ІІ.Условия за интегрирано обучение на децата с увреден слух в общообразователните учебни заведения

Интегрираното обучение не е просто приемане на детето със слухови нарушения в общообразователното училище. За реалните успехи на тези деца е задължително осигуряването на редица условия, както и внасянето на някои промени в училищната среда. Най-важните от тях са: прецизен подбор на децата, за които интегрираното обучение е най-удачният вариант; осигуряване на адекватна материална база и технически средства; адаптиране на средата към особеностите на слухово увредените ученици. Важно е понятието интегрирано обучение да се разграничи от понятието интеграция. Интеграцията има по-широк смисъл и съдържа в себе си включващото обучение.. С други думи интегрираното обучение дава резултат тогава, когато се прилага адекватно и когато за него се полагат сериозни усилия, условия които включват и значителни финансови ресурси.

Интегрираното обучение трябва да бъде предшествано от сериозна подготовка в Центрове за рехабилитация на слуха и говора, специализирани предучилищни звена или индивидуална подготовка.

1. 
   Необходимо е достигане на определено ниво на училищна готовност.
   
2. 
   Изисква се достигане на определено ниво на езикова компетентност и на устната реч.
   
3. 
   Глухите деца в процеса на интегрираното обучение изразходват много повече време и усилия в сравнение с техните чуващи или слабо чуващи връстници.
   
4. 
   Има случаи, когато деца с по-малък или значителен слухов дефицит и малки адаптивни възможности не успяват да се интегрират пълноценно.
   
5. 
   Семействата на децата, с които се осъществява интегрирано обучение, често са неподготвени да помагат на децата си, а в същото време изразходват много усилия и почти цялото си свободно време за това.
   
6. 
   Квалификацията на учителите от масовите училища за работа с деца с нарушен слух е недостатъчна.
   
7. 
   Срещат се, макар и отделни случаи, когато интегрираното обучение не създава възможности за пълноценно развитие на детето. В масовото училище то се чувства подтиснато, плахо, неуверено, изолирано.
   

От друга страна интегрирането е възможност за взаимодействие с други деца и възрастни без да е ограничено само в рамките на процеса на обучение. То включва също така общуване с нормални деца в различни извънучилищни дейности, като спортни събития, игри, екскурзии и други видове дейности, в които децата с увреждания е по-вероятно да се представят на еднаква база с нормалните деца. В по-голяма част от времето децата от специалното училище взаимодействат с учители и други членове на училищния персонал, които добре знаят какво е важно за тези деца. Ако ние освен това, вземем под внимание общуването на децата с членове на семействата им, би било съмнително да разглеждаме тези условия като сегрегация.

1. 
   По-лесно е да се постигне максимална учебна активност при децата с увреждания в специалните училища в сравнение с положението при интегриране, обвързано с достъпността на учебната програма, което в същото време /с изключение на помощните училища/ е на нивото на програмите от масовото училище. Това положение ще подпомогне процеса на продължаване на обучението в масовата образователна система.
   
2. 
   В тези училища /специалните – бел. На преводача/ се използват специални техники на обучение. Те се осъществяват със специални визуални помощни средства и друга подходяща екипировка.
   
3. 
   За тези училища професионалната подготовка е от съществено значение. Тя е важна част от социалната адаптация на всички деца с увреждания, особено за техния бъдещ живот.
   
4. 
   Сравнителната хегемонност на учениците спомага за тяхното личностно благополучие.
   
5. 
   По-лесно е да се осигурят медицински грижи и допълнителна помощ в обучението на учениците в специалните училища.
   

Връщайки се към интегрираното обучение в масовите училища, ще добавим към вече посочените предимства хуманизиращото му влияние върху нормалните съученици на децата с увреждания и, разбира се, избягването на „етикета”.

Но съществуват също така някои отрицателни черти на интегрираното обучение:

1. Практическа невъзможност за активно участие на децата с увреждания във всички моменти на уроците и всички видове учебни дейности. Те изостават в процеса на обучението, което води до създаване на специфична за тях ситуация.

