Същност, смисъл и съдържание на сигурността
Изтегляне 2.8 Mb. Pdf просмотр
|
| възможни алтернативи на управление на процесите, когато системата приближи своя горен праг на (не)сигурност. Едната алтернатива е да не допуска системата да доближава Горния праг на (не)сигурност, да се стреми да я държи колкото се може по-ниско (по- далече) от този Праг. В този дух в Швеция бе извършен демонтаж на шведския социален модел, като бяха отнети или орязани редица социални придобивки, смятани за абсолютно гарантирани и естествени, като задължително полагащи се, и така в мотивите и действията на хората бяха инжектирани пазар, динамика, неустойчивост, с което те бяха принудени да излязат от летаргията на пълната задоволеност и максималната сигурност, да започнат да вземат решения с елементи на риск, да носят отговорност за житейските си стратегии и да плащат цена за грешките си в тях, а не за всичко да отговаря държавата закрилница. В този ред на мисли логично опираме до един сякаш вечен и практически неразрешим философски, политически и социален проблем. Бе казано, че за да бъде справедливо, хуманно и устойчиво едно общество и за да не опре до Долния праг на (не)сигурност, е необходимо да се извършва частично преразпределение на парите и благата, като с различни законови механизми се взема от богатите и се дава на бедните. Но общество, в което преразпределителните механизми стават прекалено мащабни и се превръщат в постоянна, твърде разпространена социална практика, може да се разболее от апатия, да затлъстее и регресира, да загуби стимул за развитие, да демотивира гражданите му да се трудят и създават. Това се отнася както до прослойките, от които се взема, тъй като според тях се прави огромна несправедливост и те не виждат смисъл да разгръщат творческите си и креативни способности, за да хран(тут)ят онези, които „ги мързи”; така и до прослойките, които получават при това разпределение. Защо да се стараят и мъчат да променят съдбата си, да търсят друга роля и битие, щом и така им е гарантиран приличен стандарт на живот? При демонтаж на социалните разпределителни механизми, обаче, се задълбочава пропастта между богатите и бедните и нови и нови групи от обществото изпадат на социалното дъно. В резултат, ако при първия случай (на прекалените разпределителни механизми) обществото затлъстява и спира развитието си, при втория случай (на почти абсолютно демонтираните разпределителни механизми) обществото се революционизира и отново спира развитието си. Това е тази вечна дилема — как обществото да бъде стимулирано да се развива и в същото време да се възпира нарастващото в него разслояване като сякаш естествена последица от развитието. Частната собственост е вечен двигател на общественото развитие, обаче тя винаги, в края на краищата, ако бъде развързана и й се позволи да прави само онова, което тя желае и на което е способна, започва да действа като антиразпределителен механизъм, вземащ от тези, които имат по-малко и даващ на тези, които имат повече. Така през вековете човечеството се лута като ту избира модели на развитие, които отприщват, дават пълна свобода на частната собственост (а тези модели са десни, консервативни), ту се стремят да я обуздаят, да й наложат ограничения (това пък са леви, социални модели), ту в една или друга степен съчетават тези две крайности (подобни модели са центристки, либерални — но всички тези названия не са нищо повече от условни характеристики). Докато най-накрая не 141 бе предприето (под лозунгите за построяване на социалистическото и комунистическото общество) генералното решение — да се отмени частната собственост; нещо, което на съвременния етап на развитие не даде желания резултат и в края на краищата се провали с гръм и трясък. Дори финансовата акула и борсов спекулант Джордж Сорос (George Soros) вече прозря, че другата крайност, която сега се налага на света — пълното развързване на частната собственост, абсолютизацията на пазара, т.нар. социален дарвинизъм — също няма да доведе до желания резултат и в края на краищата ще се провали с не по-малко оглушителен гръм и трясък 280 Опитите на човечеството да опитоми частната собственост не са нищо друго, освен вечно търсене на модел на общество с оптимална сигурност. Сигурност, която не е толкова голяма, че обществото и хората да отказват да се борят и развиват, защото няма за какво да го правят поради пълна задоволеност; нито да е толкова малка (т.е. несигурността от своя страна да е толкова голяма), че обществото и хората да отказват да се борят и развиват, защото няма смисъл да го правят — все едно всичко е загубено и усилията им са обречени на провал. Ето как човечеството се развива по метода на пробите и грешките. Изтегляне 2.8 Mb. Сподели с приятели:
|