А е неизолирана и заедно с друга система В

153 негентропията в него е компенсирано от нарастването на ентропийния безпорядък във външната среда. С други думи, социалното възпроизвеждане е обратно на естествената еволюция, т.е. на нарастването на ентропията; но ентропията в отворена система може да намалява от нарастване на информацията, а не само с използване на енергия. „Животът се храни с отрицателна ентропия”, казва Шрьодингер и по такъв начин той (животът) възниква от невероятното”
305
Следователно единственият начин една сложна, самоорганизираща се, динамична система малко да се подреди, малко да си проясни преспективите на своето съществуване е да си внася материя, енергия, информация или негентропия отвън, а това става чрез обмен. В система, която не обменя материя, енергия, информация или негентропия, много бързо нараства ентропията, т.е. хаосът, безпорядъкът, дезориентацията, загубата на ценности.
Що се отнася до нашата цивилизация, то ако съществува друга Вселена, освен нашата, и ако контактът с нея се окаже възможен, то тогава има надежда, че чрез този контакт общата ентропия и хаосът в родната Вселена ще започнат да намаляват, а нейният безпорядък ще започне да се превръща в ред. Това означава, че „термодинамиката не пречи във вселената да възникват области на ред и на организация, стига това локално увеличаване на реда да върви редом със създаването на по-съществено безредие другаде”
306
. Нека не си казваме, че това е прекалено слаба и чисто теоретична утеха. Тя идва, за да подскаже, че няма изначално обречена ситуация. В каквото и да било, дори в граничното, в екстремалното, кризисното състояние може да се открие възможност за по-добър изход, стига да се положат максимални усилия той да бъде намерен.
Подобно състояние може да се окаже точка на бифуркация, за която говори големия учен и хуманист Иля Пригожин, към чиито идеи бихме могли да се насочим, ако този лъч надежда ни се стори твърде безнадежден. Чрез своя синтез на науката и философията той се стреми да докаже, че дори да изглежда обречена, за всяка една система има шанс чрез върховно усилие на самоорганизация, тя да избегне края на ентропийния максимум (наричан още
„топлинна смърт”) и да премине към ново структурно състояние, позволяващо й да оцелее. Така че при определени условия от хаоса може да се роди нов ред!
307
При пренасянето на понятия от физическите (мъртвите, неживите) системи към социалните (живите) системи, трябва да се отчита, че освен физическата енергия, те разполагат с други видове енергия — интелектуална, нравствена, морална, психическа, телепатична и други, някои от които още не са изследвани и техните полета и закони засега не са открити и изучени, а само по отделни феномени се предполага тяхното съществуване
Световно известният руски историк, географ и етнолог Лев Гумильов
(Лев Гумилëв, 1912—1992) смята, че в природата съществува етническо поле, подобно на електромагнитното и гравитационното, което се проявява не в индивидуалните реакции на отделните хора, а в колективната психология, въздействаща на индивида. Следователно според Лев Гумильов ние възприемаме етническото поле като етническа близост или обратното — като етническа чуждост и вероятно именно „благодарение на наличието на етническото поле не се разпадат на части етносите, които са разкъсани от историческата съдба и са подложени на въздействието на различните култури”
308

154
Волята за живот на хората не е само инстинктивна, породена от вградената в тях програма за оцеляване на вида и продължаване на живота на този вид. Човекът не е изцяло подчинен на своите нагони, на биологическата си, инстинктивна програма, той е същество разумно, което може да си поставя цели и да се съпротивлява на Съдбата, за да я променя. В този смисъл човекът и общностите от хора имат вътрешни ресурси да внасят известни, непренебрежими корекции в физическите закони. Така например, Първият закон на термодинамиката може и да остава в сила, но към другите видове енергия, чийто сбор е константа, трябва да се добавят изредените по-горе допълнителни видове енергия. Също така ентропията може винаги да нараства, но човекът и човешките общности, сложните, самоорганизиращи се социални системи могат да влияят върху протичащото в тях производство на ентропия. Ако неживата материя е подчинена на закона за нарастване на ентропията, живата материя има и антиентропийни свойства
309
Отново Лев Гумильов говори за пасионарност, която е атрибут не на съзнанието, а на подсъзнанието и е важен признак, отразяващ спецификата на нервната дейност. Пасионарността е способност към енергични усилия и целенасочени свръхнапрежения и стремеж към изменение на обкръжението. Тя по някакъв, неразгадан начин е свързана с определено време и определено място, където се намира общността. Пасионарността не е само индивидуален, но и общностен признак. Когато пасионариите са много, общността (етносът) е готова да преследва високи, дори непостижими цели и идеали, способна е на високи постижения, промяна на съдбата си. Пасионариите, хората с повишена пасионарност, са тези, които тласкат историята, а народите с висока пасионарност побеждават и остават в световните анали
310
Живата система може да извлича от средата негентропия, т.е.
„отрицателна ентропия”: „Отрицателната ентропия е това, с което се храни
[живият] организъм [...]. Същественото в метаболизма е това, че на организма се удава да се освобождава от цялата тази ентропия, която той е принуден да произвежда, докато е жив
311
. Известният унгарски философ и изследовател на системите Ервин Ласло (László Ervin) пише: „Живите системи са удивителни, те не се стремят към равновесие като класическите системи, а се поддържат в невероятното си състояние далеч от химическото и термално равновесие, като непрекъснато обновяват енергията и материята, които изразходват, с прясна енергия и материя от своята среда. (Според физиците те балансират положителната ентропия, която пораждат вътрешно, като внасят отрицателна ентропия от околната си среда.)”
312
Руският религиозен философ Николай Лоски (Николай Лосский, 1870—
1965) е на мнение, че „материята е производна от висшето битие, способно да произвежда и други видове действителност, освен материята […]. Законът за ентропията би трябвало да се формулира с ограничение, а именно с указване, че той има значение само за безжизнената [т.е. неживата] среда [...]. Живият организъм превръща хаотичните движения в подредени, имащи определена посока”
313
Айке Либерт (Eike Libbert) дава следното определение за живи организми: „Живи се наричат такива системи, които са способни самостоятелно да поддържат и да увеличават своята много висока степен на подреденост в среда с по-малка степен на подреденост. Такива процеси са процеси с отрицателна ентропия (негентропийни процеси)”
314

155
Жизнените процеси или функции, които отличават живата система
(същество) от неживата, са следните
315
:
— поддържане на сравнително устойчиво стационарно състояние
(

Изтегляне 2.8 Mb.

Сподели с приятели: