтернативните методи за разрешаване на спора в процеса, администриран от приходната администрация. В обществото, както и във все повече негови субекти се изгражда усещането, че в условията на европейския контест на развитието на институциите ни, те все повече стават наистина равнопоставени с всеки един социален и правен субект. От социологически и политологична гледна точка това е една нова парадигма, която съществува не само на теоретично ниво, но придобива все по-ясни практически, реални проявления. Администрацията вече не е и не може да бъде само “господар на административния процес”. Тя се превръща в равноправен играч, наравно с други социални субекти. Губейки „конкурентното си предимство”, изразяващо се в миналото в „монополно и авторитарно налагане на мнение”, администрацията, за да бъде ефективна и за да изпълни заложените й в закона цели, следва да извърши множество организационнни и структурни промени, както и коренно да измени отношението си към своите „клиенти” (данъкоплатци и осигурители). Само така, тя ще успее да предостави ефективно публичните услуги, които са в определеното й от законодателя поле на дейност. Но при това предоставяне, тя ще следва да развие много повече комуникативни умения, близки до метода на убеждаването и далеч от метода на принудата. Налице е необходимостта от тотална транформация в българската публична администрация (процес, който в една или друга степен се е случил в световен и европейски мащаб).

Предложенията в настоящия труд са в смисъл, че българската приходна администрация следва в кратки срокове да развие своя административeн капацитет, поне в следните посоки:

Първо, промяна в нагласите и подходите към социалните и правните субекти на цялостно корпоративно ниво - не само на ниво ръководство на администрацията, но и на ниво на всеки един редови служител в структурите на НАП.

Второ, извършване на организационни и структурни промени в администрацията, които да отчитат не само новите политически, социални и правни реалности, но и добрата практика на подобни чужди администрации, в контекста на членството на Република България в Европейския съюз.

Трето, развитие на добри практики на нов подход към възникнали конфликти и спорове, чрез прилагане на алтернативните методи за разрешаване на спорове – на процедурно, методологично, концептуално и чисто практическо ниво.

По този начин, теоретичната парадигма „Приходната администрация може и трябва да постига определените й в закона цели не само в условията на власт и подчинение, но и в условията на равнопоставеност с клиентите на предоставяните от нея публични услуги” ще придобива все по-ясно практическо изражение. Необходимите стъпки за реализацията на тази парадигма обаче са обусловени от все по-належащите нужди от промени.

В научната сфера е необходимо да бъдат създадени по-широкообхватни концепции за съвместимостта на алтернативните методи за разрешаване на спорове в контекста на работата на публичната администрация (в това число – и приходната), чрез разширяване на приложението на АРС не само в отношенията между частните и бизнес-субектите, но и в отношенията между тях, от една страна и администрацията, от друга страна. Тоест, теоретичните концепции и научните постулати трябва да приемат за аксиоматично приложението на алтернативните методи за разрешаване на спорове не само в частната, но и в публичната сфера на социалния, икономически и правен живот. Нещо повече, академичните и научни среди би трябвало да развият и пътищата за практическото приложение на тези методи – чрез практическо обучение, методология, сравнителен анализ, образци за добра практика и т.н.

Този процес ще бъде двустранен – академичните и научните среди ще подпомогнат приложението на алтернативните способи за разрешаване на спорове чрез създаването на ясна научна основа и учебна програма за изучаването им, а пък самото развитие на алтернативните методи за разрешаване на спорове ще доразвият всички учебни дисциплини и научни отрасли в областта на социалните, политически, икономически и правни науки, чрез съществуването на материята относно АРС във всяка учебна и научна дисциплина (като неразделна нейна част), а не само като обособени такива дисциплини и отрасли на науката.

Законодателните промени и нововъведения сами по себе си не са достатъчни, за да се достигне желания ефект в практиката. От българския административен и съдебен опит са налице множество примери за „мъртви норми”, т.е. – законови разпоредби, които не намират действителна реализация в живота на обществото и институциите. Това най-често се случва, когато законодателят създаде алтернативна правна норма, даваща възможност за избор, чрез използването на думата „може”. Администрацията обаче най-често следва думата „трябва”. Затова, при наличието на правни възможности истинският ефект би се постигнал чрез организационни и структурни промени в институцията на приходната администрация по начин, който да създаде административен капацитет.

Анализът на данните от извършеното изследване установява, че 73% от респондентите считат, че при прилагане на алтернативните методи за разрешаване на спорове в данъчния процес, данъчните спорове ще се разрешават по-справедливо и по-бързо. От тези анкетирани лица 18% са юристи, 1% са наети в частния сектор, 5% са предприемачи, 20% са данъкоплатци и 29% са „други” (Таблица № 19). Очакванията явно са насочени към „по-справедливо и по-бързо” разрешаване на споровете. Сравнително големият брой лица, които са съвкупност от „данъкоплатци и други” има превес над чисто професионалните категории, примерно – юристите. Позитивните настройки подкрепят по своеобразен начин основната докторска теза в дисертацията.

Близо 16% от анкетираните лица отговарят в смисъл, че някои данъкоплатци ще бъдат облагодетелствани, за сметка на други. От тези отговорили лица 4% са юристи, 1% са данъчни служител, 1% са наетите в частния сектор, 5% са данъкоплатци, 2% са предприемачи и 3% са в категорията „други” (Таблица № 20) . Анализът на тези данни показва, че у респондентите е налице усещането за нечестна игра, дори и при прилагането на нови способи за разрешаване на спорове. Не е без значение фактът, че представители на всички анкетирани социални групи са дали този отговор. Само ефективността и разумното използване на алтернативните методи за разрешаване на спорове ще убеди след време скептиците, че това е вариант, който е за предпочитане пред формалните процеси, при които поради изкривяване на правилата и превратно тълкуване на истината се достига до облагодетелстване на едни за сметка на други.

Още по-скептичен отговор са дали 6% от анкетираните. Те смятат, че дори и при прилагане на алтернативни методи за разрешаване на спорове, нищо в данъчната система и данъчното производство няма да се промени. Това само по себе си е едно недоверие именно към данъчната система като съвкупност от действаща правна рамка, съществуващата приходна администрация с нейния персонал, организация, процедури и политики. От далите този отговор лица 1% са юристи, 1% са данъчни служители, 2% са данъкоплатци и 2% са „други” (Таблица № 21). Не трябва да се пренебрегва фактът, че и данъчни служители изказват съмнение в промяната на данъчната система, което само по себе си е атестация и на самата система.

Неотговорилите на този въпрос са 5% (Графика № 9). От тях 2% юристи, 2% данъкоплатци и 1% други (Таблица № 22). Буди тревога фактът, че има представители на юридическата гилдия, които не могат да разширят кръгозора си, приемайки нещо ново, позитивно и актуално в целия демократичен правен свят.

При проведеното за целите на дисертацията изследване се установи също и, че само 17% от всички анкетирани лица смятат, че българската данъчна администрация изцяло зачита правата и интересите на данъкоплатеца. От тези проценти 6% са отговорите в този смисъл на данъкоплатците, 2% на юристите, 1% на данъчните служители, 2% на предприемачите и 6% на идентифициралите се като „други” (Таблица № 23). Малкият процент на лицата, дали този отговор, е смущаващ с оглед настройката на българското общество към дейността на данъчната администрация. От предприемачите са доволни от отношението на тази администрация едва 2% от анкетираните. Трябва да се зададе критичният въпрос дали това отношение не е предопределено от нерегламентирани или неформални отношения.

Според 54% от респондентите, българската данъчна администрация понякога действа избирателно и необективно. Този процент е изключително висок, имайки предвид категоричността на отговора. Това би трябвало да е смущаваща индикация за приходната администрация. Още повече, че от далите този отговор лица 12% от анкетираните са юристи – професионалисти в областта на нормите и справедливостта. Процентът на предприемачите, дали същия отговор е 4%. За „частния сектор” (наети лица) процентът е 2, за „данъкоплатците” – 13 и за „други” – 23. (Таблица № 24).

Другият смущаващ резултат се изразява във факта, че 26% от анкетираните не могат да преценят как действа по отношение на тях данъчната администрация.

Тези данни показват, че е налице социална и институционална умора в българските граждани, които вече приемат безкритично отношението на публичните институции към тях. Но докато за 10% от данъкоплатците и 8% „други” това да е донякъде приемливо, все пак е странно, че 8% от юристите нямат мнение по отношение на най-динамично развиващата се част от българското законодателство, прилагана от една от най-значимите български публични администрации – приходната (данъчна) администрация (Таблица № 25).

Неотговорили въобще на въпроса са 3% от анкетираните (Графика № 10). От тях 2 процента са юристи и 1 процент - “други”. Прибавяйки този резултат към предходния, стигаме до извода, че е налице висока степен на индеферентност към българската данъчна администрация, която има ежедневно присъствие в цялостния обществен живот и чиито актове и действия засягат сериозни икономически и граждански права и интереси. Освен това близо една трета от анкетираните не се интересуват или не могат да дадат отговор на отношението си към тази администрация. Това може да се определи като индикация за липса на позиция, а така също и като търпимост към неприемливи практики.

Анализът на резултатите от проведеното изследване показва, че 14% от анкетираните лица са отговорили, че за прилагане на извънсъдебното решаване на спорове в данъчния процес е необходима промяна в развитието на законовата уредба. От тези респонденти 3% са юристи, 1% са предприемачи, 5% са данъкоплатци и 5% „други” (Таблица № 26). Представителите на тези социални групи вероятно разчитат само на законовата уредба, неотчитайки важността на нейното прилагане в практиката, както и на други възможности в рамките на закона, които постигат по-висока ефективност и справедливост по отношение на конкретни казуси.

Нужда от промяна в ценностната система на данъчните служители и на данъкоплатците виждат 14% от анкетираните. Явно тези респонденти си дават сметка, че нагласите и настройките по отношение на сътрудничество, добронамереност, разбирателство и толерантност са ключови за „играта без губещи”. От тези респонденти 3% са юристи, 2% предприемачи, 1% данъчни служители, 1% наети в частния сектор, 1% данъкоплатци и 6 процента от неидентифициралите се лица (Таблица № 27). Фактът, че представители на всички социални групи отчитат важността на социалната и психологическа настройка по отношение на социални институти и феномени, е повече от обнадеждаващ.

Изискването да има подготвени кадри в областта на данъчния процес, действащи в арбитража, медиацията, институциите омбудсман и обществен посредник и данъчната администрация е отчетено от 7% от респондентите. От тях 1% са юристи, 1% са предприемачи, 2% са данъкоплатци и 3% са други (Таблица № 28). Приемането на човешкия фактор за особено важен при прилагането на алтернативи на формалния процес на обжалване е важен компонент от развитието на всяка нова социална практика.

Докторската теза се подкрепя и от фактът, че 61% от анкетираните лица виждат необходимостта от всичко горепосочено – нормативна база, промяна в ценностната система и наличието на квалифицирани кадри, за да се постигне ефективно прилагане на извънсъдебните форми за разрешаване на спорове в данъчния процес. Процентното съотношение на представителите на съответните социални групи, дали този отговор е – 16% юристи, 1% наети в частния сектор, 3% предприемачи, 18% данъкоплатци и 23% „други” (Таблица № 29). В абсолютното си изражение този отговор доказва положителните очаквания и нагласи на обществото към промяна на данъчния процес от неговото формално състояние понастоящем към гъвкави форми в бъдеще.

Относителният дял на неотговорилите на този въпрос е сравнително нисък – 4% (Графика № 11), като от тях 2% са юристи и 2% данъкоплатци. Наличието на представителите на юридическата гилдия, които нямат настройка към позитивна промяна на данъчната система е още една индикация за възможната браншова съпротива към все по-широкото навлизане на алтернативните методи за разрешаване на спорове в данъчния процес.

След като анкетираните лица сами виждат нуждите от наличието на квалифицирани кадри и към промяна на ценностната система, в подкрепа на резултатите от анкетата могат да бъдат обосновани някои предложения на институционално ниво, даващи възможност на приходната администрация да повиши капацитета си към ефективно прилагане на алтернативни способи за разрешаване на спорове в данъчното производство.

Налага се изводът, че е налице необходимостта от промени в организацията на работа и създаването на специализирани структури за извънсъдебно разрешаване на спорове в приходната администрация.

Една специализирана структура в приходната администрация, занимаваща се само с извънсъдебно разрешаване на спорове би била най-добрия вариант за приложението на тези методи в данъчно-осигурителния процес. Сравнителният анализ на настоящия труд показва, че подобни специализирани структури съществуват в други административни и правни системи. Тази структура би могла да бъде централизирана или децентрализирана. При централизираната структура се постига ефекта на единната и непротиворечива практика и по-добрата възможност за контрол върху структурата от страна на висшето ръководство. Обратно, при децентрализираната структура възможността за алтернативно разрешаване на спора е близо до гражданина, но и опасността от произволно налагане на процедури или подходи се увеличава.