2. Съществува опасност от претоварване на тези деца, тъй като освен обикновени уроци те имат съществени допълнителни индивидуални оздравителни занимания със специален учител.

3. Налице са неизбежни трудности в осигуряването и разпределението по различните класове на деца със специални нужди на специалната екипировка и подходящи визуални помощни средства.

4. Не е възможно да се осигури професионална подготовка на децата в масовото училище.

С увеличаване на степента и броя на тези трудности се увеличава и механичността на интегрирането, и става очевиден неговият слаб положителен ефект. Лесно е да се разбере защо възможностите за ползотворно интегриране на ученици с увреждания в масови класове се доказва убедително по отношение на деца само с леки физически и умствени увреждания.

Организацията на интегрираното обучение би трябвало да се придържа към следните условия:

1. 
   Нормално развиващите се деца трябва да бъдат готови да приемат деца с увреждания на тяхната възраст. Необходима е подкрепа от родителите на двете групи деца, на учители, както и на обществото като цяло.
   
2. 
   Децата с увреждания са в състояние да овладеят част от масовата учебна програма в процеса на съвместно учене.
   
3. 
   Децата със специални нужди, интегрирани в масови класове, трябва да получават помощ в необходимата за всяко едно от тях степен от социалните учители, както индивидуално, така и в малки групи.
   
4. 
   Те трябва да бъдат осигурени с всички необходими визуални и технически помощни средства за улесняване на възприемането на учебния материал и процеса на обучение като цяло в масовия клас.
   

2.1. Избор на образователна среда за детето с увреден слух

Интеграцията не се изчерпва само с интегрираното обучение. Децата с увреден слух /а и с други нарушения/, могат да се интегрират в обществото дори и в случаите, когато включващото обучение не е удачно за тях. За тази цел се използват разнообразни форми на взаимодействие между тези деца и връстниците им от масовите училища, изразяващи се в установяване на връзки между специалните и общообразователните училища /регулярни срещи на децата, организиране на различни дейности, които изискват взаимодействие и пряк контакт между учениците, и т.н./.

В определени случаи за слухово увреденото дете е по-подходяща интегрираната форма на обучение. За да бъде обучението ефективно, е необходимо осигуряването на редица условия, които разширяват възможностите на глухото дете да участва наравно с чуващите ученици в училищния живот и да се справя с учебните изисквания. В противен случай ученикът с увреден слух ще попадне в изолация, която в комбинация с ниските резултати, демонстрирани по различните предмети, ще се отрази негативно върху цялостното развитие на детето и неговата психика. Към тези условия могат да се причислят: правилният подбор на учениците за интегрирано обучение, както и адаптирането на училищната среда към особеностите на слухово увреденото дете.

Подборът е основната предпоставка за ефективността от включването на детето в общообразователното училище.

Когато става въпрос за определяне на критерии при постъпване в училище, не трябва да се смята, че те ще определят дали едно дете с увреден слух е подходящо за този тип обучение, а дали това обучение е подходящо за съответното дете. С други думи целта е да се открие оптималния вариант за всяко дете в зависимост от неговите индивидуални възможности и потребности, а не да се регистрират ограниченията във възможностите му. За жалост у нас все още подобни критерии не са дефинирани и реален подбор при интегрирането на децата с увреден слух не се осъществява. Това означава, че в общообразователното училище могат да попаднат и попадат деца, които не са в състояние да се справят с изискванията и темпа на обучение, именно защото те не са съобразени с възможностите им. Като последица от този факт децата губят ценно време, докато в крайна сметка се пренасочат към специално учебно

заведение. Важно е да се отбележи, че това загубено време едва ли ще се компенсира чрез бъдещата работа. За преодоляването на този проблем е необходимо решението за интегрирането на детето да не се взема само от родителите, а от екип, който включва в основното си ядро: ресурсен учител, слухово-речев рехабилитатор, семейството на детето, педагози и представител на ръководството на общообразователното заведение. В зависимост от потребностите към екипа могат да се привлекат психолог, аудиолог и други специалисти.

Функционирането на екипа не приключва с подбора на детето, а продължава и с разработването на ефективна програма в подкрепа на детето, както и с реализацията на тази програма.

• 
  Регистрираното до момента образователно равнище на детето в резултат на обследване се отнася до описание на езиковото, моторното и социалното развитие, комуникативните способности, поведението по време на учебната дейност. В това отношение голямо значение има участието на слухово речевия рехабилитатор от училищното заведение или от подготвителния клас, който е в състояние да предостави по-голямата част от необходимата информация.
  
• 
  Краткосрочни и дългосрочни цели за учебната година. На базата на демонстрираното за момента равнище на развитие на детето се определят целите, които ще се следват както в седмиците и месеците след началото на учебната година, а на базата на тях се формулират очакваните резултати в края на учебната година. Освен спецификата, свързана с учебното съдържание по различните предмети, се включват и: усъвършенстването на произношението, развитието на разгърнатата реч и писмена и устна форма, нарастването на комуникацията между детето и неговите съученици.
  
• 
  Осигуряването на специализирана помощ, на технически и дидактични средства. Това предполага определяне на консултациите на ресурсния учител и интензивността на слухово-речевата рехабилитация. Също така се предлагат най-ефективните пътища за звукоусилване в рамките на класната стая, както и начините за оптимизиране на акустичната среда. Желателно е на този етап да се потърси мнението и на аудиолог. Важно значение има и осигуряването на помощни средства, които улесняват слухово увреденото дете при възприемането на учебния материал.
  
• 
  Очертаване рамките на интеграцията на детето с нарушен слух. В индивидуалния план следва да се определи дали детето ще се включва в класовете на чуващите, по кои предмети и за какъв период от време. Тук от изключително значение е мнението на слухово-речевия рехабилитатор.
  
• 
  Определяне на пътищата за констатиране на прогреса по отношение на поставените цели. Въпреки че масовият учител разполага със собствените критерии за оценка постиженията на детето, желателно е да се предложат насоки, които да гарантират, че тази оценка ще бъде формирана на базата на адекватна за комуникативните способности на детето проверка.
  

Друга задача на слухово-речевия терапевт е да изследва и опише социалното поведение на детето в организирани дейности и в естествени /учебни и игрови/ ситуации, както и особеностите при общуването с останалите деца. Това изисква оценка на цялостното поведение, като се определи степента на любознателност, която проявява детето, мотивацията за разбиране на събитията около него, постоянството, общителността към възрастни и връстници, самоувереността и удовлетвореността му.

Слухово-речевият рехабилитатор преценява каква да бъде интензивността на езиковата и речевата терапия, какъв тип звукоусилване е най-подходящо за детето, какви помощни средства следва да се използват по време на учебните часове и каква форма на обучение би била най-удачна. За целта е необходимо оценката на терапевта да бъде базирана на заключенията на останалите участници в екипа, както и на оценката на предучилищния педагог.

Съществен момент при интегрирането е :

Учителите играят важна роля в живота на децата с увреден слух и от техните способности до голяма степен зависят резултатите от обучението, както и формирането на адекватна самооценка на детето и социализацията му в чуваща среда. Важно е учителите от общообразователните училища да се запознати с въздействието, което оказва слуховото нарушение върху поведението и самочувствието на децата. Те се чувстват различни от останалите ученици в класа поради проблемите в комуникацията, както и поради ползването на слухов апарат, FM-система или кохлеарен имплант, които правят нарушението им видимо за всички. Ограничените възможности за общуване могат да се отразят негативно върху формирането на адекватни за възрастта социални способности, вследствие на което децата с увреден слух изглеждат социално незрели. Ниската самооценка може да се задълбочи в бъдеще, ако учителят в масовия клас търси вина у детето за неговото невнимание, разсеяност, несправяне с материала. В допълнение много от интегрираните деца с увреден слух проявяват лесна ранимост, затваряне в себе си, както и липса на увереност във възможностите си. Обикновено децата с увреден слух изпитват по-голяма умора от чуващите си съученици от учебния ден поради повечето усилия, които полагат при възприемането на преподавания материал. Нарастването на тази умора може да доведе до чести прояви на раздразнителност в класната стая, отказ от участие в учебния процес, липса на концентрация. За максималното туширане на тези отрицателни последици е необходимо учителите да познават добре природата на детето с увреден слух, както и влиянието, което оказва слуховото нарушение върху неговото речево, психическо и социално развитие. Има ясно изразена връзка между степента на слуховия дефицит и отражението му върху описаните параметри.

При минимално нарушение на слуха /16 – 25 дб/ се наблюдават трудности при възприемането на тиха реч и реч от разстояние. При 16 дб учениците могат да изпускат до 10% от речевата информация, когато учителят е на разстояние по-голямо от 3 метра. При нарушение на слуха 20 дб определени части от речевия поток се губят, най-вече окончанията, служебните думи и т.н. Процентът на информацията, която пропуска детето е по-висок при наличието на фонов шум в класната стая. Вследствие на това детето може да не улавя нюансите в разговора, което го прави неадекватно в очите на околните. Възможно е да демонстрира незряло, в социално отношение, поведение, да изпитва по-голяма умора в сравнение с чуващите си съученици. Проблемите в комуникацията с околните могат да повлияят негативно върху самочувствието му и социализацията в чуващата среда. За преодоляване на тези затруднения се изисква осигуряването на определени условия: поради шума, който обикновено е налице в класните стаи и който затруднява разбирането на речта на учителя и на останалите ученици, е необходимо подобряване на акустичната среда в стаята и адекватно звукоусилване. В този случай най-подходящи звукоусилващи средства са слуховите апарати FM-системите.

Средната загуба на слуха /36 – 40 дб/ се характеризира с пропускане на фрагменти от речевия поток, което води до неправилно или пълно неразбиране на части от информацията. Степента на трудностите, които изпитва детето, ще зависи от силата на страничния шум в класната стая, разстоянието, на което се намира учителят, и степента на слуховото нарушение. При 30 дб се губи между 25 и 40% от речевата информация, при 35 – 40 дб – 50% или повече, особено ако гласът на говорещия е тих или ако той е извън полезрението на детето с увреден слух и то не може да следи движението на устните. В този случай слуховото нарушение се отразява негативно върху самооценката на детето – то се възприема като неспособно поради трудностите, които среща в клас. Този процес може да се задълбочи при неадекватно отношение на учителя, който обвинява детето за неговите неуспехи, като това допълнително увеличава стреса, под който се намира слухово увреденият ученик. Детето се нуждае от подходящ слухов апарат, персонална FM-система или такава за колективно ползване в класната стая, от специално подбрано място в помещението и съобразяване на осветлението. Изисква се специално обучение по отношение на усвояването на езиковите норми, развитието на слуховото възприятие, формирането на навици за отчитане и психологическа подкрепа по отношение на изграждането на адекватно самочувствие.

При умерената степен на слухово нарушение /41 – 55 дб/ се губи значителна част от речевата информация. Така например, при 40 дб детето изпуска над 50% от информацията, а при 50 дб – 80% и повече от нея. Детето с увреден слух изостава в синтактично отношение, речниковият му запас е ограничен, характерно в случая е неправилно произношение и фонация. За да се осигури оптимален темп на развитие, от изключително значение е ранното слухопротезиране и въздействие. В този случай комуникацията се затруднява в голяма степен, което води до проблеми при социализацията, потиснато самочувствие и по-голяма умора в ежедневието. В помощ на детето е желателно използването на персонална FM-система, в най-лошия случай – личен слухов апарат. От значение е осигуряването на добра акустика в стаята, правилен избор на място за сядане и осветление в помещението. Задължително условие е включването на слухово-речев рехабилитатор, който да отделя основно внимание върху произношението, остатъчния слух, отчитането, писмената реч. Ресурсният учител следва да отделя внимание и на работа със съучениците на слухово увреденото дете с цел неговото приемане от класа.

За децата с умерено-тежка степен на загуба на слуха /56 – 70 дб/ е характерно улавянето само на отделни фрагменти от речевата информация. При 55 дб слухов дефицит детето може да губи до 100% от информационния поток без звукоусилване. Налице е изоставане в езиково отношение, затруднено разбиране на речта, неправилно произношение. Комуникацията е значително затруднена, особено в шумна обстановка /по време на обяда в стола или на двора/, което създава сериозни пречки за социализацията на детето. Тенденцията към по-ниска самооценка и социална незрялост допълнително допринася за отхвърлянето му от чуващите. За намаляване ефекта от слуховото нарушение детето трябва целодневно да ползва звукоусилващо устройство /в този случай на-удачна е персоналната FM-система – тя намалява негативите от страничния шум и дистанцията от говорещия и увеличава разбирането на словесните инструкции/. Задължително е слухово-речевият рехабилитатор да участва с повишено внимание при формирането на езикови способности, при слуховата работа, четенето и писането. От учителя се изисква да разширява нагледната база по време на преподаване на учебното съдържание /филми със субтитри, картини, реални предмети, таблици и т.н./. Ресурсният учител следва активно да работи с чуващите ученици с цел приемането на слухово увреденото дете.

При тежка степен на слухово нарушение /71 – 90 дб/ без звукоусилване се възприемат само силни звуци на разстояние 1 м от ухото на детето. С оптимално усилване на звука при нарушение 90 дб се възприемат речеви звукове, продуцирани в близост до детето или с помощта на FM-система. В този случай е характерно сериозно изоставане в речевото развитие, много затруднена е комуникацията и социализацията с чуващите. Детето се чувства далеч по-комфортно в контакта си с други деца с увреден слух поради лекотата на общуване с тях. Връзките с възрастни и деца с увреден слух влияят положително върху изграждането на адекватна самооценка. По-ниското самочувствие и повишената социална незрялост са типични в случаите, когато детето е интегрирано в клас на чуващи деца. Тогава детето с увреден слух е по-зависимо от възрастните поради трудностите във вербалната комуникация. Ако все пак детето се приеме в общообразователно училище, от гледна точка на психическото му здраве е по-добре да се включи в клас на деца с увреден слух, вместо на чуващи. Използването на визуални средства в обучението, звукоусилващи устройства, провеждането на интензивна езикова терапия, осигуряването на постоянна комуникативна практика в семейството са сред основните условия за успеха на ученика в училище. Наложително е оказване на специализирана помощ и системно оценяване на комуникативните способности. В урочната работа може да се включи вербален или жестов преводач, да се използват форми като водене на бележки, нагледни средства, субтитри и др. Абсолютно наложително е участието на ресурсен учител.

При дълбоката степен на слухова недостатъчност /над 91 дб/ възприемането на звуковите сигнали зависи от ефективността на звукоусилването, качеството на ранната интервенция и индивидуалните особености. Всички те в комбинация определят доколко детето с увреден слух ще възприема, диференцира и разбира речевата информация. За него е характерно по-голямо удовлетворение от контакта с други слухово увредени деца. В масовото училище е налице по-голяма зависимост от възрастните. Абсолютно задължително е използването на звукоусилващо устройство, като вариант за тази и предходната група деца може да бъде кохлеарната имплантация. По-препоръчителна е средата на слухово увредените деца. Всички условия, изброени за предишната група деца са валидни и за тази група.

