Същност, смисъл и съдържание на сигурността


Долният праг на (не)сигурност



Pdf просмотр
страница97/213
Дата08.06.2023
Размер2.8 Mb.
#117993
1   ...   93   94   95   96   97   98   99   100   ...   213
Н. Слатински. Сигурността - същност, смисъл, съдържание. С., 2011
Долният праг на (не)сигурност е такова минимално ниво на
сигурност, под което всъщност несигурността излиза извън контрол и
системата (човекът, общността, обществото) започва да се разпада. При
наближаването на този праг в системата настъпва криза, тя започва да се
тресе, да изпитва неустойчивост, малки въздействия причиняват големи
последици.
Всеки човек (всяка общност от хора, всяко общество) има свой Долен праг на (не)сигурност. Проблемът е обаче, че този Праг не е еднакъв за всички хора — както е температурата от 37
º
, за да има за него Прагомер, човек да си го измери, да речем сутрин и да си каже: „Не, много близо съм до своя Праг, по- добре да остана вкъщи, за да не предизвикам драма в транспорта или в службата”.
Нещо повече, Долният праг на (не)сигурност у човека не е постоянна величина — той се променя в зависимост от това, което този човек преживява, от въздействията на външната среда. Това е така, защото както човекът, така и обществото калкулират в оценката на своето сегашно състояние „спомена от
миналото”, т.е. нивото за сигурност, което са имали в миналото. Ако днес, образно казано, двама души разполагат с по 2 банана на ден, но първият в миналото е разполагал с 10 банана, а вторият — с 1, то макар че те сега са в еднаква ситуация, на първия човек жизненият стандарт е паднал 5 пъти, а при втория човек той се е увеличил 2 пъти, което означава, че оценката за ситуацията и съответно чувството за сигурност у двамата ще бъдат коренно различни.


134
Ето защо, когато външни наблюдатели критикуват българите за прекомерен песимизъм, аз се опитвам да обяснявам на чуждестранните си приятели и партньори, че песимизмът, освен като присъща на българина национална черта, е резултат и от сравняването на онова, което в материален план българинът имаше по-рано и което има сега.
Както споменах по-горе, причина за песимизма като национална черта на българина е, че през вековете ние сме живели в много сложна и непредсказуема геополитическа среда, поради ключовото разположение на територията ни и на региона като цяло, и затова никога не сме могли в пълна мяра да повярваме, че ни чакат хубави неща, а сме се опасявали, че бъдещето носи много неизвестност и може да роди нова несигурност.
А паралелно с това си струва да се припомни, че по-рано българинът имаше безплатно образование и безплатно здравеопазване (не, не искам тук да дискутирам колко и до каква степен и как то бе безплатно), гарантирана работа, ежегодна почивка на море. Докато сега той има много демократични права и свободи, които обаче са предимно не като блага, за да се ползват по равно, а като услуги, и трудно могат да се консумират от него, защото тяхното качество е свързано със заплащане или зависи от жизнения стандарт.
Всъщност, самата сигурност от благо, което се полага в някаква степен на всички, се превърна в услуга, така че всеки може да претендира и да получава само толкова сигурност, за колкото е в състояние да си плати, или както даже със зле прикрита радост пишат български експерти: „Сигурността се превръща в услуга, която е разпределена неравномерно и само гражданите, които могат да платят услугата, ще разполагат с по-висока степен на сигурност.
Действително тази тенденция засилва неравенството и социалното разделение в дадено общество, но тя е естествен и необратим процес, съпътстващ глобализацията”
268
Освен това, човекът, както и обществото, калкулират в оценката на своето сегашно състояние и „спомена от бъдещето”, т.е. онова ниво на сигурност, което те очакват да имат в бъдещето. Ако днес, образно казано, двама души отново разполагат с по 2 банана на ден, но първият се надява, че в близко бъдеще ще разполага с 10 банана, а вторият се тревожи, че в близко бъдеще ще разполага само с 1, то макар че те сега са в еднаква ситуация, на първия жизнения стандарт ще се увеличи 5 пъти, а при втория той падне 2 пъти, което означава, че оценката за настоящата ситуацията и съответно чувството за сигурност у двамата ще бъде коренно различни.
Долният праг понякога може да бъде много нисък и човекът да е в състояние да понесе много несигурност, но в други случаи Долният праг може да бъде по-висок и човекът да не е в състояние да понесе повече несигурност.
Обобщавайки, Прагът на (не)сигурност е индивидуална характеристика, която се променя във времето. Затова човекът, обществото, системата трябва да се самоанализират и да се стремят да осъществяват максимално ефективен контрол над собствената си сигурност. Това е преди всичко отговорност на субекта на управление на сигурността, на мениджърите на сигурността на системата (човекът е също мениджър на сигурността, на собствената си сигурност).
Всеки мениджър на сигурността на една система има две възможни


Сподели с приятели:
1   ...   93   94   95   96   97   98   99   100   ...   213




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница