134
Ето защо, когато външни наблюдатели критикуват българите за прекомерен песимизъм, аз се опитвам да обяснявам на чуждестранните си приятели и партньори, че песимизмът, освен като присъща на българина национална черта, е резултат и от сравняването на онова, което в материален план българинът имаше по-рано и което има сега.
Както
споменах по-горе, причина за песимизма като национална черта на българина е, че през вековете ние сме живели в много сложна и непредсказуема геополитическа среда, поради ключовото разположение на територията ни и на региона като цяло, и затова никога не сме могли в пълна мяра да повярваме, че ни чакат хубави неща, а сме се опасявали, че бъдещето носи много неизвестност и може да роди нова несигурност.
А паралелно с
това си струва да се припомни, че по-рано българинът имаше безплатно образование и безплатно здравеопазване (не, не искам тук да дискутирам колко и до каква степен и как то бе безплатно), гарантирана работа, ежегодна почивка на море. Докато сега той има много демократични права и свободи, които обаче са предимно не като блага, за да се ползват по равно, а като услуги, и трудно могат да се консумират от него, защото тяхното качество е свързано със заплащане или зависи от жизнения стандарт.
Всъщност,
самата сигурност от благо, което се полага в някаква степен на всички, се превърна в услуга, така че всеки може да претендира и да получава само толкова сигурност, за колкото е в състояние да си плати, или както даже със зле прикрита радост пишат български експерти: „Сигурността се превръща в услуга, която е разпределена неравномерно и само гражданите,
които могат да платят услугата, ще разполагат с по-висока степен на сигурност.
Действително тази тенденция засилва неравенството и социалното разделение в дадено общество, но тя е естествен и необратим процес, съпътстващ глобализацията”
268
Освен това, човекът, както и обществото, калкулират в оценката на своето сегашно състояние и „
спомена от бъдещето”, т.е. онова ниво на сигурност, което те очакват да имат в бъдещето. Ако днес, образно казано, двама души отново разполагат с по 2 банана на ден, но първият се надява, че в близко бъдеще ще разполага с 10 банана, а вторият се тревожи, че в близко бъдеще ще разполага само с 1, то макар че те сега са в еднаква ситуация, на първия жизнения стандарт ще се увеличи 5 пъти, а при втория той падне 2 пъти, което означава, че оценката за настоящата ситуацията и съответно чувството за сигурност у двамата ще бъде коренно различни.
Долният праг понякога може да бъде много нисък и човекът да е в състояние да понесе много несигурност, но в други случаи Долният праг може да бъде по-висок и човекът да не е в състояние да понесе повече несигурност.
Обобщавайки, Прагът на (не)сигурност е
индивидуална характеристика, която се променя във времето. Затова човекът, обществото, системата трябва да се самоанализират и да се стремят да осъществяват максимално ефективен контрол над собствената си сигурност. Това е преди всичко отговорност на субекта на управление на сигурността, на мениджърите на сигурността на системата (човекът е също мениджър на сигурността, на собствената си сигурност).
Всеки мениджър на сигурността на една система има
две възможни Сподели с приятели: