Същност, смисъл и съдържание на сигурността
Изтегляне 2.8 Mb. Pdf просмотр
|
| Държава и Сигурност Националните измерения на сигурността обхващат всички онези предизвикателства, рискове, опасности и заплахи за сигурността, които възникват и действат или на които се търси отговор и биват преодолявани на нивото на националната държава. Те са обект на държавната стратегия и това как тя се осъществява спрямо тях, се предопределя основно от характера на политическото устройство на държавата. Макар и национални, тези измерения на сигурността отчитат влиянието на регионалните, континенталните и глобалните фактори (както на стабилизиращите и дестабилизиращите, така и на краткосрочните и дългосрочните), но главното в тяхната същност е националното с всичките му специфики, прояви и многообразия, и преди всичко националният характер, история, нрави и традиции, националното целеполагане, управление, координация и контрол. Националните измерения на сигурността, са неразривно свързани с процеса на планиране от държавното ръководство на политиката за сигурност и отбрана, с разпределението на ресурсите, които то може да отдели за оптималното обезпечаване на тази негова политика. Обикновено всички идеи и виждания, представи и схващания за националните измерения на сигурността се разписват в документи с програмен характер. Те са с различни наименования — напр. стратегия, доктрина, концепция (вкл. и Бяла Книга) за национална сигурност. Учени, философи, военни специалисти от най-дълбока древност са изтъквали, че главна сред причините за възникване на Държавата е именно потребността да се гарантира сигурността (т.е. отбраната и общественият ред) на обществото (рода, племето, клана, полиса). Напълно естествено е, че Държавата е резултат от стремежа на обществото и отделния човек за повече сигурност. Томас Хобс описва естественото състояние, при което хората живеят без обща власт над тях, която да ги респектира. Това състояние е „война на всички против всички”, при него „има постоянен страх и опасност от насилствена смърт и животът на човека е самотен, беден, неприятен, животински и кратък. Ето защо „чрез създаването на държавата хората целят да се избавят от това 200 окаяно състояние на война” 476 . За Шарл дьо Монтескьо (Charles de Montesquieu, 1689 —1755) сигурността е термин при дефинирането държавата. Готфрид Лайбниц (Gottfried Leibniz, 1646—1716) пояснява: „Моето определение за Държава или за това, което латинците [в древен Рим] са наричали „Република” е: това е велико общество на което целта е общата сигурност („la sûreté commune ”) 477 . Според Фредерик Бастия (Frédéric Bastiat, 1801—1850): „Държавата ще се проявява единствено чрез неоценимото гарантиране на сигурността” 478 . Или както пише Роман Херцог (Roman Herzog, учен и германски президент в периода 1994—1999 г.): „Сигурността по отношение на враговете винаги е била великолепен мотив за основаване и укрепване на държави” 479 Той цитира също така забележителния германски филолог, философ, лингвист и държавник Вилхелм фон Хумболт (Wilhelm von Humboldt, 1767—1835): „Надявам се да изведа първото положително правило: че запазването на сигурността — както срещу външните врагове, така и по отношение на вътрешните раздори, — трябва да изчерпва държавата и да занимава изцяло нейната дейност” 480 Но и обратното е вярно — Сигурността е следствие от Държавата — само така тя е можела да бъде надеждно и оптимално гарантирана. Много остро възниква въпросът: „Що е Сигурност на Държавата?” Обаче най-напред трябва да се попита: „На коя Държава?”. Дали става въпрос за Изтегляне 2.8 Mb. Сподели с приятели:
|