Същност на инфлацията и видове

1. 
   Същност и видове инфлация
   
2. 
   Измерване на инфлацията
   
3. 
   Инфлация в България за последните години
   

Инфлацията е явление с двадесет и пет вековна история. Днес, за разлика от миналото, тя трайно и удобно се е настанила в живота на хората. Някои политически лидери я наричат враг номер едно, но чрез нея правителствата често финансират своите бюджетни дефицити. Инфлацията е явление, което отчита повишаването на средното равнище на цените през определен период от време. Тя води до обезценяване на парите и намаляване на покупателната способност на хората. Не всяко покачване на цените обаче е инфлационно.

Инфлацията се измерва посредством ценови индекси, които съпоставят стойността на стоките и услугите, изчислена по текущи цени, със стойността им по базисни цени в процент. Те са няколко:

• 
  Индексът на стоките с потребителско предназначение се определя на базата на стандартна потребителска кошница, в която влизат около определен брой стоки и услуги, предназначени за крайно лично потребление.
  
• 
  Индексът на стоките с производствено предназначение се отнася до бизнес- сектора и обхваща по-голям брой стоки, около 1200.
  
• 
  Третият индекс е дефлаторът на БВП, който съпоставя номиналната с реалната му величина.
  

Според степента на обезценяване на парите, инфлацията бива умерена, галопираща и хиперинфлация.

Умерената инфлация предполага нарастване на цените до 10% средногодишно и не е опасна за обществото.

При галопиращата инфлация цените нарастват от 20 до 200% средногодишно. При нея парите започват да се обезценяват. Националната валута се обвързва с твърда и конвертируема чуждестранна такава. Тя трябва да се държи под контрол.

Хиперинфлацията е напълно деструктивно явление. При нея цените нарастват средно с 50% месечно и ситуацията се запазва поне шест месеца. Тя засяга и материално най-обезпечените слоеве в обществото.

Инфлацията днес се разглежда като многофакторно явление. Когато съвкупното пазарно търсене продължително време превишава съвкупното предлагане при работа на стопанството над равнище на пълна заетост, тя се нарича инфлация на търсенето. Пазарното предлагане, при повишаване цените на суровините и материалите, на енергоизточниците, при необосновано нарастване на работната заплата и др. предизвиква инфлация на разходите.

Когато инфлацията се генерира по линията на валутния курс, възниква вносна инфлация. Монетаристите свързват инфлацията с количеството пари в обръщение. Акумулирането на инфлация при инерционно развитие на стопанството е причина за инерционната инфлация. Антиципираната инфлация е предвидима и стопанските агенти приспособяват към нея своето поведение.

Процесът на инфлация се представя по начин, показан на фигура 1.

Процесът ще се изрази в повишаване на доходите на всички участници, защото всеки ще изпитва въздействие от страна на останалите. В този процес цените ще започнат да растат, което ще подкопае реалната стойност на наличните пари.

В този графичен модел съвкупното предлагане представлява вертикална права определена от потенциалния БВП. Това означава, че икономиката функционира при практически пълна заетост, на границата на производствените си възможности.

P1 E1

AD1
P0 E0

AD0

0 P(GDP) GDP

На Фиг. 1. производството е нечувствително към нарасналото търсене. Последното рефлектира само и единствено в нарастването на цените.

Инфлационния процес протича на три стадия. Ако означим темпа на емисията с ТЕ, а темпа на обезценяване на парите с ТО, то стадиалното развитие би имало следния вид:

• 
  Първи стадий – ТЕ > ТО, т.е. темпът на емисията изпреварва темпа на обезценяване на парите;
  
• 
  Втори стадий – ТЕ < ТО, т.е. обезценяването на парите на този етап изпреварва темпа на растеж на паричната маса;
  
• 
  Трети стадий – ТЕ < ТО ∩ ТЕ >ТО, т.е. налице е кръстосване на влиянието и зависимостта в отношението между темпа на емисията и темпа на емисията и темпа на обезценяване на парите.
  

Инфлацията предизвикана от промени в търсенето на стоки и услуги се дефинира като “инфлация на търсенето”. При нея, нарасналото търсене на дадени стоки поражда повишаване на техните цени. В резултат, производителите и търговците на тези стоки се оказват в по-благоприятна ситуация при разпределяне на дохода в обществото.

Всички ощетени оказват натиск върху своите клиенти и работодатели за да получат по-големи доходи и заплати за да подобрят позицията си в разпределението на благата и да възстановят нарушения баланс. Увеличените цени на услугите и доходите на ощетеното множество естествено повишава общото равнище на цените. Ако процесът не бъде прекъснат в зародиш започва спираловидно покачване на цените и заплатите, което може да доведе финансовата система до колапс, ако не се вземат навременни контрамерки.

Инфлацията, породена от високо търсене по принцип се характеризира с недостиг на стоки и работна сила.

Най-често се използва законен или обществен натиск, за да не бъдат допуснати до пазара производителите, които биха предложили количеството стоки.

Когато на част от пазарите или на всички пазари е налице такъв натиск, обусловен от производствените разходи, при който производителите на предлаганата в ограничени количества стока или ресурс са едностранно облагодетелствани казваме, че се формира инфлация на разходите. Дейвид Коландър я нарича още “себестойностна инфлация”. Получава се същия краен резултат. Ощетените от скъпите ресурси или стоки потребители оказват натиск за увеличение на своите доходи, който натиск отново завърта инфлационната спирала.

При тази себестойностна инфлация, поради факта, че няма свръхтърсене, фирмите не са сигурни, че ще продадат стоките си.

Обратно тези, които извършват “напомпването” на цените на стоките и ресурси с ограничено предлагане са сигурни, че ще продадат стоката си. Това поражда и съответния инфлационен натиск.

Разграничението между инфлация, породена от търсенето и инфлация породена от разходите (издръжките) е полезно, но следва да се използва внимателно. Трудно можем в един инфлационен процес да откроим до каква степен той е породен от инфлация на търсенето и от инфлация на издръжките. В литературата се говори и за “структурна инфлация”. Счита се че тя се поражда главно от структурни диспропорции. Обикновено, тя не е балансирана и икономиката не се адаптира към нея, доколкото тя се отразява в преобладаваща степен върху предлагането.
2. Измерване на инфлацията

Най –популярен метод за изследване на инфлацията е чрез индексът на потребителските цени. Според методологията на НСИ, изчисляването на индекса на потребителските цени се базира на четири основни извадки:

• 
  потребителска кошница - извадка от стоки и услуги, предлагани на потребителския пазар;
  
• 
  географски обхват - извадка от населените места, в които се наблюдават цените на стоките и услугите от потребителската кошница.;
  
• 
  точки на наблюдение - извадка от магазини, ателиета, ресторанти, кафенета и други в населените места от географския обхват;
  
• 
  регистрирани цени - извадка от цени, съдържаща цените в точките на наблюдение на стоките и услугите от потребителската кошница.
  

Както бе споменато, стоките и услугите, които влизат в потребителската кошница се променят, което се дължи основно на стандарта на живот и неговата промяна. Ето защо, на следващата диаграма е отразена именно тази промяна, имайки предвид методологията на НСИ:

Диаграма 1. Промяна на съдържанието на потребителската кошница

Както е видно от диаграмата, има нарастване на услугите, които се включват в потребителската кошница, като се отбелязва и известно намаление на хранителните стоки, чрез които се изчислява индексът на потребителските цени. Нехранителните стоки се запазват относително постоянни като общ брой.

След въвеждането на валутен борд у нас, инфлацията рязко се намалява, като от галопираща инфлация през 90- те години на миналия век, тя се превръща в умерена. Динамиката на индекса за България може да се види от следващата таблица:

Могат да се направят следните изводи:

• 
  първо, има месеци, когато индексът е под сто, което означава, че в страната има дефлация;
  
• 
  второ, най- ниски са стойностите на индекса през 2001 г и през 2003 г;
  
• 
  в края на 2007 г и 2008 г се наблюдава нарастване на индекса, което може да се види и от диаграмата, която показва общата динамика на индекса за периода по години:
  

По тази формула и имайки предвид индексът, посочен в таблица 1, то инфлацията в страната е представена на таблицата:

Отново е видно, че през някои от месеците има отрицателна инфлация или дефлация, но това е характерно само за периода 2003 г. Най –висока е инфлацията през месеците декември на 2005 г, 2006г, 2007 г. Видно е, че и през 2008 г , инфлацията е сравнително висока. Като годишен агрегиран резултат, инфлацията може да се види на диаграмата:

Инфлацията оказва силно влияние върху цялостния социално-икономически климат в едно национално стопанство. Най-неприятният ефект от по-изразените инфлационни процеси е преразпределението на доходите и богатството.

Обикновено, инфлацията трансформира доходи и богатство от собствениците на финансови активи към притежателите на физически активи. Това определя и проинфлационното поведение на икономическите агенти.

По отношение на инфлацията в страната, могат да се направят следните обобщения:

• 
  индексът на потребителските цени е агрегат, чрез който ефективно може да се пресметнат повишенията на цените през отделните години;
  
• 
  индексът се изчислява по определена методология;
  
• 
  основополагащ показател в индекса е потребителската кошница, съдържаща определен набор от услуги и стоки;
  
• 
  наборът от стоки и услуги се променя, тъй като се променят и стандартите на живот, както и покупателните възможности на потребителите;
  
• 
  инфлацията в страната е равномерна през първите няколко години от посочения период, но в последствие бележи силно нарастване.
  

1. 
   Димов, И., и др. Обща икономическа теория, Макроикономика / И. Димов, Н.Хийли, Х. Вейн, Б. Сноудън. – В.Търново: АБАГАР, 1998
   
2. 
   Дончева, М., Макроикономика, Пл., 2005
   
3. 
   Тонев, Е., Основи на икономическите теории. Макроикономика. Част първа и част втора. Вн., 2003
   
4. 
   http://stat.bg/bg/
   
5. 
   http://www.nsi.bg/