Сигурността като благо от трети род

143
В нашия човешки свят дали по случайно стечение на обстоятелствата, дали по замисъл на някаква извънземна цивилизация или по волята на някое висше същество, благата (същностите, ценностите) биват три рода (вида).
Най-напред нека да изясня какво тук ще разбираме под „блага”.
За Благото великият Аристотел, следвайки гениалния си учител Платон, казва: „Благо е това, към което се стреми всичко” (Bonum est, quod omnia
optant)
, т.е. той разбира благото като цел на движението на стремежа
282
А
Аниций Боеций (Anicius Boethius, ок.480—ок. 524) пише: „За благото правилно се мисли като за същина, сърцевина и причина на всичко желано. Изглежда в най-голяма степен се желае причината на онова, към което човек се стреми
[...]. Трябва да признаем, че целта на всички неща е благото”
283
Както обаче пояснява Алберт Цимерман (Albert Zimmermann), според
Свети Тома Аквински (Thomas Aquinas, 1225—1274) Благото не трябва да се разглежда само като цел, каквото смислово съдържание то несъмнено притежава, но и като причина, „защото винаги когато се опитваме да схванем някое движение, ние питаме за неговата цел [...]. [В]ръзката между благо и стремеж трябва да бъде ясно премислена: нещо е благо, не защото е обект на стремеж, а е обект на стремеж, защото е благо”
284
Цимерман привежда и мисълта на един от най-значимите философи на всички времена Имануел Кант
(Immanuel Kant, 1724
—1804), че благото „има отношение към способността за желание”, т.е. за Кант, аналогично на схващането на Св. Тома, „нещо е благо, доколкото е обект на способността за стремеж”
285
С други думи, разбирането, на което са подчинени разсъжденията тук е, че благата са едновременно дълбоката причина за пораждането на
стремежи у човека и обществото, както и съкровените цели на тези
стремежи.

Изтегляне 2.8 Mb.

Сподели с приятели: