Същност, смисъл и съдържание на сигурността
Изтегляне 2.8 Mb. Pdf просмотр
|
| субективна. Запазването на минималния комплекс от отговорности на държавата, които да й позволят да осъществява своите отговорности в сферата на сигурността, се отнася преди всичко до обективната сигурност. За да се създават обаче условия при които, независимо от минимизирането на държавата, ще се гарантира и необходимото ниво на субективната сигурност, този минимум държава в сигурността трябва да бъде достатъчен не само за ефективното функциониране на държавата, но и за обществото и отделните граждани. Само така те ще са вътрешно убедени и спокойни, че държавата е в състояние да обезпечава (и то в удовлетворителна степен) определено комплексно ниво на сигурност. В противен случай, дори държавата да работи относително нормално, обществото и отделните граждани ще си казват, а още по-важното — ще смятат, че „няма никаква държава” и че „държавността се руши”. Управлението на страната е сложен механизъм за производство на сигурност. Хосе Ортега и Гасет (José Ortega y Gasset, 1883—1955) пише: „Държавата преди всичко е производител на сигурност” 496 . Висше умение на властта е с по-малко средства да постига повече сигурност. И обратното, знак за некачествено управление е, ако с повече средства, заделени за сигурност, властта постига по-малко сигурност. Ако ситуацията е нестабилна, обществото е склонно да надценява потребностите си от сигурност и да подценява способностите на държавата да му я обезпечи, докато при стабилна ситуация обществото проявява склонност да подценява потребностите си от сигурност и да надценява способностите на държавата да я обезпечи. Като правило надценените потребности и подценените способности довеждат до излишен психологически дискомфорт и до преразход на материални ресурси преди заплахата изобщо да е възникнала. А надценените способности и подценените потребности довеждат до излишен психологически комфорт и съответно до преразход на финансови ресурси когато заплахата се осъществи. Сред главните задачи на властта е тя да играе активна и решаваща роля в сложния процес на напасване на потребностите на обществото от сигурност (те като правило са завишени) с възможностите на държавата (те пък като правило са ограничени) да обезпечи тази сигурност и гарантира потребностите от нея. По начина, по който властта се справя с това напасване, се съди за нейната ефективност. Най-ефективно е управлението, което с минимум средства постига максимум сигурност. Съответно най-неефективно е управлението, което с максимум средства постига минимум сигурност, или — казано на по-разбираем език и на практика, — което изразходва повече средства, а постига по-малко сигурност. Изтъква се монополът на Държавата върху ресурсното, нормативното и кадровото обезпечаване на системата за национална сигурност, тъй като това е главната й отговорност. Но монополът не значи безконтролно разходване на средствата. И в изразходването на ресурсите за сигурността всяка държава трябва да се простира според чергата. Проблеми от този тип стоят пред всички държави, независимо от характера на политическия им режим. Ресурсите на държавата са винаги ограничени, така че всичко е въпрос на приоритети и цели. Ала понякога привидният преразход на ресурси за сигурността, може да даде неочакван ефект. Например, с разумен акцент върху отбраната и чрез 207 стимулиране на военната индустрия, държавата може да подпомогне икономиката си и да облекчи някои проблеми, т.е. инвестициите в отбраната биха могли да доведат до позитивни промени в редица области на промишлеността и социалния живот. Съществуват два крайни метода (подхода) за обвързване на целите и ресурсите при обезпечаването на сигурността. Донякъде условно би могло да се твърди, че първият метод е по-типичен за САЩ и по-общо за англосаксонските страни, докато вторият е по-типичен за европейския, континентален начин на мислене. При първия метод, т.нар. подход „максимална цел”, стремежът е да се постигне максимално възможната цел при наличните ресурси на държавата (става дума в общия случай не само за средствата като пари, но и за всички политически, икономически, географски, исторически, културни, интелектуални, суровинни и т.н. дадености). При този подход не се щадят ресурсите в името на максималната цел. Акцентът тук е върху гарантирането на максимална Изтегляне 2.8 Mb. Сподели с приятели:
|