Видове модели интегрирано обучение в различните страни

В различните страни се предлагат много и различни модели на интеграция;

Един от тях е обучението на деца с нарушения на слуха в специални класове на масовото училище, Гърция, САЩ, Русия. Интегрирането при този модел е непълноценно, защото децата остават изолирани, общуват само по между си.

Своеобразен вариант е обособяването на малко специално училище в масовото, като програмите по някой учебни предмети се овладяват заедно с чуващите.

Индивидуалното частично интегрирано обучение при него детето посещава някои учебни предмети най често физическо възпитание, изобразително изкуство и математика общообразователното и се използва като преход към пълното интегриране на детето в масовото училище.

Когато групи деца от специалния клас и класа в масовото училище си разменят местата говорим за обърнато интегрирано обучение .

Безспорно най-пълно интегрирано обучение се осъществява чрез модела на тотално интегриране. Децата от малки постъпват в масовото училище, като се подпомагат от ресурсен учител. Той работи с детето или в свободното от занятие време или подпомага детето непосредствено в учебния процес.

Децата с увреден слух могат да се интегрират и в „неакадемични” дейности като изкуство, музика, спорт, игра, говорна комуникация и много други, което е и т.нар. социална интеграция. Тя се постига тогава, когато без формални рамки или благодарение на формалната принадлежност, между децата с увреден слух и чуващите се осъществява пълноценна комуникация, т.е. това означава приемането им от чуващите връстници (Балканска, 2009).

Училището само по себе си насърчава съвместните дейности при учениците. Чрез възприемане на различни влияния и взаимодействие със средата по време на ежедневните занимания в училище, междучасията и празниците, учениците се социализират. Участвайки в система от взаимносвързани роли, те се идентифицират един с друг, стремят се към взаимосвързани цели, приемат еднакви модели на следване. Действията им са мотивирани от стремежа да се харесат взаимно.

Ученето се възприема от социалните психолози като индивидуален, но и социален процес, тъй като резултатите от ученето са продукт на дейността на учащия чрез взаимодействието с опита и с други хора, за които не е задължително да са учители.

Взаимодействията влияят и на самооценката. Когато се сравнява с други хора, близки по способности, лицето има стабилна самооценка, но ако групата е относително различна от него, то се опитва да се приближи до нея или да приближи групата до себе си.

Социализацията свежда социалната култура до потребностите на индивида и да го ориентират към интеграция, обвързва го със социални роли и по този начин му осигурява надеждни междуличностни връзки.

Училищната интеграция на деца със специални образователни потребности, в частност, деца с увреден слух дава възможност на тези ученици целодневно да общуват с техни връстници без специални образователни потребности и по този начин да бъде насърчено развитието на социалната и езикова компетентност. От изключително значение при интегрираното обучение е така да бъдат организирани взаимодействията в клас от масовия учител, че всички деца да имат висок социален статус и да се самоутвърждават.

Децата с увреден слух не бива да бъдат изкуствено откъснати от средата на други деца, затруднени в същата степен. Дори и напълно интегрирани, те трябва да общуват и със слухово увредени, с които да се идентифицират. Още повече, че ако се сравняват само с чуващи самооценката на интегрираните ученици ненужно ще се занижи. Обратното също е валидно, децата в специалното училище трябва да се учат да общуват с чуващи, независимо дали това са съседи, роднини или непознати (напр. продавачи в магазина). Те не могат да бъдат и не живеят изолирани от макро обществото, което от своя страна също е някаква форма на интеграция и принадлежност към бикултурната общност.

Осъществяването на пълноценни взаимодействия в училище стимулира социализацията на децата в по-широко общество, развитието на социални умения, езиковата компетентност и в частност развитието на устната словесна реч, както и подобряване на училищните постижения във връзка с мотивационните фактори на позитивните взаимодействия и влиянието на средата.

Успешното прилагане на интегрираното обучение е в пряка зависимост и от състоянието на речта. Самото всекидневно общуване с чуващите връстници и възрастни осигурява необходимата езикова среда, която стимулира овладяването на езика от страна на детето с увреден слух. Използването само на невербални средства (напр. жестовия език, който е водещ) означава контакти единствено помежду им, в тяхната общност и култура и затруднена комуникация с останалите хора.

В световен мащаб общностите на глухите хора са признати за лингвистични малцинства и жестовият език е официално признат език. У нас нещата не стоят така – жестовият език все още не е признат за официален език, поради липсата на достатъчно изследвания в тази област и не популяризирането му в обществото. Но през последните няколко години се обръща все повече внимание на жестовата реч.

Основното средство за информация на хората с увреден слух е именно жестовата реч, съответно източниците, от които получават информацията за „света” е от хората с увреден слух. За да помогне за социалната интеграция на хората с увреден слух в „света” на чуващите е нужно популяризирането на жестовата реч. Запознаване на чуващите с него. Това може да стане чрез въвеждането на жестовата реч като свободно избираем предмет в училище, като така ще се стимулира общуването на деца с увреден слух и чуващи, както и ще се извърши „обратна” интеграция – на чуващи в общността на хората с увреден слух. Така те ще опознаят една друга култура и ще могат да помагат на своите не чуващи приятели при нужда.

„Обратната” интеграция може да се осъществи чрез съвместни дейности, като например участието в проекти, разни курсове с образователна цел или пък като доброволци към различни организации.

Пример е проекта „Тиха фотография” на сдружение „Отворено общуване”. Целта на проекта е изучаването на фотография от младежите с увреден слух, като чуващите младежи са усвоили жестова реч и се явяват като преводачи между младежите с увреден слух и преподавателя. Чрез този проект са се зародили много нови приятелства.

За успешното социализиране и в частност – усвояване на учебните дисциплини – в училище на младежите с увреден слух , може да се осигурят жестови преводачи, на които те да разчитат при нужда, трудности в усвояването на материала например.

Подобряването на социалната интеграция на децата с увреден слух може да се постигне чрез следните фактори:

1.дейности с образователен характер – обучаване в дейности, които ще

бъдат практически полезни в ежедневието, например: попълване на документи; за издаване на лична карта и /или задграничен паспорт; документи за социални помощи и други подобни;

2.дистанционно обучение – така децата с увреден слух ще имат възможност за професионална квалификация и завършването на курсове, например чужд език, посредством писмената реч;

3. професионална реализация – постъпването на работа, извън специалните

предприятия за хора с увреден слух, заемане на длъжности сред чуващите хора, наравно с тях;

4.средствата за масова информация и телевизионни програми да бъдат адаптирани към децата и хората с увреден слух със полезни съвети, развлекателни и културни предавания, всички новини със жестов превод и канали специално за хората с увреден слух, само със жестова реч;

5. интернет – специални сайтове за хората с увреден слух, откъдето да се

информират, както и сайтове за различните професии, под формата на ролеви игри, където ще имат възможност да я „работят”,съответната професия и така ще добият реална представа за същността й, тоест един вид он - лайн „консултиране”;

6. Създаване на приятелства с хора с увреден слух, така и с чуващи.

Социалната интеграция на децата с увреден слух е двустранен процес. Усилията в тази насока трябва да се полагат и от тях, но и от чуващите, като направят всичко възможно лицата със слухово нарушение да се чувстват уверени и равноправни, като всички хора, тъй като това е тяхно право.

Кардиналните изменения в образователната система през последните години налагат съществени изменения и по отношение на образованието на слухово увредените деца. Формирането на перспективна система за образование предполага преразглеждане не само на структурата, методологията, технологията на процеса на обучение, но и на целите на образованието и неговите стратегии. Новите условия, свързани с кохлеарната имплантация, интегрираното обучение и интеграцията в цялост, поставят нови изисквания пред специалното училище. Следва да се отбележи, че до голяма степен нашите специални училища откликват на промените и са отворени за реформи.

В никакъв случай реформата не трябва да се отъждествява с ликвидацията или трансформацията. Специалното училище следва да запази своя статут, а не да се ликвидира или трансформира в дневен, консултативен център за деца с комбинирани или тежки нарушения. Специалното обучение на слухово увредените деца се отличава с вековни традиции, създадени от многобройни изтъкнати професионалисти от цял свят, чийто опит намира последователи в почти всички страни по света. В допълнение към това следва да се изтъкне, че тоталната интеграция със закриване на специалните училища се практикува едва в няколко страни в света, част от които са на прага на възстановяването на системата на специалното образование. Този факт, само по себе си, доказва, че ако специалното училище не предлага адекватни условия за обучение и развитие на децата с увреден слух, то отдавна щеше да загуби своя статут.

