Горният праг на (не)сигурност

138
Над същите проблеми разсъждава Ерих Фром в книгата си „Душевно здравото общество”: „В страните в Европа, които са сред най-демократичните, мирни и процъфтяващи страни, както и Съединените щати, най-богатата страна в света, показват най-тежките симптоми на душевни разстройства, [...] най- тежките признаци на душевно неравновесие! [...]. Не е ли възможно материално обезпеченият живот на средната класа, като задоволява нашите материални потребности, да предизвиква у нас чувство на силна скука, а самоубийствата и алкохолизмът не са ли патологични начини да се избяга от тази скука?”
274
. Все в този дух Ейбрахам Маслоу пише: „От Ocкap Уайлд
CXXV
сме се научили дa внимаваме кaквo желаем — защото, кoгaтo желанията ни бъдат задоволени, може дa се разиграе трагедия”
275
Колкото и на пръв поглед да са далеч от това състояние, държавите от
Скандинавския полуостров наистина имат основание да се замислят над опасни явления в тази насока — самоубийства, депресии, наркомания, постоянно търсене на по-силни, екстремни емоции. И главното, което всъщност дава повода за разсъждения за съществуването на този Горен праг на
(не)сигурност, на този максимален предел на (не)сигурността: ставащите все по-чести, заплашващи да се превърнат в тенденция, сексуални връзки вътре в семейството — на майка със син, на баща с дъщеря! Първоначално на тях по- скоро се е гледало като на някакви перверзии. Колкото и неприемливи и ужасни да са те, като че ли е било логично да се смята, че причина за тях е тази всезадоволеност (в Русия биха казали: „С жиру бесятся”
CXXVI
), уклонът към порно желания и усещания. Докато по-късно става неизбежно отговорът да се търси по-дълбоко — в бездната на подсъзнанието на хората и като ирационална реакция на ставащото със и около тях.
Подобни анормални контакти навярно са резултат от затварянето на хората в много тесен кръг, най-често в семейния; средата извън него се възприема като агресивна или абсолютно безинтересна — тя плаши, натоварва с отрицателни емоции, липсват стимули за контакт, почти се загубват уменията да се общува с нея. Знаем, че когато човек има сериозен проблем, той мобилизира всичките свои контакти, познанства, приятели, роднински връзки, т.е. целия социален капитал. Всъщност последният е понятие, въведено от
Робърт Пътнам (Robert Putnam) в социологията и в социалната психология като
„обществен” (или „общностен”) капитал, т.е „качество, което възниква при преобладаващо доверие в обществото или в част от него”
276
. Общественият капитал може да се дефинира като „комплекс от неформални ценности или норми, споделени от членовете на дадена група, за да се осъществи сътрудничеството между тях”
277
. Освен осъществяването на сътрудничество между членовете на групата, редица автори добавят също и даването на отговор на външни заплахи, минимизирането на разходите, постигането на общи цели. С други думи, общественият капитал е форма на човешкия капитал, различаваща се от останалите негови форми „дотолкова, доколкото обикновено се създава и предава чрез механизми на културата като религия, традиция или исторически обичаи”
278
Когато човек изпадне в беда или в силно затруднително положение, той си „спомня” за своята социална същност и постъпва досущ като лорд
Роналд
CXXVII
, който „се метнал на коня си и препуснал лудо във всички посоки”
CXXV
Оскар Уайлд (Oscar Wilde, 1854—1900) — ирландски и британски писател.
CXXVI
С жиру бесятся — Беснеят от пресищане (рус.).
CXXVII
Лорд Роналд — герой от приказката на „Бавачката Гертруда” (Gertrude the Governess) на Стивън Лийкок (Stephen
Leacock, 1869
—1944), публикувана през 1911 г.

139
(Lord Ronald [...] flung himself upon his horse and rode madly off in all directions)
279
, т.е. той се обръща към всички хора, близки, родни и приятелски същества, които могат поне някак да са му полезни в тежката ситуация. Но когато на човек
„всичко му е наред”, когато не може да очаква нищо ново, различно и обещаващо промени, той твърде лесно може да се затвори и да загуби интерес към средата и живота.
В един водоем, за да бъде рибата вкусна, разнообразна, винаги трябва да има някоя щука, хищник. Тогава рибите включват своите най-добри умения и способности, само и само да оцелеят. Едни се заравят на дъното, други излизат на повърхността; едни се сливат със средата, други плуват много бързо. Всяка мобилизира онова, с което е най-силна, което е главното в нейната индивидуалност. В блатото без щъркели и влечуги всички жаби са еднакви и крякат еднакво. Но има ли постоянна заплаха за оцеляването, те стават различни. И още редица примери могат да се посочат за важността на заплахата, дразнителя, стимулатора за борба и за развитие. Но нека същевременно отбележа, че ако рибите хищници във водоема са повече от един приемлив минимум, то те могат да изядат всички други риби и от дразнител и стимулатор за оцеляването и развитието, да се превърнат в техен унищожител.
Всичко това означава, че при споменатите по-горе явления в скандинавските държави трябва да се говори не за някакви индивидуални, макар и масови феномени, за уклони и наклонности, описвани на сексуална или психопатическа основа от титаните съответно на психоанализата и аналитичната психология — австриеца Зигмунд Фройд и швейцареца Карл Юнг
(Carl Jung, 1875
—1961), а за анормални социални феномени от рода на изследваните от видните социолози — германецът Херберт Маркузе (Herbert
Marcuse, 1898-1979) и французинът Пиер Бурдийо. Според мен тези феномени са пряко свързани с въвеждането на понятието „Горен праг на (не)сигурност”.
Току-що написаното в никакъв случай не оправдава девиантните морални и сексуални поведения, но поне частично ги обяснява.
И така, Горният праг на (не)сигурност е такова максимално ниво на
сигурност, над което всъщност несигурността излиза извън контрол и
системата (човекът, общността, обществото) започва да се разпада. При
наближаването на този праг в системата настъпва криза, тя започва да се
тресе, да изпитва неустойчивост, малки въздействия причиняват големи
последици.
Аналогично на Долния праг на (не)сигурност, всеки един човек (всяка общност от хора, всяко общество) има свой Горен праг на (не)сигурност, който също така е различен за всеки човек и се мени в зависимост от обстоятелствата. Понякога Горният праг на (не)сигурност може да бъде много висок и човекът да е в състояние да понесе много сигурност без това да увреди неговата ценностна система, но понякога този Праг може да е по-нисък и човекът да не е в състояние да понесе повече сигурност.
Обобщавайки, Горният праг на (не)сигурност е индивидуална характеристика, която се променя във времето. Затова човекът, обществото, системата трябва да се самоанализират и да се стремят да осъществява максимално ефективен контрол над собствената си сигурност. Това е преди всичко отговорност на субекта на управление на сигурността, на мениджърите на сигурността на системата (човекът е също мениджър на сигурността — на собствената си сигурност).

140
И отново всеки мениджър на сигурността на една система има две

Изтегляне 2.8 Mb.

Сподели с приятели: