Същност, смисъл и съдържание на сигурността
Изтегляне 2.8 Mb. Pdf просмотр
|
| интегриращата се държава — държавата, която не е в състояние сама да се справи с ескалиращите рисковете и предизвикателствата и трябва да се интегрира в общност, където да потърси колективен отговор на тези рискове и предизвикателства. Една от водещите тенденции в системата за международни отношения през близките десетилетия може да се формулира като „сериозно отслабване на позициите на националната държава” 291 . Смачквана отвън и раздирана отвътре, националната държава вече става „твърде малка за големите проблеми и твърде голяма за малките проблеми” 292 , шагреновата й кожа се свива болезнено и шоково пред очите на едно поколение. Губят съдържание такива сакрални понятия като: независимост, суверенитет, териториална цялост, държавна тайна. Националната държава вече не е главен, още повече единствен притежател на информацията. Излизането на преден план на регионални (или групови) интереси често води до странни (не безобидни) съчетания на интереси, когато региони (или групи) в една държава са много по- близо и дори се кооперират с региони (или групи) в други държави за действия или натиск срещу собствените им правителства. Засилва се влиянието на външни интереси върху вътрешните процеси. Обществото все по-рядко се самовъзприема като единен организъм с общи цели и приоритети. Такива трансгранични рискове и предизвикателства като икономическата и финансова криза, организираната престъпност, тероризмът, промените в климата, миграцията и т.н. надхвърлят възможностите на държава като България да намира самостоятелна стратегия, дори и най-добрата от възможните стратегии, с която да минимизира последиците от тях. Изправена пред такава ситуация, всяка разумна държава трябва да „разшири контекста”, да потърси приобщаване към общност, където да защити на своите интереси и ние по-горе приведохме петте критерия за успешна интеграция. При условно наречената „стратегия на интегриращата се държава”, се прави именно това — държавата излиза от тесния си кръг на мислене, от затвореното пространство на собствените й национални усилия, обединява своята стратегия със стратегията на други актори, с които я свързват общи 150 цели и задачи, норми и стандарти (или поне такива, към каквито тя желае да се присъедини) и споделя с тях ресурси, способности, воля, енергия и информация. Това обединяване на стратегиите това споделяне на същностни ценности, капацитет, амбиции и идентичност, всъщност се нарича интеграция. В днешната високодинамична, сложна и трудно прогнозируема среда, за всяка социална система „Пътят напред” или TWA (The Way Ahead) се състои именно в преминаването към четвъртото ниво на избор на стратегия. Това важи както за индивидуалните стратегии на младите хора при тяхната личностна реализация, така и за българските компании в стратегическите сфери на дейност, които само по този начин ще могат да се изкачват на по- високо ниво на резултати, значение и влияние. В прагматичен план обаче минималната стратегия (минимално рискова), която може да бъде следвана е Стратегията тип „Н2½” — „Ниво две и половина”, т.е. избор на гъвкава, адаптивна, отворена и подлежаща на промяна стратегия. И така, във все по-интегриращия се и изпълнен с нарастващи рискове свят, държавата няма алтернатива — тя трябва да участва в Система за колективна сигурност, но това не снема за нея от дневен ред необходимостта да изгражда оптимално функционираща, съвременна Система за национална сигурност, за да бъде в състояние чрез своята Система за национална сигурност да поеме, наложи ли се, защитата на своята сигурност. Трябва да се осъзнае много ясно и без излишни илюзии, че членството в Система за колективна сигурност не отменя ангажимента на държавата за строеж и поддържане на собствена Система за национална сигурност! Дори като член на НАТО нашата сигурност е национална (national), а не NATOinal. Членството в НАТО не е панацея, не е перфектно решение на всички наши проблеми. Изтегляне 2.8 Mb. Сподели с приятели:
|