За децата с моноаурално нарушение на слуха /засегнато е само едното ухо/ са характерни затруднения при разбирането на речевата информация в определени ситуации – в случаите на тиха реч и голямо разстояние от говорещия, особено когато засегнатото ухо е по-близо до източника на речта. Затруднена ще бъде локализацията на звука само на базата на слуховия анализатор. По отношение на общуването възникват проблеми главно в шумна обстановка. Желателно е в клас мястото на детето да бъде подбрано така, че по-добре чуващото ухо да бъде насочено към учителя и останалите ученици. Желателно е участието на ресурсен учител, задължително е едностранното слухопротезиране, а много положително влияние в клас оказва ползването на FM-система.

Всички деца, независимо от степента на слуховото нарушение, изискват периодични аудиологични изследвания и проверка на звукоусилващото устройство.

За изграждането на адекватно самочувствие, което е проблем за всички групи деца с увреден слух, голямо значение има подходът на учителя в клас. Не би следвало той да формира убеждението у чуващите ученици, че поради слуховия им дефицит те срещат по-големи трудности от останалите. Изявления от типа „Иван не може да чуе, защото тук е много шумно” или „Говори силно, за да те чуе Иван!” постоянно напомнят че слушането е труден процес за него. Така в желанието си да накара учениците да се съобразяват със слухово увреденото дете, педагогът рискува да формира снизходително отношение към него с акцент върху ограничените му възможности. По-подходящо е учителят да обобщава, че това е в интерес на целия клас, а не само на едно дете. Например: „Много трудно е да се чуе нещо от този шум”; „Много си далеч, нищо не се чува. Ела по-близо!”, „Всички да гледат към този, който говори” и т. н.
ПОМОЩНИ СРЕДСТВА, ИЗПОЛЗВАНИ В КЛАС

В масовото училище учениците усвояват знания главно по слухов път. Затова от изключително значение е да се осигури достъп до речевата информация, от една страна, а от друга – попълване на пропуските в тази информация, като се предлагат най-добри шансове за контакт с чуващите връстници. За целта е наложително използването на разнообразни средства.

1. FM-системата е апарат, който подобрява възприемането на речта дори и при наличието на шум в помещението. Слуховите апарати и кохлеарните импланти са най-ефикасни в общуването с един събеседник или в група, когато са налице почти идеални условия за комуникация. Но съществуват три фактора, които могат да намалят ефективността им в по-големи групи, или когато условията за общуване са далеч от идеалните:

- Разстоянието – колкото по-далеч е говорещият от слушателя с увреден слух, толкова ще се намали ефективността от звукоусилващото устройство.

- Страничният шум – при наличието на силен фонов шум много трудно може да се разбере какво казва говорещият. А трябва да се има предвид, че класните стаи, обикновено са шумни.

- Ревербацията е звук, обединяващ словесната реч и страничния шум в помещението, който се отразява в повърхността на мебелите, подовете, стените и таваните на стаята. С други думи, ревербацията представлява остатък на звука, който се носи в пространството известно време, след като източникът му е утихнал /още може да се срещне в литературата и като ехо-ефект/. Слуховите апарати усилват всички звуци и в условия на ревербация те не изпълняват пълноценно функцията си.

До голяма степен тези проблеми могат да се преодолеят чрез използването на FM-система. Тя се състои от микрофон за учителя/говорещия, предавател и приемник за детето с увреден слух. Функционира както със зареждащи се батерии, така и с обикновени. Гласът на говорещия се предава чрез специфична радиочестота до приемника на детето. Той е свързан със слуховия му апарат или кохлеарния имплант. Без значение колко далече е говорещият – сигналът постъпващ в ухото на детето ще бъде толкова силен, колкото и при малко разстояние. И понеже микрофонът е поставен в близост до устата /на около 15 см/ на говорещия и е разработен да приема основно речта, която се продуцира, тя ще бъде доминиращият сигнал над страничния шум и ревербацията. FM-системата е лесно за манипулация приспособление - то е подобно на малко, персонално радио, няма кабели, които да ограничават мобилността на детето в помещението, а микрофонът, който се поставя на яката на дрехата, може да се предава от учител на учител, родител и т. н. FM-системата може да се използва на разстояние до 60 метра, което е напълно достатъчно за академични условия. Задължително условие е да се извършва индивидуална настройка на устройството според аудиограмата на конкретното дете. В противен случай тя не само че не е ефективна, но дори може да увреди допълнително слуха на детето /например, ако звукоусилването е прекалено силно/. За съжаление у нас все още няма случай на интегрирано дете с увреден слух, разполагащо с подобно устройство, което означава, че децата се сблъскват с всички негативни фактори в звучащата среда и най-вероятно губят голяма част от информацията или не я възприемат точно.

1. Орален превод – груповите дискусии са голямо предизвикателство на слухово увредените ученици, особено за тези, които разчитат предимно на отчитането. За тях оралният превод е много полезен. Вербалният преводач /по-скоро тълкувател, тъй като той прави информацията по-достъпна за детето, но отново със словесни средства/ повтаря или перифразира думите на говорещия, като използва естествени жестове и мимика на лицето, но без глас, така че детето с увреден слух да получи колкото се може по-ясна и точна информация посредством отчитането. Обикновено преводачът сяда между говорещия и слухово увредения ученик, така че той да може без затруднения да следи лицата на двамата. Вербалният преводач се намесва само в случаите, когато детето има трудности в комуникацията.

2. Жестов превод – разновидност на оралния, но с мануални средства. Ролята на жестовия преводач варира и зависи от възрастта и равнището на развитие на детето. Важно условие е всички ученици в класа да бъдат наясно с ролята на оралния/жестовия преводач, което изисква предварителното им запознаване и разясняване на неговите функции. При ползването на преводач въпросите на учителя следва да се адресират към слухово увреденото дете, а не към преводача, като темпът на речта трябва да бъде умерен.

3. Водене на бележки – за целта се използва човек, който записва съществената информация от съдържанието на урока, която детето с увреден слух ще използва по-късно. Това му позволява по време на часа да посвети цялото си внимание върху анализа на учебното съдържание и му осигурява по-голяма активност, без да се налага да прекъсва дейността си, за да пише в тетрадката. Този, който води бележки, може да бъде възрастен или връстник. Не е задължително да бъде от кръга на познатите на детето. По-удачно е да се подбере в зависимост от уменията си да води бележки, да пише четливо, от организаторските му способности и не на последно място – от желанието му да върши тази работа. Основното е бележките да бъдат достъпни за ученика с увреден слух.

4. Субтитрите са начин думите на говорещия да се появят в писмена форма на екрана на телевизор или компютър. Приложението им е много разнообразно. Използват се при представяне на видеофилми, свързани с учебното съдържание. Техниката позволява прилагането им по време на час, когато детето с увреден слух, притежаващо лаптоп и съответно устройство, може да следи на екрана речта на учителя в писмен вид. От изключително значение е, че трансформацията на речта от устна в писмена форма става няколко секунди след произнасянето, т.е. слухово увреденото дете не изостава от хода на урока. Тази система за работа е особено ефикасна при учениците от средния и горен курс.

5. Шрайбпроекторът е много подходящ за онагледяване на учебното съдържание. Важно е детето с увреден слух да не сяда в близост до шрайбпроектора, тъй като той е източник на шум, който влияе неблагоприятно.

За съжаление в нашата практика не могат да се срещнат нито едно от посочените помощни средства, съдействащи в голяма степен за преодоляване на трудностите, които среща ученикът с увреден слух в класната стая. Това означава, че той не е в състояние да възприема пълноценно информацията и вследствие на това ще се появят огромни пропуски в знанията му, които трудно могат да се компенсират в извънучебно време с помощта на ресурсния учител и родителите. Целта на престоя на детето в класа е да може да разбере съдържанието на урока още в час, а през другото време – да се изгладят трудностите и да се затвърдят новите знания. Не е възможно без странична подкрепа учителят от общообразователното училище да предаде новия урок на класа, да разясни онези моменти, които затрудняват персонално детето с увреден слух, а още по-малко – да формира готовност за прилагане на усвоеното в нова ситуация.