алтернативи на управление на процесите

135
Едната алтернатива е да не допуска системата да доближава Долния
праг на (не)сигурност, да се стреми да я държи колкото се може по-високо (по- далече) от този Праг. Например управляващите трябва да провеждат такава икономическа и социална политика, която да държи обществото далеч от падането до прага на бедността, далеч от ситуацията, при която все повече обществени прослойки падат на социалното дъно. С други думи, за да е справедливо, хуманно и устойчиво едно общество и за да не опре до Долния
праг на (не)сигурност, на него са необходими процедури, които да предпазват хората от изпадане до равнища на непоносима несигурност; в него трябва да има грижи за слабите, бедните, болните, нещастните, неумелите и онеправданите от съдбата или от живота; да съществуват защитни социални механизми, гарантиране на социални минимуми, на поне някакви нива на социални услуги: здравеопазване, образование, култура и сигурност. А това се постига с частично преразпределение на парите и благата, като с различни законови механизми се взема от богатите и се дава на бедните.
Другата алтернатива е да възпитава устойчивост на системата към
повишеното ниво на несигурност около Долния праг на (не)сигурност, което означава фактическо снижаване на Долния праг на (не)сигурност. Това може да стане, като управляващите поставят, например, значими цели пред обществото, в името на които то да може да търпи бедността или ниския жизнен стандарт. Така българите през ХІХ и ХХ век са късали от залъка си и са понасяли всякакви мъки и неволи, само и само за изучат своите деца. Това е било висока цел за тях, която им е помагала да търпят социалните несгоди. На народа може да се подскаже или внуши някаква национална (Да присъединим
Македония!) или идеологическа (Да построим светлото бъдеще!) цел, в името на която обществото да стиска зъби и да търпи. Не е ли показателно, че сегашните млади хора са много по-добре материално, в сравнение с материалното положение на техните дядовци и баби (през 50-те и 60-те години на миналия век), а се чувстват много по-несигурни и обезверени от тях.
Хората от поколението на моите родители при създаването на семейство често са нямали покрив над главите си, креват, на който да спят, тенджери и прибори, с които да се хранят и са ги вземали назаем от близки и приятели. Но са били много по-щастливи. Защо? Може би защото са чувствали, че дори сега да им е трудно, те със своите ръце и упорит труд ще построят собствено жилище, ще родят и изучат децата си, ще отгледат внуците си. Това усещане за самоконтрол върху живота, за възможност за развитие, свързано с техните усилия за подчиненост на устойчиви и привлекателни ценности, е вдъхвало надежди и сигурност у младите тогава.
Младите хора от поколението на моите деца имат и коли, и компютри, и телевизори, и джиесеми — при това се стремят да купуват най-новите модели.
Но това са все неустойчиви, преходни, разтегливи потребности, които се формират от рекламата, модата, масовото потребителско общество.
По-рано пазарът удовлетворяваше нужди и когато съответната нужда бъде удовлетворена, не е необходимо нищо повече. Ако си гладен, пазарът дава възможност да утолиш глада, ако ти трябва дреха, за да си облечен, пазарът ти предлага дреха. Сега обаче пазарът удовлетворява потребности, а потребностите могат да се формират, развиват, размножават и фактически не подлежат на засищане — днес един модел джиесем, утре — друг, cool, по-як, други ден — трети още пό.