При определянето насоките на развитие на образованието на децата с увреден слух, е необходимо преодоляването на някои противоречия, които са характерни не само за обучението на слухово увредените деца. От тях най-съществените са следните /Зыкова, Зыкова, 2002/:

В областта на образованието не винаги може бързо да се реагира в отговор на новостите в обществото, тъй като радикалните промени могат да нанесат редица щети на цялата система. Изисква се време за приложение на новия подход в експериментални класове и учебни заведения, за да се установи дали той дава положителен резултат и в каква степен. За жалост, у нас се наблюдава тъкмо противоположната тенденция – курсът се променя драстично без предварително да бъде проведен експериментално в практиката. Ярък пример за това е въвеждането на общообразователните програми в специалните училища за деца с увреден слух под благовидния предлог – осигуряване на цензово образование, „равен старт” на тези деца с чуващите пред прага на висшите учебни заведения. Не се прояви необходимото за такива случаи внимание дали тази програма е по силите на слухово увредените деца и най-същественото дали тя е най-подходяща за тях. Резултатът, на който сме свидетели, е, че децата в специалното училище срещат огромни затруднения и не са в състояние да овладеят знанията и уменията, които се изискват от тях. Този факт не е изненадващ, като се има предвид за кого е предназначена програмата в общообразователното училище. Нейният адресат са деца, които постъпват в учебното заведение напълно овладели словесната реч на практическо ниво, формирали широк кръг от житейски понятия и познавателен опит. На базата на това те са готови да пристъпят към по-сложни задачи – ограмотяване, формиране на научни понятия, развитие на словесно-логическото мислене. Това, за съжаление, не може да се отнесе към децата с увреден слух, някои от които постъпват в специалното училище без реални речеви умения и имат ниско равнище на познавателно развитие. Напълно логично е да не бъдат в състояние да покрият изискванията, които се предявяват към тях по отношение на учебното съдържание. По този начин, вместо програмата да се адаптира спрямо особеностите на децата, се прави опит децата да се адаптират към програмата, което е напълно погрешно. Сега, години по-късно, възниква нов проблем, произтичащ от предходния – въвеждането на матури при завършването на средното образование се оказва непреодолима бариера пред слухово увредените зрелостници. Въпросът е защо се стига до тук, ако решението за общообразователните програми е правилно, ако е ефективно, то учениците с увреден слух не би следвало да срещат подобни трудности при проверката на техните знания, натрупани през годините обучение.

Попълването на програмата с нови сведения и знания, постъпващи от различни научни клонове и едновременно с това борбата с претоварването на децата е невъзможно. Не е тайна, че с всяка изминала година обемът на учебния материал се увеличава и усложнява, а времето за неговото затвърждаване не е достатъчно понякога и за чуващите деца, а с още по-голяма сила това важи за слухово увредените ученици. Ако на чуващите деца са им необходими 4 учебни часа, за да усвоят определен материал, то на учениците с увреден слух ще са им нужни доста повече. Липсата на адаптиране на обучението към потребностите на децата води до рязко снижаване качеството на това обучение и до отсъствие на ефективни резултати. Оттук произтича порочният феномен обучението да се превръща в самоцел, т.е. на децата се предлага определено съдържание не за да бъде усвоено от тях, а за да може формално да се покрият темите, заложени в учебната програма. Преодоляването на този проблем може да се потърси в реализирането на идеите за развиващо обучение, т.е. в училище децата трябва да се учат да мислят. За целта учебното съдържание следва да се дозира и прецизира в съответствие с възможностите и потребностите на конкретните деца и едновременно с това – да им се осигури достатъчно време за неговото усвояване.

3. Противоречие между традициите и съвременните тенденции.

Съвременните пътища на образователно и корекционно въздействие в новите условия на обучение следва да се определят без да се отрича научната и методическа база, положителният практически опит, натрупан през годините.

Понастоящем учебните заведения за деца с увреден слух губят приетият по-рано унифициран характер. Доскоро глухите деца получаваха своята общообразователна подготовка в специалното училище, където педагогическият процес изпълнява образователни, възпитателни, развиващи и корекционни функции. Едновременно с това се предлагат технически средства, които подпомагат работата с децата. През последните години се появяват нови форми на обучение: интегрирано предизвикателство представляват децата с кохлеарна имплантация, които изискват специално внимание. Тези нови форми отразяват тенденциите в развитието на съвременното общество. Иновационните подходи са характерни не само за формите, но и за съдържанието и методите на обучение на глухите деца /орален метод, билингвизъм, тотално комуникация т.н./. Активно приложение в процеса на обучение на децата с увреден слух, в световен мащаб, намират компютърните технологии, които се разглеждат като средство за обучение и подпомагане на рехабилитационния процес.

Традиционната образователна система за слухово увредените деца не е затворена за нововъведения, които обогатяват, развиват системата, правят я по-гъвкава и ефективна. Но това не може да се осъществи, ако всяка нова промяна се гради върху руините от миналия опит. В нашата страна историята на специалното образование на деца с увреден слух има дълголетна история /повече от един век/, а в световен план – тя е многовековна. Плод на този сериозен и задълбочен труд на редица специалисти са методики, разработени конкретно за потребностите на глухите деца, максимално съобразени с техните особености. Те се реализират посредством алтернативни средства, които играят подпомагаща роля при овладяването на словесната реч /като дактилната и жестовата реч/. Специалната методика е подкрепена с необходимите за целта учебници и помагала, които се нуждаят от периодично обновяване с цел усъвършенстване на обучителния процес. Със съжаление следва да се отбележи, че в настоящия момент тази методика е напълно отхвърлена от практиката, като отделни нейни елементи се появяват на определени етапи от обучението, но без да бъдат логически обвързани с предходните и следващите му етапи. Елементарен пример за това е, че в предучилищната и училищната възраст действаща е програмата за масовите детски градини и училища. Съвсем ненадейно в тази верига в подготвителен клас, който е задължителен за всички деца, обучението на учениците се реализира на основата на специалната програма. Същото е положението с алтернативните средства – дактилната и жестовата реч. Дактилната реч е напълно игнорирана в предучилищна и училищна възраст, но тя е основно средство за обучение в подготвителен клас. В същото време статутът на жестовата реч в процеса на обучение е неустановен. Мненията варират в двете крайности – от пълно отричане до безрезервното й приемане. Този пример е едно от най-ярките доказателства за конфронтацията между традиционните и новите аспекти в специалното обучение, като реализацията в практиката на този конфликт води до създаването на порочен феномен, който не почива на никакви научни и методически основи и силно снижава качеството на обучение и резултата от него.

По подобен начин стои въпросът за интеграцията на слухово увредените деца. Във връзка с това родителите са тези, които избират образователната среда за своите деца. Това положение говори за безотговорно отношение от страна на специалистите. С други думи, цялата отговорност от вземането на това важно решение се прехвърля на родителите, които, съвсем разбираемо, го вземат под въздействието на силната емоционална обвързаност и на желанието детето по нищо да не се отличава от останалите деца. Но родителят не е в състояние да прецени дали това ще бъде най-подходящата образователна среда за неговото дете. Това съвсем не означава, че семейството не трябва да участва в този избор. Напротив, родителите са хората, които в крайна сметка ще вземат решение, но това трябва да стане след консултации със специалисти, чието мнение се формира на базата на професионалното изследване на детето.

В същото време в публичното пространство започва все по-често да се споменава тоталната интеграция. Това явление, само по себе си, представлява пълно заличаване на традициите в обучението на слухово увредените деца. Обосновките, предлагани в подкрепа на масовото насочване на децата със специални образователни потребности към общообразователните училища, са главно в две посоки:

а/ Извеждане на тези деца от изолацията, в която се намират в специалните заведения

б/ Намаляване на разходите за тяхното обучение.

Най-добрият вариант е формите на обучение и рехабилитация на слухово увредените деца да намерят своето място в единната система за образование, реализирана и чрез специалните учебни заведения, предлагаща вариативност в процеса на обучение, съчетана с най-положителните страни от натрупания през годините положителен професионален опит.

Особено важен в съвременните условия е въпросът за интегрираното обучение на децата с увреден слух като един от пътищата за тяхното интегриране в обществото на чуващите. В този процес основните етапи са: вземане на решението за интегрирано обучение, избор на форма за интегрирано обучение, изготвяне на индивидуален план за работа с конкретното дете. В рамките на всеки един от изброените етапи, водеща роля има слухово-речевите рехабилитатори/ учители.

Преди да бъде взето решение детето с увреден слух да се включи в общообразователното учебно заведение, абсолютно наложително е провеждането на пълно и задълбочено изследване. Важно е да се отбележи, че изследването трябва да е насочено към регистриране на възможностите и постиженията на детето, а не към ограниченията, свързани с нарушението. Основната цел е да се определи дали масовото училище би било най-подходящата среда за демонстрираните възможности и постижения от детето. Родителите представляват важно звено в екипа. Тъй като те са хората, които ще вземат крайното решение, имат право да бъдат запознати със съдържанието на изследването още преди неговото начало. За целта е желателно екипът да подготви писмено информация за неговия ход. В заключението на проведеното изследване ще се предложи образователната среда, която е най-подходяща за конкретното дете и формата на интегриране. Ако родителите не са съгласни с оценката, намират я за неадекватна, следва да имат правото да изискат повторно изследване с друг екип специалисти. Особено притеснение за родителите представлява изследването равнището на интелектуалното развитие на детето. Тези страхове са оправдани, защото слуховото нарушение и влиянието му върху езиковото развитие и комуникацията често може да доведе до по-слабо справяне на детето със стандартизираните тестове. Друга причина за притеснение на родителите е липсата на увереност дали психологът, който провежда тестуването, има необходимия опит със слухово увредени деца, за да може обективно да оцени техните резултати. В подкрепа на този факт служи изследване, проведено в 48 щата на Америка, което обхваща 172 психолога, работещи с деца с увреден слух. Резултатите свидетелстват, че 83% от психолозите нямат специална подготовка за работа със слухово увредени деца, а в същото време ги изследват. Това може да доведе до огромни грешки при поставянето на диагнозата и сериозни последици за детето, родителите и педагогическия състав. Със съжаление следва да се отбележи, че у нас предполагаемият процент би бил по-висок, а и до момента подобни изследвания на постъпващите деца с увреден слух в масовото училище не се провеждат. В един бъдещ момент, когато този недостатък бъде коригиран, слухово-речевият рехабилитатор ще играе важна роля във връзка с по-адекватното оценяване на детето. Неговата функция ще се изразява в предоставяне на информация на психолога относно комуникативните способности на изследваното дете, равнището на езиковото развитие, възможностите за използване на остатъчния слух, зрителното възприятие и т.н. Необходимо е да се изтъкне кой начин на комуникация е най-използван от детето, както и до каква степен личният слухов апарат допринася за оптимизиране на комуникативните му способности.

Когато изследването приключи и родителите са консултирани, се преминава към решението за вида учебно заведение, което е тясно свързано със следващия етап – избор на формата на обучение. Важно е да се отбележи, че не съществува среда, която принципно да е по-подходяща от друга. Критерият, по който това се определя, е степента на съвместимост между конкретното дете и средата на обучение, т.е. тя трябва да бъде минимално рестриктивна за него. Идеалната среда за детето трябва да отговаря на следните условия:

1. 
   Да осигурява допълнителна помощ, необходима за конкретното дете.
   
2. 
   Да не поставя ограничения пред процеса на обучение на детето и неговото социално развитие.
   
3. 
   Да стимулира самочувствието и увереността в собствените му възможности.
   

• 
  Изцяло специално обучение, реализирано в условията на специалното училище и от специалисти в областта на слухово-речевата рехабилитация. Характеризира се с малки класове /между 6 – 12 ученици/, специална програма за обучение, рехабилитация на слуха и речта, техническа и материална база, съобразена с потребностите на децата и професионалната им подготовка. Тази форма предлага възможности за временно интегриране на всички деца и частично – за определени ученици. Децата, които се насочват към частично интегриране, прекарват всеки ден определена част от времето си в масовото училище. За целта те следва да се справят без никакви затруднения по основните дисциплини. За тези, които имат определени трудности с основните учебни предмети, е препоръчително включването им в часове като: физическа подготовка, рисуване, труд и техника и т. н., при което словесната информация относно извършваната дейност може да бъде онагледена. Въпреки основния недостатък за някои деца – напускането на дома и живота в училищния пансион – специалното училище осигурява за много от тях възможности за пълноценно обучение, без което тези деца биха попаднали в изолация в обществото на чуващите. За някои деца специалното училище представлява единствената образователна среда, която предлага условия за ефективното им обучение и социално развитие в рамките на техния максимум.
  
• 
  Изцяло специално обучение от специалисти – слухово-речеви рехабилитатори, под формата на специални класове в общообразователното училище. Обучението се осъществява по специална програма, в рамките на малки паралелки /от 6 до 12 ученици/, с ежедневна рехабилитация на слуха и речта и възможности за временно или частично интегриране в масовите класове.
  
• 
  Специални класове в масовото училище със специален учител, които се обучават по общообразователна програма. Необходимо е осигуряване на ежедневна рехабилитация, аудио-визуални средства и форми на частично интегриране в класовете на чуващите. Предимството на тези класове е, че децата не се разделят от семействата си, за да се обучават в специално училище в друг град с пансион, също така запазват контактите си със средата /съседи, приятели, роднини и познати/, в която са израсли. Едновременно с това те осъществяват определени контакти с чуващите деца в училището. Практиката показва, че тази форма на интегрирано обучение не се оказва особено ефективна по отношение на взаимодействията между слухово увредените и чуващи ученици. Обикновено компанията на децата с увреден слух от класа е напълно достатъчна за детето, а от друга страна, чуващите деца от другите класове не са особено инициативни по отношение на общуването с учениците от специалния клас. За сметка на това, при тази форма на обучение, децата с увреден слух запазват своя вътрешен комфорт, чувстват се спокойни и уверени в себе си, създават пълноценни приятелски взаимоотношения със съучениците си.
  
• 
  Индивидуално включване на слухово увредени деца в масови класове при наличието на ресурсен учител. Децата се обучават по общообразователната програма с ежедневни срещи с ресурсен учител /специален учител на слухово увредени деца/ и при нужда се провежда рехабилитация на слуха и речта. Срещите е желателно да са с времетраене минимум един час на ден – индивидуално или в група, но не повече от 5 деца. Отново е необходимо осигуряване на децата и учителите с технически средства /аудио-визуални/.
  
• 
  Индивидуално включване на деца с увреден слух в класове на чуващи, обучавани по масова програма. За децата се осигурява в определено време ресурсен учител /общ профил, т.е. който не е специалист в областта на слухово-речевата рехабилитация/, който осигурява индивидуална помощ или в група от 2 – 3 деца. За децата, за които е необходимо, се предвижда рехабилитация. Задължително условие е наличието на звукоусилващи и визуални технически средства.
  

1. 
   Активно използване на остатъчния слух и личния слухов апарат или кохлеарния имплант.
   
2. 
   Демонстриране на социални, когнитивни и комуникативни /слухови и словесни/ способности, близки до равнището на чуващите му съученици.
   

3. 
   Разбираема реч и способност за обменяне на информация с чуващите посредством писмената и устна реч.
   

4. 
   Нарастваща увереност в собствените възможности и независимост в учебната и извънкласната дейност.
   

Ако тези условия не са налице, детето следва да бъде насочено към някоя от другите форми на обучение, която в максимална степен ще удовлетвори потребностите му.

Описаният модел е само вариант, който би могъл да бъде модифициран спрямо конкретни условия. По-важното е, че това е реален, работещ модел, който намира приложение в практиката и основната му цел е съобразяване с различните възможности и особености на слухово увредените деца. В него специалното училище играе както ролята на самостоятелно учебно заведение, така и би могло да се превърне в мост между специалното обучение и общообразователната среда като осигурява специалисти, които да обслужват учебния процес в масовото училище. Същевременно слухово-речевите рехабилитатори участват във всички описани форми в по-голяма или по-малка степен, а те също могат да се осигуряват от специалното училище в населените места, където съществуват такива.

След като решението относно образователната среда за конкретното дете е взето, следва да се изготви индивидуален образователен план за него. Индивидуалният план представлява писмен документ, в който се отразява програмата за обучение на съответното дете. Той се подготвя веднага след вземането на решение къде ще се обучава детето. Разработването на индивидуалния план е процес, в който се включват:

• 
  Слухово-речеви рехабилитатор/ресурсен учител;
  
• 
  Масовият учител на детето;
  
• 
  Единия или двамата родители;
  
• 
  Детето /в случаите, когато това е уместно и необходимо/;
  
• 
  Други специалисти, ако ситуацията налага тяхното участие.
  

Проблемите, пред които е изправено специалното образование в настоящия момент не са малко и са сериозни. От изключително значение е те да бъдат решавани с необходимото внимание и време. Ясно е, че специалното училище ще трябва да претърпи промени, но не по отношение на своя статут и контингент, а по отношение на своите функции, които следва да се увеличат. В специалното учебно заведение, децата с увреден слух не само се обучават по адекватни програми и се рехабилитират, но и активно се интегрират в средата на чуващите си връстници. От своя страна специалното училище осигурява специалисти, които да администрират и подпомагат различните форми на интегрирано обучение. По такъв начин специалното образование не само че не губи своето значение, а разширява полето си на дейност.