С алтернативните методи за разрешаване на спорове биха могли да се занимават ръководни служители или редови служители, които за целите на тази си функция имат делегирани права от висш порядък. Ръководните служители поначало имат по-високи правомощия и се предполага че имат и по-голям опит във воденето на преговори и вземане на решения. Обратно, редовите служители имат по-голям експертен опит и се предполага че те биха навлезли по-дълбоко в същността на спора, с оглед на неговата правна и административна проблематика.

Специализираната функция би могла да се отдели от функцията по обжалване, или би могла да се обособи в системата на инспектората на приходната администрация. Ако се отдели от функцията обжалване, това би било една действителна алтернатива на формалния процес на обжалване. Тук опасността идва от това да се мисли и действа с оглед на чисто правните, формални институти при спора (теза-антитеза; доказано-недоказано и др.). При инспектората би трябвало да се очаква по-голяма независимост, но и желание за търсене на грешки, с оглед на настройката на инспекторите за извършване на последващ контрол.

Всъщност, дори създаването на процедури, които изискват поне правене на опит за алтернативно разрешаване на спора, още при възникването му, е абсолютно необходимо условие с оглед промяната на организацията на работа на приходната администрация. В този смисъл, считаме че е полезно да бъде предложена Методика за водене на преговори за служителите от приходната администрация (Приложение № 4). Методиката е разработена в двустранен аспект – за целите на настоящата дисертация и за практическа полза на органите на приходната администрация при водене на преговори за разрешаване на възникнали спорове в данъчно-осигурителния процес.

От горното се извежда предложението, че е ннеобходимо въвеждане на правилото на „достъпния за гражданите език” в комуникацията с данъкоплатците и в преговорите и споразуменията с тях.

В ежедневната работа на приходната администрация са налице множество проблеми от организационно, материално-техническо, правно, процедурно и друго естество. Но един съществен проблем, на който не се обръща особено значение е неразбирането между администрация и граждани.Това най-често произтича от писмения бюрократичен (юридически) стил в проектите на административни актове; становища; доклади; мнения; писма до граждани и юридически лица и други. Проблеми понякога създава и устния бюрократичен (юридически) изказ, изразен в устните консултации вътре в администрацията и в отношенията й с гражданите.

По света, особено в англосаксонската държавна и правна система, както и в институциите на Европейския съюз, се наблюдава една ясна и категорична тенденция – стремеж към достъпен за гражданина и бизнеса юридически език, независимо дали става въпрос за законотворчество, за правосъдие или за публичните услуги, извършвани от администрацията в интерес на гражданите, в качеството им на данъкоплатци и гласоподаватели.

Неслучайно се приема, че по принцип, най-удачно би било държавните служители да имат юридическо образование. Това е така, защото те знаят как е устроена държавата и как функционират нейните правила за поведение – нормите на правото. Но често юристите забравят, че те остават неразбираеми за техните клиенти – били те граждани, четящи законите; клиенти на правосъдната система; или клиенти, ползващи публични услуги от администрацията. Понякога просто поради неправилната стилистика се стига до негативен ефект от акта или действието на юриста, и то ефект, който очевидно не е бил целен. В приходната администрация служителите, които притежават качеството “орган” имат юридическо или икономическо образование. И едните, и другите възприемат много бързо жаргона на другото образование, като смесването на двата жаргона довежда до изказ, разбираем само за специалистите.Затова стремежът би трябвало да се концентрира към преодоляване на тромав, неразбираем, противоречив, архаичен, специализиран, прекалено обемен и разтеглив, а понякога – и на абсурден стил на изразяване, да се отстрани неефективния стил и да се постигнат добрите практики в ежедневната работа, основани на ясната стилистика.

Правилото на „достъпния за гражданина език” би трябвало да се въведе като висша ценност още в мисията на приходната администрация, и да бъде един съществен критерий за качеството на работа на всеки един приходен служител. Особено важно е това за служителите, които биха били ангажирани с алтернативните методи за разрешаване на спорове в данъчно-осигурителния процес. Един фискален или юридически жаргон обезсмисля всяко посредничество, преговори или споразумение защото сам по себе си води до начин на мислене и действие формално уредени в действащото законодателство. Разбираемостта на изказа обаче е необходима и с оглед на ясното съгласие на частния субект да приеме разрешаването на спора по определен начин. Неяснотота, несигурността, объркаността водят до отказ от приложение на нови моменти във взаимоотношенията и връщане към „сигурните и проверени” модели, в случая – формален административен или съдебен процес на обжалване.