136
Усещането у днешните млади, че не контролират съдбата си, че са като подопитни зайчета на външни пазарни стихии, невъзможността да си планират живота и да си представят бъдещето си, ги прави несигурни, песимистични, а значи и по-нещастни, отколкото вероятно би трябвало да се чувстват.
Долният праг на (не)сигурност може да бъде свързан със социално-
психологически феномени, с психологически болестни състояния на
индивида или групата от индивиди (общността, прослойката, класата).
Например Емил Дюркейм говори за аномия
CXXII
, когато анализира ерозирането на социалните норми и ценности при икономически и обществени кризи.
Според него, тъй като хората губят при такива кризи всички свои социални обвързаности, те нерядко намират единствения изход в самоубийството. Ерих
Фром (Erich Fromm, 1900—1980) разсъждава върху дюркеймовия анализ на аномията като социален феномен така: „Дюркейм в своята класическа работа върху самоубийството предполага, че причината може да бъде открита в едно явление, което той нарича „аномия”. С този термин той означава разрушението на всички традиционни социални връзки, факта, че цялата истински колективна организация е станала вторична по отношение на държавата и че целият истински социален живот е унищожен. Той вярва, че хората, които живеят в съвременната политическа държава, представляват „отделни дезорганизирани прашинки”
269
. Американският социолог Робърт Мертън (Robert Merton, роден като Meyer R. Schkolnick, 1910—2003), който развива по-нататък анализа на аномията, я описва много образно като „колапс на културната структура”, настъпващ, когато в резултат на срива и дезориентацията в тяхното социално положение индивидите не могат да се привързват и обвързват с ценностите на по-голямата общност, към която принадлежат или на обществото като цяло
270
А у Пиер Бурдийо четем: „Не може да се хитрува със закона за запазване на
насилието: всяко насилие се плаща. Например структурното насилие, което финансовите пазари упражняват под формата на уволнения, несигурност относно работата и т.н., намира своята равностойност, по-краткосрочна и по- дългосрочна, във вид на самоубийства, антисоциално поведение, престъпления, наркотици, алкохолизъм, актове на ежедневно насилие”
271
Ценностите, културните норми на обществото предоставят структурна и етична рамка, която дава предвидимост и насоченост на поведението, прояснява неопределеността и очертава границите на задължения и отговорности. Когато те се разпаднат или размият, или когато придържането към тях с превръща в тежест или обрича на губещи социални позиции и понижени шансове за интеграция и сигурност, съответната група потърпевши хора (както и отделните атомизирани индивиди) престават да спазват тези ценности и културни норми, или започват да ги разрушават, а нерядко и да възприемат различни, нерядко антагонистични „ценности” и „културни норми”, с което демонстрират отказа си от принадлежност към общността или обществото и ескалиращо се отчуждават от него. Това обаче не остава безнаказано — подмяната на едни ценности и културни норми с други се изразява външно в системна и когнитивна дезориентация
272
, а вътрешно — в
CXXII
Аномия — понятие, въведено от Емил Дюркейм за обясняване на отклоняващото се (девиантното) поведение
(суицидни настроения, апатия, разочарование, противоправни нагласи). Това е състояние на обществото, при което настъпва разлагане, дезинтеграция и разпад на системата от ценности и норми, които гарантират обществения ред.
Необходимо условие за възникване на аномия в обществото е разминаването между потребностите и интересите на неговите членове с възможностите за тяхното удовлетворяване.

137 изпадане на депресивно състояние на стрес и несигурност, на аномия, анемия
CXXIII
и апатия
CXXIV
Ако една система е подложена на постоянен външен и вътрешен, структурен и символен, вертикален и хоризонтален натиск за деструктуриране, атомизиране и разнормализиране, тя неизбежно се превръща в хаотична и неподредена, в нея никой няма стимул да спазва нормите и правилата, а дори и тези, които имат вътрешна потребност или съзнателни нагласи да ги спазват, постепенно се демотивират да го правят, дори само затова, че то не им носи конкурентно преимущество, а се превръща в стратегически недостатък, защото вероятността да бъдеш потърпевш от и наказан за неспазването на нормите и правилата е не по-малка от вероятността това да се случи на някой, който по принцип не ги спазва. И след като и спазващите правилата не желаят повече да ги спазват поради силна демотивация, хаосът и безпорядъкът, а с това и несигурността в системата допълнително се увеличават.
В подредената система, настроена така, че да позволява и ускорява позитивните и да препятства и „гаси” негативните промени, обаче, спазващите нормите и правилата имат стратегическо предимство в сравнение с тези, които не ги спазват, защото вероятността да бъдат потърпевши от и наказани за неспазването им е практически нулева, но пък ползите от подобно конструктивно и оптимизиращо поведение са огромни. А това вече стимулира и неспазващите нормите и правилата да ги спазват, вследствие на което системата още повече се подрежда, генерира сигурност и ефективност.

Изтегляне 2.8 Mb.

Сподели с приятели: