Същност, смисъл и съдържание на сигурността
Блага (същности, ценности) от първи род са делимите блага
Изтегляне 2.8 Mb. Pdf просмотр
|
- Навигация на страницата:
- Блага (същности, ценности) от втори род са неделимите блага.
| Блага (същности, ценности) от първи род са делимите блага. Тези блага при споделяне намаляват. Материалните обекти са блага от този тип — ако отрежа някому от хляба си, за мен ще остане по-малко. Ако отрежа някому от хляба си, за мен ще остане по-малко. Ако имам две ризи и дам една на този, който няма, за мен ще остане една риза CXXXII . Такова благо са също така парите. Именно поради това, че преобладаващото число блага в нашия свят са делими, е толкова трудно и красиво да се живее в него — защото при всяко споделяне на такова благо то у нас намалява. Ако искаш да дадеш на другия, ти трябва да откъснеш част от това, което имаш, а значи и част от себе си. Бях отблизо свидетел в продължение на няколко години на кампанията на президента „Българска коледа” и знам, че всъщност истински безвъзмездно даряват пари обикновените хора, които откъсват от залъка си, докато българските богаташи и олигарси правят това като правило с корист, за да засилят своите позиции сред властимащите и да потърсят после благодарност от тяхна страна. Друг е въпросът дали президентът не стана фактически съучастник на пропиляването на десетки и дори стотици пъти повече пари от събраните с помощта на тази инициатива чрез своята пасивност по отношение на сделките по превъоръжаване на Българската армия — един болезнен за националната ни сигурност проблем, за обсъждането на който президентът нито веднъж през 10-те години на двата си мандата не свика заседание на Консултативния съвет за национална сигурност. Благата от първи род са изчерпаеми, унищожими. При тях човек не може да раздава или потребява безкрай и безнаказано. CXXXII Йоан Кръстител: „Който има две ризи, нека даде на този, който няма” (Лука 3:11). 144 Блага (същности, ценности) от втори род са неделимите блага. Тези блага при споделяне не се променят. Такива блага са нематериалните, които се разпространяват по (чрез) материални носители. Към този род могат да се причислят благата от когнитивния цикъл, т.е. тези свързани със знанието. Споделени, те си остават същите (не се променят). Когато човек споделя информацията с някой друг, то информацията, която той притежава си остава същата. Това е изключително важно за еволюцията на човечеството. Колкото и факти, информация, знание да разкаже един университетски преподавател на своите студенти, той пак ще знае толкова, колкото е знаел преди лекцията. Може да им „отреже” удивително големи порции от собственото си познание, от това то у него няма да пострада. Нашият свят е така конструиран, че да е възможна комуникацията. Нека си представим само за миг, че ако споделиш с някого своето знание, ти започваш да знаеш по-малко. Какви войни тогава щяха да се водят, колко по-труден би се оказал обменът на информация, опит, мъдрост, технологии, открития между народите! Германският социолог Никлас Луман въобще смята, че социалните системи като цяло се състоят не от хора, а от комуникации, „от придаващи смисъл комуникации — единствено от комуникации и от всички комуникации." Според него комуникацията е синтез на информация, изказване и разбиране и чрез нея информацията се предава в разбираема форма, а „системите се справят с несигурността, изграждайки от собствените си комуникации структури, които карат несигурността да изглежда сигурна или поне малко по- сигурна” 286 Ако информацията беше благо от първи, а не от втори род, то комуникацията между човешките същества би била само повърхностна, съдържаща обмен на ненужни факти или неща, които споделящият би желал да забрави. Някога, по времето на социализма, когато вертикалният растеж на хората от моето поколение бе възможен преди всичко чрез „влизане в Партията”, а това за мнозина бе или невъзможно да се осъществи, дори да го желаеха или пък изключено да се осъществи, защото те не го желаеха. Ето защо ни оставаше хоризонталният растеж — всеки „се разливаше” в някаква удовлетворяваща го посока — един пишеше стихове, друг покоряваше сърцата на момичетата, трети строеше вила, четвърти колекционираше нещо. Аз се увличах по фантастиката, дори имам публикуван разказ с названието „Вместо интервю”, с който участвах в конкурс на в. „Народна младеж” 287 . Споменавам това във връзка с тази класификация на благата, защото бях замислил тогава фантастична повест. Действието се развиваше на една планета, на която съществата бяха като облаци от някаква материя с информационно съдържание. А информацията там бе благо първи род, т.е. при споделяне тя намаляваше. Ето защо съществата на тази планета не комуникираха помежду си — да споделиш с някого нещо, означава споделената информация да премине от тебе у него. Единственият обмен на информация бе между съществата „майки” и съществата „деца”. „Майката” споделяше цялата й налична информация със своето „дете” и това бе нейната жизнена функция — след като споделеше цялата информация, тя „умираше”, изпразнена от информационно съдържание. В един момент обаче (все пак аз бях тогава на 23 години), две млади и влюбени едно в друго същества направиха удивително откритие — ако са винаги заедно и споделят информация помежду си, те няма 145 да загубят никаква информация, а ще знаят два пъти повече! Едното същество (условно да го наречем) „Тя” ще научи всичко, което (условно да го наречем) „Той” й разкаже, а „Той” ще узнае всичко, което „Тя” му разкаже. Да, единият ще забрави споделеното, но то ще премине у другия. И нищо от това, което те знаят като двойка, няма да изчезне! Те откриха феномена на споделянето, на комуникирането. Важното бе да са винаги заедно, в комуникационен план да не се разделят. Постепенно към тях се присъединяваха и други същества. Обединени, сплотени, взаимноподдържащи се, те можеха да споделят информация без страх, че ще знаят по-малко след споделянето й. Така дойде денят, в който на тази планета предишните, некомуникиращи същества, започнаха да комуникират. Важното бе за да обединени, сплотени, взаимноподдържащи се! Солидарността и съвместността, задружността и заедността бяха победили! Изтегляне 2.8 Mb. Сподели с приятели:
|