Същност, смисъл и съдържание на сигурността
Изтегляне 2.8 Mb. Pdf просмотр
|
| Другата алтернатива е да възпитава устойчивост на системата към повишеното ниво на сигурност около Горния праг на (не)сигурност, което означава фактическо повишаване на Горния праг на (не)сигурност. Това може да стане, като управляващите, например, дават значими цели пред обществото, които да са в духа на това, че „не само с хляб ще живее човек” (Мат. 4:4.). Има толкова много цели, които човекът и обществото могат да си поставят тогава, когато са решили всички проблеми на житейското си битие — посвещаване на екологичните проблеми, на проблемите на социално слабите, на живеещите в несигурност. Както отговаря великият български революционер и демократ Васил Левски (1837—1873) в повестта „Немили-недраги” на патриарха на българската литература Иван Вазов (1850—1921), когато го питат селяните от Софийско каква служба ще вземе когато се освободи България: „Никаква. Ще ида у други поробени народи, да правя това, което правя тук сега” 281 . Не напразно скандинавските държави, където най-напред с раждат проблемите, водещи до необходимостта да се дефинира понятието Горен праг на (не)сигурност са сред страните, които заделят най-много средства като процент от БВП за лекуване на хронични глобални проблеми (екология, бедност, лошо управление, болести, неграмотност) и за участие в мисии по поддържане и изграждане на мира. И така, функционирането на всеки човек, на всяко общество, на всяка система е брауново движение, осцилиране CXXVIII , флуктуации CXXIX , траектории между Праговете на (не)сигурността, Долен и Горен. Мениджърите на сигурността трябва да правят едно от двете — или да не допускат обществата да се оказват твърде близо до тези Прагове, или да възпитават в обществата устойчивост в близост до тези Прагове. Ние, в България, разбира се, сме в непрекъснат стремеж да се оттласнем, да не се допрем до Долния праг - на чисто физическото оцеляване и затова сме много далеч от терзанията на Западните общества, свързани с Горния праг, за тях си казваме — е, и на седмото небе има облаци. Понеже CXXVIII Осцилация — колебливо движение, трептене. CXXIX Флуктуация — безредни, дребни отклонения на случайни величини от техните средни стойности, които се срещат при физичните, биологичните, социално-икономическите величини; термин, характеризиращ всяко колебание или всяко периодично изменение. 142 Долният праг на (не)сигурност е Прагът на огромната част от хората, на „широките народни маси” (докато пък Горният праг на(не)сигурност е Прагът на елитарни прослойки от обществото), то сме склонни да мислим, че всяка криза е задължително свързана с опиране в Долния праг на (не)сигурност. Макар че поведението е корено различно близо до тези два Прага, те и двата са сериозни предизвикателства и обществото трябва да бъде управлявано така, че да се държи максимално най-далеч и от двата Прага — това са главните задачи на всяко едно стратегическо мислене, на всеки един политически инженеринг. Колкото по-далеч се намира обществото от двата Прага, толкова по-ефективно ще е неговото управление и по-адекватни — отговорите на проблемите. И без да се доближава до тези два Прага, обществото може да се намира в криза, но противодействието й тогава е много по-ефективно и е по-лесно преследването на предварително зададена цел като изход от кризата. Ето това е въпросът на кризисното управление: „Могат ли кризите да се управляват без да се стига до ситуации на ръба, до ходене по острието на бръснача, т.е. без обществата да допират до Праговете на (не)сигурността?”. Ако двата Прага са твърде раздалечени, обществата се разслояват, а разслоените общества губят своята кохезия CXXX , сплотеност, заедност, разкъсват се социалните мрежи, връх вземат систематично насаждани идеологеми за толериране и поносимост към съществуването на много бедност и на много богатство. В подобни общества съществува благоприятна среда за социален взрив, за анархия, за липса на чувство на общност, за размита идентичност, за конструиране на образа на врага. Ако обаче двата Прага са прекалено сближени, тогава настъпва раздвоение в обществото и сред хората — лесни преходи от социално отчаяние към социална пасивност, социална апатия, с всички известни симптоми на социална шизофрения CXXXI Качественото управление на обществото всъщност е непрекъснат стремеж да се намира оптималното разстояние между двата Прага, т.е. тези Прагове да се раздалечават, ако са започнали да се сближават прекалено много (силна социална уравновиловка) и да се сближават, ако са започнали да се раздалечават твърде много (силно социално разслоение). Истинско политическо предизвикателство е да се намери онова изискващо възможно най-малък преразход на ресурси състояние на устойчивост, в което обществото намира оптималния си баланс между не-сигурност и без-опасност. Това се постига с много сложно манипулиране на средата, на нагласите и целите на обществото. То, в частност, изисква Двата Прага да не бъдат свързвани съответно: Долният — с прекалено нисък жизнен стандарт (т.е. твърде нисък Праг на бедност); Горният — с прекалено висок жизнен стандарт (твърде висок Праг на богатство). За тази цел, осъществяването на която е критерий за стратегически успешен социален инженеринг, обществата трябва да притежават надеждно вградени социални асансьори (мобилност на хората) и социални амортисьори (стабилност на социума). Изтегляне 2.8 Mb. Сподели с приятели:
|